Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ - 260009 година
11.01.2021 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ШЕСТИ граждански въззивен
състав
На единадесети
януари две хиляди двадесет и първа
година
в
закрито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ
ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Узунова
гражданско дело номер 2862
по описа за 2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по повод жалба на К.Г.Г. -длъжник
по изп.дело № 13/2020г. по описа на ЧСИ ИВЕЛИНА БОЖИЛОВА против отказ на ЧСИ Божилова да прекрати
изпълнителното дело,обективиран в отговор с изх.№19863 от 02.10.2020г.получен
от жалбоподателя на 07.10.2020г.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното действие по съображения,че ЧСИ Божилова е
отказала да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК,но
жалбоподателят не е поискал прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК,а на
основание чл.433 ал.2 ГПК,по което му искане ЧСИ не се е произнесъл.Моли да се
уважи жалбата му и съдът да разпореди прекратяване на изпълнителното дело поради
изпълнение на задължението от длъжника Г..
Препис от жалбата е връчен
на взискателката И.К.Г./М./ и в законоустановения срок не е постъпило
становище.
ЧСИ Божилова е представила становище за неоснователност на постъпилата
жалба.
Жалбата е
допустима-подадена е в срок от длъжник по изпълнителното дело,срещу отказ на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и е с правно основание
чл.435 ал.2 т.6 ГПК. Внесена е държавната такса за обжалването.
Бургаският окръжен
съд,като взе предвид наведените в постъпилата жалба оплаквания,събраните
доказателства и съобразно закона намери следното:
Изпълнително дело № 13/2020г.по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба на
взискателя И.К.Г./М. срещу длъжника К.Г.Г. въз основа на изпълнителен титул-
изпълнителен лист по гр.д.№4657/2019г.по описа на СГС,с който е разпоредено
връщането на детето Г. К.Г. с ЕГН-********** в държавата по обичайното му
местопребиваване- С. А. Щ.,окръг Б.,Ф.от баща му К.Г. ***,на основание чл.3 от
Хагската Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Тъй като се касае за изпълнение на задължение за предаване на дете,същото
правилно и законосъобразно е осъществено по реда на Глава Четиридесет и Осма на
ГПК- Изпълнение на определено действие,чл.528 ГПК- Изпълнение на задължение за
предаване на дете. След извършване на множество процесуални действия,описани
подробно и в становището на ЧСИ Божилова, изпълнението на задължението е
осъществено и детето е предадено на майката,като в деня на предаването-
28.08.2020г.е съставен от ЧСИ надлежен протокол за предаване на детето.
По изпълнителното
дело е постъпило заявление с вх.№ 13096/31.08.2020г. от длъжника Г.,в която се
настоява изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433 ал.2 ГПК,като му се изпрати
уведомление от съдебния изпълнител за размера на разноските,които следва да
заплати. ЧСИ Божилова е изпратила препис от заявлението на взискателката И.Г./М.
с указания,че може да изрази своето становище в 7-дневен срок.На същата дата ЧСИ
Божилова е изпратила до длъжника Г. писмо с изх.№17586/31.08.2020г.,в което е изразила
становище,че искането за прекратяване на основание чл.433 ал.2 ГПК касае
парични задължения ,а копие от заявлението му е изпратено на взискателката и се
очаква нейното становище.Не е постановен обаче изричен отказ за приключване на
изпълнителното дело на основание чл.433 ал.2 ГПК. ЧСИ е посочил размера на
дължимите разноски по изпълнителното дело,като е посочена и банкова сметка ***.
С молба
вх.№13910/14.09.2020г.длъжникът е представил по изпълнителното дело платежно
нареждане за заплатени такси и разноски,съгласно уведомлението на съдебния
изпълнител.Отново е поискано прекратяване на изпълнителното дело поради
изпълнение на действията по изпълнителния лист.
С молба вх.№ 15083/
01.10.2020г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от длъжника,в която
се сочи,че ЧСИ не се е произнесъл до момента с изричен акт –постановление или
разпореждане по искането за прекратяване на основание чл.433 ал.2 ГПК,като се
настоява за надлежно произнасяне от съдебния изпълнител.
На същата дата по
делото е постъпило и становище от взискателката И.Г./М.,в което се настоява
изпълнителното дело да не се прекратява.Сочи се,че към момента има висящи
производства в САЩ,които предстои да бъдат разгледани през м.октомври и
м.ноември,а К.Г. продължава да осъществява срещи с детето Г. в противовес на
съдебна заповед,която го е лишила от всякакво време с децата,а под влияние на
баща си детето е дало лъжливи показания пред американската полиция и социални
служби.
С писмо изх.№19863 от 02.10.2020г.ЧСИ
Ивелина Божилова е отказала да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като взискателката
не е поискала прекратяване ,а в становището си е изразила несъгласие
изпълнителното дело да се прекрати. Като допълнителен аргумент относно
липсата на основание за прекратяване е посочено,че във връзка със заведена
жалба срещу България пред ЕСПЧ и предвид оказване на своевременно съдействие на
Министерство на правосъдието за изготвяне на становище,делото е висящо до
приключване на производството пред ЕСПЧ.Посочено е също така,че с оглед
характера на изпълнителното производство,образувано за изпълнение на
незаместимо действие по предаване на дете ,прекратяването на изпълнителното
дело е правомощие на съдебния изпълнител,с което той разполага при наличието на
процесуални предпоставки,визирани в закона.
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело- посочва се,че детето е предадено,разноските са внесени от длъжника и
прекратяване е поискано на основание чл.433 ал.2 ГПК, а не на соченото от съдебния изпълнител основание- чл.433 ал.1 т.2 ГПК,което се осъществява по искане на взискателя.
Действително,жалбоподателят
в заявленията си и в жалбата си сочи,че иска прекратяване на изпълнителното
дело,като навсякъде се е позовавал на правно основание- чл.433 ал.2 ГПК.Нормата
на чл.433 ал.2 ГПК гласи,че изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските
по изпълнението. За разлика от нормата на чл.433 ал.2 ГПК,разпоредбата на
чл.433 ал.1 ГПК регламентира прекратяването
на изпълнителното дело на различни основания,между които и основанието по
чл.433 ал.1 т.2 ГПК- по писмено искане на взискателя. Очевидно,в настоящия
случай длъжникът не е отправял искане до съдебния изпълнител да изиска
становище от взискателя за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433 ал.1 т.2 ГПК.Длъжникът във всички свои молби и заявления се е позовавал на разпоредбата на чл.433 ал.2 ГПК,но не е поискал приключване,а прекратяване на изпълнителното дело. При така
констатираната неяснота съдебният изпълнител е следвало да даде указания на
длъжника да отстрани неяснотата ,а не да подменя по свое усмотрение,въз основа
на свое тълкуване, правното основание на отправеното искане.В случая съдебният
изпълнител неправилно е приел,че
искането е за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК и е отказал да го прекрати,тъй като взискателят не желае прекратяване.
При това положение съдът намира,че обжалваният
отказ на ЧСИ Божилова да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК,тъй като взискателката
не е поискала прекратяване се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Делото
следва да се върне на ЧСИ Божилова за произнасяне по заявлението на длъжника Г.
с вх.№ 13096/31.08.2020г., молбата му с
вх.№13910/14.09.2020г. и молбата му с вх.№ 15083/ 01.10.2020г. с които е
поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.2 ГПК.На
длъжника Г. е необходимо се дадат указания да отстрани неяснотата в заявлението
и молбите,тъй като соченото от него правно основание - чл.433 ал.2 ГПК обуславя
искане за приключване на изпълнителното дело,а не за прекратяване. В случай,че
длъжникът желае приключване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.2 ГПК,то следва да коригира искането си,в съответствие с точния смисъл на
правната норма,на която се е позовал. В случай,че искането му е за прекратяване
на изпълнителното дело,то следва да внесе корекция в правното основание,като
посочи на кое основание от изброените в чл.433 ал.1 т.1-8 ГПК се позовава.
След отстраняване на неяснотата и изясняване
на действителната воля на длъжника и правното основание,на което той се
позовава, ЧСИ следва да се произнесе по искането.
Мотивиран от
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен отказа на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати изпълнително дело №13/2020г.
на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК
обективиран в отговор с изх.№19863 от 02.10.2020г.до длъжника К.Г.Г. с ЕГН- **********.
ВРЪЩА изпълнително дело №13/2020г. на ЧСИ
Ивелина Божилова за произнасяне по заявление с вх.№ 13096/31.08.2020г., молба с
вх.№13910/14.09.2020г. и молба с вх.№ 15083/ 01.10.2020г. с които длъжникът К.Г.Г.
с ЕГН- ********** е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433 ал.2 ГПК, след отстраняване на неяснотата във формулираното искане- за
прекратяване на изпълнителното дело и правното основание- чл.433 ал.2 ГПК, съобразявайки
изложените в настоящото решение мотиви относно даване на указания до длъжника
за изясняване на действителната му воля.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: