Решение по дело №2/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „**** ЕАД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Г., в качеството му на изпълнителен директор, чрез пълномощника Е. М. против Акт за установяване на задължения № **** от ***.2024 година, издаден от М. А. на длъжност: „****“ при [община], потвърден с Мотивирано решение № ** от ****2024 година на кмета на [община].

Жалбоподателят счита, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че визираната в административния акт разпоредба, на която административният орган се позовава, а именно чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ изисква да е налице удостоверяване на сградата, че е на етап „груб строеж“ като се посочвало изрично видът на документът, с който да стане това, а именно протокол съставен по реда на ЗУТ. В тази връзка жалбоподателят посочва, че след изменението на ЗУТ, и по- конкретно на чл. 181, ал .2 от ЗУТ се възприемало, че завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата на чл. 168, ал. 3 от ЗУТ, който се съставял от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че в конкретният случай е приложима втората хипотеза на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, според която данък за недвижим имот за сграда в груб строеж се дължи, ако в едногодишен срок от съставянето на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, което означавало, че датата от която следва да се определи и начисли данък върху недвижим имот за незавършеното строителство е 17.07.2025 година, т.е. една година след влизане в сила на Констативен акт № * от **.2024 година. Освен това твърди, че към датата на издаване на констативния нотариален акт – **.2015 година е нямало изрично изискване за деклариране на сгради в груб строеж, а с изменението с ДВ, бр.96 от 2019 година се е въвело такова изискване, но само по отношение на новопостроени сгради, а не за заварени положения. С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 26.03.2025 година жалбоподателят, редовно призован, се представлявал от главен юрисконсулт Е. М., която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което същата да бъде уважена, респективно оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание на 26.03.2025 година ответникът по жалбата – кметът на О. К. редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Н. от АК [област] , който оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот – ****“, представляваща двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ 1504 кв.м. построена на основание разрешение за строеж до етап „груб строеж“ в поземлен имот № **** целият с площ по скица от 8 903 кв.м., находящ се в [населено място], [община], [област] при съседи с реално ползване на 8 450 кв.м., за което е налице съставен Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том [Наименование], рег. № ****, дело № **** от 2015 година, съставен от нотариус М. Д. при Районен съд [община] /лист 11/. Чрез административната преписка е представено също така Решение № **** от ****.1997 година, издадено от Комисия за земеделските земи към Министерство на земеделието и хранителната промишленост /лист 117/; Строително решение № ** от ***.1995 година /лист 118/; Заповед № *** от ***.2000 година, издадена от председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси /лист 8/; Приемо-предавателен протокол от ***.2000 година, между „****“ ЕАД и „**** [област]- област“ ЕАД /лист 9/; Удостоверение № **** от ****.2015 година за това, че „****“ със [рег. номер].м., находяща се в имот №* от *** по плана на новообразуваните имоти, местност **** в землището на [населено място], община К. е изграден до етап груб строеж /лист 114/; Протокол от ****.2024 година, съставен в изпълнение на Заповед № **** от ****2024 година и Заповед № **** от ****2024 година на кмета на О. К. от комисия, натоварена със задача да установи етапа и периода на завършеност на процесната сграда, като с него се констатира, че етапът на завършеност на сградата е груб строеж, който се установява към датата на първия по време документ, а именно ***.2015 година /лист 86/.

Административното производство е започнало по повод направена проверка от страна на служител при Местни данъци и такси в О. К. във връзка с изменение на ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2019 година /ДВ, бр.98 от 2018 година/. С Писмо изх. № *** от ***2024 година, издадено от кмета на О. К. жалбоподателят е бил уведомен, че следва да подаде в 30-дневен срок коригираща декларация, в която да бъде вписана сградата и нейната отчетна стойност, с която е заведена в счетоводството му, тъй като се констатирало, че е налице нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том * рег. № ***, дело № ** от ***.2015 година и удостоверение № **** от ***.2015 година, от които е видно, че в поземлен [имот номер], находящ се в [населено място], [община], [област], местност „***“ има изградена двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ [рег. номер].м. /лист 92/.

Във връзка с горното от страна на „****“ ЕАД е изпратено Писмо-становище с № ****.2024 година, в което се посочва, че не е налице издаден констативен акт по смисъла на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, съобразно което дружеството не е длъжно да подава такава коригираща декларация /лист 91/.

На ***.2024 година, комисия, назначена със Заповед № ****.2024 година и Заповед № ****от ***.2024 година, издадени от кмета на [община], на основание чл. 15, ал. 7, във връзка с чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ след извършена справка в техническата служба и служба Местни данъци и такси на О. К. и извършен оглед на място констатира, че сграда – *****, представляваща двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ от 1 504 кв.м., построена на основание строително разрешение № ** от ***1995 година на кмета на [община], в ПИ пл.№ ****, находяща се в [населено място], [община], [област] е завършена до етап груб строеж към ***.2015 година, съгласно удостоверение с изх. № *** от **2015 година на кмета на [община]. В този констативен акт също така е посочено, че към датата на съставянето му от завършването на сградата в груб строеж са изтекли повече от две години и също така, че сградата не е въведена в експлоатация по реда и за нея не е налице издадено разрешение за ползване /лист 84/.

На ***2024 година дружеството е подало Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № ****.2024 година, с която декларира нежилищна сграда до груб строеж с площ от 1 504 [жк],03 лева /лист 69/. Във връзка с така подадената декларация е изготвено Съобщение № **** от ***2024 година, в което е определено, че към ***2024 година дружеството има следните задължения: за срок „незабавно“ в размер на общо 38 487,23 лева /тридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, в това число главница в размер на 29 046,83 лева /двадесет и девет хиляди четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ и лихви в размер на 9 440,40 /девет хиляди четиристотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/; за срок 01.07.2024 година в размер на общо 3 166,28 /три хиляди сто шестдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 3 137,77 /три хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 28,51 /двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/; за срок 31.10.2024 година в общ размер на 3 137,78 лева / три хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 3 137,78 /три хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ /лист 65/. Наред с това е изготвено и Уведомление изх. № ****от ***.2024 година във връзка с действия за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ /лист 67/. Срещу така сформираното данъчно задължение и покана за доброволно изпълнение от страна на дружеството е подадено Възражение с вх. № **** от ****2024 година, в което се оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗМДТ, а така също и че началната дата, от която би следвало да бъде приложима евентуално тази разпоредба е 01.01.2022 година /лист 62/.

С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №**** от ***2024 година, издаден от М. А. на длъжност: ****, оправомощен със Заповед № *** от ***2012 година на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ съгласно декларация по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ е установено по отношение на лицето „****“ ЕАД с ЕИК: ****, задължения за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 18.09.2024 година в общ размер на 39 088,27 лева /тридесет и девет хиляди осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, в това число главница в размер на 29 046, 83 /двадесет и девет хиляди четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ и лихви в размер на 10 041,44 лева /десет хиляди четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляващи данък върху недвижими имоти за период 2019 година, 2020 година, 2021 година, 2022 година и 2023 година. АУЗД е връчен на жалбоподателя на 20.09.2024 година, видно от представената чрез административната преписка разписка /лист 61/.

На ***2024 година от страна на задълженото лице е депозирана жалба с вх. № ***2024 година, с която по същество са оспорени констатациите в Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **** от ****.2024 година /лист 55/.

С Мотивирано решение № ** от ***.2024 година кметът на община К. е потвърдил изцяло установените задължения по Акт за установяване на задължения № **** от ***2024 година. В мотивите си по – горестоящият административен орган обосновава прилагането на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, като посочва, че датата от която се установява, че сградата е в груб строеж е именно 29.06.2015 година, когато е било издадено Удостоверение № ****.2015 година, което означавало, че двугодишният срок е изтекъл към 01.01.2019 година и по тази причина следва да бъде начислен данък върху недвижимите имоти. Посочва се също, че неоснователно жалбоподателят твърди, че констативният акт се явява ново обстоятелство, което е с правопораждащо значение за възникване на данъчното задължение, а така също и че неправилно се посочвало че то следва да възникне от 17.07.2025 година. На следващо място административният орган е посочил, че данъчното задължение за жалбоподателят е възникнало на 01.01.2019 година, когато е влязла в сила нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, тъй като към тази дата са били налице предпоставките, изискуеми от закона, а именно наличие на сграда, която е на етап груб строеж, от завършването на която са изминали повече от две години и същата не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползване /лист 46/.

Чрез административната преписка като писмени доказателства са представени: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № *****2016 година за недвижим имот с партиден № *****1368 /лист 103/; Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **** от ***.2022 година за партиден № **** /лист 93/; Заповед № ****.2024 година, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, издадена от кмета на [община] /лист 88/; Заповед № **** година, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ от кмета на [община] /лист 116/.

Предмет на настоящото съдебно производство е Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ****.2024 година на главен специалист при [община], с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 39 088,27 /тридесет и девет хиляди осемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ за периоди 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 година по отношение на недвижим имот с партиден № *****

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга неговите права и законни интереси, съответно подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 1, т. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и местни такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В нормата на чл. 4, ал. 3, във връзка с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 на чл. 4 е регламентирано, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на Териториален директор на НАП. В конкретния случай установяването на вземанията за местни такси е осъществено с административен акт, издаден от М. А., която въз основа на Заповед № ****.2012 година на кмета на О. К. е определена да издава актове за установяване на задължения по декларации за местни данъци и такси на основание чл. 107 от ДОПК /лист 116/. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт за установяване на задължения е издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия. Потвърждаващото го решение също е издадено от компетентен орган, тъй като както се посочи именно кметът на общината, в настоящият случай кметът на О. К. по аргумент на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният АУЗД е изготвен в писмена форма и съдържа минимално изискуемите нормативни реквизити-мотиви и разпоредителна част, основанията за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В същия са посочени фактическите и правни основания за издаването му, а именно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Посочена е и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, а в табличен вид са отразени установените размери на задълженията по години и лихвите за просрочие към тях. За всяка една от годините е посочен размерът на данъкът върху недвижими имоти и е посочено нормативният акт, въз основа на който се начислява същия, а именно ЗМДТ и Наредба за местните данъци на [община]. Предвид изложеното не се констатира да е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието с материалноправните разпоредби на закона:

Спорът в настоящото съдебно производство е свързан с прилагането на материалния закон и се свежда до това да се установи законосъобразно ли са установени задълженията на дружеството относно данък върху недвижимите имоти.

Както вече се посочи, за да издаде обжалвания в настоящото съдебно производство Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, която предвижда облагане с данък върху недвижим имот на сгради в груб строеж. Това означава, че един от основополагащите въпроси за изясняване с цел правилно решаване на възникналия правен казус е да се установи на първо място, дали в действителност обложения обект представлява груб строеж и коя е датата на неговото построяване с цел да се прецени, от кой момент ще възникне задължение за деклариране и внасяне на дължим данък от страна на данъчнозадълженото лице, което в настоящият случай е именно жалбоподателят.

На първо място следва да се посочи, че основанията, редът и начинът на определяне на данък върху недвижимите имоти се съдържа в нормите на Глава втора, раздел [Наименование]ЗМДТ и по – конкретно на чл. 10 – чл. 28 от ЗМДТ.

В настоящият случай както вече се посочи, като правно основание административният орган е посочил разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 (ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ЗМДТ, които предвижда, че данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, като законодателят посочва, че завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията, а обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината, който акт се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването. От анализът на тази разпоредба следва, че за да бъде тя приложима е необходимо да е налице една от предвидените в чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ хипотези, а именно или да са минали две години от завършване на сградата в груб строеж или да е налице констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и да е минала една година от неговото съставяне, като наличието на която и да е от тях предполага прилагане на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав счита, че в настоящият казус е налице първата хипотеза, а аргументите за това се изразяват в следното:

По делото не е спорно между страните, че жалбоподателят е собственик на декларирания недвижим имот. Това се доказва от представените чрез административната преписка доказателства. Не е спорно и обстоятелството, че притежавания от дружеството нежилищен имот е завършен до степен „груб строеж“, което съгласно дефиницията на това понятие, дадено с §5, т. 46 от ДР на ЗУТ означава, че се касае за „сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи“. Последното се доказва от представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том [Наименование], рег.*** дело №*** от 2015 година /лист 10/, в който изрично се посочва, че сградата е построена на основание Разрешение за строеж до етап „груб строеж“, а така също и представено Удостоверение с изх.№ ***.2015 година, издадено от кмета на [община] /лист 13/. Както се посочи и по – горе, за да е приложима тази хипотеза на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, законодателят изисква да са минали две години от завършването на сградата в груб строеж. В тази връзка, съдът изцяло се солидаризира с изводите на по – горестоящият административен орган, обективирани в Мотивирано решение № * от ***.2024 година /лист 38/, че датата на която се установява, че строежът е завършен до етап „груб строеж“ е именно датата на издаване на това удостоверение, която е ****.2015 година. За разлика от втората хипотеза, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, която посочва специален вид акт, с който се констатира завършеността на грубия строеж, при първата хипотеза не е въведено такова изискване, което означава, че е достатъчно да съществуват годни доказателства, които да обосноват извод в тази посока, каквито безспорно са нотариалния акт и удостоверението.

Въз основа на горното следва да се приеме, че сградата е била построена на етап груб строеж още на 23.06.2015 година. По тази причина и във връзка с въведеното задължение по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ „****“ ЕАД се явява задължено лице за заплащане на ДНИ, считано от ***2019 година. Следва да се отбележи също така, че в закона не е предвидено, че нормата ще действа само за новопостроени сгради, поради което е необходимо да се приеме, че тя е приложима и за сгради, които към 01.01.2019 година са били построени на етап груб строеж, но не са били въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване. Съдът счита, че нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ няма обратна сила, защото регулира за в бъдеще обществени отношения, свързани с въвеждането в експлоатация на новопостроени сгради. За собствениците на такива новопостроени сгради няма да възникнат публични задължения за заплащане на ДНИ за минал период, т.е. две години след построяването им на етап груб строеж, а от момента на влизането на закона в сила, т.е. от 01.01.2019 година и то само ако са минали две години от завършването им на етап груб строеж. В случая процесната сграда е била завършена на такъв етап през 2015 година, поради което ДНИ е дължим от 01.01.2019 година /в този смисъл Решение № **** от ****.2023 година, постановено по адм. дело № ****/2023 година на Върховен административен съд/.

На следващо място, правилно е определен и размерът на дължимият данък. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, а тя според чл. 20, ал. 1 от същия закон се определя съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по – висока между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ „отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/ преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

В случая се установява, че жалбоподателят се явява задължено лице за местен данък върху процесния недвижим имот, който е предназначен за нежилищни цели, т.е. става въпрос за нежилищен имот, което предполага размерът на данъка да бъде определен по правилото на чл. 21, ал. 1, предложение първо от ЗМДТ. Административният орган е съобразил това правило, тъй като е приел, че данъчната оценка, използвана като данъчна основа се явява именно отчетната стойност и правилно е определил размерът на дължимите данъци за всеки един от данъчните периоди, прилагайки определената с Наредба за определяне размера на местните данъци в община К. данъчна ставка.

С оглед на горното съдът не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Актът е съобразен и с целта на закона, предвид което липсват основания за отмяната му и по чл. 146, т. 5 от АПК.

Предвид изложеното депозираната жалба срещу Акт за установяване на задължения № *** от ***.2024 година, издаден от М. А. на длъжност: „****“ при О. К. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Същият е заплатил адвокатски хонорар на процесуалния си представител в размер на 500 /петстотин/ лева, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие № ***от 24.03.2025 година. Предвид това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 500 /петстотин/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**** ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Г., в качеството му на изпълнителен директор против Акт за установяване на задължения № **** от ***.2024 година, издаден от М. А. на длъжност: „**** при [община], потвърден с Мотивирано решение № ** от ***2024 година на кмета на [община], като неоснователна.

ОСЪЖДА „****“ ЕАД, с ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Г., в качеството му на изпълнителен директор да заплати в полза на О. К. направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може на обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14 – дневен срок от връчването му на страните.