РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5047 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „Т.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, чрез процесуалния представител адв. *** срещу М.Р.Б.
ЕГН ********** с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума от 906,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси, за използвани услуги, неустойка и дължима сума за
мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към
него, както и неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени
лизингови вноски по Договора за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен
настоящия иск. Навеждат се доводи,
че на 13.01.2018г. между страните по делото е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от
24 месеца по програма Тотал 24,99 Коледа 2017 със стандартен месечен абонамент
в размер на 24,99 лв. Излага се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер 72,58 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 25.12.2018г. — 24.02.2019г., поради
което на основание раздел IV, чл. 4 от споразумението ищецът е начислил
неустойка в размер на 62,46 лв. Сочи се, че същата не надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти и е начислена във фактура № ***/25.04.2019г.
Твърди се, че 13.01.2018г. и по повод сключеното между страните споразумение с
предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател е сключил с
ответника, като лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил
за временно и възмездно ползване на длъжника устройство марка *** за обща
лизингова цена в размер на 427,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 18,59 лв. Излага се, че по договора за
лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 214,43 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 25.11.2018г. - 24.04.2019г., както
следва: сума от 4,09 лв., представляваща остатък от лизингова вноска след
приспадане на платени суми, за отчетен период 25.11.2018г.-24.12.2018г.,
начислена във фактура№ ***/25.12.2018г.; сума в размер на 18,59 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 25.12.2018г. - 24.01.2019г., начислена
във фактура № ***/25.01.2019г.; сума в размер на 18,59 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 25.01.2019г. - 24.02.2019г„ начислена във
фактура № ***/25.02.2019г.; сума в размер на 5,85 лв. — остатък от лизингова
вноска след приспадане на предплатени при подписването на договора за мобилни
услуги суми, дължима за отчетен период 25.02.2019г,- 24.03.2019г., начислена
във фактура № ***/25.03.2019г.; сума в размер на 167,31 лв., представляваща
сбор от 8 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от ОУ към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за отчетен период 25.03.2019г.-24.04.2019г.,
начислени във фактура № ***/25.04.2019г. Сочи се, че вследствие на
неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ***
ответникът дължи на ищеца и сума в размер на 80,32 лв., начислена във фактура№***/25.04.2019г.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг. Твърди
се и, че на 30.07.2018г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма Интернет 29,99
и стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в
размер на 25,99 лв. за 24 месеца. Излага се, че ответникът е е изпълнил
задълженията си по договора в общ размер 52,88 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 25.12.2018г. - 24.02.2019г. Сочи се, че поради
неизпълнение на задължението от страна на ответникът ищецът основание т. 11 от
договора, е начислил наустойка в размер
на 92,22 лв., ненадвишаваща трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, начислена във фактура №***/ 25.04.2019г. Твърди се, че на 30.07.2018г. във връзка със сключения договор
с предпочетен номер *** ищецът като лизингодател е сключил с ответника като лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят е
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка *** за обща
лизингова цена в размер на 128,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв. Излага се, че по договора за лизинг
ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 111,80 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 25.11.2018г. - 24.04.2019г., както следва:
сума от 5,59 лв., представляваща
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.11.2018г. -
24.12.2018г., начислена във фактура № ***/25.12.2018г.; сума от 5,59 лв.,
представляваща лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.12.2018г. -
24.01.2019г., начислена във фактура № ***/25.01.2019г.; сума от 5,59 лв.,
представляваща лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.01.2019г. -
24.02.2019г., начислена във фактура № ***/25.02.2019г.; сума от 5,59 лв.,
представляваща лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.02.2019г.-24.03.2019г., начислена във фактура № ***/
25.03.2019г.; сума от 89,44 лв., представляваща сбор от 15 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от ОУ
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска ,съгласно чл. 1, ал. 3 от договора,
за отчетен период 25.03.2019г.-24.04.2019г., начислени във фактура № ***/25.04.2019г.
Сочи се, че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер *** ответникът дължи на ищеца сума в размер на 220,17 лв.,
начислена във фактура № ***/25.04.2019г., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Твърди се, че по отношение на процесните задължения
за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на
договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Излага се, че към настоящия
момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договорите,
предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор. Сочи се, че процесните вземания са индивидуализирани в
следните фактури: 1. фактура № ***/25.12.2018г. за отчетен период 25.11.2018г.
- 24.12.2018г., със срок за плащане - 09.01.2019г.. издадена за сумата от
110.36 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: сума от 60,19 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ***; сума от 18,59 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер***; сума от 25,99 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ***; сума от 5,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ***. Излага
се, че по процесната фактура се претендира сума от 9,68 лв., поради извършено
плащане в размер на 100,68 лв., с която е погасено изцяло задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер ***, изцяло задължението за такса и
използвани услуги за предпочетен номер *** и частично задължението за лизингова
вноска за предпочетен номер *** до размер от 4,09 лв.; 2. фактура № ***/25.01.2019
г. за отчетен период 25.12.2018г. - 24.01.2019г., със срок заплащане -
09.02.2019г. за сумата от 98.66 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: сума от 47,59 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ***; сума от 18,59 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ***; сума от 26,89 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ***; сума от 5,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ***; 3. фактура
№ ***/25.02.2019г. за отчетен период 25.01.2019г. - 24.02.2019г., със срок за
плащане - 12.03.2019г, издадена за сумата от 75.16 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: сума от 24,99 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер ***; сума от 18,59 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ***; сума от 25,99 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ***; сума от 5,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ***; 4. Фактура
№ ***/25.03.2019г. за отчетен период 25.02.2019г.-24.03.2019г., със срок за
плащане — 09.04.2019г., издадена за сумата от 11.44 лв.. представляваща
неплатени лизингови вноски, както следва: сума от 5,85 лв. остатък от лизингова
вноска за предпочетен номер ***; сума от 5,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер ***; 5 Фактура № ***/25.04.2019г. за отчетен период
25.03.2019г.-24.04.2019г., със срок за плащане - 10.05.2019г., издадена за
сумата от 711.92 лв.. представляваща неплатени неустойки, дължими суми за
мобилни устройства и лизингови вноски, както следва: сума от 62,46 лв.
неустойка за предпочетен номер ***; сума от 80,32 лв. дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ***; сума от 167,31 лв. лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер ***; сума от 92,22 лв. неустойка за
предпочетен номер ***; сума от 220,17, лв. дължима сума за мобилно устройство
за предпочетен номер *** и сума от 89,44 лв., представляващи лизингови вноски
начислени накуп за предпочетен номер ***.Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е упражнил
процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба. Оспорва
предявение искове по основание и размер. Излага, че предявените обективно
съединени искове за претенции от 72,58
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за 2 месеца и неустойки на
основание раздел IV чл.4 от Допълнителното споразумение от 13.01.2018г към
договор за предоставяне на мобилни услуги в размер на 62,46 лв. са неправилно
изчислени. Сочи, че първата сума е
неправилно начислена по размер, тъй като в нея не е отчетено договорената промо
отстъпка от 40% за срока от 24 месеца по първоначалния договор. Твърди, че в
договора не е налице клауза за отмяна на тази отстъпка. Излага, че сумата не
представлява и абонаментната такса за 2 месеца по допълнителното споразумение.
Сочи, че претенцията за неустойка е недължима. Сочи, че ищецът се позовава на
прекратяване на договор поради неплащане, което представлявало разваляне на
договора поради неизпълнение. Твърди, че
при разваляне на договор поради неизпълнение възниква въпроса може ли да се
претендира уговорената в него неустойка като се има предвид нейния акцесорен
характер, доколкото тя обезпечава изпълнението на едно задължение и определя
размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при
неизпълнение на същото. Счита, че за да се дължи неустойка трябва да са налице
кумулативно следните предпоставки: тя да е уговорена от страните по едно
правоотношение, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да
изпълни и да е налице неизпълнение, лошо изпълнение или изпълнение със забава
от страна на длъжника. Твърди, че не може да се претендира неустойка, ако
договорът е прекратен от страна на кредитора, поради неизпълнението или лошото
изпълнение на длъжника. Излага и, че същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът ще получи
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост /решение №
219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о./ Счита и, че уговорената
клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди, че уговорката за дължимост на три
месечни абонаментни такси при прекратяването на договора по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Счита, че претендираната сума по
договорите за лизинг се претендират без основание, тъй като за пълната стойност
на мобилното устройство е подписана запис на заповед, поради което и
евентуалното присъждане на тази претенция би означавало дублиране на
обезщетението. Излага, че в същата без основание е включена сумата от 167,31
лв., представляващи 8 лизингови вноски на куп, на осн.чл.12 от ОУ плюс една по
чл.1ал.3 от договора. Сочи, че към
исковата молба не са приложени ОУ към договора за лизинг. Твърди и, че такива
не са предоставени на ответника, поради което счита
същите за неприложими. Излага и, че двете неустойки също са недължими. Сочи, че
е недължима и сумата от 80,32 лв., представляваща разлика в цената на
устройството.Твърди, че такава клауза не
е предвидена в договора за лизинг. На посочените основания счита, че не са
дължими и сумите, претендирани от ищеца по втория договор за мобилни услуги.
Оспорва съдържанието на издадените фактури, както и счетоводните записвания при
изщцовото дружество във връзка с процесиите претенции.
В
проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника не се явява.
В
нарочна писмена молба моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1628/2020 г. по
описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение за следните суми: сумата
от 906,86 лв.,
представляваща главница, формирана от: сумата от 215,36
лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани
услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; сумата от 365,27 лв. неплатени абонаментни такси,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***; сума от 214 лв. неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ***; сума от 111,80 лв. неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ***, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и деловодни разноски в размер на 25,00
лева за държавна такса и 360,00 лева
за адвокатско възнаграждение Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 935/14.05.2020 г., връчена на
длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от приложения по ч.г.д.
№1628/2020 г. по описа на ПлРС, че между
страните по делото е сключен догоор за мобилни услуги от 17.01.2017 г., по
силата на който на ответника са предоставени телекомуникационни услуги с
абонаментен план "Нонстоп 29,99 с неограничени национални минути" с
предпочетен номер №*** със срок на действие на договора 24 месеца. Видно е, че
страните са се договорили, че при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата за стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Приложено по делото е и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги от 13.01.2018 г., по силата на който
страните са се договорили, че за предпочетен номер №*** ответикът ще ползва
абонаментен план „Тотал 24,99 лева Коледа 2017“ за срок от 24 месеца.
Договорено е и, че при сключване на настоящето споразумение потребителят
/ответник/ е получил и устройство марка *** за обща лизингова цена в размер на 446,16 лв. Видно е, че страните са се
договорили, че при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя в срока на договора същият дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорено е, че абонатът
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите
когато е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към датата на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Видно е от представения по делото
Договор за лизинг, от 13.01.2018 г., че на ответника е предоставено устройство марка *** с дължима цена от 446,16 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 18,59 лв.
Установява се, че за
предоставеното мобилно устройство ответникът е подписал и запис на заповед от
427,57 лева, дължима на ищеца по делото.
Приложено по делото е и Договор
за мобилни услуги от 30.07.2018 г., по силата на който страните са се
договорили, че за предпочетен номер №*** ответикът ще ползва стандартен
абонаментен план от 29,99 лева за срок
от 24 месеца. Договорено е и, че при сключване на настоящето споразумение
потребителят /ответник/ е получил и устройство марка устройство марка *** за обща лизингова цена в
размер на 134,16 лв.Видно е, че страните са се
договорили, че при прекратяване на договора по вина или инициатива на
потребителя в срока на договора същият дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорено е, че абонатът
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите
когато е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към датата на сключване на
договора и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Видно е от представения по делото
Договор за лизинг, от 30.07.2018 г., че на ответника е предоставено устройство марка *** с дължима цена от 134,16 лева. дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв.
Установява се от приобщените по делото фактури
с №№, че на ответника са издавани следните фактури: 1. фактура № ***/25.12.2018
г. за отчетен период 25/11/2018-24/12/2018 г., включваща задължения за такси,
ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 110,36 лв. с вкл.
ДДС; 2. Фактура № ***/25.01.2019 г. за отчетен период 25/12/2018-24/01/2019 г.,
включваща задължения за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в
общ размер на 98,66 лв. с вкл. ДДС; 3. Фактура № ***/25.02.2019 г. за отчетен
период 25/01/2019-24/02/2019 г., включващо задължения за такси, ползвани услуги
и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 75,16 лв. с вкл. ДДС; 4. Фактура
№ ***/25.03.2019 г., издадена за отчетен период 25/02/2019-24/03/2019 г. включваща
задължения за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер
на 11,44 лв. с вкл. ДДС; 5. Фактура № ***/25.04.2019
г., за отчетен период от 25,03.2019 г.
до 24.04.2019 г. за сумата от 711,92 лева, включваща задължения за заплащане на неустойки
за предсрочното им прекратяване, както следва: неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за услуги и лизингови вноски.
Приобщени като доказателства по
делото са и ОУ, действали между страните в срока на действие на договора.
За успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми по процесния договор; да докаже
настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на
подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно
неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже
плащане на дължимите суми, както и евентуално направените възражения.
По отношение на предоставените на ответника далекосъобщителни услуги до
датата на прекратяване на договора:
Установява се от приложените по
делото доказателства /договори и приложенията към тях, сключени на 17.01.2017
г., на 13.01.2018 г. и на 30.07.2018 г./, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е предоставил
далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да заплаща месечна
такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от приложените по
делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за ползваните от ответника
услуги.
На доказване по делото подлежи и
факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
С оглед на представените по
делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника са предоставени
конкретни услуги на определена стойност, които същият е следвало да заплати, съобразно
уговореното в договор.
По делото не са представени
доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати процесните
суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите, претендирани като
главница за доставено, но незаплатена далекосъобщителна услуга и лизингови
вноски по двата договора в размер на 125,46
лева с вкл. ДДС.
По отношение на начислената неустойка за прекратяване на договора, поради
неизпълнение от страна на ответника:
Спорно по делото е
дали така уговорените неустойки са нищожни клаузи в договорите. Договорена в
сключените между страните по договори неустойка, която е в размер на три месечни
абонаментни вноски не противоречи на добрите нрави, поради което съдът намира
че следва да се уважи.
Що се отнася до претендираните
суми от 300,49 лева, представляваща разлика между стандартната цена на предоставените устройства съдът намира същата
за основателна, доколкото с изпадане в забава на длъжника, чрез неплащане на
лизинговите вноски, за него отпада и и привилегията за ползване на услуга на
преференциална цена.
По отношение на искането за заплащане на остатъка
на дължимите суми по договор за лизинг за предоставените устройства в размер на
256,75 съдът счита същите за дължими по следните съображения: От писмените доказателства по делото е установено, че
между страните е сключен договор за лизинг на мобилно устройства, по силата на
които ответникът е получил за ползване за срок от две годни мобилни
устройства срещу задължението да изплаща ежемесечни лизингови по
всеки договор съгласно погасителен план.
Договорът за лизинг е
двустранен и възмезден, като лизингодателят е задължен да предаде на
лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а последният да
заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план. Като всеки
договор, и лизинговият подлежи на разваляне поради неизпълнение на
договорното задължение. За него важи общото правило за разваляне съгласно
чл.87,ал.1 от ЗЗД, съгласно което при наличие на неизпълнение, изправната
страна може да отправи до неизправната едностранно волеизявление за разваляне
на договора. В процесния случай по
делото ищецът е изпратил покана до
ответника за заплащане на сумите, преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. От доказателствата по делото е установено,
че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави
на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ. Лизингополучателят
обаче е изпълнил само частично задължението си за плащане на лизинговите
вноски, като е спрял плащанията. Срокът на договора е изтекъл, а
лизингополучателят нито е върнал лизинговите вещи на лизингодателя, нито е
заплатил тяхната цена. Поради това исковата претенция следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ
размер от 385,00 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 625,00 лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че М.Р.Б. ЕГН **********
с адрес ***
дължи на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сума в размер на от 906,86 лв.,от които сума в размер на 125,46 лева, представляващи неплатени абонаментни такси, за използвани услуги, сума в размер на 154,68, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
правоотношения по вина на ответника, сума в размер на 300,49 лева,
представляваща разлика между стандартната цена на предоставените устройства на ответника, сума в
размер на 69,48 лева, представляващи неплатени падежирали лизингови вноски и
сума в размер на 256,75 лева за незаплатени лизигови вноски, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
*** сумата от 385,00 лева
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1628 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Р.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сумата от 625,00
лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: