Решение по дело №267/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                               

 

 

 

          Номер ....                   13.10.2020г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        търговски състав,

на   двадесет и първи септември   две   хиляди  и  двадесета   година,

в публично заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДАФИНКА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №267 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 ОТ  КЗ ВР.ЧЛ.45 ОТ  ЗЗД И ЧЛ.86 ЗЗД.

              

        Постъпила е искова молба  от  Л.К.Л., ЕГН**********,***,чрез пълномощника адв.С.Н. от Пл.АК против ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София,ЕИК*** , като са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД вр.86 ЗЗД -преки искове срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“,с цена 150 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие настъпило на 12.10.2018г. ПТП,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. /съгл. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/,както и иск с цена 2 312,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца,вследствие настъпилото на 12.10.2018г. ПТП, ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

       Ищецът твърди,че на 12.10.2018г., в гр.Плевен, на ул.“***“ №88, бензиностанция БМ-ОЙЛ-Плевен,при управление на л.а.“Ф*****“,с рег.№*** , водачът М.Н.Я. от с.П.,Пл.обл.,нарушил правила за движение по пътищата-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П като привел автомобила в движение и потеглил от газ колонката,без да се убеди,че зареждането с газ е приключило и зарядното устройство с маркуча е отстранено от автомобила  и поставено на колонката, като по този начин причинил по непредпазливост тежка телесна повреда на ищеца Л.К.Л.,изразяваща се в травматична ампутация на дясната подколенница,наложило оперативна намеса за довършване ампутацията по жизнено важни индикации.Допълнително се е наложило шев и почистване на травмата и на левия крак-травматично охлузване на кожата и овладяване на шоково състояние,довело до продължителни болки и страдания,разстройство на здравето,временно опасно за живота и осакатяване с долния десен крайник..Ищецът твърди,че причинената му тежка телесна повреда –ампутация на дясна подколенница и телесни увреждания на левия крак,са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача М. Я.,който с действията си е извършил деяние по смисъла на чл.343,ал.1,б.“б“  от НК вр.чл.342 ,ал.1от НК вр.чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П.

        За случая е образувано ДП№1820/2018г. по описа на РП-Плевен,като впоследствие делото е предоставено за разглеждане от Пл.РС по внесен обвинителен акт срещу  водача М. Я.. Образувано е НОХД№1748/2019г. по описа на Пл.РС,приключило с влязла в сила присъда от 12.10.2019г.,като е наложено наказание на подсъдимия за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ вр.чл.342 ,ал.1от НК вр.чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П.

       Същевременно за л.а.м.“Ф*****“,с рег.№*** , след извършена справка е ,установено,че има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество - полица №БГ/11/**** ,с начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г.,поради което ответното дружество е активно легитимирано да отговаря по предявените искове.

       Ищецът твърди,че е спазил процедурата по чл.380 от КЗ,като е депозирал писмена претенция от 09.08.2019г.,като е образувана щета №10019100102404Н при ответното дружество. Към настоящия момент няма отговор на застрахователната претенция от застрахователното дружество,който ищецът приравнява на отказ съгласно закона от изплащане на обезщетение.

       Ищецът посочва,че не престава да страда от последиците на претърпените телесни увреждания,като болките и страданията са и в резултат на преживян стрес,довел и до посттравматичен такъв, изразяващ се в безсъние,често главоболие,тревожност и депресия.

       Налице е правен интерес от страна на  ищеца  да предяви настоящите осъдителни искове  с правно основание чл.432 ,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД против ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, ЕИК***  за заплащане на обезщетение в размер на 150 000лв., за причинените  му неимуществени вреди  /болки и страдания/ ,настъпили вследствие на ПТП от 12.10.2018г. ,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. /съгл. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/, както и  за заплащане на обезщетение  в размер на 2 312лв. за причинени имуществени вреди на ищеца,вследствие настъпилото ПТП-за закупуване на протеза и патерица, ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

      С исковата молба са представени писмени доказателства,правят се доказателствени искания за  назначаване на съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/,съдебно-медицинска/СМЕ/ и съдебно –психиатрична експертизи/СПЕ/, с поставени в исковата молба задачи,както и за  допускане на гласни доказателства-двама свидетели,при режим на довеждане  за установяване на обстоятелства относно обема на претърпените болки и страдания от ищеца като неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП.

      Ищецът моли да бъде изискано и приложено НОХД №1748/2019г. по описа на Пл.РС.

       Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.

       Такъв е постъпил   в законовия срок от ответното дружество,чрез юрк.П..

       С писмения отговор  се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.Ответникът твърди,че  се касае за непокрит риск по задължителна застраховка „ГО“,тъй като настъпилите увреждания на ищеца не са резултат от управлението и  ползването на лекия автомобил и липсва причинно-следствена връзка между поведението на водача М. Я. и настъпилите увреждания.Оспорва се изложеното в исковата молба,че зареждането на автомобила не е било приключило,когато е приведен в движение лекия автомобил.При достигане на литрите за гориво,съответстващи на определената  сума, помпата на колонката е изключила,а това е било ясен знак  за водача,че може да се качи в автомобила и да пристъпи към потегляне.Ответникът оспорва и механизма на настъпване на събитието,описан в исковата молба.Твърди,че в качеството си на специално обучен работник-контрольор на газ-станция,ищецът е  знаел и е бил длъжен да предприеме своевременно действия,за да не настъпят уврежданията.Тези увреждания са в резултат на нарушаване на техническите и технологичните правила за работа.

       При условията на евентуалност ответникът прави възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради това,че не  е спазил и изпълнил техническите и технологични правила за работа,с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

      Ответното дружество твърди,че независим принос в настъпване на вредите има и собственикът на бензиностанцията,тъй като не  е взел необходимите предохранителни мерки.

      Посочва се,че настъпилите увреждания по време и по повод на работата на ищеца представляват трудова злополука по см. на чл.55,ал.1 от КСО.Ако ищецът е получил обезщетение от работодателя по реда на чл.200 от КТ,то това обезщетение следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение на осн.чл.432 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД,ако съдът приеме,че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“.

      Ответникът  оспорва твърдените в молбата вреди,които търпи ищеца,както и размера на претенцираните обезщетения.Евентуално,при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид съпричиняването от страна на пострадалия.Оспорва се присъждане на законна лихва,поради неоснователността на главните искове.

        Ответното дружество потвърждава валидността на застраховка „ГО“ по полица №БГ/11/**** ,с начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г.,сключена  с М.Н.Я. за л.а.м. “Ф*****“,с рег.№***,към датата на ПТП.

        Ответникът не  възразява по отношение на представените писмени доказателства,както и по искането за назначаване на САТЕ,както и на СМЕ. Прави доказателствени искания.         

         Постъпила е Допълнителна ИМ,с която се заявява,че се поддържат

всички твърдения и доказателствени искания с  исковата молба. Оспорват се всички възражения и твърдения на ответника относно непокрит риск по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите,относно съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат,като и твърденията  за характера на претърпените вреди и тяхното справедливо обезщетяване. Твърденията в отговора,че се касае за трудова злополука по см. на чл.55 от КСО са неотносими в настоящото производство,като в тежест на ответника е да докаже получаването на обезщетение на това основание и неговия размер.

        Не е постъпил Допълнителен писмен отговор от ответника.

            С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът  е допуснал до разглеждане по същество предявените осъдителни искове от Л.К.Л.,ЕГН**********,*** против ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София,ЕИК***,с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД вр.86 ЗЗД -преки искове срещу застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“,с цена 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие настъпило на 12.10.2018г. ПТП, ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. /съгл. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/,както и иск с цена 2 312,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца,вследствие настъпилото на 12.10.2018г. ПТП, ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите,приел е представените писмени доказателства и се е произнесъл по направените доказателствени искания,изготвил е писмен проекто-доклад по делото.

        По делото е  прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на  валидно застрахователно правоотношение по полица №БГ/11/**** ,с начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г.,сключена  с М. Н. Я. за л.а.м. “Ф*****“,с рег.№***,към датата на  процесното ПТП.

       Изискано и приложено е  НОХД №1748/2019г. по описа на Пл.РС.

       В хода на съдебното дирене са допуснати и назначени СМЕ ,  САТЕ и съдебно –психиатрична  експертизи. Допуснати са гласни доказателства за установяване на обстоятелствата относно обема на претърпените болки и страдания от ищеца като неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП.

        Съдът като прецени доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

        Видно от приложеното НОХД№1748/2019г. по описа на Пл.РС е постановена  Присъда №127/02.10.2019г. ,с която подсъдимият М.Н.Я.,ЕГН********** е признат за виновен  в това,че на 12.10.2018г. в гр.Плевен ,на ул.“***“ №88,бензиностанция БМ-ОЙЛ-Плевен,при управление на л.а.“Ф*****“, с рег.№*** , нарушил правила за движение по пътищата-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П като привел автомобила в  движение и потеглил от газколонката,без да се убеди,че зареждането с газ е приключило и зарядното устройство с маркуча е отстранено от автомобила и поставено на колонката,и причинил  по непредпазливост тежка телесна повреда на ищеца Л.К.Л., ЕГН**********,*** ,изразяваща се в осакатяване на десен долен крайник-престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК вр.чл.342,ал.1 от НК,като на М.Н.Я. е наложено наказание  от осем месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК.Подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.Присъдата на Пл.РС е влязла в сила на 17.10.2019г.

         Окръжният съд намира,че съгласно чл.300 от ГПК влязлото в сила решение на РС-Плевен  е задължително за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието ,относно това извършено ли е деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

      Предвид изложеното е налице е активна легитимация у ищеца в качеството му на пострадал от процесното ПТП за предявяване на пряк иск срещу застрахователя, както и основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

    На следващо място съдът намира, че искът е  допустим, тъй като е спазено и рекламационното производство по реда на чл.380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.  С исковата молба  е  представено копие от входящия рег.номер на застрахователната претенция от 09.08.2019г. -вх.№131  и номера на  образуваната щета при ответника-№10019100102404Н .

      Не се спори по делото,че не  е изплатено обезщетение от ответното дружество,което не е отговорило на заявената претенция и тъй като не е постановено окончателно произнасяне на ответното дружество по отправената му претенция от страна на пострадалия,то предявените искове са допустими.

       Спорни по делото са въпросите дължат ли се претендираните обезщетения от страна на ищеца за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат на настъпилото  на 12.10.2018г. ПТП,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите,както и в  какъв размер следва да бъдат определени тези обезщетения.

         По отношение на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на  150 000,00лв. на пострадалия Л.К.Л. за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 12.10.2018г. ,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

       Съдът намира иска за доказан по основание и частично по размер.

         В хода на съдебното дирене е допусната и назначена СМЕ.От заключението на в.л. д-р П.Т.  ,което съдът възприема като обективно и компетентно се установява,че  на ищеца е причинена травматична ампутация на десния крак на ниво дистална подбедрица,както и рана с травматично отделяне на кожа в областта над задколенна ямка на ляво бедро.По спешност е извършена ампутация на средно ниво на подколенницата вдясно.Операцията е била жизненоспасяваща.Извършено и почистване и шев на отлепената кожа и на раната на ляво бедро-задна ,над задколенната ямка. Увреждането е травматично и отговаря да е получено по време и начин,както е съобщено.Причинената ампутация е осакатяване с десния крак,с двигателни,сетивни смущения завинаги,както и психични последици.

        От заключението на вещото лице д-р И.В. по назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява,че  в резултат на претърпяната травма ищецът е изпаднал първоначално в шок, изпитвал е силни болки и мъчително е преживял загубата на крайника. Бил е уплашен за живота си,имал е сърцебиене, главоболие,постоянна тревожност и напрежение,които признаци влизат в симптомокомплекса на Остра Стресова реакция.Тя е пряка последица от преживяното по време на злополуката и свързаните с нея физически наранявания и лечебни процедури.

     В резултат на настъпилото произшествие с последващите здравословни проблеми  ищецът е развил Посттравматично стресово разстройство.То е каузално свързано с преживяното психотравмиращо събитие от 12.10.2018г. и последиците за здравето му,което надхвърля по силата си обикновените човешки преживявания и води до нарушение в социалната комуникация,емоционален срив,понижена себеоценка с нарушаване в стереотипите и активността.Следва да се отчете и възрастта на пострадалия-60г.,на която възраст се преживяват много болезнено физически недъзи и соматични неблагополучия, изпитване на „фантомни“болки в липсващия крайник.Понастоящем пострадалият следва терапия с антидепресант и отчита известно подобрение.Вещото лице посочва,че хода на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ.Всяко поставяне в ситуация,напомняща за психотравмата води до оживяване на мъчителни спомени и емоционалновъвличане. Посттравматичното стресово разстройство възниква като резултат-закъснял отговор към ситуация на прекомерна заплаха,причинила дълбок дистрес у пострадалия и води до емоционална лабилност,мисловни руминации на преживяното,понижаване на себеоценката с нарушаване на стереотипите и активността.От разпита на в.л. д-р В. в съдебно заседание се установява,че ищецът ще носи чувството за непълноценност за цял живот,както и е налице разстройство в адаптацията на пострадалия,с оглед различните житейски ситуации ,в които ще изпитва трудности в резултат на липсата на крайник/изкачване на стълби,шофиране и др./.

  По делото са изслушани и свидетелски показания.Разпитани са свидетелите Д. Л.- съпруга на ищеца  и Христо Л.-син. От показанията на св.Д. Л. се установява,че датата 12.10.2018г. е била преломна в живота на семейството им.Изпитаният ужас  не може да се опише с думи, а  ужасът,изпитал Л. ,свидетелката не може да си представи. Преди настъпване на ПТП ищецът е бил активен човек, обичал е да се събира с хора, имал е много контакти преди. След случилото се нещата коренно са се променили. Ищецът  се  е затворил в себе си, често имал болки. Малко преди 18 часа на 12.10.2018г.,  в края на работното му време ищецът  се е обадил по телефона на съпругата си и е казал какво се е случило с него. Заедно с  дъщеря си  св.Л. е отишла в Бърза помощ и там е  видяла съпруга си.  От Бърза помощ са  го изпратили веднага към Ортопедията, където са обяснили на близките, че кракът на Л.Л. трябва да бъде ампутиран. След извършената по спешност операция ищецът е останал за около 1 месец в болница. След  изписването му от болницата, болките са  продължили. Протезиран е в  гр. София .Първоначално е имал нужда от чужда помощ,постепенно е  започнал да се опитва с двете патерици да ходи  още преди протезата. Левият му крак също е бил с огромна рана,  разкъсвания, има засегнати сухожилия,като и понастоящем има схващания на този крак, непрекъснати болки в продължение на няколко месеца. Няколко пъти е пътувал до  София,за вземане на мерки за протезата. В момента е пенсионер по болест. Освидетелстван е от ТЕЛК.

         Свидетелката посочва,че и към настоящия момент ищецът се придвижва с патерица. Има болки и бодежи почти непрекъснато. За болките пие успокоителни лекарства.Станал е по-затворен и се е променил.

        От показанията на св.Х. Л.-син на ищеца, се установява,че след случилото се ищецът не е същия човек, във всяко едно отношение. През седмицата за пострадалия са се  грижели неговата съпруга и дъщеря му,  които са постоянно в града, а св.Л. се е прибирал през уикендите, за да го види и  се погрижи за баща си. Освен болките в ампутирания крак, ищецът е изпитвал болки и на другия крайник,който също е имал доста сериозни рани. След преживяното Л.Л. не е същия човек. От една социално активна личност  се е превърнал в затворен човек и  инвалид.  Там, където живее  сградата е без асансьор, на 4-ия етаж, което само по себе си предопределя всяко излизане, дори и до магазина да е изключително трудно.Променен е и  социалния живот на ищеца,като от човек с много приятели и активно водещ социален живот, се е превърнал в абсолютно затворена личност.

        В хода на съдебното дирене е допусната САТЕ,като е изготвено заключение от вещото лице инж.В.П..От заключението на в.л. се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП:работникът е прикачил зарядното устройство,включил е помпата и зареждането е започнало.При достигане на литрите на съответната стойност помпата е  изключена с бутон от работника/ищец/.Следвало е да се изключи, извади зарядното устройство от зарядната чашка на автомобила.Преди обаче да е свалено зарядното устройство от автомобила, водачът епуснал двигателя в ход и е потеглил.Работникът е сигнализирал на водача,но в това време чашката със закрепващите види се е отделила от бронята и маркуча със зарядното устройство от еластичните сили се е задвижил назад към колонката и е ударил работника.В резултат на горното,ищецът е паднал на платното със счупен десен долен крайник.Водачът е спрял автомобила и е установил настъпилото произшествие.

      Вещото лице е категорично,че водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме оператора на  огледалата за обратно виждане на автомобила или през задното стъкло.Необходимо е да се наблюдава връзката на автомобила със зарядното устройство и да се потегля от колонката при прекъсната връзка.Водачът е имал техническа възможност да извърши контрол на зарядното устройство и да види,че същото не е свалено от автомобила,когато се е се е намирал в задната част на автомобила.От разпита на в.л.В.П. в съдебно заседание се установява,че водачът на автомобила е разговарял в задната част на автомобила заедно с работника, който зарежда автомобила. Ставало е въпрос за това за колко стотинки е заредено повече - 2 стотинки, които са изтекли повече в резервоара. При това положение водачът е могъл да изчака и да погледне дали е свалено зарядното устройство от автомобила.

       Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от страна на ответното дружество за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травми : тежка телесна повреда –ампутация на дясна подколенница и телесни увреждания на левия крак, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 12.10.2018г..Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача М. Я.,който с действията си е извършил деяние по смисъла на чл.343,ал.1,б.“б“  от НК вр.чл.342 ,ал.1от НК вр.чл.5,ал.1,т.1 от ЗДв.П.

      В резултат на тези увреждания ищецът е  претърпял травматичен шок, продължителни болки и страдания,разстройство на здравето, временно опасно за живота и осакатяване с долен десен крайник,телесни увреждания на ляв крак.    В резултат на настъпилото произшествие с последващите здравословни проблеми  ищецът е развил и Посттравматично стресово разстройство.Налице е развито  чувство за непълноценност за цял живот,както и е налице разстройство в адаптацията на пострадалия,с оглед различните житейски ситуации ,в които ще изпитва трудности в резултат на липсата на крайник до края на живота си.

       В хода на съдебното дирене не са представени доказателства и не е доказано по несъмнен начин наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и пострадал,поради неспазване на техническите и технологични правила за работа.Такива данни и доказателства не се съдържат и  в приложеното НОХД№1748/2019г. по описа на Пл.РС.Недоказани остават и твърденията на ответника за независим принос в настъпване на вредите от страна на собственика на бензиностанцията,който не  е взел необходимите предохранителни мерки.

       Неоснователно е възражението на ответника че  в случая се касае за непокрит риск по задължителна застраховка „ГО“,тъй като настъпилите увреждания на ищеца не са резултат от управлението и  ползването на лекия автомобил и липсва причинно-следствена връзка между поведението на водача М. Я. и настъпилите увреждания.             

        На следващо място неоснователни и недоказани са твърденията на ответното дружество,че настъпилите увреждания по време и по повод на работата на ищеца, представляват трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО.Ответникът сам се е отказал от искането си  ,въпреки издаденото му съдебно удостоверение, да се снабди с удостоверение от ТП на НОИ – гр. Плевен във връзка с обстоятелството регистрирано ли е настъпилото на 12.10.2018г. събитие в гр. Плевен, бензиностанция „ВМ Ойл“ – гр. Плевен, на ул. „*******“ №88, като трудова злополука по отношение на лицето Л.К.Л. *** и изплатено ли е обезщетение на Л.К.Л. за трудова злополука по реда на чл. 55 от Кодекса за социалното осигуряване. Ищецът е заявил в открито съдебно заседание,че не е получавал такова обезщетение.

        Предвид изложеното и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, следва да бъде присъдено обезщетение в размер общо на 120 000,00 лв./сто и двадесет хиляди лева /, платимо от ответното дружество за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат  на настъпилото ПТП на 12.10.2018г., по вина на  водача М.Н.Я. от с.П., Пл.област, при управление на л.а.“Ф*****“,с рег.№*** , по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „ГО“ в ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София -полица №БГ/11/****,с начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. /съгл. чл.496, ал.1 от КЗ вр.чл.497,ал.1 от КЗ/,до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 150 000,00 лв.,искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

       По предявения иск  за заплащане на сумата от 2312,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 12.10.2018г. ,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

        Искът е основателен и доказан по своя размер и следва да бъде уважен изцяло.

        С исковата молба са представени от ищеца като писмени доказателства заверени копия от фактури №**********/22.04.2019г. и №**********/15.10.2018г. ,ведно с прикрепени към тях касови бонове за закупуване на протеза и патерица.

        Предвид изложеното следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 2 312,00лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 12.10.2018г., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва,считано от   10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

       При този  изход на делото  и на осн. чл.38,ал.2 от ЗА следва да бъде осъдено ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, ЕИК***  да заплати на адвокат С.Н. ***,пълномощник на ищеца  Л.К.Л. и осъществявал безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция  ,адвокатско възнаграждение в размер на  3 576,24лв.  съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

       На основание чл.76,ал.6 от ГПК ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София,следва да заплати  в полза на Пл.ОС ДТ върху уважената част от исковете в размер на   4 892,48лв., както и разноските за вещи лица съразмерно с уважената част от исковете в размер на  611,19лв.

        На осн.чл.78,ал.3 от ГПК  Л.К.Л., ЕГН**********,***, следва да заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, ЕИК***, направените  деловодни разноски  съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на  98,48лв.

       Водим от горното,съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И :      

      

         ОСЪЖДА  на  основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД  ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, *****, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ НА  Л.К.Л.,  ЕГН**********,***, сумата в размер на  120 000лв. /сто и двадесет  хиляди лева/, като обезщетение за претърпените от ищеца  неимуществени  вреди  в резултат на настъпило на  12.10.2018г. ПТП, по вина на  водача М.Н.Я. от с.П., Пл.област, при управление на л.а.“Ф*****“,с рег.№*** , по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София -полица №БГ/11/**** ,с начална дата на покритие 18.08.2018г. до 17.08.2019г.,ведно със законната лихва,считано от 10.11.2019г. /съгл. чл.496, ал.1 от КЗ вр.чл.497,ал.1 от КЗ/,до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 150 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА  на  основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД  ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, **** ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ НА Л.К.Л., ЕГН**********,***,сумата в размер на 2 312,00лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 12.10.2018г., ведно със законната лихва,считано от   10.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

       ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, **********, ЕИК***  ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Н. *** , пълномощник на ищеца  Л.К.Л. и осъществявал безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция  ,адвокатско възнаграждение в размер на  3 576,24лв.  съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

       ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, ****** ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от исковете в размер на   4 892,48лв., както и разноските за вещи лица съразмерно с уважената част от исковете в размер на  611,19лв.

       ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК  Л.К.Л., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“АРМЕЕЦ“, гр.София, *******, ЕИК*** , направените  деловодни разноски  съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на  98,48лв.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: