№ 737
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110205179 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ООД против НП № И-3-418-1В/30.11.2021 г. на
Директора на РИОСВ - Варна, с което на основание чл. 69 ал.1 и ал.8 от Закона за
опазване на околната среда и водите /ЗООС/ и чл. 1 ал.1 и чл. 19 ал.1, ал. 6, ал. 9 и ал.
11 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения /обн. ДВ бр. 70/2011г./, във връзка с
Разрешително № 2334 0002/10.05.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, на юридическото лице е наложено
административно наказание - текуща санкция в размер на 10 164 /десет хиляди сто
шестдесет и четири/ лева за превишение на индивидуалните емисионни ограничения за
качеството на пречистените отпадъчни води от ПСОВ „Златни пясъци“, зауствани в
Черно море по показателите - неразтворени вещества, БПК5, и общ фосфор,
регламентирани в Разрешително № 2334 0002/10.05.2011 г за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, считано от 26.08.2021 г.
В депозираната до съда жалба, се излага становище, че описаното в НП
изпълнително деяние не може да се квалифицира като административно нарушение,
извършено от санкционираното лице, по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Сочи се като
нарушение фактът, че в АУАН № 379-1 от 25.10.2021г., и в НП не е посочено кое
1
правило за поведение санкционираното лице е нарушило, респ. кое свое задължение не
е изпълнило, с оглед на което не става ясно в какво се състои обвинението спрямо
дружеството. Формира се извод, че производството е опорочено, доколкото в
процесното НП не е посочено, че деянието е извършено виновно, както и по какъв
начин АНО е установил, че именно дружеството-жалбоподател е отговорно за
извършването му. Твърди се, че процесуалната незаконосъобразността на издаденото
НП следва и от факта, че по никакъв начин не са разгледани и обсъдени възраженията
и писмените доказателства, представени с възражението срещу съставения КП-АУАН,
като в НП не са изложени и мотиви относно приложението на разпоредбата на чл.28
ЗАНН. Формира се извод, че описаното деяние е несъставомерно и не би могло да се
подведе под хипотезата на правната норма на чл.69, ал.1 и ал.8 от ЗООС и чл.1, ал.1 и
чл.19, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че към момента на вземане на пробите 26-
27.08.2021г. в ПСОВ-Златни пясъци се изпълнява строеж „Реконструкция,
модернизация и разширение на ПСОВ - кк „Златни пясъци", етапно строителство, Етап
ІІ-Реконструкция, модернизация и разширение на ПСОВ - кк „Златни пясъци"" с
възложител Община - Варна и изпълнител - „Хидрострой" АД. Сочи се, че
установените стойности на трите показателя при анализиране на пробите, взети на 26-
27.08.2021г., се дължат на дефекти, допуснати по време на изпълнение на
горепосочения строеж. Излага се твърдение , че срокът за съобщаване за дефекти не е
изтекъл, поради което дружеството-жалбоподател не следва да носи отговорност за
проявени недостатъци на реконструираната ПСОВ. Излага се становище, че доколкото
станцията е собственост на Община- Варна и последната е възложила
реконструкцията, модернизацията и разширението й по Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020г., изпълнителят на строежа е необходимо да отстрани проявените
дефекти с оглед спазване на индивидуалните емисионни ограничения по издаденото
разрешително, като новоинсталираната апаратура в станцията е в процес на
настройване, което се осъществява под надзора и ръководството на представител на
изпълнителя на строежа. Твърди се, че в случая намира приложение императивната
разпоредба на чл.35, ал.12, т.2 от Наредба № 2 от 12.08.2011г. за издаване на
разрешително за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, според
която срокът за достигане на ИЕО, посочен в разрешителното е до шест месеца от
въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води.
Оспорват се размерът и периодът на наложената текуща санкция от 10
164лв./месечно, считано от 26.08.2021г., доколкото видно от приложените
доказателства, с взетата проба на 14-15.09.2021г. превишението по показател БПК5 е
отстранено, което се твърди, че не е съобразено от наказващия орган и въпреки липсата
на нарушение по този показател след 15.09.2021г., е наложена санкция и след тази дата
по показател БПК5. Твърди се, че наложената санкция не е съобразена и с факта, че
2
вмененото нарушение на ИЕО по трите процесни показателя е отстранено на
29.09.2021г. Сочи се, че в процесното НП е посочен само началният момент, но не и
крайният такъв на наложената санкция, с оглед на което се счита, че е допуснато
съществено нарушение на процедурата по установяване и реализиране на
административно-наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя.
Оспорва се посочения в НП начален момент, от който е наложена текущата санкция -
26.08.2021г, като се твърди, че на 26.08.2021 г. е започнал процесът по взимане на
съставната, представителна 24-часова проба, който е приключил на 27.08.2021г.
Твърди се, че в своята цялост тази проба е била анализирана и резултатите от анализа
са послужили на АНО да наложи процесната санкция, но към 26.08.2021г. все още не е
съществувала взета в цялост проба, която да послужи за извършване на необходимия
анализ. Оспорва се процесното НП и с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 от Наредба
№ 6 от 09.11.2000г. (отм.), според която пречистените отпадъчни води от селищните
пречиствателни станции се счита, че спазват изискванията и емисионните норми, ако за
всеки показател поотделно пробите отговарят на съответни стойности. Излага се
становище, че с оглед на регламентацията в Наредбата, законодателят е приел за
допустимо отклонение на част от пробите, взети през годината по конкретно посочени
показатели, в това число и процесните, като се твърди, че резултатите от взетите проби
през годината са в допустимите от Наредбата граници. Навеждат се доводи, че АНО е
допуснал и друго съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил
конкретната нарушена законова хипотеза на чл.69 от ЗОО, доколкото цитираната
норма съдържа три хипотези на съставомерно деяние, а именно: „увреждане на
околната среда над допустимите норми", „замърсяване на околната среда над
допустимите норми" и „неспазване на определените емисионни норми и ограничения".
Сочи се, че е идентично нарушението, допуснато и при квалифициране на деянието
като нарушение по чл.1, ал.1 от Наредбата, тъй като видно от цитирания текст,
съдържанието му е идентично с текста на чл.69 от ЗООС. Оспорва се НП и по
отношение на вида, характера и размера на наложената санкция. Излага се становище,
че в процесното НП липсват мотиви относно налагане от АНО на текуща санкция с
фиксиран размер, като не е посочен и крайният срок на дължимост на санкцията,
поради което лицето е възпрепятствано да узнае особено съществени обстоятелства
относно определеното му наказание. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП е
посочена датата или времето на извършване на нарушението, като в същите е отразена
едниствено датата на пробовземането. При издаване на обжалваното НП се твърди, че
е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като АНО не е посочил
нарушените законови разпоредби и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, изпраща представител –
3
юк Василева, която поддържа жалбата с посочените в нея основания. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата основания. Сочи
се, че от с. 6 на заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза
безспорно е установено, че съгласно действащата и към настоящия момент Наредба №
6/2000 г., за да е налице нарушение по тази Наредба трябва да са установени определен
брой проби, които не са достигнати от „ВиК“ оператора, а именно установена е един
брой проба, която не отговоря на изискванията, включително и на разрешителното, а
Наредба № 6 изисква поне три проби да не отговарят на заложените норми, за да се
приеме, че е налице нарушение на нормативно регламентираните норми по тези
показатели. Твърди се, че от експертизата е видно, че аерационната система, която е
поддържала концентрация на кислород в отпадъчните води в реакторите, е допуснала
отклонение на количеството, а именно - надвишаващо нормата от 2 милиграма на
литър във фаза на нитрификация, съответно 0,1 % във фазата на денитрификация,
което се счита, че е доказателство за дефект или за не добре настроена аерационна
система на станцията, което изключва вината на дружеството по отношение на
еднократно констатираните превишения на нормите по трите процесни показателя.
Въззиваемата страна , редовно призована, се представлява от юк Костадинова,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да
бъде потвърдено. Излага становище, че в хода на съдебното производство е безспорно
установено, че пречистените отпадъчни води от ПСОВ - Златни Пясъци превишават
индивидуалните емисионни ограничения по показатели - неразтворени вещества ,БПК5
и общ фосфор, регламентирани в разрешителното за заустване на отпадъчни води, като
същото не касае нарушение на Наредба № 6. Твърди се, че превишението е установено
въз основа на представени от дружеството протоколи с резултати от собствен
мониторинг, каквито въззивника има задължение да представи. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите водоползвателите, които не са
титуляри на разрешително, но са „ВиК“ оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, са задължени да
пречистват и да заустват отпадъчните води в съответствие с издадените разрешителни.
Излага се твърдение, че видно от Решение № 172/25.11.2021 г. за продължаване
действието на разрешителното, в т.2 е записано, че именно „ВиК“ – Варна стопанисва,
поддържа и експлоатира ПСОВ - Златни Пясъци в качеството си на оператор сключил
договор с „ВиК“ асоциацията. Излага се становище, че с Разрешение за ползване от
2020 г. обектът „Реконструкция и модернизация и разширение на ПСОВ – кк“Златни
пясъци“, е въведен в експлоатация , поради което не са налице основания за
освобождаване на дружеството-жалбоподател в качеството на ползвател на ПСОВ -
Златни Пясъци от отговорност да изпълнява индивидуалните емисионни норми,
заложени в разрешителното за заустване. Навеждат се доводи, че процесната санкцията
е изчислена въз основа на формула по Приложение № 1 към чл. 19 от Наредбата за
4
вида, размера и реда за налагане на санкции увреждане или замърсяване на околната
среда даз допустимите норми и/или при неспазване на определени емисионни норми и
ограничения. Иска се присъждане в полза на въззиваемата страна на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
съставителя на КП – АУАН – инж. Т.Д.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверено копие на договор за стопанисване и поддържане
на „ВиК“ системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, заверено копие на разрешение за ползване № ДК-07-ВН-
261/27.10.2020 г., заверено копие на решение № 172/25.11.2021 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Приморски район“, заверено копие на решение № 29/28.03.2016
г. за продължаване срока на действие на разрешителното за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води № 2334 0002/10.05.2011 г., заверено копие на
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 2334 0002/10.05.2011 г. и Изчисленията за размера на текущата
санкция за превишаване на индивидуалните емисионни ограничения за заустването на
пречистени битово-фекални отпадъчни води в ПСОВ – Златни пясъци, заверено копие
на Заповед И- 3-418-2В/ 16.12. 2021г. на Директора на РИОСВ-Варна, заверено копие
на писмо от ВиК до РИОСВ с изх № ИП-1445/09.12.2021г., както и копие на Заповед №
243/16.11.2020г. и вътрешни правила за организация и обща координация при налагане
на санкция по чл.69 от Закона за опазване на околната среда.заключението по
изготвената от ВЛ Колев съдебно-технологична експертиза.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
"Водоснабдяване и канализация-Варна"ООД, в качеството си на оператор е
сключило договор от 09.03.2016 г. с Асоциацията по В и К на обособената територия,
обслужвана от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, за стопанисване,
поддържане и експлоатация на канализационната система на к. к. „Златни пясъци" гр.
Варна, да пречиства и зауства отпадъчните води от канализационнната система на к. к.
Златни пясъци в Черно море, в съответствие с Разрешително №23340002/10.05.2011 г.
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-ВН-26/27.10.2020 г. е въведен в
експлоатация строеж „Реконструкция, модернизация и разширение на пречиствателна
станция за отпадни води /ПСОВ/ - кк „Златни пясъци“, етапно строителство, етап ІІ.
Съгласно Разрешително №23340002/10.05.2011 г., изменено с Решения
№903/27.02.2012 г., №921/25.04.2012 г., Решение №29/28.03.2016 г. и продължено с
Решение №172/25.11.2021 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води, издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район", „В и К –
5
Варна“ООД стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи на територията
на с.о. „Ален мак“, кк Чайка и ПСОВ Златни пясъци в качеството си на оператор,
сключил договор с Асоциацията по В и К на обособена територия, обслужвана от
цитираното В и К /н.2 от Решение № 172/25.11.2021 г./.
Съгласно Решение № 172/25.11.2021 г. към разрешителното, са предвидени
индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, както следва: за
3
неразтворени вещества – 35 мг/дм, БПК5 – 25 мг/дм3 и общ фосфор – 2,0 мг/дм.
Съгласно цитираното решение, „ВиК – Варна“ ООД има задължение да провежда
собствен мониторинг по отношение на стойностите на посочените в разрешителното
показатели ежемесечно, два пъти в месеца.
Във връзка с изпълнение на собствен мониторинг от "Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, с писмо вх. №26-00-8210/08.10.2021 г. е представен
Протокол от изпитване №379-ОВ/01.09.2021 г., издаден от акредитиран лабораторен
изпитвателен комплекс към "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД.
В представения протокол от изпитване №379-ОВ/01.09.2021 г. от отбрана
еднократна и съставна средноденонощна водна проба за периода 26.08.-27.08.2021 г.
от потока пречистени отпадъчни води на изход ПСОВ „Златни пясъци", преди
заустване в Черно море, във връзка с извършен собствен мониторинг за втората
половина на месец август 2021 г., е констатирано превишение на ИЕО, регламентирани
в Разрешително №23340002/10.05.2011 г., изменено с Решения №903/27.02.2012 г. и
№921/25.04.2012 г. продължено с Решение №29/28.03.2016 г. за ползване на воден
обект за| заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Басейнова
дирекция „Черногорски район, както следва:
неразтворени вещества - при ИЕО до 35 мг/дм3/ е констатирано количество от 62
мг/дм3;
БПК5 - при ИЕО до 25 мг/дм3 е констатирано количество от 46 мг/дм3;
общ фосфор - при ИЕ0 до 2 мг/дм3 е констатирано 3 мг/дм3.
Количеството на заутсваните пречистени отпадъчни води от ПСОВ „Златни
пясъци" в Черно море за месец август 2021 г. е 293 705 м3, съгласно представена
справка в РИОСВ-Варна, с писмо вх. №26-00-210/08.10.2021 г. от "Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД.
Предвид изложеното и във връзка с чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда, и чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане ши замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, свид. Д., на длъжност „главен експерт“ в отдел „ Атосферен въздух, води
и комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“, Дирекция „Контрол на
околната среда“ при РИОСВ-Варна съставила на дружеството-жалбоподател
6
Констативен протокол №379-1/25.10.2021 г. по чл. 69а, ал.1, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда. Същият е съставен в присъствието на надлъжно упълномощено
лице от управителя на дружеството.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № И-3-418-1В/30.11.2021 г. на
Директора на РИОСВ - Варна, с което на основание чл. 69 ал.1 и ал.8 от Закона за
опазване на околната среда и водите /ЗООС/ и чл. 1 ал.1 и чл. 19 ал.1, ал. 6, ал. 9 и ал.
11 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения /обн. ДВ бр. 70/2011г./, във връзка с
Разрешително № 23340002/10.05.2011 г за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, е наложено административно наказание -
текуща санкция в размер на 10 164 /десет хиляди сто шестдесет и четири/ лева за
превишение на индивидуалните емисионни ограничения за качеството на
пречистените отпадъчни водиот ПСОВ „Златни пясъци“, зауствани в Черно море по
показателите неразтворени вещества, БПК5, и общ фосфор, регламентирани в
Разрешително № 23340002/10.05.2011 г за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, считано от 26.08.2021 г.
Впоследствие, на основание чл. 69б ал.5 и ал.7 от ЗОСВ във връзка с писмо с
вх. № 26-00-8792/28.10.2021 г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ООД гр.
Варна, протокол от проверка № 000987/04.11.20211 г. на РИОСВ -Варна и
Предложение за отмяна на наложена санкция, изготвено от инж. Т. ИВ. Д. е отменена
наложената с обжалваното НП текуща санкция, считано от 28.10.2021 г. Като мотиви
за издаването на заповедта е посочено, че е извършената контролна проверка на
04.10.2021 г. в ПСОВ Златни пясъци, резултатите от която са отразени в Протокол за
проверка № 000987/04.11.20121 г. на РИОСВ – Варна, по време на която е взета
съставна средноденонощна водна проба от потока пречистени води на изход ПСОВ, от
която е установено, че неспазването на индивидуалните емисионни ограничения по
показателите, посочени в обжалваното НП , е прекратено.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № И-3-418-1В/30.11.2021 г. е издадено от
7
компетентен орган- Директора на РИОСВ - Варна , с оглед разпоредбата на чл. 169 ал.2
от ЗООС и предвид приобщеното по делото копие на заповед № РД-734/06.08.2010 г.
на Министъра на околната среда и водите.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, като въззивникът е имал възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем.
С разпоредбата на чл. 69а от ЗООС е въведена специална процедура, по която се
установяват нарушенията по чл. 69 от същия закон, която процедура се различава в
определена степен от реда, регламентиран в общия закон – ЗАНН. Основното различие
се състои в това, че при специалната процедура не се изисква съставянето и връчването
на АУАН, с което да започне административно наказателното производство, а
съставянето на посочените в чл. 69а, ал. 1 от ЗООС документи, като в специалния
закон са посочени и органите, които издават въпросните документи. Самата процедура
по установяването и санкционирането на нарушения при увреждане или замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения е регламентирана в цитираната по-горе Наредбата за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, приета с постановление на Министерски съвет на
основание чл. 69, ал. 8 от ЗООС /наредбата/. В чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че
въз основа на протокола за проверка по чл. 6, ал. 1 и протоколите от лабораторните
изпитвания/анализи по чл. 7, ал. 1, контролиращото длъжностно лице съставя
констативен протокол за установяване на замърсяването или увреждането на околната
среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения. Този
констативен протокол, съгласно чл. 8, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от наредбата, се съставя в два
екземпляра, в присъствието на законния представител на лицето по чл. 1, ал. 1
/юридически лица и еднолични търговци/ или от упълномощено от него лице, а когато
представителят по ал. 4 откаже да присъства при съставянето или след покана не се
яви, протоколът се съставя в негово отсъствие. По делото са представени
доказателства, че представляващия дружеството е надлежно поканен. С оглед
спецификата на нарушенията от вида на процесното и на установяването им, с
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 – ал. 3 от наредбата е въведено изискване протоколът за
проверка за установяване на увреждането или замърсяването на околната среда над
допустимите норми, и/или неспазването на определените емисионни норми и
ограничения също да се съставя в два еднообразни екземпляра, а самата проверка да се
извършва в присъствие на представител на проверяваното лице.
В разглеждания случай е спазен специалният процесуален ред въведен с
разпоредбата на чл. 69а от ЗООС, съгласно която наказателното постановление се
8
издава въз основа на протокол за проверка, протоколи от лабораторни
изпитвания/анализи, констативен протокол и предложение от контролиращите
длъжностни лица на МОСВ за налагане на санкция. В случая, за резултатите от
проверката е съставен КП-АУАН № 379-1/25.10.2021 г. от главен експерт при РИОСВ -
Варна. Констативният протокол е съставен в предвидения в чл. 8, ал. 6 от наредбата
срок. Последвало е изготвянето на визираното в чл. 12, ал. 1 от наредбата предложение
за налагане на санкция до упълномощено от министъра на околната среда и водите
длъжностно лице и обосновка на вида и размера на санкцията в приложената справка-
изчисления. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Констативният протокол и наказателното постановление отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.
69а, ал. 3 от ЗООС, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Нарушението е описано с всички съставомерни елементи, включително е
посочено и времето на извършването му, което съвпада с периода на взимане на
пробата, въз основа на която е установено превишаването на индивидуалните
емисионни ограничения, предвидени в Разрешително № 23340002/10.05.2011 г., а
именно – 26.08.2021 г. – 27.08.2021 г.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, че административно-наказателното производство е опорочено доколкото в
НП не са изложени мотиви относно отсъствието на предпоставки за прилагане на чл.
28 от НК, не са обсъдени възраженията, постъпили от въззивника срещу съставения КП
– АУАН и не са обсъдени писмените доказателства. Съгласно трайната съдебна
практика, подобни пропуски биха могли да повлияят единствено на обосноваността на
издаденото НП, но не ограничават правото на защита на наказаното лице и в този
смисъл, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила.
Идентични са аргументите на съда, за да отхвърли доводите на въззиваемата
страна за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед липсата в НП на
изложени мотиви за начина на определяне на административната санкция, доколкото
последната е с визиран размер, като са цитирани и правните норми, които сочат
формулата за изчисляването й.
Не се споделят и аргументите, че в НП и КП – АУАН не е посочено кое правило
за поведение е нарушило дружеството-жалбоподател и кое свое задължение не е
изпълнило. Ясно и недвусмислено, както съставителят на КП-АУАН, така и АНО в
обжалваното НП е обективирал релевантните факти, досежно извършеното нарушение
като е посочил, че същото се изразява в неспазване на определените индивидуални
9
емисионни норми и ограничения, предвидени в Разрешително № 23340002/10.05.2021
г.
Цитирана е и правната норма, която е нарушена, а именно разпоредбата на чл.
69 ал.1 от ЗООС, като не посочването на конкретната хипотеза на същата към която се
отнася нарушението, не е ограничило правото на защита на въззивника, доколкото
наказаното лице се защитава в процеса срещу факти, които са ясно и в пълнота
описани, наред с приложимия закон.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че отразените в обжалваното НП обстоятелства се потвърждават
от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които
са логически последователни и кореспондиращи помежду си.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗООС "При увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми
и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции. "
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ЗООС, тъй като при
извършените замервания обективирани в протокол от изпитване № 379-ОВ/01.09.2021
г. въз основа на взетите проби в периода от 26.08.2021 г. до 27.08.2021 г. е установено,
че отпадъчните води и изход на ПСОВ „Златни пясъци“ не отговарят на
индивидуалните емисионни ограничения, определени в раздел "Индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места на заустване" от Разрешително №
23340002/10.05.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води. Съгласно разрешителното за ползване на воден обект, издадено
на дружеството, индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на
заустване, по показатели следва да са: неразтворени вещества при ИЕО до 35
мг/дм3/, а въз основа на пробата е констатирано количество от 62 мг/дм3; БПК5 при
ИЕО до 25 мг/дм3, а въз основа на пробата е констатирано количество от 46 мг/дм3;
общ фосфор при ИЕ0 - до 2 мг/дм3, а въз основа на пробата е констатирано
количество от 3 мг/дм3.
Това превишение е надлежно установено от акредитирана лаборатория, въз
основа на изпълнение на задължението на дружеството-жалбоподател за извършване
на ежемесечен мониторинг относно спазване на индивидуалните емисионни
ограничения.
Съобразно установеното превишение на индивидуалните емисионни
ограничения, правилно АНО е обосновал извод за съставомерност на констатираното
деяние и правомерно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, като
титуляр на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадни води в
10
повърхностни водни обекти № 23340002/10.05.2011 г.
За нарушение на разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ЗООС, от законодателя е
предвидено, че едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.
Санкциите са еднократни или текущи, като последните са с фиксиран размер или
нарастващи, съгласно чл. 69, ал. 5 от ЗООС. На въззивника е наложена текуща
санкция, чиито размер правилно е изчислен, съгласно предвидените формули в т. 2 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 4 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, видно
от приобщените по делото доказателства, в т.ч. от приобщеното по делото копие на
изчисление на размера на текущата санкция, изготвен от свид. Д..
В случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на
нарушението като маловажно такова. Това е така, доколкото не се установяват
обстоятелства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид, като по делото не се съдържат доказателства, от които
се установяват смекчаващи отговорността факти. Посоченият извод следва и от
характера на засегнатите обществени отношения, които са значими за обществото в
глобален аспект.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника, досежно
неправилното изчисляване на размера и периода на дължимост на наложената
санкция. В случая е наложена текуща месечна санкция с посочен начален момент, от
който същата е изискуема, чието заплащане се дължи считано от датата на извършване
на нарушението, визирана в НП до датата, на която се издаде надлежен акт от
компетентния орган, констатирал преустановяване на нарушението, съгласно нормата
на чл. 69б ал.1 от ЗООС. В разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от ЗООС е предвидена
възможност санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или
замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни
норми и ограничения, да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на
санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление. Съгласно чл.
69б, ал. 10 от ЗООС видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата
по чл. 69, ал. 8 от този закон.
Действително, от приобщеното по делото копие на протокол от изпитване №
399-ОВ от 21.09.2021 г., изготвен въз основа на извършена проба в периода 14.09.2021
г. – 15.09.2021 г. ,е видно, че един от показателите, по отношение на които е
констатирано отклонение от индивидуалните емисионни ограничения, а именно БПК5,
11
е бил в рамките на нормата към посочената дата, за останалите обаче, липсват
констатирана промяна към посочения период. Друг е въпросът, че мълчаливият или
изричен отказ на органът, издал процесното НП да отмени или намали санкцията по
реда на чл. 14 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, според настоящия състав
е предмет на отделно административно производство, каквото в случая не е
инициирано. От друга страна, видно от приобщеното по делото копие на Заповед № И-
3-418 – 2 В/16.12.2021 г. на Директора на РИОСВ – Варна, е отменена дължимата
текуща месечна санкция, наложена на дружеството-жалбоподател въз основа на
обжалваното НП, считано от 28.10.2021 г., с оглед постъпила от същото молба и
приложен към молбата протокол за проверка № 000987/04.11.2021 г., като липсват
данни по делото цитираната заповед да е била атакувана по надлежния ред от
въззивника досежно периода, до който според същата, санкцията е дължима.
Съдът оцени като неоснователни и доводите на процесуалния представител на
въззивника, че в хода на административно-наказателното производство не е
установено, че именно дружеството-жалбоподател е виновно за извършване на
процесното нарушение.
В случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която съгласно
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна Нарушението е извършено
от "ВиК-Варна " ООД в качеството му на оператор на ПСОВ-Златни пясъци и при
осъществяване на дейност по заустване на отпадъчни води. Тъй като същите
превишават нормите на вредни и опасни вещества съгласно Разрешително №
23340002/10.05.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води е осъществен състав на нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС.
Неоснователна е застъпената от въззивника теза, че Община - Варна, като
собственик на процесния обект, носи отговорност за извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗООС при увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми
и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.
Дружеството е санкционирано именно поради неспазване на определените емисионни
норми, установени в неговото разрешително за ползване на воден обект и в този
смисъл неоснователно е възражението, че тъй като общината не разполага с ПСОВ, то
не може да спази заложените норми. Разрешителното е издадено без оглед на това кой
е субектът , изградил пречиствателната станция , като в същото са заложени
определени стойности на показатели, по отношение на които е налице задължение да
се спазват.
Като несъстоятелни съдът оцени и доводите на процесуалния представител на
12
въззивника, че деянието е несъставомерно с оглед изводът на вещото лице на с.6 от
изготвената съдебно-техническа експертиза, че двата броя на превишаване на пробите,
не отговарящи на изискванията, отразени в двата протокола за надвишаване на
допустимите концентрации на изход ПСОВ, не надхвърлят максимално допустимия
брой проби, които се допускат да не отговарят на изискванията съгласно Наредба № 6
от 09.11.2000 г. за емисионни норми, за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водните басейни. Посоченият извод на
вещото лице е правен такъв, с оглед на което не следва да бъде кредитиран от съда.
Друг е въпросът, че според настоящия състав, в случая въззивникът е обвързан от
параметрите на индивидуалните емисионни ограничения, съотв. от възможността за
отклонение от същите, предвидени в издаденото разрешително. Посоченият извод,
следва по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 3 от цитираната Наредба,
според която индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за ползване
на водни обекти за заустване на отпадъчни води, не могат да бъдат по-малко строги от
емисионните норми по тази наредба. Текстът на същата, сочи, че индивидуалните
емисионни ограничения в разрешителните могат да бъдат по-строги такива от
предвидените в Наредбата и в посочената хипотеза, именно същите са обвързващи за
оператора ползващ разрешителното. Посоченият извод следва и по аргумент от
нормата на чл. 19 ал. 2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, според която, когато
няма действащо разрешително за заустване на отпадъчни води или комплексно
разрешително, санкции се налагат, когато отпадъчните води не отговарят на нормите за
съответната категория на водоприемника, в който се заустват отпадъчните води,
определена със заповед на министъра на околната среда и водите. От анализа на
посочените норми следва, че правилата относно индивидуалните емисионни
ограничения са приложими единствено в случая, когато такива не са определени в
издаденото разрешително, съотв. че отговорно за отклонението при същите е
съответното юридическо лице, което фактически извършва заустването на отпадъчни
води в съответния водоприемник.
Съдът не споделя и доводите на процесуалния представител на въззивника, че
деянието се явява несъставомерно с оглед нормата на чл. 35 ал.12 т.2 от Наредба № 2от
12.08.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, според която срокът за достигане на индивидуалните
емисионни ограничения, посочен в разрешителното за заустване за експлоатация на
съществуващи канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания, се определя: 1. от датата на влизане в сила на разрешителното, при
наличие на изградена и въведена в редовна експлоатация пречиствателна станция за
13
отпадъчни води, която е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 4 и
чл. 14, ал. 1 от наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от Закона за водите; 2. до шест месеца
от въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води,
но не по-късно от 31.12.2015 г., за всички останали случаи. В случая, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Разрешение на ползване № ДК-07-
ВН-261/27.10.2020 г. на Началника на РДНСК- Варна, от датата на въвеждане в
експлоатация на строежа „Реконструкция, модернизация и разширение на
пречиствателна станция за отпадни води – кк „Златни пясъци“ до времето на
извършване на нарушението, а именно 26.08.2021 г. – 27.08.2021 г. е изминал период,
надхвърлящ шест месеца.
Несъстоятелни са и възраженията в жалбата за неправилно определяне на датата
на извършване на нарушението. От обстоятелствената част на НП се установява, че
АНО визира като време на извършване на нарушението, периода в който е взета
пробата, въз основа на която е констатирано отклонението от определените в
разрешителното индивидуални емисионни ограничения, а именно периодът 26.08.2021
г. – 27.08.2021 г. С оглед на горното, не се споделя виждането, че АНО е визирал като
дата на осъществяване на деянието единствено първата такава, поставяща началото на
визирания период.
В хода на съдебното производство не бе установено и твърдението, че визирания
в НП противоправен резултат, а именно отклонението от индивидуалните емисионни
граничения е вследствие на технически дефекти на пречиствателната станция, които
се явяват „форсмажор“, а именно – непреодолима сила от обективен характер, която
поставя в невъзможност въззивника да изпълни вмененото му с разрешителното
задължение свързано със спазване на индивидуалните емисионни ограничения при
експлоатирането на ПСОВ – Златни пясъци. Посоченото твърдение не бе установено от
събраните по делото доказателства, в т.ч. въз основа на приобщената по делото
съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещото лице. В изявленията си в
съдебно заседание експертът е заявил, че не е установил, че капацитетът на
аерационната система, подаваща кислород не е достатъчен, съотв. колебанията в
отделните показатели е възможно да се дължат на експлоатационните условия, които
следва да се подобрят от самия оператор. Видно от разпита на вещото лице, влошените
процеси на денитрификация и нитрификация е възможно да се дължат на различни по
своя характер в т.ч. и комплексни причини, като не се визира възможността същите да
са вследствие на технически проблеми при функционирането на пречиствателната
станция.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
14
страна за присъждане в полза на последната на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, съотв. и с оглед фактическата и правна
сложност на същото, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение над минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата,
а именно за сумата от 150 /сто и петдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № И-3-418-1В/30.11.2021 г. на Директора на РИОСВ -
Варна, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ООД на
основание чл. 69 ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда и водите /ЗООС/ и
чл. 1 ал.1 и чл. 19 ал.1, ал. 6, ал. 9 и ал. 11 от Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения /обн. ДВ бр. 70/2011г./, във връзка с Разрешително № 2334
0002/10.05.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, е наложено административно наказание - текуща санкция в
размер на 10 164 /десет хиляди сто шестдесет и четири/ лева за превишение на
индивидуалните емисионни ограничения за качеството на пречистените отпадъчни
води от ПСОВ „Златни пясъци“, зауствани в Черно море по показателите неразтворени
вещества, БПК5, и общ фосфор, регламентирани в Разрешително № 2334
0002/10.05.2011 г за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, считано от 26.08.2021 г.
ОСЪЖДА „„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ООД ДА
15
ЗАПЛАТИ по сметка на РИОСВ -Варна сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16