Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 12.06.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На двадесет и осми май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 5582 по описа
за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди
в исковата си молба, че на 01.08.2016 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 2339871/1.07.2015 г. било прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* бил правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт" АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и
за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с изх-№ УПЦ-П-ИАМ/ 2339871
от 02.08.2016 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото било
върнато в цялост. На 08.10.2018 г до длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2339871 за извършената цесия чрез куриер.
Писмото отново било върнато в цялост. Представя копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2339871 от 08.10.2013 г.,
което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Твърди, че на
01.07.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и С.Я.К.
/заемател/ бил сключен договор
за паричен заем с № 2339871 в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване
на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
700 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждали от договора и Общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 817,10 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 117,10 лв. Съгласно разпоредбите на договора
за паричен заем заемателят се задължил да върне кредита в срок до 26.04.2016 г.
на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 81,71 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил 31.07.2015 г., а падежът на
последната погасителна вноска - 26.04.2016 г. С подписването на договора за
заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде
сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането
на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите на договора, заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 555,60 лева, която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 55,56 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в размер на
137,27 лева. На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 30.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 129,15 лева - съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Сумата, която е погасена до
момента, била в размер на 361,57 лв., с която били погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 162,15 лв., такса разходи: 36,00 лв., договорна
лихва: 39,05 лв., главница: 124,37 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 26.04.2016 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания“
ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията за сумите: главница 575.63 лв., договорна лихва 78.05
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението
в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за
неизпълнение 393.45 лв., обезщетение за забава в размер на 129.15 лв. и такса
разходи в размер на 9.00 лв. или обща сума в размер на 1185.28 лв. и по образуваното ч.
гр. д. 1028/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ап. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаването
на искова молба. Моли съда да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на
длъжника С.Я.К., че му дължи сумите както следва: 575,63 лв. - представляващи главница по договор за
паричен заем; 78,05 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 29.09.2015
г. до 26.04.2016 г., 9,00 лв., представляващи
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 393,45 лв. за периода от
29.09.2015 г. до 26.04.2016 г., представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 129,15 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 30.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли
да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство
и разноските, направени в хода на настоящото производство.
Ответницата С.Я.К.
не взема становище по предявения
иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 1028/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 697/06.03.2018 г.
за сумата 575.63 лева за главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит от 01.07.2015 г., със 78.05 лева договорна лихва за периода от 29.09.2015
г. до 26.04.2016 г., с 9 лева такса разходи, с 393.45 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.09.2015 г.
до 26.04.2016 г., със
129.15 лева обезщетение за забава за
периода от 30.09.2015 г. до 28.02.2018 г. и законна лихва от 01.03.2018 г. до
изплащане на вземането. Заповедният съд
е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК
и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по представения договор за паричен заем № 2339871 от 01.07.2015
г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София е предоставило на
ответника паричен заем в размер на 700 лв. със срок на заема 10 месеца,
като погасяването на общата дължима сума в размер на 817,10 лв. следва да се
извършва на 10 месечни вноски в размер на 81,71 лв. Съобразно чл.2 от договора
крайният срок за погасяване на задължението е 26.04.2016 г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че остатъкът от задължението по процесния договор за паричен заем е
общо 1056,13 лв. и включва: 575,63 лв.
- главница; 78,05 лв. - договорна
лихва от 3-та до 10-та вноска; 9 лв. – такса разходи за
извънсъдебно събиране; 393,45
лв. – неустойка от 3-та до 10-та вноска. Вещото лице не е установило
плащания след прехвърляне на вземането. Заключението е обосновано, компетентно
и съответстващо на останалите доказателства по делото, поради което съдът го
възприема изцяло.
От
горепосочените доказателства съдът намира за установени вземанията на кредитора
за главница и договорна лихва по кредита в заявените в заповедното производство
размери.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е в забава от 30.09.2015 г. /денят, след падежа на 3-та вноска/, от
който момент се претендира и мораторната лихва. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че след тази дата
ответникът не е погасявал задължението си по договора за паричен заем, както и че
размерът на законната лихва за периода на забавата /30.09.2015 г. – 28.02.2018
г./ върху дължимата сума е 129,15 лв. С оглед на това съдът намира за доказан
и претендираният в заповедното производство размер
на лихвата за забава.
В случая спорното материално правоотношение попада в
легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед
на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на
ЗПК.
Претенцията за такса разходи за извънсъдебно събиране на
задължението се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието
й с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които при забава на
потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В исковата молба е посочено, че претендираните
разходи са начислени на длъжника, тъй като било уговорено, че в случай че
заемателят забави с повече от 30 календарни дни плащането на падежа на
погасителна вноска, дължи такса за разходите по изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и прочие за събиране на просрочените вземания, която такса се начислявала за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. При това положение е
очевидно, че искането за посочените разходи противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК,
според които забавата на потребителя поражда единствено възможност за кредитора
да получи законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
но не и такива разходи. Освен това начислената такса за разходите на кредитора
за администриране на дейността по извънсъдебно събиране на кредита противоречи
на чл.10а, ал.1 ЗПК, който предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Очевидно в случая не се касае за допълнителна услуга,
която заемодателят предоставя на заемателя, тъй като събирането на задължението
е дейност, ползваща единствено самия кредитор, поради което и таксата е начислена
в нарушение за закона.
Нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието
й с добрите нрави се явява и претендираната неустойка за неизпълнение на
задължение. Според твърденията на ищеца неустойката е за неизпълнение на
задължението на длъжника по чл.4 от договора
за паричен заем да осигури
обезпечение на задължението. Очевидно в случая неустойката е уговорена не като
обезщетение за неизпълнение на същинско задължение на длъжника по договора за паричен
заем, а за допълнително изискване на кредитора за обезпечаване на задължението.
С оглед на това неустойката противоречи на разпоредбата на чл.92 ЗЗД,
дефинираща неустойката като предварително уговорено обезщетение за
неизпълнението на договорно задължение, служещо за обезпечаване изпълнението на
задължението. Процесната неустойка не обезпечава изпълнението и не обезщетява
кредитора за неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на
заетата сума, а за друго наложено от заемодателя изискване във връзка с
обезпечаването на задължението. Така заемополучателят би дължал неустойка дори
и при изпълнение на същинското си задължение по заемния договор, ако не осигури
поръчител в тридневен срок от сключване на договора. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите на
неустойката обезщетителна и обезпечителна функции и се превръща в необоснована
санкция за длъжника, необусловена от неизпълнение на същинско договорно
задължение, както и и в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Ищецът твърди, че е частен
правоприемник на „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София по силата на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към
договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са
и доказателства за извършени действия по уведомяване на ответницата за цесията
на посочения в договора адрес, като пратката е върната с отбелязване, че лицето
се е преместило на друг адрес. Тези документи обаче са получени от ответницата
и с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че тя е надлежно
уведомена за цесията /в този смисъл е решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/.
С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен досежно сумата 575.63 лева за главница,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 01.07.2015 г.,
със 78.05 лева договорна лихва за периода от 29.09.2015 г. до 26.04.2016 г., със 129.15 лева обезщетение за забава за периода от
30.09.2015 г. до 28.02.2018 г. и законна лихва от 01.03.2018 г. до изплащане на
вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 697/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1028/2018 г. по описа на Старозагорския
районен съд. В останалата част относно сумата 9 лева такса разходи и сумата
393.45 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
29.09.2015 г. до 26.04.2016 г., присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 697/06.03.2018
г. по ч. гр. д.№ 1028/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
съобразно установената част от вземането в размер на 49,53 лв., представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и направените в настоящото
производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 181,63
лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Я.К. ***
съществуването
на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, за сумата 575.63 лева за главница, представляваща задължение по договор за
потребителски кредит от 01.07.2015 г., със 78.05 лева договорна лихва за
периода от 29.09.2015 г. до 26.04.2016
г., със 129.15 лева обезщетение за
забава за периода от 30.09.2015 г. до 28.02.2018 г. и законна лихва от
01.03.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 697/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1028/2018
г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против С.Я.К. *** иск за установяване съществуването на вземането за сумата 9
лева такса разходи и сумата 393.45 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 29.09.2015 г. до 26.04.2016 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 697/06.03.2018 г. по ч. гр. д.№ 1028/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Я.К. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата 49,53 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както
и сумата 181,63 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: