№ 23118
гр. С., 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110108808 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. Д. Д.,
ЕГН**********, чрез адв, М. Л. Л., съдебен адрес: гр. С., п.к. ...............1,
офис-партер, против „фирма“ АД, ЕИК: ........ (правоприемник на „фирма
С.А., клон ////////////“ КЧТ) със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„........“, ул. „.............., представлявала от А.В.Я - изпълнителен директор и
М.И.В. - прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт - М.М.,
за установяване на вземането му в размер на 1400,00 лв., представляваща
неоснователно заплатена сума от С. Д. Д. сума за такса ангажимент във
връзка с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителни кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
..................., оторизационен код //////////////, сключен на 21.09.2018 г. между
ищцата С. Д. Д. и ФИРМА поради пълната му недейстителност/нищожност
или евентуално - поради нищожност на клаузата, регламентираща в тежест на
доверителната ми да заплати сумата от 1400 лв. за такса ангажимент, за които
суми е издадена заповед № 9038/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13769/2023 г. по
описа на СРС, 90 с-в.
В исковата молба са налице твърдения, че на 21.09.2018 г., между
заявителката - С. Д. Д. и праводателя на ответника - ФИРМА, е сключен
Договор за потребителски паричен кредит /ДПК/, отпускане на револвиращ
потребителки кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
..................., оторизационен код //////////////. По силата на Процесния ДПК,
ФИРМА е предоставил заем на заявителя С. Д. Д. - парична сума в размер на
1
78600 лв. /главница/, тъй като от уговорените 80000 лв., още при сключване
на Процесния ДПК ФИРМА е удържала сумата от 1400 лв. с основание -
„такса ангажимент”. Процесният ДПК е сключен при следните условия:
размер на кредита - 80000 лв., такса ангажимент - 1400 лв., брой погасителни
вноски - 120 бр., месечна погасителна вноска - 924,74 лв., ГПР - 7,48%, лихвен
процент - 6,84%, обща стойност на плащанията - 110968,80 лв. В Процесния
ДПК е изрично посочено, че не се предвижда застрахователна премия, което
обаче не отговаря на извършените впоследствие плащания по кредита, тоест в
окончателната стойност на плащанията е предвидена и застраховка, която не
е съобщена на доверителката ми - потребител, не е включена в Процесния
ДПК и тя не е давала съгласието си за сключване на допълнителен договор за
застраховка на плащанията по Процесния ДПК.
Още към момента на сключване на Процесния ДПК, от общата заемна
сума в уговорения размер на 80000 лв., е била удържана сумата от 1400 лв.
под формата на такса ангажимент, тоест безспорно е, че тази сума - 1400 лв., е
останала в патримониума на ФИРМА. След сключване на ДПК,
доверителката ми С. Д. в качеството си на потребител се е възползвала от
правото си на пълно предсрочно погасяване на кредита. Ищцата е заявила
желанието си да погаси предсрочно кредита, като Банката е изготвила заявка
за пълно предсрочно погасяване, която прилагаме като доказателство към
настоящото заявление. Ищцата е изпълнила ангажимента си за предсрочно
погасяване на кредита, като след извършеното от нея плащане съгласно
уговореното, ФИРМА е издала удостоверение, че кредитът е изплатен и няма
финансови претенции към С. Д., произтичащи от Процесния ДПК. Ищцата
счита, че неоснователно е заплатила процесната сума в размер на 1400 лв.
!хиляда и четиристотин лева/, усвоени от ФИРМА при сключване на
Процесния договор което се установява по безспорен начин от приложения
към настоящото заявление Договор за потребителски кредит. Ищцата е
заплатила сумата от 1400 лв. - такса ангажимент, без правно основание, тъй
като на първо място, целият ДПК е изцяло недействителен по смисъла на
Закона за потребителския кредит поради обстоятелството, че не отговаря на
ред законови изисквания за действителност на договорите за потребителски
кредити, какъвто е процесният. При пълна недействителност на договор за
потребителски кредит, потребителят дължи връщане само и единствено на
чистата получена стойност /тоест сумата от 78600 лв., като не дължи
заплащане на лихви, ТАКСИ и други суми, уговорени в нищожното
споразумение, включително и таксата ангажимент.
Съдът следва служебно да изследва
действителността/недействителността на договорите за потребителски
кредити, но въпреки това негово задължение, навеждаме следните аргументи
досежно пълната недействителност на процесния ДПК:противоречие със
задължителните изисквания за действителност на Процесния ДПК с
2
материалния закон, а именно - Закона за потребителския кредит /ДПК не
отговаря на изискванията за форма и шрифт, не съдържа погасителен план
съгласно изискванията на ЗПК, не съдържа задължителен лихвен процент на
ден/, което води до пълната му недействителност. Наред с горното, счита, че
ГПР, независимо че формално отговаря на изискванията на ЗПК за
максимален размер, не съдържа в себе си всички разходи по кредита, които се
дължат от потребителя, тоест би следвало да е в по- голям размер -
обстоятелство, което не е било известно на кредитополучателя при сключване
на ДПК. Видно от Споразумението за предсрочно погасяване, от ищцата са
удържани и застрахователни премии, които не са включени в Процесния
ДПК, тоест не е ясно какво е окончателното оскъпяване на заема. Счита, че
ФИРМА е включил в окончателното оскъпяване и застрахователни премии,
които обаче не участват цри формиране на размера на ГПР, както е посочен в
ДПК - 7,48%. Не е ясно също така какво точно е включено в ГПР съгласно
изискванията на ЗПК, който е посочен само като абсолютна стойност. При
условие, че съдът приеме, че процесният ДПК е изцяло недействителен,
кредитополучателят дължи на кредитора си връщане само на чистата
стойност на; заема без никакви допълнителни тежести - лихви, неустойки,
такси, др, под. Поради това счита, че ФИРМА е задържал сумата от 1400 лв.
- такса ангажимент, без правно основание, като с тази такса се е обогатил
неоснователно и същата подлежи на кондициране;
Ищцата счита, че процесният ДПК е нищожен поради противоречие с
добрите нрави и с него се цели заобикаляне на закона. Ето защо счита, че
ФИРМА е действал недобросъвестно при сключване на договора и не би го
сключил без клаузите, регламентиращи събиране на недължимата такса, както
и клаузата, в която ГПР е посочена в размер, по-малък от реално дължимия,
събирането на застрахователни премии без да е получил съгласие за това от
ищцата. ДПК не съответства на добрите нрави и противоречи на
задължителните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Поради това и на
самостоятелно основание процесният ДПК е изцяло недействителен, като при
това положение ФИРМА е усвоил и задържал от нея процесната сума в
размер на 1400 лв.
В случай, че договорът не е изцяло недействителен, то уговорката,
регламентираща заплащане на такса ангажимент в размер на 1400 лв. от
ищцата още при сключване на Процесния ДПЬС, е нищожна. Клаузата за
заплащането на такса ангажимент е нищожна и на самостоятелно основание,
извън посочените такива за недействителност на целия договор за кредит.
Съгласно чл. 2 от условията по договора, срещу договорената такса
ангажимент кредиторът се задължава да сключи договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1. т. 5 ЗПК. Посочено е, че таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа посочената в договора сума. От посоченото в договора не става ясно
дали заплащането на тази такса е задължително условие за сключването на
договора за потребителски кредит. В случай, че се приеме, че таксата
ангажимент е задължително условие за получаване на кредита, то същата има
връзка с усвояването и управлението му, поради което не може да се приеме,
3
че попада в приложеното поле на чл. 10а„ ал. 1 ЗПК и претендирането й от
потребителя противоречи на забраната на чл. 10а. ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия
за усвояване и управление на кредита. Ако пък се приеме, че таксата
ангажимент не е условие за получаване на кредита, а е свързан с договора
разход за допълнителна услуга по смисъла начл. 10а. ал. 1 ЗПК. както е
отразено в представения СЕФ, то след като страните са договорили фиксиран
лихвен процент, договорената такса не представлява възнаграждение за
реално ползване на определена услуга, а представлява условие за изпълнение
на договорно задължение на едната страна по договора спрямо другата
страна. Това условие накърнява изискването за добросъвестност и води до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което клаузата е недействителна на основание чл. 24 ЗПК вр. чл. 143.
ал. 1 ЗЗП. Следователно и в двата случая, потребителят не дължи
заплащането на такава такса, поради което ФИРМА неправомерно я е
удържал от общата стойност на предоставения кредит. В резюме, и в двата
случая - независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или
клаузата, вменяваща задължение за доверителката ми да заплати такса
ангажимент в размер на 1400 лв., е нищожна, то процесната сума е получена
от Банката без правно основание и подлежи на кондициране от
правоприемника на кредитора - „фирма” АД с ЕИК .........
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното
приемане за установяване на твърдените обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „фирма” АД. Заявява, че изцяло неверни са твърденията на ищеца
за пълна недействителност на процесния договор, като се сочи, че била
начислена и удържана сума по застраховка, която не е посочена в договора и
не е включена в оскъпяването по заема.
Ответникът не оспорва факта, че между С. Д. Д. и „фирма С.А., клон
////////////“ КЧТ е сключено горецитираното кредитно споразумение. Видно от
стр. 1, раздел „Параметри и условия“ по Договор № PLUS-................... от
21.09.2018г. на кредитополучателя е отпуснат кредит за потребителски цели в
размер на 80 000 лева, на ред 2 „Размер на кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ е посочена стойност 0.00 лева, т.е. заем за
финансиране на този тип услуга не е отпускан. Същото се доказва и от ред 4
на раздел „Параметри и условия“, където е посочен общ размер на кредита на
стойност от 80 000 лева. Съгласно ред 3 на същия раздел от Договора не е
налице дължима застрахователна премия, като в съответното поле е посочена
стойност 0.00 лева. Същото е факт, тъй като не е налице сключвана
застраховка „Защита на плащанията“. Общите условия на чл. 2, изречение
второ и трето, касаещи сключена по желание на кредитополучателя
застраховка, в настоящия случай не са приложими и не са произвели
действие, тъй като застрахователно правоотношение не е възникнало. С
исковата молба са представени документи, касаещи застрахователна закрила
по кредитна карта. Не е налице активирана кредитна карта, издадена от
„фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ в полза на С. Д. Д.. Съгласно клаузата на чл.
4
12 от Договор № PLUS-................... от 21.09.2018 г., ако в определен срок не
бъде издадена кредитна карта, настоящия раздел - „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта“, не
произвежда действие и ефект между страните. Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще
възникнат след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна
карта. Видно от изречение последно, стр. 2 от Застрахователен сертификат за
закрила на плащанията по кредитна карта, представен с исковата молба, ако
„фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ не издаде и не предостави на Застрахования
кредитна карта застраховката не се активира и сертификатът се счита за
невалиден. Застраховка по кредитна карта не съществува и от ищеца не са
извършвани плащания по такава. Ако беше налице активирана кредитна карта
и застраховка по същата, плащанията на застрахователната премия щяха да се
реализират чрез удържане от кредитния лимит, достъпен по кредитната карта,
каквато хипотеза в случая очевидно не е налице. Във връзка с гореизложеното
твърденията на ищеца, че е налице платена от него застрахователна премия,
която не е включена в оскъпяването по кредита са напълно неверни и
недоказани. В настоящия случай застраховка не е налице нито по отношение
на плащанията по паричния кредит, нито за кредитна карта, каквато не е
получавана и активирана от кредитополучателя.
На следващо място по повод затруднения на кредитополучателя за
погасяване на вноските по кредита, във връзка с обявената от СЗО пандемия
причинена от вируса COVID-19 и обявеното извънредно положение, въведено
на 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание на Република ////////////, в
съответствие с изискванията, разписани в Реда за отлагане и уреждане на
изискуеми задължения, утвърден от БНБ, по процесния кредит е извършено
отлагане на 6 броя вноски от 18- 23 вноска. В съответствие с т. 3.2 и т. 3.3 от
цитираните правила на БНБ, лихвите за периода на отлагането са
разпределени по равно върху оставащите вноски за плащане. За периодът,
представляващ удължаване срока на кредита спрямо първоначалния му срок,
върху непогасената главница, за срока на удължаване, се изчислява, дължи и
заплаща лихва по вид и в размер съгласно договора за кредит, която е
включена в съответните месечни погасителни вноски. Размерът на месечните
вноски е променен на 948.38 лева.На 17.03.2021 г. отново по инициатива на
ищеца е извършено отлагане на още две вноски (№ 30, 31) за период от 2
месеца, като „фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ не е начислил лихви за периода
на отлагане.Във връзка със заявено от кредитополучателя желание за
предсрочно погасяване на процесния заем е издадено споразумение за пълно
предсрочно погасяване от 08.12.2021 година. Съгласно чл. 4 от същото
споразумението влиза в сила след плащането на „Общата сума за предсрочно
погасяване“, посочена в чл. 1, т. 9, което трябва да бъде извършено в срок от 3
календарни дни от датата на този документ. Тъй като сумата от 71 188.58 лева
не е внесена в цитирания срок, на 05.01.2022 г. е сключено ново споразумение
за пълно предсрочно погасяване, след което от кредитополучателя е внесена
посочената в новото споразумение сума от 70 560.54 лева. Поради допусната
софтуерна техническа грешка в споразуменията за пълно предсрочно
5
погасяване е посочена сума от 88.00 лева - изплатена застрахователна премия.
Фактически такава сума не е удържана и не е налице застраховка.
В исковата молба, напълно бланкетно и неоснователно, се твърди, че
недействителност на Договор № PLUS-................... от 21.09.2018 г., поради
неспазване изискванията за размер на шрифта, липса на погасителен план
съгласно изискванията на ЗПК, както и, че не съдържа задължителен лихвен
процент на ден. Точно обратното, процесното кредитното споразумение е
съставено в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond, размер
12. Видно от съдържанието на Договор № PLUS-163 80507 от 21.09.2018 г. в
същия е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността'и датите на плащане на погасителните вноски в съответствие
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Нещо повече, включена е
информация за намаляване на главницата по заема. Съгласно клаузата на чл. 2
и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, копие от който е представен с исковата молба,
процесният заем е сключен при фиксиран лихвен процент. Съгласно
задължителната практика на ВКС и СЕС - Решение № 106 от 03.06.2022 г. по
гр.д. № 3253/2021г. на ВКС, 3 ГО, Решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр.д.
№ 3855/2021 г. на ВКС, 4 ГО (цитирани и по-горе), Решението на Съда на
Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a. s.
срещу K. В., когато договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен
процент е напълно достатъчно да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска, съобразно
законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и не трябва да се уточнява
под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за намаляване на главница и каква за лихва. Очевидно
погасителният план инкорпориран в процесния договор отговаря на
законовите изисквания. Неоснователно е твърдението, че Договор № PLUS-
................... от 21.09.2018 г. не съдържа лихвен процент на ден. В клаузата на
чл. 11, изречение седмо от споразумението ясно е разписано, че лихвеният
процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в Договора, разделен на
365 дни. Нещо повече, в ЗПК не е налице изискване за посочване на лихвения
процент на ден, което ако не бъде спазено води до недействителност на целия
договор за кредит. Напълно неверни са твърденията, че посочения в
процесния договор годишен процент на разходите (ГПР) не съдържа в себе си
всички разходи по кредита.Напротив, в годишното оскъпяване по Договор №
PLUS-................... от 21.09.2018 г. са включени двата разхода по заема -
възнаградителна лихва и такса ангажимент, за които както в Договора, така и
в Стандартния европейски формуляр е налице подробна и максимално ясна
информация. Застрахователни премии не са включени в ГПР, тъй като не е
налице застраховка и не са удържани суми за подобен несъществуващ разход.
В клаузата на чл. 2 от горецитираното споразумение е посочено, че
кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
6
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита. Стойността на таксата ангажимент
е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 5 - 1 400 лева. В
Стандартния европейски формуляр ясно е разписано, че таксата е еднократна
и представлява 1.75 % от размера на кредита.Съгласно клаузата на чл. 3 от
процесното кредитно споразумение, погасителните вноски по кредита
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора - възнаградителна лихва.ГПР по
процесния кредит е посочен стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 10 -
7.48% и същият включва горепосочените два разхода, подробно описани и
обяснени в него - възнаградителна лихва и такса ангажимент. Нещо повече, в
клаузата на чл. 3, изр. трето изрично са посочени взетите предвид допускания
при изчисление на ГПР, а именно че началната дата на начисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като
страните изпълняват точно задълженията си по него. Същевременно, ГПР,
отразен в процесния договор за кредит, включващ възнаградителна лихва и
такса ангажимент, е изчислен съобразно законоустановената формула в
Приложение № 1 от ЗПК. Съгласно Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр.д.
№ 3253/2021г. на ВКС, 3 ГО, нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е спазена
когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид
допускания.
При условията на евентуалност от ищеца се сочи недействителност на
клаузата, предвиждаща удържане на такса ангажимент. Както е посочено по-
горе таксата ангажимент е включена в процента на годишно оскъпяване по
процесния заем. Обстоятелството дали прихващането на такса ангажимент е
задължително условие за отпускане на кредита или усвояването му при
предложените параметри е от значение за включване на този разход в ГПР
съгласно nap. 1, т. 1 от ЗПК, а не за характеристиката му и по конкретно дали
е свързан с усвояването и управлението на заема. В този смисъл е и Решение
на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С 714/22, разглеждащо различни въпроси
относно допълнителните услуги, предлагани във връзка с договорите за
потребителски кредит. Съгласно т. 67 от решението фактът, че в общите
разходи по потребителски кредит са включени различни видове разходи, не е
определящ, за да се установи, че тези разходи спадат към основните
престации по съответния договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 3
септември 2020 г., Profi Credit Polska, С 84/19, С 222/19 и С 252/19,
EU:C:2020:631, т, 69). В т. 61 от Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С
714/22 е преповторена практика на съда, съгласно която основните престации
по договор за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава
основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена
парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да
възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график
(вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., Caixabank (Комисиона за
7
обработка на кредита), С 565/21, EU:C:2023:212, т. 18 и цитираната съдебна
практика). Очевидно допълнителната услуга по фиксиране на лихвения
процент не е свързана с основните престации по договора, така както са
дефинирани от СЕС в няколко решения. Съответно заплащането на такса във
връзка с тази допълнителна услуга е в съответствие с изискванията на
Директива 2008/48, както и чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Ответникът счита, че не могат да се приемат твърденията, изложени в
исковата молба, че с начисляване на таксата се нарушават добрите нрави,
както и че удържането на същата води до неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Фиксирането на лихвения процент
представлява допълнително предлагана от кредитора възможност във връзка с
кредита. Същото е благоприятно за потребителя, като му осигурява
непроменлив размер на погасителните вноски и в този смисъл сигурност на
плащанията. За сметка на това от кредитора се поемат промените на
финансовите пазарни условия, който за процесния период от м.09.2018 г. до
м.01.2022г. са особено динамични, най-вече с оглед обявената от СЗО
пандемия, причинена от вируса COVID-19. От общодостъпната статистика,
публикувана на интернет страницата на Българска народна банка, безспорно
се установява, че за горецитирания период е налице тенденция по сериозно
увеличение на лихвените проценти по потребителските кредити. Съответно с
таксата ангажимент се покрива отрицателен баланс, който не би бил
генериран при референтен лихвен процент. В тази връзка, удържане на
таксата не просто, че не води до неравновесие между правата и задълженията
на страните, а точно обратното въвежда еквивалентност между тях. От друга
страна, Законът за защита на потребителите сочи като недопустимо
наличието не просто на неравновесие, а на значително такова. Като се има
предвид стойността на заема (80 000 лв.), неговият матуритет (10 г.), както и
икономическите фактори към датата на сключване на процесния договор
(21.09.2018 г.), размерът на такса ангажимент от 1400лв. или 1.75% от
стойността на кредита е напълно разумен и оправдан.
Видно от представения с исковата молба Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в
съотвествие с изискванията на ЗПК, потребителят е бил предварително
уведомен относно наличието на таксата ангажимент, за нейния размер, цел,
съотношението с общия размер на кредита и реда за прихващането й. Ищецът
е имал възможност да прецени обхвата на евентуалното задължение и дали да
поеме същото или да потърси кредит от друга банка при различни условия, в
т.ч. при променлив лихвен процент. Разполагайки е горепосочената подробна
информация, ответникът счита за безспорно обстоятелството, че С. Д. е взела
мотивирано решение да встъпи в кредитното правоотношение при
предложените й индивидуални условия. След като към момента на сключване
ищецът е приел и изразил своята субективна представа за равностойност на
насрещните задължения, съгласно чл. 20а от ЗЗД, той е обвързан от
сключения договор и е длъжен да изпълнява добросъвестно задълженията си
по него. В тази връзка, на стр. последна от договор № Договор №
PLUS-................... от 21.09.2018 г., раздел „УДОСТОВЕРЯВАНИЯ“, абзац
8
трети, изрично е посочено, че кредитополучателят потвърждава, че се е
запознал с, разбира и приема условията и параметрите на договора за
потребителски паричен кредит, отпечатани по-горе и че се е запознал е
обстоятелството, че с подписването на този документ води до встъпване в
договорна обвързаност при условията на договора за потребителски кредит,
подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност. Представя писмени
доказателства, чието приемане иска, както и за изслушване на ССЕ с
конкретно формулирани въпроси и изискване на документи по реда на чл. 192
от ГПК от застрахователя по процесния договор за кредит.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от
който черпи права, като следва да установят обстоятелствата, както следва –
от страна на ищеца – правния интерес от предявяване на иска, че между
страните е налице договорно правоотношение по договор за паричен заем,
както и че е изправна страна по същия, както и да установи твърдените
основания за нищожност на договора, респ. на клаузата за такса ангажимент,
предвидена в договора, че е платил исковата сума и размера на платената
сума, а ответникът да докаже възраженията си против исковете.
Между страните са налице факти, които да се признават и за които да
бъде прието, че не подлежат на доказване, а именно признатите в отговора на
исковата молба факти.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими
като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ответника за изслушване на ССЕ с конкретно формулирани
въпроси е относимо към предмета на доказване, според разпределената
доказателствена тежест, поради което съдът го намира за основателно.
Основателно е и искането на ответника изискване на документи по реда на чл.
192 от ГПК от застрахователя по процесния договор за кредит, като на
ответника следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи молба по
реда на чл. 192 от ГПК за връчване на третото – неучастващо по делото лице.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез
медиация, постигане на спогодба или друг способ.
9
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора документи.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 21.09.2018 г., между заявителката - С. Д. Д. и
праводателя на ответника - ФИРМА, е сключен Договор за потребителски
паричен кредит /ДПК/, отпускане на револвиращ потребителки кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-..................., оторизационен код
//////////////.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице
Стела Русева Иванова от списъка на вещите лица към СГС, при депозит 300
лв., вносим от ответника в едноседмичен срок, като вещото лице отговори на
въпросите от отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ документи по реда на чл. 192 от ГПК от застрахователя
по процесния договор за кредит „Кардиф общо застраховане, клан ////////////“
КЧТ като УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи молба по
реда на чл. 192 от ГПК за връчване на третото – неучастващо по делото лице.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.10.2024 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение, а вещото лице да се призове след депозит.
Препис от отговора на исковата молба и доказателствата да се изпрати на
ищеца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10