РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. П., 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500011 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Д. Т.П., ЕГН**********,с адрес-
гр.П. , ул."Р.Д.№ 45,ет. 1, ап.1,чрез адвокат Ч. С. Ч., с адрес за призоваване: гр.П., ул. "И.В. "
№18, ет.2, против Държавата чрез Министъра на земеделието Я.Г., с адрес за
призоваване-гр.С., бул."Х.Б."№ 55.
С Решение № 623/ 01.11.2023г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1016/2022г. по
описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен,като неоснователен.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск . Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на
1
обжалвания съдебен акт , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част
. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията касаят правилността
на съдебното решение.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че районния съд е сезиран с
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК . С този иск се
иска да се приеме за установено по отношение на ответника ,че не е собственик на имота,
описан в исковата молба .
Задължителни за съдилищата указания относно правната природа и съдържанието на този
вид искова защита са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Посочено е ,че наличието на правен интерес се преценява конкретно по всяко дело, въз
основа на обосновани твърдения ,наведени в исковата молба , като при оспорването им
ищеца следва да докаже фактите, от които те произтичат.Посочено е съща така,че
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи
служебно за правния интерес при всяко положение на делото . Когато констатира ,че
ищеца няма правен интерес,съдът прекратява производството по делото,без да се
произнася по основателността на претенцията- дали ответника притежава или не
претендираното от него и отричаното от ищеца право.
В ТР са посочени три хипотези на правен интерес от отрицателния установителен иск за
собственост , а именно:
1/ Когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се
оспорва от противната страна, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същи имот.
2/ Защита на фактическо състояние, когато владението е смутено , но не е отнето, преди
да са изтекли 6 месеца от установяването му, от лице , което неоснователно претендира
,че е собственик.
3/ Когато ищеца има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция , ако отрече претендираните от ответника права .
Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в
2
ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено още и следното :
1/ Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на
исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика
от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало,
ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда;
2/ При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които
то е могло да се породи;
3/Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора;
4/ При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да
било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да
доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено.
5/Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Съобразявайки разрешенията , които са дадени в ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС
относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск ,
въззивната инстанция счита ,че в полза на ищеца съществува правен интерес от
предявяване на този вид искова защита . Правният интерес съществува при хипотезите ,
когато ищеца заявява самостоятелно право върху вещта предмет на спора, което се
оспорва от противната страна, при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
права върху един и същи имот,позовава се на фактическо състояние и има възможност да
придобие права върху имота на самостоятелно основание, ако отрече правата на
ответника.
Разгледан по същество отрицателния установителен иск на ищеца е неоснователен.
3
1.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба и какво е направеното искане.
В исковата молба ищеца е посочил ,че е собственик по силата на покупко-продажба,
обективирана в нот. акт №105 / 26. 03. 2007г. , на следният недвижим имот-Поземлен имот
с идентификатор ************* съгласно КККР на гр.Б., с площ от 1000 кв. м. Този имот
ищецът е закупил от наследниците на П.А.Б.., който им е възстановен им с Решение
№11064/06.02.2007г. на ОСЗГ-гр.Б.. Решението е издадено на основание чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ
и чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло е в законна сила и за имота е налице въвод във владение.
Поради инвестиционни намерения ищеца е поискал през м. юни на 2022г. от СГКК П. да
му бъде издаден скица на имота.При издаването на скицата констатира, че на 30.05.2019г.,
при изменение на Кадастрания регистър в имота е вписан като собственик и Държавата, без
документ за собственост.
Твърди ,че преди 1948г. и към момента на колективизацията имота е имал земеделски
характер, като е представлявал „Ливада“. Предназначението на имота не се е променило от
ливада на залесена гора през годините, като начин на трайно ползване по лесоустройствен
план и имота на място не представлява залесена гора.
Счита, че записването на имота в Кадастралния регистър и като собственост на Държавата,
е без основание, тъй като както имота не е включван в горския фонд и по силата на закона
не е станал държавна собственост.
Твърди ,че през годините този имот винаги е владян и ползван първоначално от
наследниците на П.А.Б., а след прихвърленето му и понастоящем се владее и ползва
единствено от ищеца, като се коси и за почивка през лятото.
Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника,че Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, не е собственик на процесния недвижим
имот.
2.Какво е установено от фактическа страна по делото .
На наследниците на П.А.Б., е възстановен с решение №11064/06.02.2007г. на ОСЗГ-гр.Б.,
следният недвижим имот -Поземлен имот с идентификатор ************* , съгласно
КККР на гр.Б., с адрес на поземления имот- гр.Б., Язовир Б., „Зона- А", целия с площ от
1000 кв.м.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ , изготвена от вещото лице
Й.Г., от която се установява следното: По действащата кадастрална карта на
землището на град Б. от 12.04.2011г. съществува имот с идентификатор ************* ,
с площ от 1000кв.м. Имот с идентификатор ************* е идентичен с имот с пл. №
1935в кв. 30 по кадастралния и регулационен план/КРП/ на язовир Б.. Имотът попада в
УПИ I- Индивидуално вилно застрояване, в кв. 30 , с площ от 1000 кв.м. Имотът е
възстановен по реда чл. 13 ал.4 и ал. 5 ЗСПЗЗ с решение №11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ-
Б.. Във всички планове преди 2007г. имот с идентификатор ************* не е
съществувал. Имотът е нанесен в КРП от 1990 г., като УПИ I-„ Индивидуално вилно
застрояване“, в кв. 30, с площ от 1000 кв.м. Вещото лице достига до извода, че имот
с идентификатор №************* по действащата КККР на град Б. не попада в
4
отдел 183, част от подотдел „А" по лесоустройствения план от 2000 г.( не попада в
горския фонд).
По делото е приета лесотехническа експертиза , изготвена от вещото лице Ст. Бечев,
от която се установява следното :
По данъчната книга за периода 1936г. - 1951г. на името на П.А.Б. от гр. Р. са записани
седем броя имоти, като един от тях е „Ливада“ с площ 1 дка в м. „Ю.“.
С Решение № 11064/06.02.2007 г., от ОСЗ гр. Б. се възстановява правото на собственост на
наследниците на Петър Ангелов Бебечев в съществуващи стари реални граници на
имот, представляващ“Ливада“ с площ от 1 дка, седма категория, находяща се в
строителните граници на „Курорт яз. Б.", местността“Ю.“.
През 1951 г. е приет Лесоустройствен план/ЛУП/ на държавната
горскостопанска единица„Р.". Според този план имота попада в отдел 183, подотдел „в" по
ЛУП от 1990 г. Отдел 183„в" е описан в ЛУП от 1990г. като залесена горска
територия с Бял бор , с естествен произход на възраст 70 г.
Към експертизата е приложена извадка на район 02837.503 от кадастралната карта на
гр. Б., върху която с черно е посочена границата на „Бялото петно" 000100, а с черен
контур и зелено запълване е показан отдел 183 с подотдел „в" по горскостопанската
карта от ЛУП за 2000 г. на ДЛ „Р.", в който попада процесният имот.
При съвместяването на картите по ЛУП от 2000г. на ДЛ „Р." с извадката от
кадастралната карта на гр. Б. се установявя, че имот с идентификатор
************* с площ 1000 кв. м. не е идентичен с имот в отдел 183, част от подотдел
„а", а попада в чертите на отдел 183, част от подотдел „в".
Няма данни за проведени процедури по чл. 14 от Закон за горите за промяна на
предназначението на земите в обхвата на имот с пл. номер 000100.
Няма данни за извършени разпоредителни сделки от страна на държавата със земите в
обхвата на имот с пл. номер 000100.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ , изготвена от вещото лице
Славка Бурова, от която се установява следното:
По одобрената КК и КР на гр. Б. от 2010г. и при направена съпоставка с КВС на
землището на гр.Б., действаща преди одобряване на КК и КР се установява, че процесния
имот, с идентификатор *************, попада в
имот №000100 по КВС,т.н.„бяло петно". Идентичност между двата имота не може да има,
тъй като имот с пл.№000100 е значително по-голям от имот с идентификатор
*************. (имот №000100 включва курорта Яз.Б.). Процесният имот с идентификатор
************* по КК попада в отдел 183, в подотдел „в" по лесоустройствения план от
2000 г.
С Решение № 427 от 31.07.2013г., постановено по гр.д. №38/2011 г. на районен съд П. ,
влязло в законна сила на 12.06.2014г., е прието за установено, че Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните е собственик на
недвижими имоти, подробно описани в съдебното решение, в това число и на
процесния имот с кадастрален номер № *************. В диспозитива на съдебното
решение, районния съд е приел за установено, че Държавата е собственик на имот с
кадастрален номер №. 000100, в който попада отдел 183, част от подотдел "А", частна
5
държавна собственост, който имот е идентичен с имоти от масив 02837.503, с посочени
кадастрални номера на имотите, един от които е процесния имот.
Това решение , на основание чл.297 от ГПК, следва да се счита задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България относно неговите правни
последици.
3. Правни изводи.
От приетите по делото писмени доказателства,технически експертизи и от влязлото в
сила решение по гр.дело № 38/2011г. на РС П. се установява, че Държавата е
собственик на поземлен имот с идентификатор *************, попадащ в Лесоустройствен
план от 2000г. на Държавната горскостопанска единица „Р.“ , в отдел 183 по
Лесоустройствен план.
Правилен е извода на районния съд за това ,че според дифинитивния план за Р.та община
горите представляват „балталък“,а според параграф 5 от ПЗР на ЗВСТЗГФ балталъците на
подлежат на възстановяване . В този смисъл е и съдебната практика на ВКС , постановена
по реда на чл.290 от ГПК ( виж решение № 958/19.01.2010 г. на ВКС по гражд.дело № 3693/2008 г. по
описа на ВКС, ІV г.о., решение № 354/25.06.2010 г. по гражд.дело № 152/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. )
От приетите по делото експертизи се установява, че процесния имот попадат в имот №
000100 в отдел 183 „в“ по ЛУП за 2000 г. След включване на определен имот в
устройствения план не се променя принадлежността на правото на собственост.
Това означава ,че ако не се установява собственика да е предприел разпоредителни действия
с имотите, същите му принадлежат. След като Държавата не се е разпоредила с имотите,
същите следва да се считат нейна собственост,макар имотите да са включени в
устройствения план на селищно образувание. По делото е установено , че горите са
национализирани. При липсата на доказателства за последващо разпореждане с горите
следва да се приеме ,че ответната страна е доказала правото си на собственост.
Следва да се отбележи ,че община Б. не би могла да прехвърли правото на
собственост върху имот, който е държавна собственост. В този смисъл са и
писмата във връзка с преустановяване на процедурите по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ
в това селищно образувание.Както бе посочено по –горе , имота попада в отдел 183,
подотдел „в" по ЛУП от 1990 г. Отдел 183 „в" е описан в ЛУП 1990 г. като залесена горска
територия с Бял бор с естествен произход на възраст 70 г .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд
за това ,че ищеца не е могъл да придобие собствеността върху имота по силата на
покупко – продажбата от 27. 03. 2007г. , тъй като е закупил имота от несобственик.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че ищеца не е придобил
собствеността върху имота и по силата на изтекла в в негова полза придобивна давност.
Както бе посочено по – горе , през 2007 година на наследниците на Петър Бебечев е
възстановена собственосттта върху процесния имот. Разпоредбата на чл.86 от ЗС (редакцията
ДВ,бр.31 от 17.04.1990г.) изключва въобще придобиването по давност на вещ, която е държавна
или общинска собственост,независимо от това дали се касае за публична или
частна държавна или общинска собственост.
6
С изменението на чл.86 от ЗС( ДВ бр. 33/1996г., в сила от 01.06.1996г.), давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС с ДВ, бр. ЗЗ от 1996 година, давностният
срок започва да тече от 01.06.1996г. Ищецът е придобил правото на собственост върху
имота от несобственик през 2007г. Кратката 5-годишна давност( при добросъвестно владение по
чл. 70 от ЗС и чл. 79 ал. 2 от ЗС) би следвало да изтече на 26.03.2012 г. Давността обаче не е
започнала да тече, защото е била спряна , по силата на § 1 на ДР на ЗС от 3 1 . 0 5 .
2 0 0 6г., първоначално за срок от седем месеца.
С последващите изменения на правната норма ( Дв. бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр.
107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.,) този
срок е бил съответно удължаван. С последното изменение на закона е прието, че
давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование. Това означава, че от първоначалното спиране на
давността, от 31.05.2006 г. до подаване на исковата молба в съда на 30. 08. 2022г.
давността не е била възобновена, поради което в полза на ищеца изобщо не е текла
придобивна давност по отношение на спорния имот.
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с
тези на районния съд, на основание чл.271 ал. 1 от ГПК , решението на районния съд ще
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно .
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора
пред въззивната инстанция ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в поза на
ответника по въззивната жалба сумата 300 лв.,представляваща юрисконсулско
възнаграждение за въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 623/ 01.11.2023г. на районен съд П., постановено по гр. д. №
1016/2022г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА Димитър Т. П., ЕГН**********,с адрес гр.П. , ул."Р.Д.№ 45,ет. 1, ап.1,чрез
адвокат Ч. С. Ч., с адрес за призоваване- гр.П., ул. "И.В. " №18, ет.2, да заплати в полза на
Държавата, чрез Министъра на земеделието Я.Г., с адрес за призоваване-гр.С., бул."Х.Б."№
55,сумата 300 лв.,представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната
инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
7
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8