РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330111895 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Г. Д.. Я.. и Е.. В. Г.
против П. АТ. Д. активно субективно и кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане
на П. А. Д. да заплати на Г. Д.. Я.. сумата от 100 лв. – получена без наличие на
правно основание за това сума за пътни разходи за пътуване до гр. К. и к.к. С.
б. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на П.
А. Д. да заплати на Г. Д.. Я.. сумата от 45 лв. за неосъществено пътуване и
настаняване к.к. С. б., ведно със законна мораторна лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на
Е.. В. Г. да заплати на Г. Д.. Я.. сумата от 100 лв. – получена без наличие на
правно основание за това сума за пътни разходи за пътуване до гр. К. и к.к. С.
б. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на Е..
В. Г. да заплати на Г. Д.. Я.. сумата от 45 лв. за неосъществено пътуване и
настаняване к.к. С. б., ведно със законна мораторна лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че бивши членове на група за стари градски песни „В.
Н. и Л.“ към Н. ч. „З. С.“ – гр. П, с ръководител ответната страна П. Д..
1
Твърдят, че ответната страна организира всички участия на групата и събира
предварително всички разходи от участниците, свързани с пътуване и
престой. Сочат, че през м. май 2019 г. ответната страна кандидатствала пред
Община Пловдив и спечелила финансиране за транспортните разходи за две
участия на групата – за XI Европейски шампиона по фолклор „Евро – фолк
2019“ на 22 и 23 юни 2019 г. в гр. К. и XV Международен фестивал „******“
на 06 и 07 юли 2019 г. в к.к. С. б.. Твърди, че двата фестивала са
организирани от Асоциацията на фолклорните фестивали. Твърдят, че
пътуването било изцяло заплатено от Община Пловдив, за което представя
два броя фактури на обща стойност от 799, 80 лв., изплатени на 05.07.2019 г.
и на 15.07.2019 г. в полза на транспортна фирма „ТНС – БГ“ ЕООД.
Поддържат, че заплатили в полза на ответната страна сумата от 50 лв. пътни
разходи за всяко пътуване – общо 100 лв. за двете, и сумата от 45 лв. за спане
в гр. К. и 45 лв. за спане в к.к. С. б.. Така всяка страна заплатила сумата от по
181 лв. плюс 2 лв. за преводи, събрани последно на 10.06.2019 г. Сочат, че
при пристигането им в гр. К. станало ясно, че престоя в хотела не бил
заплатен предварително, както ответната страна твърдяла, а било заплатено
само капаро от 110 лв., поради което всички участници се почувствали
излагани и загубили доверието си в своя ръководител, поради което отказали
участие в двата фестивала, като пътуване до к.к. С. б. не се осъществило с
тази група. Поддържат, че до ответната страна била изпратена нотариална
покана от ищцата Я. и Д.уга участничка във формацията, но заплащане не
последвало. Сочат, че впоследствие в разговор със собственика на
транспортната фирма получили признание, че пътуването е било
финансирано със сумата в обща размер от 1 600 лв. Твърдят, че при запитване
на организаторите на фестивала бил получен отговор за заплатено капаро от
110 лв., а не цялата сума от 684 лв., поради което ответната страна не
разходвала по предназначение получените суми. Претендират връщане на
получените суми в размер на 100 лв. за заплатени разходи за пътуване и 45
лв. за неосъществен престой в к.к. С. б.. По така изложените съображения
молят за уважаване на предявените искове.
Ответната страна П. А. Д. е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения
за неоснователност на предявените искове. Твърди, че е ръководител на група
за стари градски песни „В. Н. и Л.“ към Н. ч. „З. С.“ – гр. П, която група,
създадена с идеална цел, се е самофинансирала при участие в републикански
и международни фестивали. Сочи, че разходите за пътуване и спане, при
участия извън гр. П, се покривали от доброволни вноски на колектива.
Твърди, че през 2019 г. заявила участие във фестивалите „Евро – фолк 2019“
на 22 и 23 юни 2019 г. в гр. К. и „******“ на 06 и 07 или 2019 г. в гр. Н., като
начина на финансиране бил вече посоченият. Поддържа, че тъй като
формацията представлява гр. П., била поканен на среща със зам. – кмета на
града, като използвала ситуацията, за да помоли за финансова подкрепа.
Сочи, че била запитана за разходите във връзка с фестивалите, като изискали
2
да бъдат представени фактурите, без да дават конкретно обещание за
финансиране. Твърди, че след като се прибрали от втория фестивал в гр. Н. на
06.07. – 07.07.2019 г. получила фактури от превозвача „ТНС – БГ“ ЕООД за
двете пътувания, които представила в Община Пловдив. Сочи, че към този
момент пътуванията са били самофинансирани, а след това пътуванията са
осребрени от страна на Общината, като не може да посочи конкретна дата на
заплащане на средствата. Сочи, че през м. август 2019 г. управителят на
транспортната фирма й предал сумата от 1 600 лв., заплатена от Общината, по
вече покритата от групата транспортна услуга. Твърди, че Общината не е
поставила условие за възстановяване на разходите на участниците, като така
получените средства били оползотворени от всички действащи участници на
групата за следващите фестивали в края на м. август и м. септември. Сочи, че
предвид високата възрастова граница на участниците в състава, групата е с
постоянно променящ се брой лица, като парите са използвани от всички,
членували в групата към момента на получаването им. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като прави
предложение за сключване на споразумение по делото. Твърди, че ищците са
напуснали самоволно групата, като не е получавала нотариална покана, нито
е отказвала да получи такава. Сочи, че от ищцата Г.Я. е получила 100 лв. за
двете участия, а самоволното й напускане в гр. К. и неучастието й в к.к. С. б.
е по нейно желание. Твърди, че ищцата Е.Г. е заплатила сумата от 50 лв. за
участие в гр. К., като не е имала намерение да пътува с групата за участието в
к.к. С. б.. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран активно субективно и кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД.
Страните в производството не спорят относно обстоятелството, че
ищците Г. Д.. Я.. и Е.. В. Г. са били членове на група за стари градски песни
„В. Н. и Л.“ към Н. ч. „З. С.“ – гр. П, с ръководител ответната страна П.Д., до
22.06.2019 г.
Не е спорно и обстоятелството, че групата е имала организирани
участия, както следва: XI Европейски шампиона по фолклор „Е*****“ на 22 и
23 юни 2019 г. в гр. К. и XV Международен фестивал „******“ на 06 и 07
юли 2019 г. в к.к. С. б. (гр. Н.).
Тези обстоятелства по безспорен начин се установяват от събраните в
производството по делото гласни доказателства, които са еднопосочни и
безпротиворечиви в тази насока.
От показанията на свидетелката М. И. Л., член на групата за периода
м. 10.2018 г. до 22.06.2019 г., се установява, че една седмица преди
3
заминаването на групата за фолклорен фестивал „Ч. м“ в гр. К., на репетиция,
тяхната ръководителка П. Д. е заявила, че е намерила фирма, която да
осъществи транспорта до двата фестивала – К. и С. б., за сумата от 800 лв. без
ДДС на курс. Тогава възникнал спор, тъй като Д.уга участничка от групата
предложила транспортиране с фирма, която предлага по-ниска цена, но г-жа
Д. заявила, че вече има фактура. Свидетелката сочи, че видяла фактурата и
установила, че транспортната фирма е „ТНС-БГ“ ЕООД с предложена цена от
800 лв. на курс с включен ДДС. Тогава от групата се породило недоверие, тъй
като установили, че ръководителката им прикрива информация за включения
данък, поради което я уведомили, че не искат да пътуват за фестивалите, като
си поискали парите обратно. Свидетелства, че през м. април 2019 г. г-жа Д.
започнала да събира пари за фестивалите, като свидетелката и двете ищци
заплатили до м. май 2019 г. сумата от 50 лв. за пътни и 36 лв. за спане в гр. К.
и сумата от 50 лв. за пътни и 45 лв. за нощувка в С. б. – Н.. Заплащането било
доброволно и такъв бил установеният ред в групата, като не получавали
разписка за заплатените суми. Сочи, че установили, че от Община Пловдив са
обещали финансиране със сумата от 1 600 лв., с която да се покрият пътните
разходи за фестивалите, която следва да бъде възстановена на фирмата след
заплащане на транспорта. След като научили, при пристигането им в гр. К., се
отказали от участие във фестивала, като свидетелката и ищцата Г.Я. си
тръгнали на деня, а останалите участници ползвали нощувка, но не участвали
във фестивала. Свидетелства, че парите за транспортни разходи и за нощувка
в к.к. С. б. не били възстановени на никой от участниците в групата, отказали
участие.
Съдът цени показанията на свидетелката Л. на основание чл. 172 ГПК
като безпристрастни и неповлияни, като съдът намира, че не са налице данни
за конкретна заинтересованост на свидетелката от изхода на правния спор,
макар свидетелката и ответната страна да са страни по приключило и висящо
съдебно производство.
В производството по делото са снети и показанията на свидетелката
Г. Х. К. – член на групата от м. март 2019 г. до м. юни 2019 г. Свидетелства,
че последно с групата били на участие в гр. К. на 22.06.2019 г., като
свидетелката пътувала с групата, но не участвала във фестивала, тъй като там
установили, че тяхната ръководителка – ответната страни, ги лъжела, тъй
като последната ги уведомила, че е превела парите, събрани за пътни и
нощувки, а там установили, че е заплатена единствено сума от по 10 лв. на
човек. Междувременно имали и оферта за по-ниска стойност на пътуването,
но ответната страна не приела, а впоследствие установили, че пътуването е
финансирано от Община Пловдив. Свидетелства, че заплатили по 50 лв.
пътуване за всеки един фестивал и 36 лв. за нощувка в гр. К. и 45 лв. за
нощувка в к.к. С. б.. Сочи, че никой от групата, пътувала до гр. К., след това
не пътувал по фестивала в С. б., като поискали връщане на заплатените пари,
но г-жа Д. отказала да ги върне.
В производството по делото е разпитан и свидетелят Н. Х. Х., който
4
свидетелства, че той лично, чрез неговата фирма осъществил пътуването на
групата за стари градски песни през 2019 г., като лично пътувал и на двата
курса. Не си спомня кога ръководителката на групата заплатила парите за
превоза, но всичко било заплатено по негово изискване предварително, като
издал документ с очакване на финансиране от Общината. Поискал плащане,
тъй като нямали практика за работа занапред. Получил парите от Общината
след мероприятието, веднага след което ги възстановил на г-жа Д.. Сочи, че
за получаване на парите издал разписки, при предявяването на които
разпознава своя подпис.
От показанията на свидетеля Г. К. Ч., член на групата за стари
градски песни от нейното създаване до момента, се установява, че пътуването
и пребиваването за участия във фестивалите, се заплащало от участниците в
групата. Свидетелства, че участвал във фестивалите гр. К. и в С. б. през 2019
г., като ищците пътували с тях, но не участвали във фестивалите, тъй като
направили бойкот. На фестивала в К. отишли да направят репетиция в 16 ч. в
деня на пристигането и ищците заявили, че няма да участват. Сочи, че двете
участнички не уведомили никой, че напускат групата или че няма да участват
във фестивала в С. б.. Сочи, че на тръгване за фестивала в С. б. на 05 и 06.07.
отишли, за да вземат участничките от определеното за това място, но ищците
и Други членове – общо 6, не се явили. Излага пред съда, че следващите
фестивали били финансирани с парите от общината, след като били
изплатени от транспортната фирма.
Представена е оферта от „ТНС – БГ“ ЕООД, с която е отправено
предложение за осъществяване на транспорт на 22.06. - 23.06.2019 г. по
маршрут П.– К. – П и за осъществяване на транспорт на 06.07. - 07.07.2019 г.
по маршрут П– С. б. – П, за сумата от по 800 лв. с ДДС за маршрут с 18-
местен автобус.
По делото са представени два броя разписки за получаване на сумата
от 800 лв., предадена от ответната страна Д.. Разписките не са четливи
досежно имената на лицето, получило сумите, но това обстоятелство се
установява от показанията на свидетеля Н. Х. Х. – в качеството си на
управител на „ТНС-БГ“ ЕООД, който разпознава подписа си на двете
разписки.
Приложено е писмо от Община Пловдив, в което се посочва, че сумата
от 1 599, 60 лв. е заплатена в полза на „ТНС – БГ“ ЕООД, както следва: по
фактура № 1060/01.07.2019 г. на стойност от 799, 80 лв. за транспортна
услуга, извършена на дестинация гр. П– гр. К. – гр. П на 22.06. – 23.06.2019 г.,
изплатена на 05.07.2019 г. и по фактура № 1068/08.07.2019 г. на стойност от
799, 80 лв. за транспортна услуга, извършена на дестинация гр. П – гр. С. б. –
гр. П на 06.07. – 07.07.2019 г., изплатена на 15.07.2019 г.
По предявените искове за заплащане на сумата от по 100 лв.,
представляваща заплатени и получени от ответната страна разноски за
транспортни разходи, съдът намира следното:
5
Съдът намира, че неправилно с доклада по делото е определил правната
квалификация на посочения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като с
оглед изяснените в хода на производството твърдения на страните, исковете
следва да се квалифицират като такива с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. Определянето на различна правна квалификация със съдебното
решение е допустимо, доколкото с доклада по делото доказателствената
тежест между страните е надлежно разпределена, като е изрично указано на
ответната страна, че нейна е доказателствената тежест за установяване на
правнорелвантното обстоятелство, че е налице основание за получаване, респ.
задържане на процесната сума.
Възникването на спорното главно материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на
блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено
при отпаднало правно основание, т.е. след пораждане на процесното
договорно правоотношение да е отпаднал породеният годен юридически
факт, на основание на който е заплатена исковата сума в размер на 100 лв.
От събраните в производството по делото доказателства – показанията
на свидетелите М. Л., Г. К. и Г. Ч. се установява, че група за стари градски
песни „В. Н. и Л.“ към Н. ч. „З. С.“ – гр. Пловдив е взела участие в следните
фестивали - XI Европейски шампиона по фолклор „Евро – фолк 2019“ на 22 и
23 юни 2019 г. в гр. К. и XV Международен фестивал „******“ на 06 и 07
юли 2019 г. в к.к. С. б. (гр. Н.). От така събраните гласни доказателства, се
установява, че преди пътуването за участие в посочените фестивали
участниците в него, включително и ищците са заплатили сумата от по 50 лв.
за маршрут за пътни разходи, както и 36 лв. за нощувка в гр. К. и 45 лв. за
нощувка в к.к. С. б..
От представените по делото разписки и показанията на свидетеля Н. Х.
се установява, че преди пътуванията ответната страна е заплатила съгласно
предложена оферта в полза на „ТНС – БГ“ ЕООД сумата от 800 лв. с ДДС за
осъществяване на транспорт на 22.06. - 23.06.2019 г. по маршрут П– К. – П и
сумата от 800 лв. с ДДС за осъществяване на транспорт на 06.07. - 07.07.2019
г. по маршрут П – С. б. – П.
От така представените писмени доказателства се установява наличие на
устна договореност между страните за участие във фестивал, за което е
възложено на ответната страна П.Д. да възложи осъществяване на транспорта
на Дружество, като заплати последното от сумите, събрани от Дружеството,
както заплати и нощувки във връзка с необходимостта от престой в градовете
на провеждане на фестивалите. Следователно към момента на заплащане на
процесните суми за транспорт от по 50 лв. за двата маршрута и от 45 лв. за
6
престой в к.к. С. б. е било налице основание за получаването им от страна на
ръководителката на групата.
От събраните в производството по делото доказателства, като това
обстоятелство не се оспорва от ответната страна, се установява, че пътните
разходи впоследствие са били заплатени от Община Пловдив в полза на
транспортната фирма, както следва: сумата от 799, 80 лв. по фактура №
1060/01.07.2019 г. за транспортна услуга, извършена на дестинация гр. П– гр.
К. – гр. Пна 22.06. – 23.06.2019 г., изплатена на 05.07.2019 г. и сумата от 799,
80 лв. по фактура № 1068/08.07.2019 г. за транспортна услуга, извършена на
дестинация гр. П– гр. С. б. – гр. Пна 06.07. – 07.07.2019 г., изплатена на
15.07.2019 г.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че незабавно след
изплащане на финансирането от Община Пловдив, сумите за транспорт са
били възстановени на ответната страна П.Д., поради което следва да се
приеме, че към момента на възстановяване на общата сума в патримониума
на ответната страна, основанието за нейното задържане е отпаднало, и
ответницата е следвало да възстанови парите за транспортни разходи на
заплатилите ги участници в групата, поради наличие на одобрено и
впоследствие осъществено финансиране от Община Пловдив.
Съдът не възприема доводите на ответната страна, поддържани в хода
на производството, че не е налице основание за връщане на посочената сума,
тъй като финансираните средства са разходвани за участие в последващи
фестивали на групата, тъй като ищците са преустановили участието си в
групата и сумата е следвало да им бъде възстановена.
Предвид така изложените съображение предявените искове за
заплатени транспортни разходи следва да бъдат уважени в пълния им
предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
заплащане на сумата от по 45 лв., представляваща заплатени и получени от
ответната страна разноски за нощувка в к.к. С. б., съдът намира следното:
Съдът не достига до горепосочения правен извод по отношение на иска
за връщане на сумата от по 45 лв. за заплатена нощувка в к.к. С. б..
Между страните в производството по делото е безспорно, че ищците са
заплатили в полза на ответната страна П.Д. сумата от по 45 лв. за нощувка в
к.к. С. б. във връзка с участие в XV Международен фестивал „******“ на 06 и
07 юли 2019 г. в к.к. С. б. (гр. Н.).
Установява се, че на 22.06.2019 г. ищците са преустановили участието
си в групата, като са отказали участие и съответно пътуване до фестивала в
к.к. С. б..
Според съда в настоящия съдебен състав ответната страна е имала
основание да получи процесната сума, като последното не е отпаднало в
последствие, доколкото ответната страна е заплатила престоя на цялата група
7
със събраните средства, което се установява от представената по делото
фактура № ******/06.07.2019 г. за заплатена сума от общо 745 лв. в полза на
„Евент Вакейшън“ ЕООД за нощувка на 19 души. Не се установява
посочената сума за нощувка на отказалите се участници да е възстановена в
полза на заплатилото я лице – ответната страна, поради което и основанието
за получаването й не е отпаднало. По тези съображения предявените искове
за възстановяване на сумите, заплатени за нощувка, следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищците следва да бъдат присъдени сторените от последните разноски.
Всяка от ищците е сторила разноски в общ размер от 250 лв., от които сумата
от 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 50 лв. за
държавна такса, от които с ог;ед изхода на спора следва да им се присъди
сумата от по 172, 41 лв.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се следват разноски, които са в общ размер от 615 лв., от които
сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 15 лв. –
депозит за изслушване на свидетел. Доколкото посочените разноски са
сторени за защита по предявени самостоятелни искове от две ищци, следва
така сторените разноски да се разделят на половина и всяка от ищците да
заплати сумата от 95, 43 лв. – определена съобразно изхода на спора от общо
сторените по отношение на всяка от ищците разноски от 307, 50 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД П. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ******, да заплати на Г. Д.. Я.., ЕГН **********,
с адрес гр. П., *****, сумата от 100 лв. – получена без наличие на правно
основание за това сума от ответната страна за пътни разходи за пътуване до
гр. К. и к.к. С. б., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 19.07.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД П. А. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ****, да заплати на Е.. В. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ****, сумата от 100 лв. – получена без наличие на правно
основание за това сума от ответната страна за пътни разходи за пътуване до
гр. К. и к.к. С. б., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 19.07.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д.. Я.., ЕГН **********, с адрес гр. П,
*****, против П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ******, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 45 лв.,
8
дължима за неосъществено пътуване и настаняване к.к. С. б., ведно със
законна мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 19.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. п.,
ул.****,, против П. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. п., ******, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 45
лв., дължима за неосъществено пътуване и настаняване к.к. С. б., ведно със
законна мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 19.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********,да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на Г. Д.. Я.., ЕГН **********, сумата от 172, 41 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 11895/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********,да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на Е.. В. Г., ЕГН **********, сумата от 172, 41 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 11895/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Г. Д.. Я.., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на П. А. Д., ЕГН **********, сумата от 95, 43 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 11895/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Е.. В. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на П. А.. Д., ЕГН **********, сумата от 95, 43 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 11895/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
9