Р
Е Ш Е
Н И Е
№770, том 8, стр. 133-135
12.12.2015година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на десети ноември през две хиляди и петнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор…………………………
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 573 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.М.А. с ЕГН:********** Табак”
АД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил
Левски” №4, представляван от ликвидатора Боривой Ангелов Миланов, със съдебен
адрес ***, адв.Екатерина Николова, иск с правно основание чл.200 от Кодекса на
труда /КТ/.
Ищцата
твърди, че работила в ответното дружество като „помощник машинист” на агрегат
около пет години. Поради неблагоприятните условия на труд заболяла от
професионално заболяване „Бронхиална астма, инфекциозно-алергична с полиалергия
ХДН Іст.”. С акт за трудова злополука от 18.01.2000г. на „Хасково БТ”АД била
призната причинната връзка между заболяването и работата в ответното дружество.
С него и с експертно решение на ТЕЛК-Стара Загора от 19.12.2003г.;
20.03.2007г.; 19.04.2010г. и 19.04.2013г. се установил професионалния характер
на заболяването на ищцата. От 16.11.1999г. до сега ищцата получавала лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.
Вследствие на влошеното здравословно състояние ищцата понасяла всекидневни
болки и страдания с висока степен на интензивност, за което се налагало да
купува скъпоструващи лекарства за поддържане на живота и здравето. Счита, че
ответното дружество следва да я възмезди. За претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получавала като здрава на длъжност „помощник машинист на агрегат” и пенсията по
болест, но тъй като в момента такава длъжност не съществувала при ответника,
претендира разликата между средната работна заплата за страната в размер на
800лв. и размера на пенсията от 176,41лв. месечно за периода от 02.06.2014г. до
01.03.2015г., ведно със законната лихва от 02.06.2014г. до окончателното
изплащане с главница 6000лв. За имуществени вреди, представляващи стойността на
закупените от ищцата животоподдържащи лекарства, за периода от 02.06.2014г. до
01.03.2015г. общо в размер на 600лв. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което на основание чл.200 от КТ да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата общо от 6600лв., представляваща
имуществени вреди за периода от 02.06.2014г. до 01.03.2015г., от която 6000лв.
– разлика между трудовото възнаграждение и пенсията за инвалидност и 600лв. –
разходи за закупуване на лекарства, ведно със законната лихва от 02.06.2014г.
до окончателното изплащане и разноските по делото.
В отговор ответникът заявява, че оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер. Оспорва също така цитираното експертно решение, като
претендира, че същото е нищожно. В тази връзка се иска извършване на служебна
справка на основание чл.17 ал.2 от ГПК на валидността и законосъобразността на
ЕР на ТЕЛК Стара Загора №1260/19.04.2013г. Същото не било издадено от
компетентен орган по предвидените в закона ред и форма, като в противоречие на
материалния закон бил установен професионалния характер на заболяването на
ищцата въз основа на обстоятелства, датиращи преди постъпването й на работа при
ответника. Неоснователен бил претендирания от ищцата размер на имуществените
вреди. Оспорва се твърдението на ищцата, че е била член на КТ „Подкрепа“.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва от 02.06.2014г. Ответната страна
прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани суми от
ищцата. На основание чл.193 от ГПК се иска откриване на производство по
оспорване истинността на служебната бележка от НСТП „Подкрепа“-„Хасково-БТ“АД
досежно нейната автентичност и вярност на съдържанието. Оспорва се
представената от ищцата рецептурна книжка и се иска представянето й в оригинал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение,
постановено по гр.д.№1206/2014г. по описа на РС-Хасково, ответното дружество е
осъдено да заплати на ищцата сумите от 4366,95лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила през периода 07.12.2011г.-01.06.2014г. на длъжността „помощник
машинист на агрегат” в цех „подготвителен” в дружеството, ако не бе заболяла
при тази си работа от професионално заболяване с диагноза „бронхиална асма” и
получената от нея пенсия през същия период; 552,12лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващо разходваните от ищцата средства през периода
07.12.2011г.-01.06.2014г. за медикаменти поради професионалната й заболяване.
От приложеното удостоверение от 17.03.2015г., издадено от ТП на НОИ-Хасково, се
установява, че размера на получавана от ищцата пенсия за инвалидност възлиза на
198,93лв. към 01.03.2015г. С исковата молба е представена служебна бележка,
удостоверяваща, че ищцата е член на НСТП „Подкрепа” при „Хасково-БТ”АД. Последното
експертно решение е издадено на 19.04.2013г. и в същото се сочи, че срока на
инвалидност на ищцата е 3 години, т.е. до 01.04.2016г., визирано е
професионално заболяване, като ТЕЛК е определил краен % на ТНР 50%. Представена
е и рецептурната книжка на ищцата в надлежно заверено копие. По делото е
приложен и заверен препис от пълното досие по ЕР на ищцата, в което се съдържа
и протокола от диагностичната комисия, определящ професионалния характер на
заболяването.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебномедицинска
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
заключението на медицинската експертиза се сочи, че заболяването на ищцата
представлява хроничен алергичен възпалителен процес на лигавицата на бронхите и
алвеолите и се проявява под формата на пристъпи от задух, кашлица, стягане в
гърдите, обща отпадналост и ремисии в междупристъпния период. Вещото лице сочи,
че заболяването при ищцата е в средно тежка степен, но принципно е с прогресивен
ход, с умерена честота на пристъпите. Извън пристъп общото състояние на ищцата
се подобрявало, но имала непрекъсната нужда от контролираща терапия. Според
експертизата, заболяването на ищцата е професионално и е в причинна връзка с
условията на труд в ответното дружество. При изследване на ищцата била доказана
кожна сенсибилизация към тютюни. Тя била диспансеризирана за това заболяване,
наблюдавана и лекувана от лекар – специалист по белодробни болести и личния
лекар. Ищцата се нуждаела от контролиращо, комплексно променящо се и
индивидуално медикаментозно лечение. Лечението се осъществявало във фаза на
пристъп и във фаза на ремисия, като често се налагало и стационарно лечение. Според
направените от вещото лице изчисления, стойността на лекарствата, необходими на
ищцата през исковия период възлизат на около 15,40лв. средно на месец. Вещото
лице не взема предвид другите медикаменти, отразени в рецептурната книжка,
които били за лечение на наличната при ищцата „Артериална хипертония“ и
„Стенокардия“ и съответно нямат отношения към „Бронхиарната астма“.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не може да се
определи разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищцата като
здрав работник на длъжността „помощник машинист на агрегат” и пенсията за
инвалидност, която получава за процесния период, тъй като в предприятието не
съществува такава длъжност. Според вещото лице, разликата между средната за
страната работна заплата и получавана от ищцата пенсия за периода 02.06.2014г.
– 01.03.2015г. възлиза на сумата от 3587,78лв. Разликата между минималната за
страната работна заплата, съгласно КТД, и размера на пенсията на ищцата е
944,57лв. Разликата между минималната работна заплата, съгласно КТД, и сбора от
получавана пенсия и минималното възнаграждение за работата, която би могъл да
изпълнява, съобразно предписанията на ТЕЛК, съответно минималното трудово
възнаграждение за страната възлиза на 1767,74лв. Вещото лице не може да изчисли
разликата между минималната работна заплата, съгласно КТД, и сбора от пенсията
и получаваната от ищцата заплата, тъй като за процесния период 02.06.2014г. –
01.03.2015г. не била работила при друг работодател.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
За да бъде
уважен предявения от ищцата иск с правно основание чл.200 от КТ следва да са
налице кумулативно следните предпоставки, а именно: съществувало трудово
правоотношение между страните, професионално заболяване у работника, установено
по надлежния ред, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях и
работата му при ответника. Отговорността на работодателя е обективна, т.е. не е
необходима вина, а е достатъчно да се установи наличието на посочените по-горе
предпоставки.
В
настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищцата е работила в ответното дружество в цех „подготвителен” на
длъжност „помощник машинист на агрегат” и вследствие вредните условия на труд е
заболяла от „бронхиална астма”, което е признато за професионално заболяване по
съответния ред. По отношение на тези обстоятелства е формирана и сила на
пресъдено нещо с предходни съдебни решения, с последното от които частично са
били уважени предявените от ищцата против ответника искове по чл.200 от КТ,
касаещи предходен на процесния период. Ето защо, съдът счита, че предявения от
ищцата иск е доказан по своето основание. Съдът намира възраженията на
ответника за нищожност на представеното от ищцата експертно решение за
неоснователни, тъй като няма данни, сочещи, че същото е издадено от
некомпетентен орган. Същевременно невръчването му на ответното дружество не
води до извод, че решението не произвежда целените с него последици по
отношение на ищцата. Независимо от тези съображения, дори да се приеме, че
липсва последно издаденото експертно решение, с което ТЕЛК определя 50% ТНР на
ищцата, наличието на професионалното заболяване на ищцата и причинно
следствената му връзка с изпълняваната от нея работа в ответното дружество се
доказват от депозираното по делото експертно заключение на назначената
съдебномедицинска експертиза. Наличието на заболяването и причинно следствената
връзка с изпълняваната от ищцата трудова дейност в ответното дружество, както и
настъпилите вследствие на това заболяване имуществени вреди са установени по
основание с влезлите в законна сила съдебни решения, постановени за предходни
периоди между същите страни и на същото основание. Ето защо, съдът счита, че
предявените от ищцата искове за репариране на настъпилите за нея имуществени
вреди вследствие на установеното професионално заболяване са основателни и
следва да се уважат. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че ответното дружество се намира в ликвидация от 2006г. Данните по
делото сочат също така, че длъжността, заемана от ищцата преди установяване на
заболяването й, е вече съкратена и производството е закрито. Тези обстоятелства
обаче не сочат на извод за неоснователност на предявения иск с правно основание
чл.200 от КТ. Съдът счита, че тези обстоятелства се явяват ирелевантни по
отношение на настоящия спор, тъй като не представляват пряка и непосредствена
последица от увреждането, репариране на настъпилите от което вреди се търси в
настоящия случай от работодателя. Ето защо, настъпилите в дружеството
структурни промени не могат да се вземат предвид при преценка на
основателността на иска. Безспорно се установи от събраните по делото
доказателства, че за процесния период ищцата реализира единствено като доход
получения от нея размер на пенсията за инвалидност. Съдът счита, че при
определяне размера на дължимото обезщетение по чл.200 ал.3 от КТ следва да се
вземе за база размера на трудовото възнаграждение, което работникът би
получавал, ако увреждането не беше настъпило, т.е. следва да се вземе предвид
трудовото възнаграждение, което към момента на изискуемостта на претенцията
получава работник, заемащ същата длъжност при работодателя. Тъй като ищцата е в
невъзможност да заема съответната длъжност от датата на увреждането, то
съответно за основа следва да се вземе предвид реално получаваното за исковия
период трудово възнаграждение за същата длъжност от други работници на ответното
дружество. Доколкото обаче от 2006г. дружеството се намира в ликвидация и са
съкратени по-голямата част от работниците и служителите, като изобщо е закрито
производството, където се намира изпълняваната от ищцата длъжност, то не може
да се установи конкретната заплата към момента на изискуемостта. В този случай
съдът счита, че следва да се приеме за база размера на трудовото възнаграждение
по КТД, действал през процесния период и съответно предвидената минимална
работна заплата в същия. Експертизата дава съответно два варианта на изчисление
на разликата, като в единия случай за база взема размера на месечното
възнаграждение при положение, че ищцата е синдикален член, а в другия случай –
без да е член на синдиката. Несъмнено по настоящото дело съдът счита, че следва
да се приеме втория вариант, тъй като в тежест на ищцата беше да докаже, че е
членувала в синдикат при работодателя. Такива доказателства не бяха ангажирани
по делото. От представената служебна бележка, удостоверяваща, че ищцата е
синдикален член, не може да се направи подобен извод, тъй като същата няма нито
номер, нито дата на издаване, поради което не става ясно за кой период се
отнася членството, ако е имало такова. От друга страна при извършеното
запитване синдикалния регионален съюз „Подкрепа“ отговаря, че в архива няма
данни ищцата да е била член на синдикалната секция към „БТ“ АД-цигарена
фабрика-Хасково. Ето защо, съдът счита, че следва да се изключи от
доказателствения материал по делото представената от ищцата служебна бележка за
членството й в синдиката. От една страна изцяло в тежест на ищцата е да
установи истинността на оспореното писмено доказателство, в каквато насока не
се ангажираха доказателства. От друга страна при извършената служебна справка
от самия синдикален орган отговарят, че нямат данни ищцата да е членувала в
синдикалната секция. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва
да се уважи иска с правно основание чл.200 ал.3 от КТ по дадения от вещото лице
вариант в т.4 от заключението, като на ищцата се присъди обезщетение в размер
на 1767,74лв., представляващо разликата между минималната работна заплата
съгласно КТД и сбора от минималното трудовото възнаграждение, което би
получавала при работа, съобразно предписанията на ТЕЛК и получаваната от нея
пенсия за инвалидност за процесния период. Иска в останалата част до пълния
предявен размер от 6000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан и предявения
иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ. Досежно размера на същия съдът
кредитира изцяло депозираното от съдебномедицинската експертиза заключение. В
своето заключение вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси, като
детайлно е посочило кои медикаменти следва да приема ищцата за лечение на
професионалното си заболяване и кои от изписаните й по рецептурната книжка не
касаят това заболяване, а друго. Съответно вещото лице е посочило кои от тези
медикаменти са напълно реимбурсирани от здравната каса, кои от тях частично и
кои като стойност се поемат изцяло от болната. В тази връзка съдът намира
възраженията на ответника по отношение размера на това обезщетение за
неоснователни. Доколкото в експертизата се сочи, че заболяването на ищцата има
хроничен характер и тя се нуждае от непрекъснато поддържащо лечение, то
несъмнено следва извод, че ответникът й дължи търсеното обезщетение за
репариране на вредите, настъпили вследствие на изразходваните средства за
медикаменти. Като се вземе за база посочения от вещото лице размер от 15,40лв. за
лекарства, необходими на ищцата средно месечно през исковия период, следва да й
се присъди обезщетение в размер на 138,60лв. До този размер следва да се уважи
иска, а в останалата част до пълния предявен размер от 600лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответната страна досежно началния момент на претендираната от
ищцата законна лихва, доколкото в случая се касае до репариране на вреди от
професионално заболяване, резонно е да се присъди лихва за забава на търсените
обезщетения от началния момент на процесния период.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер на 101,10лв. съобразно уважената част
от исковите претенции, а на ответника съобразно отхвърлената част следва да се
присъдят разноски в размер на 1507,66лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд–Хасково
държавна такса върху уважения размер на иска, а именно сумата от 76,25лв.,
както и 200лв. възнаграждение за
вещи лица.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван от
ликвидатора Боривой Ангелов Миланов, да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
сумата от 138,60лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално
заболяване „бронхиална астма”, изразяващи се в разходи за лекарствени средства
за периода от 02.06.2014г. до 01.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 600лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван от
ликвидатора Боривой Ангелов Миланов, да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
сумата от 1767,74лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на професионално
заболяване „бронхиална астма”, изразяващи се в разликата между пенсията, която
получава и трудовото възнаграждение, което би получавала за периода от 02.06.2014г.
до 01.03.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 02.06.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 6000лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Хасково Табак” АД – в ликвидация, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван от
ликвидатора Боривой Ангелов Миланов, да заплати на М.М.А. с ЕГН:********** ***,
направените деловодни разноски в
размер на 101,10лв. съобразно
уважената част от исковата претенция, а по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 76,25лв. и разноски за вещо лице в
размер на 200лв.
ОСЪЖДА М.М.А.
с ЕГН:********** ***, да заплати на „Хасково Табак” АД – в ликвидация, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.”Васил Левски” №4, представляван
от ликвидатора Боривой Ангелов Миланов, направените деловодни разноски в размер на 1507,66лв. съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.