Решение по дело №21/2019 на Окръжен съд - Видин

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 47

 

гр.В**,   05.02. 2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС търговска колегия в публичното

заседание на седемнадесети декември    

две хиляди и двадесета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   АН**  П*    

                                                            

при секретаря   И** К**  и в присъствието на         прокурора      като разгледа докладваното от съдия     АН** П*  търговско дело № 21 по описа за 2019   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД

 Делото е образувано по искова молба от Н.М.К., ЕГН: **********, адрес: ***, В.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** 48 К.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** Адв. К** М** Д**, член на САК и Адв. Г** Й** Й**, срещу ЗД „Б**И**" АД, с Е ИК****, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н Л**, бул. „Д** Б**" № **, представлявано от С** С** П** и К** Д** К** размер на исковете: 450 000 лв. (четиристотин и петдесет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди или по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) за всеки един от ищците и 9876 лв. (девет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева) - обезщетение за имуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща от настъпило ПТП на 05.01.2018г.

 Подържат в исковата молба, че на 05.01.2018 г. в гр. В**, около 13:00 -13:30 часа, лек автомобил марка ..Ф**", модел „Голф", с per. № ВН *** ВТ, управляван от Н.Л.Н., ЕГН **********,*** в кръстовището с ул. „Е** Й**I", с посока на движение кум ул. „Ц** И** А** II", нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 50, ал. 1, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачът Н. е бил длъжен да пропусне движещият се по ул. „Е** Й** I", велосипедист С** К** К.,***, който се е движел по пътя с предимство. Поради отнетото предимство последвал удар между велосипедиста и предната лява част на л.а. „Фолксваген", модел „Г**", с per. № ВН ** ВТ - Н.Л.Н.. Поради получения удар велосипедистът С** К., получил изключително тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, поради което на след мъчителна борба за живота си починал. Водачът на л.а. е признат за виновен за това че, по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Стефан Костадинов К., съпруг и баща на ищците - престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б „ в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр.с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Виновният за настъпване на трагичния инцидент, довел до смъртта на Стефан Костадинов К., водач бе признат за виновен от ВОС за горепосоченото деяние, а присъдата влезе в сила.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6 от 29.01.2018 г. и е образувано ДП № 47/2018 г. по описа на РУП - гр. В**. Видно от протокола и от справка от интернет страницата на Г** фонд л.а. марка „Ф**", модел „Го**" с per. № ВН ** ВТ, управляван от Н.Л.Н., собственост на Л** Н. Д** е с валидна застраховка „Гражданска отговорност" към момента на настъпване на процесното ПТП в ЗД „БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица № BG/07/117001495908 валидна от 04.05.2017 г. до 03.05.2018 г.

Вследствие на инцидента С** К. получава множество телесни увреждания, но въпреки проведеното интензивно болнично лечение, поради тежките травми, несъвместими с живота, изходът за пострадалия е летален. По време лечението на пострадалият  преди смъртта му за същия са били налице множество разходи на обща стойност в размер на 9876 лева:

-за оперативна интервенция: двустранна челна краниотомия, евакуация на хематомите и декомпресия, С** К., заплаща консумативи, които не се покриват от НЗОК видно от Фактура № **********/09.01.2018 г., издадена от УМ БАЛ „С** А**"- С** АД на стойност 4260 лв., избор на екип на стойност 900 лв. видно от Фактура № **********/09.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД, клапа за хидроцефалия на стойност 1920 лв. видно от Фактура № **********/23.03.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД. Тези обстоятелства са видни от фактурите и от Епикриза № 24 към ИЗ № 478, издадена от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. А**" – С** АД и Епикриза към ИЗ № 1694/2018 г., издадена от Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Св. А**" – С** АД;

- за оперативна интервенция: частична смяна на тазобедрена става С** К., заплаща консумативи, които не се покриват от НЗОК видно от фактура № **********/31.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД на стойност 1820 лв. и фактура № **********/31.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД на стойност 118 лв. Тези обстоятелства са видни от фактурите и от Епикриза към ИЗ № 2339/2018, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. А*" – С** АД;

-потребителска такса за престой в УМБАЛ „Св. А**" – С** АД на стойност 58 лв. по Фактура № **********/05.02.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** Ан**"- С** АД;

-санитарен транспорт от гр. С** до гр. В** на обща стойност 800 лв. по Фактура № **********/05.02.2018 г., издадена от „Д** 94" ЕООД и Фактура № **********/16.04.2018 г., издадена от „Д** 94" ЕООД;

 Посочват в исковата молба, че С**К. е бил активен човек, енергичен, „стожер" на семейството. Приживе същият е бил изключително грижовен и трудолюбив, в отлично здравословно състояние и физическа форма. Бил е основен източник на доходи в семейството. Смъртта му се отразява изключително тежко на доверителите ни, рефлектира отрицателно върху състоянието както на всеки един от тях поотделно, така и върху семейството им.

Със смъртта на С** К. завинаги се е прекъснала силната връзка между баща и деца, между съпруг и съпруга. За доверителите ни грижовният баща и съпруг е бил най-голямата опора в живота. Загубата му е довела до тежки дни за семейството, до болка, мъка и страдание.

С** К. и неговата съпруга Н.М.К. са били пример за семейство, живеещо в обич и разбирателство. Заедно са отгледали и възпитали 3 деца, заедно в житейския си път са се радвали и са помагали в отглеждането на 7-те си внука, подкрепяли са финансово и духовно семействата на децата си. Н.К. приема изключително тежко загубата на съпруга си,  изпада в тежко депресивно състояние -  видно и от Епикриза към ИЗ № 970/2018 г., издадена от Психиатрично отделение при МБАЛ „С** П**" АД.

Със смъртта на С** К. завинаги се е прекъснала силната връзка между баща и син, баща и дъщеря. От както техния баща е починал и двете деца чувстват, че сякаш вече нямат семейство, допълнително за тези чувства им влияе и тежкото психическо състояние на майка им.

Виновният за настъпилото ПТП водач Н.Л.Н. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД „БУЛ И*" АД по застрахователна полица № BG/07/117001495908, валидна от 04.05.2017 г. до 03.05.2018 г.

След смъртта на С* К., на 04.09.2018 г., претенциите на К.С.К. и В.С.К. са  надлежно заведени пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ видно от молба с вх. № ОИ- 643456/04.09.2018 г. и молба с вх. № ОИ-643454/04.09.2018 г., за което застрахователят образувал преписки по щета№ ********** - ПТП от 05.01.18 г. и по щета № ********** - ПТП от 05.01.18 г. видно от писмо с изх. № НЩ 6562-19.09.18 г. и писмо с изх. № НЩ 6561-19.09.18 г.

Претенцията на Н.М.К. е надлежно заведена пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ видно от молба с вх. № ОИ- 760278/22.10.2018 г., за което застрахователят образува преписки по щета № ********** - ПТП от 05.01.18 г. видно от писмо с изх. № НЩ-7948/08.11.18 г.

ЗД „БУЛ ИНС" АД не направил предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и изплащане на имуществените вреди на законните наследници на починалия.

 Молят Съдът да осъди ЗД „Б** И**" АД, да заплати на Н.М.К. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. Видин, вследствие  смъртта на  нейният съпруг С** К** К., в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 22.10.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

- да заплати на В.С.К. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. Видин, вследствие смъртта на  нейният баща С** К** К., в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

- да заплати на К.С.К. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. Видин, вследствие  смъртта на  неговият баща С** К**К., в размер на 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

- да заплати на Н.М.К., В.С.К. и К.С.К. застрахователно обезщетение за претърпените от наследодателя им С** К**К. имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. В*, вследствие смъртта на  С** К** К., в размер на 9876 лв. (девет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на последната покана за изплащане на обезщетение за имуществени вреди - 06.06.18 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендират  направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

 Постъпил е писмен отговор от ЗД „Б** И**" АД със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. Б**" № **, ЕИК ** представявано от С** С** Проданов и К** Д** К*; чрез адв. Л**  И** от АК В**  в който  оспорва Предявения иск  като  неоснователен. Посочва, че  обезщетението, което се претендира от ищците не отговаря на действително претърпените вреди, същото е прекомерно. С претенциите не се търси реално репариране на вредите, а обогатяване от един трагичен инцидент. Поидържат, че между ищците и починалият не са били установени прекрасни отношения-синът К. и дъщерята В. са установили отделни семейства и до смъртта на бащата въобще не са се интересували от него; не отговаря на истината, че са гледали на бащата като глава на семейството, пострадалият никога не е работил и не се е грижил за семейството: той винаги разчитал на социални помощи, а не доходи от трудова дейност. Подържат  възражение за съпричиняване от починалото лице: последното е допринесло за леталния изход до степен на съпричиняване, изключващ отговорността на застрахователя за неимуществени вреди. Посочват , че пострадалия не е  съблюдавал  правилата за движение; при настъпването на ПТП е било налице мъгла, а лицето не е ползвало светлоотразителна жилетка ,движил се е по средата на пътната лента, а не съобразно ЗДвП – възможно най- вдясно на пътната лента,  в нарушение на чл. 79, т.З и т.4 от ЗДВП; не е използвал за движение разположения отдясно по посоката на движението му пътен банкет- в нарушение на чл. 15, ал 5 ЗДвП,употребил е  алкохол, бил е  без предпазна каска, което от своя страна е допринесло за получаване на ГЧМТ, която травма е и основната причина за настъпилата смърт. Посочват,  че настъпилата смърт не е пряка и непосредствена последица от ПТП-то; ПТП- то е довело до тежки телесни повреди, но пострадалото лице е изписано от болницата добро състояние;      смъртта е настъпила от неправилно гледане в извънболни чни условия.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

 В допълнителна искова молба ищците оспорват изцяло отговора и подържат становището си по иска.

Депозиран е и допълнителен отговор.

 ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното  : По делото не се спори фактът на настъпило ПТП, а и от приложеното НОХД № 237/2018г. на ВОС се установява, че с присъда № 88/23.11.2018г. по същото дело подсъдимият  Н.л.Н. *** е признат за виновен в това, че на  05.01.2018г.по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста С** К** К., съпруг и баща на ищците - престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б „ в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр.с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Виновният за настъпване на трагичния инцидент, довел до смъртта на С** К** К., водач е признат за виновен от ВОС за горепосоченото деяние, а присъдата влязла в сила.

Не е спорно, а и от приложеното  удостоверение за наследници се установява, че ищците са  съпруга, син и дъщеря  на починалото при ПТП лице.

Не се спори, че ответникът Виновният за настъпилото ПТП водач Н.Л.Н. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД „Б** И **" АД по застрахователна полица № BG/07/117001495908, валидна от 04.05.2017 г. до 03.05.2018 г.

След смъртта на С** К., на 04.09.2018 г., претенциите на К.С.К. и В.С.К. са  надлежно заведени пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ видно от молба с вх. № ОИ- 643456/04.09.2018 г. и молба с вх. № ОИ-643454/04.09.2018 г., за което застрахователят образувал преписки по щета№ ********** - ПТП от 05.01.18 г. и по щета № ********** - ПТП от 05.01.18 г. видно от писмо с изх. № НЩ 6562-19.09.18 г. и писмо с изх. № НЩ 6561-19.09.18 г.

Претенцията на Н.М.К. е надлежно заведена пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ видно от молба с вх. № ОИ- 760278/22.10.2018 г., за което застрахователят образува преписки по щета № ********** - ПТП от 05.01.18 г. видно от писмо с изх. № НЩ-7948/08.11.18 г.

ЗД „Б** И**" АД не направил предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и изплащане на имуществените вреди на законните наследници на починалия.   

  За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, чиито заключения съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.

От заключението на АТЕ се установява, че велосипедиста не се е движил по средата на пътната лента, предназначена за движение в права посока, установените липси по велосипеда не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, на улицата не е намерен пътен банкет, по който да се движат велосипедистите, а участващия в произшествието велосипедист правомерно се е движил по уличното платно, което е предназначено за тази цел. Като участник в произшествието С** К** не е бил под въздействието на алкохол и резултатът от кръвната проба е 0.00 промила на 1000 етилов алкохол в кръвта. От техническа гледна точка механизмът за настъпване на произшествието определя като основна причина за настъпването му отнетото предимство на водача на л.а на велосипедиста при преминаването им през кръстовището. В конкретната пътно-транспортна обстановка, велосипедистът не е имал техническата възможност да предотврати удара. Установените липси по велосипеда, посочени в т.3 и т.4 на чл.79 ЗДвП, както и липсата на светлоотразителна жилетка, не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, защото произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при много добра видимост и в населено място.

От заключението на Съдебно-Медицинската Експертиза  и  Протокол за химическо изследване № 17 /10.01.18г на Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП гр.П**, в изпратената проба кръв, взета от лицето С** К** К. на 05.01.18г не се установява наличие на алкохол. Описаните травматични увреждания могат да се получат и при наличие на каска,в зависимост от силата на удара и падане върху твърда повърхност.Черепно-мозъчната травма е резултат на директен удар в колата и върху пътното платно.Мозъкът е затворен в черепната кутия, при полученото сътресение от ударите получава директна травма и контра -ку удар,с увреждания в паренхима на противоположни места,каквито са описани в конкретния случай.

От извършеното съдебно-медицинско изследване на трупа не се устновяват предхождащи болестни промени на органите,които да благоприятстват настъпването на смъртния изход.

Описаната черепно-мозъчна травма е довела до загуба на 1/2 от предните отдели на двете голямомозъчни полукълба,което е несъвместимо с живота.

Налице е пряка и непрекъсната причинна връзка между преживяното ПТП и последвалата смърт.

При запознаването с медицинската документация се установява, че  е проведено своевременно, адекватно специализирано лечение-терапевтично и оперативно.

В домашни условия лечението е продължило отговорно, съобразно лекарските указания.

От показанията на разпитания по делото свидетел  се установява,че е налице  изключителната сила на връзката между ищците и техния баща и съпруг , че С** К. е бил изключително закрилящ ги човек, през целия си живот се е старал да им помага по всякакъв начин, бил е обичан и уважаван човек от роднини и приятели. Отново от свидетелските показания бе установено, че непосредствено след смъртта на С** К. ищците са били в отчаяно състояние, като дори неговата съпруга е потърсила медицинска помощ за тежкото състояние, в което е изпаднала след загубата на съпруга си и е била приета за лечение в психиатрично заведение.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното : От събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице автоинженер по изготвената САТЕ, беше установен следният механизъм на ПТП: на 05.01.2018 г. около 13:20 ч. в гр. В** л.а. „Ф** Г**" с per. № ВН ** ВТ, управляван от Н.Л.Н.,*** с посока на движение към ул. „Е** Й** I", достигайки кръстовището не спазил правилата за движение и въпреки наличието на пътен знак „Б1" от ЗДвП „Пропусни движещите се по пътя с предимство", отнема предимството и реализира ПТП с движещия се по ул. „Е** Й** I" с предимство велосипедист С** К** К. - наследодател на ищците. От събраните по делото доказателство се установи, че видимостта е била голяма за водача на л.а. „Ф** Г**", инцидентът е настъпил през светлата част от денонощието. Установи, че поведението на водача на л.а. „Ф**Г*" с per. № ВН 9** ВТ Н.Л.Н. е противоправно такова. Същият е осъден с влязла в сила присъда за процесното ПТП по НОХД № 237/2018 г. по описа на ВОС, по което бе проведено съкратено съдебно следствие, след като подсъдимият призна вината си за настъпване на процесното ПТП. Доказа се  категорично и безспорно, че вината за настъпване на процесния пътен инцидент е на водача на л.а. „Ф** Г**" с per. № ВН **ВГ Н.Л.Н.. Ответникът не успя да обори действащата презумпция за виновност на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Видно от заключението на САТЕ субективните действия на водача на л.а. „Ф** Г**" с per. № ВН ** ВТ са причина за настъпване на произшествието.

Недоказани в процеса  са  твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С**н К.. Т.е. възражението на ответника, че с действията си увреденият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесния деликт е неоснователно (не е налице съпричиняване от страна на пострадалия). Основанията ни затова са следните:

От събраните по делото доказателства бе установено, че ударът настъпва в светлата част на денонощието, при отлична видимост и условия, поради което възражението на ответника за липса на елементи за отразяване на светлина по велосипеда е неоснователно и нерелевантно към конкретния случай. До този извод е стигнал и автоекспертът в изготвената и приетата по делото САТЕ.

Видно от заключението на вещото лице автоексперт по приетата по делото САТЕ причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на автомобила, който не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на възникналата опасност - движещият се по път с предимство велосипедист. Вещото лице стига до извод, че велосипедистът не е имал техническа възможност да предотврати удара, вследствие отнемането на предимството му. Експертът недвусмислено заявява, че произшествието би могло да бъде избегнато, ако водачът на л.а. „Ф** Г**" беше осигурил предимството за преминаване на велосипедиста, който се е движил по път с предимство.

Ответникът носи доказателствената тежест да докаже при условията на главно и пълно доказване твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Несъбирането на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на увреденото лице и настъпилия вредоносен резултат води до обоснован извод, че направеното от ответника възражение за съпричиняване не е доказано и не следва да бъде възприето от решаващия съдебен състав.

Задължителната съдебна практика - например Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на чл. 290 Г11К) и Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на чл. 290 ТПК), приема следното: „Задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване."

Следователно, от всичко гореизложено се установява категорично, че ответникът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

     От събраната по делото медицинска документация и приетата по делото СМЕ се установи, че вследствие на процесния пътен инцидент С** К. е претърпял тежки травматични увреждания, довели до неговата смърт. Установи  се категорично, че смъртта на пострадалия е в пряка причинно-следствена_връзка с процесното ПТП. Установено бе също, че претендираните от ищците имуществени вреди, съставляват разходи, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на С** К. и са били необходими с оглед получените увреждания.

От събраните по делото доказателства се установи, че отношенията между  ищците  и техния починал баща и съпруг са били изградени на основата  на обич и уважение. От свидетелските показания, депозирани в  заседание , проведено на 12.11.2019 г. се установи, силна   връзка между ищците и техния баща и съпруг ,Стефан К. е бил изключително закрилящ ги човек, през целия си живот се е старал да им помага по всякакъв начин, бил е обичан и уважаван човек от роднини и приятели.  Непосредствено след смъртта на С** К. ищците са били в отчаяно състояние, като дори неговата съпруга е потърсила медицинска помощ за тежкото състояние, в което е изпаднала след загубата на съпруга си и е била приета за лечение в психиатрично заведение.

9. Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от ищците. По силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.

Съгласно съдебната практика определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.

Спорен в случая е единствено въпросът какъв е размерът на неимуществените вреди, Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, предвид събраните свидетелски показания приема, че ищците са били в близки и хармонични отношения с починалия и тежко са понесли настъпилата загуба. В случая пострадалият е на  възраст от  69 години, но данните по делото сочат, че е бил жизнен, адекватен, трудолюбив. С положението си в семейството е внасял подкрепа за своите съпруга, син и дъщеря, ищци в производството. Връзката между тях и пострадалия е била силна, обоснована на взаимно уважение и грижа. При тези данни обезщетението следва да бъде определено в равен за всеки от ищците размер, доколкото не може и не следва да бъде правена разлика в интензивността на претърпяната от всеки от ищците мъка, съотнесена към еднаквата родствена връзка с починалия. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази възрастта на ищците и тяхната еманципираност. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент – датата на увреждане, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Съдът намира, че сумата от по 100 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл. 52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди.  

По делото не се установи наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат от деянието на водача на лек автомобил .

Заключението на автотехническата експертиза в тази насока е категорично и не е оспорено от ответника. По тази причина обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено в цялост, без да бъде намалявано.

 За разликата до претендираните по  450 000 лв. от всеки от ищците,  исковете следва да се отхвърлят.

Относно предявения от ищците иск за дължима лихва, начислена върху претенцията им за неимуществени вреди.

Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

При деликтното увреждане правото на увреденото лице да претендира лихва за забава възниква от датата на настъпване на самото увреждане. Застрахователят отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе казано - правилата и практиката по отношение на непозволеното увреждане следва да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по своя характер.

В исковата молба се претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане на претенцията на пострадалите пред ответното дружество, подробно описана за всеки един от тях в депозираната искова молба, до окончателното плащане на дължимата сума. Ответното дружество не оспори това обстоятелство, а от своя страна то не е изплатило на пострадалите извънсъдебно диреното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въпреки заведената пред него като отговорен застраховател претенция, поради което съдът приема , че е доказано изпълнението на процедурата на рекламационно производство по КЗ и претенцията им за лихва следва да бъде уважена, тъй като Длъжникът - застраховател е в забава.

 

Ищците претендират лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди  по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Такава следва да се присъди, съобразно претендираното в исковата молба.

По отношение на имуществените вреди:

Вследствие на инцидента С** К. получава множество телесни увреждания, но въпреки проведеното интензивно болнично лечение, поради тежките травми, несъвместими с живота, изходът за пострадалия е летален. По време лечението на пострадалият  преди смъртта му за същия са били налице множество разходи на обща стойност в размер на 9876 лева:

-за оперативна интервенция: двустранна челна краниотомия, евакуация на хематомите и декомпресия, С** К., заплаща консумативи, които не се покриват от НЗОК видно от Фактура № **********/09.01.2018 г., издадена от УМ БАЛ „С** А**"- С** АД на стойност 4260 лв., избор на екип на стойност 900 лв. видно от Фактура № **********/09.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД, клапа за хидроцефалия на стойност 1920 лв. видно от Фактура № **********/23.03.2018 г., издадена от УМБАЛ „С* А**"- С** АД. Тези обстоятелства са видни от фактурите и от Епикриза № 24 към ИЗ № 478, издадена от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св** А**" – С** АД и Епикриза към ИЗ № 1694/2018 г., издадена от Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Св. А**" – С** АД;

- за оперативна интервенция: частична смяна на тазобедрена става С** К., заплаща консумативи, които не се покриват от НЗОК видно от фактура № **********/31.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД на стойност 1820 лв. и фактура № **********/31.01.2018 г., издадена от УМБАЛ „Света Анна"- С** АД на стойност 118 лв. Тези обстоятелства са видни от фактурите и от Епикриза към ИЗ № 2339/2018, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. А**" – С** АД;

-потребителска такса за престой в УМБАЛ „Св. А**" – С** АД на стойност 58 лв. по Фактура № **********/05.02.2018 г., издадена от УМБАЛ „С** А**"- С** АД;

-санитарен транспорт от гр. С** до гр. В** на обща стойност 800 лв. по Фактура № **********/05.02.2018 г., издадена от „Д** 94" ЕООД и Фактура № **********/16.04.2018 г., издадена от „Д** 94" ЕООД;

По делото са представени писмени доказателства за всички направени разходи във връзка с лечението на наследодателя на ищците, поради което искът като основателен и доказан следва да се уважи в пълен размер, а именно за 9876 лева. Върху сумата следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва , от момента , посочен в исковата молба.

 

 По разноските Ищците са освободени от д.т., поради което Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати  по сметката на ВОС сумата 12000 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.78,ал.1 ГПК ищците имат право на разноски по делото съобразно с уважената част от иска, което означава , че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от ищците сума от 3204 лева.

Ответната страна също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество сума от 1476 лева всеки един от тях. Водим от горното, В** окръжен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**" АД, с Е ИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, район Л**, бул. „Д** Б**" № 87, представлявано от С**С** П** и Крум Д** К** ДА ЗАПЛАТИ НА:

 Н.М.К., ЕГН: **********, адрес: *** застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. В**, вследствие  смъртта на  нейният съпруг С** К** К., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 22.10.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

В.С.К. ЕГН: **********, адрес: *** 48  застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. В**, вследствие смъртта на  нейният баща С** К** К., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

К.С.К. ЕГН: **********, адрес: ***, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. В**, вследствие  смъртта на  неговият баща С** К** К., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата поканата по реда на чл. 380 от КЗ, 04.09.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

Н.М.К., В.С.К. и К.С.К. застрахователно обезщетение за претърпените от наследодателя им С** К** К. имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2018 г. в гр. В**, вследствие смъртта на  С** К** К., в размер на 9876 лв. (девет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на последната покана за изплащане на обезщетение за имуществени вреди - 06.06.18 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**“ АД град С**, бул.“Д** Б**“ № **, с ЕИК ** да заплати по сметката на ВОС сумата 12 000 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б** И**“ АД град С*, бул.“Д** Б**“ № 87, с ЕИК ** да заплати на Н.М.К., ЕГН: **********, адрес: ***, В.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** ** , К.С.К., ЕГН: **********, адрес: ***, на всеки един от тях сума от 3204 лева съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Н.М.К., ЕГН: **********, адрес: ***, В.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** 48 К.С.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати всеки един от тях на  ЗД „Б** И**" АД, с Е ИК ** със седалище и адрес на управление гр. С**, район Л**, бул. „Д** Б**" № 87, представлявано от С** С** П** и К** Д** К** сумата от 1476 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: