Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, ……………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Р.Григорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8611 по описа за 2017
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г.Н.Г. срещу “З.А.Б.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищецът
твърди, че на 24.02.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а.“Пежо 206“ с рег. № ********– В.М., чиято отговорност била
застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни
повреди, които е описал по следния начин: „вулнус лацеро контузум
пермагнум генус декстра регио медиалис, луксацио артикулацио метатарзофалангея
I педис декстра, секцио травматика тендини екстензорес дигити III манус
декстра, контузио капитис, контузио торацис латери декстра, секцио травматика
парциалис лигаментум пателе проприум декстра“. На 25.02.2017 г. била извършена операция за зашиване на
срязано сухожилие на третия пръст на дясната му ръка и операция на дясното
коляно. След изписване от болницата на Г. бил предписан домашен постелен режим
и медикаментозно лечение в домашни условия. В продължение на около два месеца той
бил напълно обездвижен. През първите няколко месеца след инцидента не можел да
става сам от леглото, уврежданията изисквали денонощно при него да има човек,
който да го обслужва и да му помага при хранене, къпане и тоалет. Всяко негово
движение било изключително болезнено и
гредизвиквало затруднения. През този период ищецът търпял болки в гръдната клетка, засилващи се при дълбоко
вдишване и кашлица. Твърди, че към датата на подаване на ИМ не бил възстановен,
изпитвал болки в десния си крак, не
можел да стъпва на него, кракът бил оточен, движенията - ограничени, а
придвижването ставало само посредством патерици. Налице било усложнено
възстановяване и на травмата на дясната ръка, придружено с пареза на нервус
радиалис на същата ръка. Лекарите не се ангажирали с прогноза за здравословното
му състояние и за периода иа възстановяване. В следствие на
продължителния лечебен и възстановителен период, който все не бил приключил,
ищецът не можел да упражнява своята професия като шофьор. Всичко това дало
отражение върху психиката му – той изпитвал силен стрес и страх, в следствие на
преживяната катастрофа. Чувствал се тревожен и изнервен, с неясна представа за
бъдещето. Не можел да спи, често се събуждал от кошмарни сънища. Лекуващият
лекар му изписал медикаментозна
терапия с „Дианксит“ 2 x1 табл.
Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 70 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2017г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните
възражения: оспорва механизма на
настъпване на произшествието; оспорва ищецът да е бил обездвижен за срок от два
месеца и да не е могъл да се обслужва сам при къпане, хранене, поддържане на
тоалет; оспорва ищецът да е получил „пареза на нервус радиалис на дясната ръка“;
оспорва твърденията, че ищецът страда от посттравматичен стресов синдром;
оспорва лечебния и възстановителния период да продължава към момента на
подаване на отговора на ИМ; оспорва твърденията, че поведението на сочения
деликвент е било виновно и противоправно; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на сочения деликвент и причинените
вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
управлявал МПС с несъобразена скорост и не предприел спиране или друга маневра /отклонение
в дясно или ляво/, след като забелязал навлизането на л.а „Пежо 206“ в неговата
лента за движение; оспорва размера на иска. Твърди, че ищецът получил
застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, което следва да
бъде приспаднато от обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че изплатил
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв, което също
следвало да бъде приспаднато от обезщетението по настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието за процесния л.а. “Пежо 206“ с рег. № ********е имало сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество, което се
потвърждава и от извършена от съда справка на публичния електронен сайт на
Гаранционния фонд.
Видно от молба от 28.03.2017 г. ищецът е отправил
извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение
за вреди, причинени при процесното ПТП.
Страните не спорят, че след подаване на ИМ, на
18.09.2017г. ответникът е заплатил обезщетение
на ищеца в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до датата
на плащане.
Видно от писмо от 20.09.2017г. ответникът е уведомил
ищеца, че е определил и изплатил по банковата му сметка застрахователно
обезщетение в размер на 6000 лв. /главница/ и 287.24лв. – законна лихва от
датата на предявяване на доброволната претенция/28.03.2017г./ до датата на
изплащане на обезщетението. /л.126 от делото/.
От преводно нареждане от 18.09.2017г. се установява, че
сумата от 6287.24 лв. действително е преведена от ответника по сметка на ищеца Г.Н.Г../л.127/.
С оглед на извършеното от ответника в хода на делото
плащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът приема за доказан по делото
ФС на чл.432, ал.1 от КЗ до размера на изплатеното обезщетение.
За установяване механизма на настъпване на ПТП по делото
са изслушани единична, допълнителна и тройна автотехнически експертизи.
Вещото лице от единичната експертиза се позовава на огледния
протокол, разположението на МПС при удара и деформациите по тях, като описва
следния механизъм на настъпване на произшествието: На прав участък от главен път 1 – 4
- София – Варна, на км. 32+ 930, между с.Микре и с.Сопот, водачът на л.а. „Пежо
206“ е започнал плавно да се отклонява наляво и е навлязъл в лентата за
насрещно движение с посока към гр.София. По това време лт.а. „Ситроен Берлинго“
се движел в лентата за насрещно движение заедно с колона от автомобили. Едва
след като автомобилът, който се е намирал пред него в колоната, рязко се е
отклонил надясно, водачът на лт.а. „Ситроен Берлинго“ е възприел движещия се
срещу него л.а. „Пежо 206“ като опасност и е отреагирал, като аварийно е
намалил скоростта на автомобила. Поради малката дистанция и широчина на пътя
водачът се е отклонил плътно вдясно, където е настъпил ударът с л.а. „Пежо 206“.
Ударът е под ъгъл, по-силен в предните леви части на лт.а. „Ситроен Берлинго“,
а л.а. „Пежо 206“ е с деформирана предна лява част навътре към купето с
дълбочина 65 см. След удара двете моторни
превозни средства са се завъртели обратно на часовниковата стрелка, като поради
по голямата скорост на л.а. „Пежо 206“ при удара, лт.а. „Ситроен Берлинго“ е
отхвърлен назад, на около 8,70 м., под ъгъл 35°, спрямо хоризонталната осева
линия, където се е установил в покой. Л.а. „Пежо 206“ се е завъртял на 31°,
обратно на часовниковата стрелка, и е изминал около 2 м. напред, след което се
е установил в покой. Скоростта на
движение на лт.а. „Ситроен Берлинго“ преди удара е била 63 км/час, а по време на удара – 34 км/час. Скоростта
на движение на л.а. „Пежо 206“ е била 93 км/час преди удара и 88 км/час по
време на удара. Опасната зона за спиране на лт.а. „Ситроен Берлинго“ при скорост от 63-64 км/час е била 45.88 м.
Шофьорът на лт.а. „Ситроен Берлинго“ е отреагирал на опасността от 35 м. Водачът на л.а. „Пежо 206“, поради неизяснени причини, късно е отреагирал
на опасността. При скорост от 93 км/час опасната зона за спиране на л.а.
„Пежо 206“ е била 81.07 м. Водачът на лт.а.
„Ситроен Берлинго“ е отреагирал на
опасността от 35 метра или веднага след отклонението наляво на л.а.
„Пежо 206“, но сблъсъкът е бил
непредотвратим. Причината за ПТП е навлизането на л.а. „Пежо 206“ в насрещната лента за движение, без
установена причина, където се е движел лт.а. „Ситроен Берлинго“. Ударът е бил непредотратим за водача на лт.а.
„Ситроен Берлинго“, а водачът на л.а „Пежо
206“ почти не е реагирал, поради неясни причини – здравословни, технически или
др. Пътно-транспортното произшествие се дължи на субективните действия на
водача на л.а. „Пежо 206“.
В допълнително заключение по делото,
изготвено въз основа на огледния протокол, деформациите по МПС и показанията на свидетели, разпитани в
досъдебното производство, вещото лице е посочило други скорости на движение на автомобилите: за лт.а „Ситроен
Берлинго“ - 75 км/час преди удара и 47 км/час по време на удара, а за л.а „Пежо
206“ – 72 км/час преди удара и 65 км/час по време на удара, като е променило и
стойностите на опасната зона за спиране на всеки от автомобилите: 54 м. – за лт.а
“Ситроен Берлинго“ и 54.69 м. за л.а „Пежо 206“. В заключителната част
експертът е заявил, че л.а „Пежо 206“ е навлязъл в насрещната лента за движение
на около 70 м. пред друг автомобил от колоната за насрещно движение - л.а. „Опел Астра“ и на около 100 м пред
водача на автомобил от същата колона - л.а. „Пежо Партнер“. Участъкът от пътя е
бил прав и водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“ е могъл да забележи л.а. „Пежо
206“, който е пресякъл осевата линия, но същият все още не е представлявал
опасност за него. Вещото лице е посочило, че ударът би бил предотвратим за
водача на лт.а. „Ситроен Берлинго“, при условие, че и водачът на л.а. „Пежо
206“ предприеме аварийно спиране. Водачът на лекотоварен автомобил „Ситроен
Берлинго“ е възприел л.а “Пежо 206“ като
опасност на около 30 м. пред себе си, когато л.а. „Пежо 206“ се е
разминал с л.а. „Опел Астра“. При опасна зона за спиране от 54 м. ударът е бил непредотвратим
за водача на лт.а “Ситроен Берлинго“. Вещото лице е изследвало възможността за
водача на „Ситроен Берлинго“ да предотврати удара, ако бе преминал в лентата за
насрещно движение /в ляво/, като е заявил, че тази маневра е рискована, тъй
като съществува опасност водачът на л.а. „Пежо 206“ внезапно да се върне
обратно в своята лента за движение и ударът между двете МПС отново би бил
непредотвратим. При подобна манрева в лентата
за насрещно движение не трябва да има други автомобили. Водачът на друг
автомобил от колоната - л.а. „Опел Астра“ се е разминал с л.а „Пежо 206“, тъй
като се е отклонил надясно при разминаването, но лт.а „Ситроен Берлинго“ не е
могъл да се отклони надясно, поради наличието на тревна площ на банкета и
мантинела. Водачът на лт.а „Ситроен Берлинго“ е могъл да предприеме аварийно
спиране, но за да се предотврати ПТП е следвало и насрещно движещият се л.а
„Пежо 206“ да преустанови движението си. Водачът на лт.а „Ситроен Берлинго“ е
възприел л.а. „Пежо 206“ като опасност на пътя от 30 м., но поради малкото време за
реакция от 1,5 сек., не е могъл правилно да прецени пътната обстановка и
възможните варианти, за да предотврати произшествието, чрез отклоняване наляво
или надясно. От заключението на
тройната автотехническа експертиза, която е изготвена
въз основа на огледен протокол, картографски данни и деформациите по МПС, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 24.02.2017 г., около 10,30 ч. - 11,00
ч., по път “1-4”, около км. 32+930, от гр. Варна към гр. София, в
участъка след с.Микре, лекотоварен автомобил “Ситроен Берлинго“ се е движел от
гр.Ловеч към гр.Тетевен със скорост от 79,98 км/ч. В противоположната лента за
движение е пътувал л.а. „Пежо 206“ със скорост от 115,62 км/ч. При движението
си в посока към гр. Варна л.а „Пежо 206“ е започнал да се отклонява наляво,
като в този момент се е намирал на около 55,45 м. от насрещно движещия се лт.а “Ситроен
Берлинго“ и е имал същата пряка видимост към него. След като л.а. „Пежо 206“ е
започнал да се отклонява наляво е изминал около 6,20 м. и е навлязъл косо през
прекъснатата осева линия. В момента, в който л.а. „Пежо 206“ е пресякъл осевата
линия косо и е започнал да навлиза в насрещната пътна лента, разстоянието между
него и лекотоварен автомобил “Ситроен Берлинго“ вече е било около 49,25 м., равняващо се на зоната на пряка
видимост на водача на „Ситроен Берлинго“. Тъй като при движението и
отклонението си л.а. „Пежо 206“ не е
давал предварително видими знаци, които да заострят вниманието на водача на лт.а
“Ситроен Берлинго“, същият е реагирал на
опасността, когато се е намирал на 41,95 м. преди мястото на удара и когато
л.а. „Пежо 206“ се е намирал на около 4,30 м. преди пресичане на осевата линия.
След като водачът на МПС „Ситроен Берлинго“ е видял, че л.а „Пежо 206“ е
продължил да навлиза в неговата лента за движение, се е отклонил в дясно,
където е настъпила катастрофата между двата автомобила. След удара л.а. „Пежо
206“ е останал на място, а лт.а “Ситроен Берлинго“ е изтласкан назад, спрямо
първоначалната си посока на движение, на около 9.22 м., после се е установил в
покой в зоната на десния пътен банкет със значителлни деформации по цялата
ширина на предната си част. Пътно-транспортното произшествие е настъпило при
много добра видимост, в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка. Скоростта на движение на лекотоварен автомобил “Ситроен Берлинго“, преди водачът да отреагира на опасността, е била 79.98
км/час, а непосредствено преди удара – 59.95 км/час. В заключението скоростта
на движение на л.а „Пежо 206“ преди водачът да отреагира на опасността и непосредствено преди
удара е дадена общо - 115.62 км/час. Опасната зона за спиране на лекотоварен
автомобил „Ситроен Берлинго“ е била 61.56 м.,
а опасната зона за спиране на л.а.
„Пежо 206“ - 98.97м. Водачът на МПС “Ситроен Берлинго“
не е имал възможност да предотрати ПТП, чрез аварийно спиране, преди мястото на
удара, при движение със скорост от 79.98 км/час, тъй като необходимото
разстояние /опасната зона за спиране/ е била по-голяма от отстоянието, на което
се е намирал преди мястото на удара. Според вещите лица, водачът на лт.а “Ситроен Берлинго“ е имал възможност да предотврати произшествието, чрез
аварийно отклоняване на автомобила вляво /в насрещната лента за движение/ и
едновременно аварийно спиране, но само ако в насрещната лява лента за движение не
е имало други автомобили и ако бе отреагирал в рамките на 0.8 сек. При подобен
хипотетичен вариант съществува и риска от завръщане в лявата лента на движение
на л.а. „Пежо 206“. Водачът
на МПС „Ситроен Берлинго“ е възприел движещия се
насреща л.а. „Пежо 206“ в момента, в който същият се е намирал на
около 4.30 м. преди да пресече осевата линия,
което се равнява на 0.13 сек – време, което е значително по-малко от необходимото
време за реакция от 0.6 - 0.8 сек. Зоната
на пряка видимост на водача на лт.а. “Ситроен Берлинго“ към л.а. „Пежо 206“ от техническа гледна точка е била около 49.25
м., но към този момент водачът не е имало основание да предполага, че предстои
навлизане на автомобила в насрещната лента за движение. Вещите лица са
посочили, че липсват данни за причините, довели до отклоняване на л.а. „Пежо 206“ наляво. Водачът на МПС “Ситроен Берлинго“ е предприел правилно спасителната
маневра „аварийно спиране“ и отклоняване на автомобила надясно.
Съдът кредитира заключението на тройната автотехническа
експертиза, тъй като същото е изготвено въз основа на огледния протокол,
картографски данни и деформациите по процесните моторни превозни средства, като
заключението изразява експертното становище на
трима експерти. Заключенията на единичната и тройна експертиза се
различават относно скоростта на движение на автомобилите и изчисленията,
касаещи опасната зона за спиране, но и двете експертизи установяват, че причина
за настъпване на катастрофата е поведението на водача на л.а. „Пежо 206“, който неочаквано и
безпричинно е навлязъл в насрещната лента за движение. Водачът на лт.а “Ситроен Берлинго“ е предприел спасителна маневра „аварийно спиране“ и
отклоняване на автомобила надясно. Според заключението на тройната експертиза,
тази маневра е била правилна в конкретната ситуация. За водача на
лт.а „Ситроен Берлинго“ ударът е бил непредотвратим. Хипотетично лт.а „Ситроен
Берлинго“ е могъл да се отклони и наляво в лентата за насрещно движение, но
това е било възможно, само ако не е имало други автомобили в насрещната лента,
а и е съществувал риск от завръщане в нея на л.а “Пежо 206“.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните телесни повреди: увреда
на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка; увреда на собственото
сухожилие на капачката на дясната колянна става; голяма разкъсно-контузна рана
по вътрешната страна на дясната колянна става; изкълчване на палеца на дясното
ходило; разкъсно-контузна рана по горната страна на дясната ръка; контузия на
главата; контузия на дясната гръдна половина. Телесните повреди са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Проведено е било оперативно лечение, изразило се в хирургична обработка
на раните и зашиване на увреденото сухожилие на 3-ти пръст на дясната ръка и на
собственото сухожилие на капачката на дясната колянна става. През периода на лечение, ищецът
е търпял болки и страдания за около 3 месеца, като през първия месец болките са
били с по-голям интензитет. Възстановяването е продължило около 3-4 месеца. При
прегледа на ищеца, извършен на 31.01.2019 г., експертът е установил белези от
получените рани в областта на дясната колянна става и дясната ръка, както и
изоставане на 3-ти пръст на дясна ръка при свиването й в юмрук. В раздел
„Изложение“ вещото лице е описало обективното състояние на ищеца и белезите по
следния начин: белег от разкъсно-контузна рана в областта на
дясната колянна става от вътрешната страна на ниво под капачката с размери 6/1
см; запазен обем на движение в дясната
колянна става; наличие на белег в областта на 3-та дланна кост на дясната ръка,
откъм гръбната страна, с размери 3/1 см. При свиване на ръката в юмрук, 3-ти
пръст леко изостава.
В съдебно заседание вещото лице – ортопед заявява, че при
операция на сухожилие се поставя имобилизация за определен срок. Сухожилията на
ръката изискват гипс за срок от три седмици. Винаги при зашиване на сухожилие, то
малко се скъсява. В конкретния случай пръста на ръката на ищеца изостава при
свиване в юмрук, защото сухожилието е малко по-късо, в следствие на зашиването.
Ищецът има захват на ръката, но при свиването й не може да свие напълно пръста.
Може да хваща волана на колата, ръката „работи“, само при крайното й свиване
пръстът леко изостава.
За установяване на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди по делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на
св. Г. – съпруга на ищеца, се установява, че го е видяла непосредствено след
катастрофата в болницата. Кракът и ръката му били превързани, защото кървяли. Приели
го в „Бърза помощ“, настанили го в ортопедичното отделение. Изпитвал силни
болки в крака и ръката. В събота му направили операция по спешност, имал болки и в гръдната обаст. В болницата останал
10 дни. След изписването се нуждаел от грижи, не трябвало да движи крака и ръката
си. Свидетелката си взела болничен, за да го гледа. Непрестанно изпитвал болки.
Почти не можел да се обслужва сам, трябвала му помощ при хранене, обичайни
дейности, дори до тоалетна не можел сам да отиде, тъй като кракът му трябвало
да стои изпънат, а не можел да движи и ръката си, нито пръстите. След третия месец
трябвало да започне да се развижва, да ходи на реахабилитация. След 6 месеца се
върнал на работа. Трудно се върнал на работа, защото непрестанно преживявал
катастрофата, представял си какво му се е случило и какво може да се случи. Бил
много изнервен, не желаел да се спреща с познати и приятели, не посрещали
гости, искал да е само с най-близките си в къщи. При смяната на климата
травмите го боляли. Постоянно се сещал за катастрофата. В самото начало дори не
можел да спи, сънувал кошмари. Свидетелката се опитвала да го разсейва, но
психическата травма не била преодоляна. Ищецът се страхувал да го возят.
Започнал да шофира едва след раздвижването. Тръгвал за работа със страх, не знаел
какво може да му се случи. Преди спортувал, сега не можел, заради пръстта на
ръката, който не се движел. Травмата на крака останала, пазел се от натоварване
и от физичска работа. В началото на лечението свидетелката помагала на ищеца да
се храни, не можел хубаво да сяда, тъй като травмата в гърдите го боляла и имал нужда от физическа подкрепа, за за да
стане. Болките в гърдите продължили два месеца. Той не седял през този период,
а лежал и само повдигал глава, за да му подадат храна.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката
относно преживените от ищеца болки и страдания непосредствено след катастрофата
и през възстановителния период, защото същите са житейски правдиви и се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
Така събраните доказателства установяват всеки един от
юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца
към датата на пътно-транспортното произшествие - 47г., вида и характера на претърпените
телесни повреди – увреда на разгъвачното сухожилие на 3-ти пръст на дясната
ръка; увреда на собственото сухожилие на капачката на дясната колянна става;
контузия на главата; контузия на дясната гръдна половина; голяма
разкъсно-контузна рана по вътрешната страна на дясната колянна става;
изкълчване на палеца на дясното ходило; разкъсно-контузна рана по горната
страна на дясната ръка; вида на проведеното лечение – оперативно зашиване на разкъсаните
сухожилия; продължителността на болничното лечение – през периода 24.02.2017г.
– 02.03.2017г./7 дни/; продължителността на периода на възстановяване – 3-4 месеца, като през първия месец болките са били
по-интензивни; обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване
ищецът е бил безпомощен, зависел е изцяло от грижите на съпругата си за
хранене, обличане, за извършване на обичайни дейности в ежедневието. От
показанията на св. Г. се установи, че след катастрофата пострадалият не е желаел
да се среща с познати и приятели, бил е изнервен, сънувал е кошмари, постоянно
си е припомнял катастрофата, страхувал се да шофира и да го возят, а работата
му е изисквала ползване на автомобил. От представените болнични листове е видно, че е работел като
„куриер“ в „МиБМ Е.“ ООД. Ищецът се
е завърнал на работа, но продължава да си припомня катастрофата и да се
страхува./св.Г./. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че Г. се е
възстановил, запазен е обемът на
движение на дясната колянна става, захватът на ръката е възстановен, пострадалият може да държи волана на колата,
но изостава 3-ти пръст на дясната ръка при свиването й в юмрук. Останали са и белези
от получените рани в областта на дясната колянна става /с размери 6/1 см./ и на 3-та дланна кост на дясната
ръка, откъм гръбната страна, с размери 3/1 см., които също напомнят на ищеца
за катастрофата.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 38 000 лв.
По
възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, който управлявал МПС с
несъобразена скорост и не предприел спиране или друга маневра /отклонение в
дясно или ляво/, след като забелязал навлизането на л.а „Пежо 206“ в неговата
лента за движение
Възраженията са неоснователни. От тройната автотехническа
експертиза, чието заключение съдът приема по съображенията, изложени по- горе в
мотивите, се установява, че единствената причина за настъпване на катастрофата
е поведението на водача на л.а.
„Пежо 206“, който неочаквано и безпричинно е навлязъл в насрещната лента за
движение. Водачът на лт.а “Ситроен Берлинго“/ищецът/ е предприел
спасителна маневра „аварийно спиране“ и отклоняване на автомобила
надясно. Според експертите, тази маневра
е била правилна в конкретната
ситуация. За водача на лт.а „Ситроен Берлинго“ ударът е бил непредотвратим.
Хипотетично лт.а „Ситроен Берлинго“ е могъл да се отклони и наляво в лентата за
насрещно движение, но това е било възможно, само ако не е имало други
автомобили в насрещната лента, а и е съществувал риск от завръщане в нея на л.а
“Пежо 206“.
Неоснователно е и възражението
на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне сума, получена
по застраховка „Трудова злополука“.
Видно от отговор по реда на чл.192
от ГПК от трето за спора лице – З. “У.“ АД към 24.02.2017 г.
не е имало сключена застраховка „Трудова злополука“ от работодателя на ищеца „МиВМ
Е.“ ООД, по която застраховано лице да е Г.Н.Г., нито е зведена застрахователна
претенция за това лице, респ. не е изплащано обезщетение. /л.240/.
Основателно
е възражението, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне сумата от
6000 лв., която ответникът е
изплатил на ищеца в хода на делото, както и заплатената от него законна лихва от 287.24 лв. за периода
от 28.03.2017г. до 18.09.2017г.
От преводно нареждане от 18.09.2017г. и писмо от 20.09.2017г. се установява, че
ответникът на 18.09.2017г. е заплатил на ищеца сумата от 6287.24 лв., от която
6000 лв. /застрахователно обезщетение за неимущестени вреди/ и 287.24лв. –
законна лихва от датата на предявяване на доброволната претенция/28.03.2017г./
до датата на изплащане на обезщетението./ л.126 - 127/.
Тъй като съдът определи
застрахователно обезщетение от 38 000 лв., след приспадане на сумата от 6000 лв.,
неизплатеният остатък възлиза на 32 000 лв., до който размер искът е основателен,
а в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По
претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва,
считано от 28.03.2017г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 28.03.2017г.,
по която ответникът не се е произнесъл с окончателно становище в тримесечен
срок, който изтича на 28.06.2017г., а е изпратил писмо на 18.09.2017г., с което
е определил застрахователно обезщетение от 6 000 лв., поради което дължи
законна лихва върху сумата от 32 000 лв., считано от 29.06.2017г. до окончателното изплащане, не и за периода
преди тази дата.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 228.57
лв., съобразно уважената част от иска. Ищецът
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи
лица и за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 2147.54 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 2630 лв., което с ДДС е 3156 лв. /чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.А.М. ***,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********, ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1202.28 лв., съобразно
уважената част от иска. Дължимата ДТ за уважения иск е 1280 лв., от която 150 лв. е внесъл ищецът, поради което
ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да довнесе
сумата от 1130 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Г.Н.Г., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 32 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните телесни повреди: увреда на разгъвачното сухожилие на 3-ти
пръст на дясната ръка; увреда на сухожилие на капачката на дясната колянна
става; голяма разкъсно-контузна рана по вътрешната страна на дясната колянна
става; изкълчване на палеца на дясното ходило; разкъсно-контузна рана по
горната страна на дясната ръка; контузия на главата; контузия на дясната гръдна
половина, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.02.2017г.,
по вина на водача В.М., при управление на л.а.Пежо 206“ с рег. № ********, по
време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/,
ведно със законната лихва от 29.06.2017г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“
АД да заплати на Г.Н.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 228.57 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. да заплати на „З. “А.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 2147.54 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“
АД да заплати на адв. Н.А.М. ***, ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр.София, ул.“********, на основание чл. 38, ал. 2
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1202.28 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 1130 лв., съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: