Решение по НАХД №2548/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 212
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20194520202548
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №212

 

гр.Русе, 19.02.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  2548/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от адв.Н.Н.-*** – пълномощник, против Наказателно постановление № 38-0001620/26.11.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, срещу Е.Ю. /Е.О./, от  Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г., е наложена „Глоба” в размер на 1 500 лева, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП.

Жалбоподателят  моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

  Ответникът по жалбата е редовно призован, не изпраща упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят е редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител.

  Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

  На 25.11.2019г., около 23.40ч., жалб. Е.Ю. /Е.О./ управлявал в гр.Русе по бул.“България“, в района на ГКПП“Дунав мост“, товарен автомобил “Мерцедес” с рег. № 79 EJ 267, с полуремалке №79 EG 808, оборудван с дигитален тахограф инд. №**********, когато свид.В.Д. и М.К. – инспектори в ОО“АА” гр.Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози и спрели за проверка ППС управляван от жалбоподателя. Извършили адм. проверка и констатирали, че ППС се управлява от жалб. Е.Ю. /Е.О./. Установили, че последният е турски гражданин и не владее български език. Поради това, Началник на ОО“АА”-гр.Русе назначил Осман Мехмедов, в качеството на преводач на Е.Ю. /Е.О./, който да превежда от турски на български и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен превоз на товар от Р Турция за Р Полша.  В хода на проверката, въз основа на изисканите и представени документи, проверяващите констатирали, че жалб. Е.Ю. /Е.О./ извършил следното нарушение : „Водачът за период от 24ч. след края на предходната нормална дневна почивка, завършила в 22,18ч. на 06.11.2019г., от 04,35ч. на 07.11.209г. до 11,07ч. на 07.11.2019г. е ползвал намалена дневна почивка от 6ч. и 32мин., която е по-малко с 2ч. и 28 мин. от законоустановените 9 последователни часа намалена дневна почивка., т.к. е трябвало да преустанови ползването на тази намалена дневна почивка не по-рано от 13,35ч. на 07.11.2019г.”.

  С оглед установеното, свид.Д. приел, че жалб. Е.Ю. /Е.О./ е допуснал нарушение по на чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г., за което му съставил акт.

На следващия ден, въз основа на този акт, и след като назначил Осман Мехмедов, в качеството му на преводач на Е.Ю. /Е.О./, Началника на ОО“АА”-гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП, наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 1500.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

Не е налице и твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, а именно – неучастие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител – чужд гражданин и лице, невладеещо езика, на който се развива административнонаказателното производство. Безспорно, от събраните доказателства, става ясно, че цялото административно производство протекло в присъствието и с участието на преводач от турски на български език и обратно. Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП Началника с нарочен акт е назначил О.М. в качеството му на преводач на Е.Ю. /Е.О./. От приложените по делото декларация от О.М. става ясно, че същият превел както съдържанието на АУАН и НП на нарушителя Е.Ю. /Е.О./, така и разговорите между него и административните органи. Удостоверила, че нарушителя разбрал какви документи следва да представи на проверяващите, какво нарушение е извършил, правото му да възрази срещу АУАН, наказанието което му е наложено и правото му да обжалва наказателното постановление. Тези обстоятелства потвърждава в показанията си и разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид.В.Д..

Съдът счита за несъмнено установено, че обективна и субективна страна жалб. Е.Ю. /Е.О./ е извършил нарушението по  чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./ във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г. Доказателства и доводи в подкрепа на противното в хода на въззивното производство не бяха представени. Напротив, нарушението категорично се установява от приложеното по делото извлечение от дигиталната карта на тахографа.

Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като правоспособен водач е бил длъжен и знаел за забраната да не допуска нарушението на горепосочените норми, но го е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида наказание, което следва да се понесе, както и размера на наказанието. Тъй като за това нарушение административното наказание е фиксирано, Съдът няма законово правомощие да намалява наложеното наказание „глоба”.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001620/26.11.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, срещу Е.Ю. /Е.О./, от Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.2, изр.2 от АЕТР /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и чл.2, §.3 от Регламент 561/2006г., е наложена „Глоба” в размер на 1 500 лева, на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                     Районен съдия :