Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.
29.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00017 по описа за 2021г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от А. С.О. ЕГН
********** ***, чрез пълномощник адв. Е. Ф. с адрес за призоваване гр. С.-
1000, ул. „Три уши“ №6а, бл.5, ет.2, офис
10 срещу Прокуратурата на Република
България, гр. С., бул. „Витоша“ №2.
Предявени
са искания ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните парични суми: сумата от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди за нарушението на правото на ЕС по чл.21 от ДФЕС и чл.4 от
Директива 2004/38 на ЕС за периода от месец май 2015г. до месец май 2016г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 3 години преди датата на
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди за нарушението на правото на ЕС по чл.21 от ДФЕС и чл.4 от Директива
2004/38 на ЕС за периода от месец май 2015г. до месец май 2016г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 3 години преди датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се сторените
съдебни разноски.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответникът е приложил
писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за недопустими.
Оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Твърди, че има
съпричиняване на вреда от страна на ищеца.
В съдебно заседание е допуснато изменение на иска за
обезщетение за имуществени вреди чрез неговото увеличение, като същият е
предявен в в размер на сумата от 30 752, 15 лв. за периода от месец май
2015г. до месец май 2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 3
години преди датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
С исковата молба са
предявени обективно
съединени искове с правно
основание чл.2в,ал.1,т.2 във вр. чл.2,ал.1, от ЗОДОВ във вр. с чл.49 във вр. чл.52
и чл.86 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство №103/2010г. по описа на РУ гр. Т.по чл.195,ал.1,т.5 във вр. с чл.194,ал.1 от НК. По внесен от
Районна прокуратура Т.обвинителен акт било образувано НОХД№13/2011г. на РС Т.,
като ищецът бил подсъдим за извършено престъпление чл.195,ал.1,т.5 във вр. с чл.194,ал.1 от НК. С протоколно
определение на съда от съдебно заседание на 7.07.2011г. на ищеца била наложена
принудителна мярка „забрана да напуска границите на страна.“ Съдебният състав е
разпоредил тази мярка да бъде изпълнена след прилагане на доказателства, че
настоящият ищец заплати сумата от 800 лв., представляваща мярка за неотклонение
„парична гаранция“. На същата дата
ищецът заплатил посочената парична гаранция по делото.
С протоколно определение от 21.02.2013г. съдебният състав
прекратил съдебното производство по НОХД№13/11г. и върнал досъдебното
производство на Районна прокуратура Т.за доразследване. Със същото определение
по отношение на ищеца е отменена
МНО парична гаранция в размер на 800 лв., както и принудителна мярка „забрана да напуска
границите на страна.“
Срещу това определение РП Т.е подала частен протест, като
с определение по ВЧНД №141/2013г. на Окръжен съд Д. е отменено протоколно
определение от 21.02.2013г. само в частта, в която е отменена МНО на ищеца
и „друга мярка“. / принудителната мярка
„забрана да напуска границите на страна.“
/ В останалата част частният протест бил оставен без разглеждане.
В изпълнение на това определение на ОС Д., след
извършване доразследване, РП Т.внесла обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление чл.195,ал.1,т.5 във вр. с чл.194,ал.1 от НК, по което било
образувано НОХД №126/2013г. по описа на РС Т..
С присъда №42 от 24.10.2013г. По това наказателно производство ищецът бил признат
за виновен за извършеното престъпление, по което му е било повдигнато
обвинението.
С отделно
определение по реда на чл.309,ал.1
от НПК съдебният състав е отменил наложената на ищеца принудителната мярка „забрана да напуска
границите на страна.“
Присъдата била обжалвана от един от подсъдимите и с
решение от 5.03.2014г. по ВНОХД на ОС Д. присъдата била изцяло отменена и
досъдебното производство било върнато на РП Т.за допълнително разследване.
С постановление на РП Т.воденото срещу ищеца наказателно
производство по досъдебно производство
№103/2010г. по описа на РУ Т.било прекратено, за което ищецът бил уведомен на
19.08.2014г.
По молба на ищеца от 10.09.2014г. с постановление на РП Т.от
същата дата МНО „парична гаранция“ е отменена.
По молба на ищеца от 13.05.2016г. с постановление на РП Т.от
същата дата принудителната мярка „забрана да напуска границите на страна“
е отменена.
Ищецът твърди, че в резултат на наложената принудителна
мярка „забраната да напуска границите на
страната“ са били причинени имуществени
вреди, които се изразяват в загуба на парични доходи, тъй като преди налагането
на принудителната мярка дълги години
работил в чужбина като командирован работник от българска фирма, като реализирал месечни
доходи не по-малко от 1 500 евро. След отмяната принудителната мярка през месец юни
2016г. отново работил в чужбина.
Според приложената по делото съдебна експертиза
средномесечния брутен доход на ищеца възлиза на сумата от 2 864, 86 лв. за
периода юни 2016г. до септември 2017г. За периода от месеците май
2015г. до май 2016г. месечният доход на ищеца възлиза на сумата от 499,
31 лв., като разликата / 2 864, 86 лв. – 499, 31 лв./ е в размер на сумата
от 2 365, 55 лв.
В заключението на
вещото лице е посочено, че размерът на
претендираното парично обезщетение за м. май 2015 до м.май 2016г. възлиза на
сумата от 30 752, 15 лв. / сумата
от 2 365, 55 лв. х 13 месеца./
От така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното: Постановената в хода на съдебното производство
принудителна мярка, ограничаваща пътуванията на ищеца извън страна, е
законосъобразна тъй като е наложена
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и по установения за това
ред.
Впоследствие с постановлението на Районна прокуратура Т.от 11.08.2014г. за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.243,ал.2 от НПК, тъй като мярката за процесуална принуда не
е била отменена.
Вследствие на това
по същество ищецът бил лишен от правото на свободно движение, гарантирано от
разпоредбата на чл.21 от ДФЕС. Поради това ищецът претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в загуба на парични доходи
за процесния период, в паричен еквивалент, установен в заключението по
приложената по делото съдебна експертиза.
Държавата отговаря за вредите на нарушението на правото
на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като тази
отговорност за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено при неполагане
на дължимата грижа, само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като
„достатъчно съществено“.
Поради това следва да се приеме, че ищецът е увреден от
орган, за чиято дейност държавата носи отговорност.
Ищецът е бил уведомен от прокуратурата за прекратяването на досъдебното на 19.08.2014г.
По делото е безспорно установено, че е знаел за наложената в хода на съдебното
производство принудителна процесуална мярка. Въпреки това не е предявил искане
за отмяната на тази мярка, както направил с искането си за отмяна на мярката за
неотклонение „парична гаранция“, по което искане прокуратурата се е произнесла
същия ден, като отменила МНО и паричната
гаранция била върната на ищеца.
Като не е поискал
своевременно отмяна на принудителната мярка „ забрана да напуска границите на
страната“, ищецът сам се поставил в невъзможност да се придвижва извън
границите на страната.
С оглед на това съдът приема, че с това си бездействие
ищецът допринесъл значително за причинените му имуществени вреди, поради което
и съобразно разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ претендираното от него
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде намалено до размера на сумата
от 10 000 лв., като в този размер предявеният иск следва да бъде уважен, а
в останалата част над този размер до претендирания размер за сумата до
30 752, 15 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявеният иск за причинени неимуществени вреди
ищецът не е ангажирал никакви доказателства. Така твърденията, че изпитвал душевни болки и
терзания от притеснението, че не можел
да напуска страна, са останали недоказани по делото, поради което предявеният
иск за причинени неимуществени вреди, оценени от ищеца на стойност 10 000
лв., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Ищецът претендира
сторените разноски по делото. Присъждането на разноски относно адвокатското възнаграждение е в
хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,
поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно уважената част на иска в размер на 10 000 лв., съгласно материалния интерес по чл.7,ал.2,т.4 от
наредба №1/9.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, в
случая в размер на сумата от 830, 00 лв. По делото са заплатени от бюджета на
съда сумата от 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, които разноски по делото
страните следва да заплатят съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Предвид изложеното съдът :
Р Е Ш И
:
Осъжда Прокуратурата на Република България,
гр. С., бул. „Витоша“ №2 да заплати на А. С.О. ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Е. Ф. с адрес за призоваване гр. С.- 1000, ул. „Три уши“ №6а,
бл.5, ет.2, офис 10 сумата от
10 000 лв., /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушението
на правото на ЕС по чл.21 от ДФЕС и чл.4 от Директива 2004/38 на ЕС за периода
от месец май 2015г. до месец май 2016г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 3 години преди датата на завеждането на исковата молба-22.05.2020г.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск в частта на разликата над уважения
размер от 10 000 лв. до претендирания размер за сумата до
30 752, 15 лв.
Отхвърля
изцяло предявения иск от А. С.О. ЕГН **********
***, чрез пълномощник адв. Е. Ф. с адрес за призоваване гр. С.- 1000, ул. „Три
уши“ №6а, бл.5, ет.2, офис 10 срещу
Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша“ №2 за
заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нарушението
на правото на ЕС по чл.21 от ДФЕС и чл.4 от Директива 2004/38 на ЕС за периода
от месец май 2015г. до месец май 2016г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 3 години преди датата на завеждането на исковата молба-22.05.2020г.
до окончателното изплащане.
Осъжда А. С.О. ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на съда сумата от 225, 00 лв., сторени разноски за
назначаване на съдебна експертиза по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Осъжда Прокуратурата
на Република България, гр. С., бул.
„Витоша“ №2 да заплати по сметка на
съда сумата от 75, 00 лв., сторени разноски за назначаване на съдебна
експертиза по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „Витоша“ №2 да заплати
на А. С.О. ЕГН ********** *** сумата от 830, 00 лв. сторени разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска като
и сумата от 20, 00 лв. за платена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :