Р Е Ш Е Н И Е
№ 927 / 16.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на четвърти декември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2. Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Паун Савов, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административно-наказателно дело № 1316, по описа на съда за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на „Темплар 7“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение от
21.12.2018 г., постановено по нахд № 323/2018 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-001104 /
15.06.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
С посоченото
наказателно постановление за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с 414, ал. 3 от същия кодекс, на Темплар 7“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение и се моли да бъде отменено наказателното
постановление. Твърди се нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик – оспорва жалбата в писмено
становище, подадено преди проведеното открито съдебно заседание. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение. Сочи доводи за неговата правилност и
законосъобразност.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът
правилно е приел, че касаторът в качеството си на работодател е извършил
вмененото му административно нарушение, като е допуснал до работа лицето К.Д.да
работи като “общ работник” без да му предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, както и че случаят не е маловажен.
Съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е кредитирал показанията на множеството разпитани
свидетели – служители на инспекцията и на полицията, и събраните по делото
писмени доказателства.
Ирелевантни са възраженията за съществени
противоречия в показанията на посочените свидетели досежно броя и пола на
проверяваните лица. Същественото обстоятелство, което несъмнено се установява
от тези показания е, че несъмнено К.Д.е престирала труд. Този факт до голяма
степен се потвърждава и от показанията на свидетеля Н.Д. – свидетел посочен от
ответника, както правилно е отбелязано в мотивите на първоинстанционния съд.
Нещо повече – дори и от обясненията на управителя на дружеството П.С. се
установява, че е той е наредил на жалбоподателката да работи на 4 април след
обяд.
Не отговаря на истината и възражението, че е
налице неяснота и объркване в показанията на свидетелите по отношение на датите
3 и 4 април 2018 г., което води до неизясненост и до противоречие с
констатациите в АУАН, които противоречия не са отчетени в обжалваното решение.
Напротив, показанията на повечето свидетели са ясни и точни и се отнасят, както
до датата 3 април, така и до следващата дата – 4 април.
Несъстоятелно е и възражението, че не е
установено дали извършената на 04.04.2019 г. проверка е осъществена именно в
обекта, стопанисван от ответника. Мястото на проверката е посочено от всички
свидетели-очевидци и освен това се установява и от показанията на счетоводителя на дружеството Н.Д., както и
и от обясненията на управителя на същото П.С..
Правилни са и изводите на съда, че извършеното
нарушение не би могло да бъде маловажно. Действително законодателят е приел
специалната разпоредба на чл. 415в, с която имеративно е предвидил, че някои
видове нарушения, между които и процесното, не са маловажни. Затова е
ирелевантно наличието или липсата на описаните в жалбата факти, като например
че нарушението е първо по ред на ответника и липсват данни срещу него да са
подвани други сигнали и жалби.
Следователно, извършеното от касатора
нарушение не е маловажно. Напротив, съдът правилно е индивидуализирал неговата
тежест, доколкото е потвърдил наложената имуществена санкция, която е в
минималния предвиден в закона размер от 1 500 лв.
Затова като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като
наложеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Твърдяната необоснованост на обжалваното решение
не е сред предвидените в чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационни основания,
поради което не следва да бъде разглеждана.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение от
21.12.2018 г., постановено по нахд № 323/2018 г. по описа на Районен съд –
Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-001104 /
15.06.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с
което постановление за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с 414, ал. 3 от същия кодекс, на Темплар
7“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Решението е окончателно.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/