РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212100600770 по описа за 2021 година
установи:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивната жалба на частния тъжител Х. А. К. с ЕГН
**********, против присъда № 3 от 11.06.2021 г., постановена по НЧХД №
35/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.
С обжалваната присъда подсъдимата Ж. Г. Т. с ЕГН ********** е
призната за виновна в това, че на 27.02.2021 г. в село ***, община Поморие,
казала думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителя Х.К., в негово
присъствие, а именно думите „**, ***, долен ***“, като обиденият тъжител
отвърнал веднага на подсъдимата с обида, отправяйки към нея думите „***“,
поради което и на основание чл. 146, ал.2 НК и двамата са освободени от
наказание за извършените от тях престъпления по чл. 146, ал.1 НК.
Със същата присъда, подсъдимият Х. А. К. с ЕГН **********, е признат
за невиновен в това, че на 08.03.2021 г. в село ***., община Поморие, казал
думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката Ж. Г. Т. с ЕГН
1
**********, в нейно присъствие, а именно думите „***, **, **, ***“, поради
което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 146, ал.1 НК.
С атакуваната присъда, подсъдимата Ж.Т. е осъдена да заплати на
тъжителя Х.К. сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 146,
ал.1 НК, извършено на 27.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.02.2021 г., до окончателното й изплащане, като
предявеният иск, в останалата му част, до пълният размер на претендираното
обезщетение от 1000 лева, е отхвърлен. Подсъдимата е осъдена да заплати по
сметка на РС – Поморие и държавна такса в размер 50 лв. (петдесет лева) за
уважения граждански иск, както и държавна такса в размер 50 лв. (петдесет
лева), за отхвърления граждански иск.
С обжалваната присъда, подсъдимият Х.К. е осъден да заплати на
пострадалата Ж. Г. Т. с ЕГН **********, сума в размер 200 лв. (двеста лева),
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
престъпление по чл. 146, ал.1 НК, извършено на 27.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.02.2021 г., до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част, до
пълният размер на претендираното обезщетение от 500 лв. Подсъдимият К. е
осъден да заплати по сметка на РС – Поморие и държавна такса в размер на
50 лв. (петдесет лева) за уважения граждански иск.
С атакуваната присъда е отхвърлен предявеният от пострадалата Ж. Г.
Т. с ЕГН **********, против подсъдимия Х. А. К. с ЕГН ********** иск за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпление по чл. 146, ал.1 НК, извършено на 08.03.2021 г. с цена на иска
500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2021 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
Частният тъжител Х.К. обжалва присъдата като неправилна, освен в
частта й, с която е оправдан по повдигнатото му обвинение. Моли,
атакуваната присъда да бъде отменена в обжалваните части, като вместо нея
въззивният съд постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата на
виновна по предявеното й обвинение, да й наложи справедливо наказание и
да я осъди да заплати в пълен обем претендираното обезщетение.
2
В срока на отговор, подсъдимата Ж.Т. изпраща писмено становище
относно подадената от тъжителя въззивна жалба, като я намира за
неоснователна и моли въззивният съд да потвърди изцяло атакуваната
присъда на РС – Поморие като законосъобразна и справедлива. Изразява
становище, че ако съдът установи допуснати процесуални нарушения,
засегнали правото й на защита, присъдата следва да бъде отменена, а делото –
върнато за ново разглеждане.
В с.з. пред въззивната инстанция, частният тъжител поддържа
въззивната жалба. Според повереника му, първоинстанционният съд
неправилно е обсъдил и интерпретирал доказателствата, събрани по делото,
като е кредитирал избирателно, според повереника, само показанията на
свидетелите, посочени от подсъдимата, но не и на тези свидетели, посочени
от частния тъжител. В тази връзка, твърди, че районният съд не е посочил
аргументи, защо кредитира едните свидетелски показания, а другите не.
Повереникът изразява становище и за липса на основания за прилагане от
страна на първостепенния съд на института на реторсията. Иска се отмяна на
присъдата, освен в оправдателната й част, касаеща частния тъжител и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
виновна по предявеното й с частната тъжба обвинение, осъдена да изтърпи
подходящо наказание, както и да заплати целият претендиран размер на
обезщетението за причинени вреди.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимата и нейният защитник
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба на частния
тъжител и молят същата да бъде оставена без уважение, като въззивният съд
потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се
страни и обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, вкл. и събраните в тази
инстанция, и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и 314 ал.1 от НПК, намери
въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 15-дневен срок от лице, имащо надлежна процесуална
легитимация, и е насочена срещу подлежащ на въззивен контрол не влязъл в
3
сила съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба на частният
тъжител К. се явява неоснователна.
Наказателното производство по НЧХД № 35/2021 г. по описа на
Районен съд – Поморие е образувано по повод частна тъжба на
жалбоподателя по настоящото дело Х. А. К. с ЕГН **********, срещу лицето
Ж. Г. Т. с ЕГН ********** за извършено на 27.02.2021 г. престъпление по чл.
146, ал.1 от НК. След връчване на разпореждането за насрочване на делото и
преди разглеждането му в открито съдебно заседание, подсъдимата Ж.Т.
подава насрещна частна тъжба срещу частният тъжител К. за извършени на
27.02.2021 г. и на 08.03.2021 г. престъпления по чл. 146, ал.1 от НК.
Насрещната частна тъжба не е образувана в самостоятелно дело, а е
приложена по НЧХД № 35/2021 г. и разгледана съвместно с частната тъжба
на К. в рамките на образуваното вече дело.
Изложеното дотук обосновава извод за допуснато от районния съд
процесуално нарушение, свързано с администрирането на получената частна
тъжба от подсъдимата Ж.Т.. Вероятно подведен от заглавието „насрещна
тъжба“ на обвинителната претенция на Т. против К., съдията-докладчик е
приел и разгледал и двете тъжби в рамките на едно и също наказателно
производство, прилагайки всъщност по аналогия чл. 104, ал.1 от ГПК,
забравяйки, че в наказателния процес, за разлика от гражданския такъв,
липсва правната възможност за подаване на насрещната тъжба. Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал.1 т.2 от НПК, след депозирането на частна тъжба
(независимо дали е озаглавена „насрещна“ или не) в деловодството на съда,
следва да се образува самостоятелно съдебно производство и да се определи
съдия-докладчик. Последният, с оглед правомощията си по чл. 247а, ал.2, т.2
от НПК, има задължението да прецени, дали да разгледа в открито съдебно
заседание новообразуваното дело или след като служебно му е известно, че
между същите страни вече има образувано дело, да констатира евентуално
наличие на основания за приложението на чл. 41, ал.1 от НПК и да изпрати
делото на докладчика на по-ранно образуваното дело за произнасяне, дали да
се обединят двете съдебни производство под един номер.
Следва да се посочи все пак, че несъобразяването с разпоредбата на чл.
247, ал.1 т.2 от НПК от страна на съдията-докладчик, макар да се явява
процесуално нарушение, не е довело до ограничаване или възпрепятстване
4
упражняването правото на защита на страните по делото Ж.Т. и на Х.К. –
първостепенният съд им е осигурил процесуалната възможност да дават
обяснения по предявените им обвинения, както и да представят доказателства
в подкрепа на възприетите от тях защитни тези. Ето защо, въззивният съд
намира, че допуснатото процесуално нарушение не следва да се квалифицира
като съществено и не следва да става причина за отмяна на обжалваната
първоинстанционна присъда и за връщане на делото на първостепенният съд.
В съответствие с правомощията си, настоящият въззивен състав
извърши собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по
делото, и прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят по първоначалната тъжба Х. А. К. и подсъдимата Ж. Г. Т. се
познават като съседи в с. ***, община Поморие.
Към посочените и в двете тъжби дати 27.02.2021 г. и 08.03.2021 г.,
отношенията между двамата били влошени и често между тях имало кавги,
породени от факта, че в имота на подсъдимата се отглеждали домашни птици
– кокошки, чиито изпражненията навлизали в имота на Х.К. и му създавали
значителни неудобства.
На 27.02.2021 г. около обяд, подсъдимата Т. се намирала пред дома си в
с. ***, общ. Поморие, ул. „**“, № *. По същото време тъжителят напуснал
собствения си имот и се отправил към дома на св. А. Д., където го очаквали
съпругата му – свид. К. Г. К. и съпругът на свидетелката Д..
К. и Т. се видели един друг и разменили отново реплики помежду си,
като под влияние на негативното си отношение към К., формирано от
посочените междусъседски дрязги, подсъдимата го нарекла „**, *** и ***“. К.
чул и възприел тези думи и изрази, и на свой ред нарекъл подсъдимата Т. „**,
**, **, ***“, които тя лично и непосредствено възприела.
Настоящият въззивен състав приема за правилни и обосновани
фактическите изводи на решаващият съд относно твърдението на
подсъдимата Т. за извършено от К. на 08.03.2021 г. престъпление по чл. 146,
ал.1 от НК – събраните по делото доказателства не позволяват да се приеме за
безспорно установено, че на 08.03.2021 г. в с. **, К. е отправил към Т.
посочените в обвинението по пункт втори от нейната тъжба обидни думи
„***, **, *, *** и **“.
5
Гореизложените фактически изводи, приети за безспорни след
извършения от настоящия въззивен състав самостоятелен анализ на
доказателствата по делото, се припокриват с фактическата обстановка, приета
за установена от първостепенния съд.
В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, при
спазване на съответният процесуален ред, е събран достатъчен по обем
доказателствен материал, включващ всички възможни и необходими за
правилното решаване на правния спор доказателства и доказателствени
средства.
Фактическата обстановка, необходима за правилното разрешаване на
правния спор, в достатъчна степен, по същество и по отношение на
основните, относими към предмета на делото факти и обстоятелства, е
напълно изяснена от първоинстанционния съд, изложена е в мотивите му и
съответства на наличните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Първоинстанционният съд не само е изложил в мотивите към присъдата
си, относимите по делото факти и обстоятелства, приети от него за безспорно
установени, но е извършил и анализ на наличните доказателства и
доказателствени средства (намерил израз в мотивите към присъдата), с което
е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 303 ал.3 от
НПК.
Неоснователни са оплакванията на повереника на частния тъжител К.,
че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на
доказателствата (с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в
съдебно заседание, с които се оспорват доказателствените изводи на
районният съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на
наличният по делото доказателствен материал). Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на районния съд по отношение на преценката на
тези доказателства, както и изложените в тази връзка доводи и аргументи. Не
могат да бъдат споделени възраженията на повереника за избирателно
кредитиране само на показания на свидетелите, посочени от подсъдимата. В
мотивите си, районният съд изрично е посочил, че кредитира показанията на
свидетелите К., Д. и И. (посочени от тъжителя), в частта им относно
отправените, първоначално от подсъдимата към тъжителя, обидни думи и
6
изрази „**, ** и д**“. Първостепенният съд е отчел заинтересоваността на
посочените свидетели от изхода на делото предвид тяхната семейна и
приятелско-съседска обвързаност, затова е приел техните показания за
достоверни в тази им част, само защото се потвърждават и от показанията на
свидетелките С. и М. (посочени от подсъдимата). Предвид липсата на данни
за приятелско-съседска или роднинска обвързаност на С. и М. с подсъдимата,
правилно съдът е преценил, че тези свидетелки са незаинтересовани от изхода
на делото, поради което и обосновано, предвид достоверността на
показанията им в частта, касаеща противоправното поведение на Т., е
преценил, че следва да ги кредитира и в останалата им част – в тази, касаеща
противоправното поведение на самия тъжител.
С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен състав приема, че
присъдата на РС – Поморие не е необоснована и не е постановена при
непълнота и противоречивост на доказателствата. Атакуваният съдебен акт е
обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на
присъдата фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен
материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани
всички възможни и необходими доказателства, достатъчни за изясняването на
всички релевантни на правния спор обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното наказателно производство.
Въз основа на така установената фактическата обстановка от страна на
районния съд, последният е направил и обосновал правните си изводи
относно съставомерността на извършеното от подсъдимата и тъжителя, както
и относно неговата правилна правна квалификация, които настоящата
въззивна инстанция напълно споделя.
С деянието си, подсъдимата Ж.Т. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, тъй като
27.02.2021 г. в с. **, общ. Поморие, казала думи, унизителни за честта и
достойнството на частния тъжител Х. А. К. с ЕГН **********, в негово
присъствие, а именно думите „**, **, **“.
Безспорно, използваните от подсъдимата Т. срещу тъжителя К. думи,
имат негативна конотация и се възприемат еднозначно от обществото като
обидни, т.е., като такива, които могат силно да засегнат чувството за чест и
7
достойнство на лицето, срещу което са отправени. В конкретният случай,
предвид данните за влошените отношения между тъжителя и подсъдимата,
следва да се приеме за безспорно, че Т. е казала посочените обидни думи,
единствено за да изрази собствената си негативна личностна оценка за
тъжителя и така да засегне чувството за чест и достойнство на тъжителя. Този
извод се аргументира от факта, че обидните думи са били казани от Т. в
присъствието на тъжителя и то по начин, който позволява те да бъдат
непосредствено възприети от него, т.е., действията й показват, че тя е целяла
обидните й думи да бъдат възприети от тъжителя К.. Поради тези обективни
действия на Т., обоснован се явява и правният извод на решаващият съд, че
престъплението е извършено умишлено от подсъдимата – тя, като пълнолетна
и вменяема, е разбирала свойството и значението на деянието си,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици.
Законосъобразни и правилни са правните изводи на районния съд и
относно приложимостта на института на реторсията досежно инцидента,
случил се между Т. и К. на 27.02.2021 г. Безспорно е, че на същата дата и
място, веднага след като подсъдимата довършила изпълнителното деяние на
чл. 146, ал.1 от НК и обидните й думи били възприети от К., той, на свой ред,
също изрекъл срещу нея обидни думи, в нейно присъствие, по начин,
позволяващ й да ги възприеме. Използваните от К. думи и изрази, обективно
се възприемат от обществото като обидни, т.е. като такива, носещи дотолкова
силна негативна оценка за личността на частната тъжителка Т., че могат да
засегнат силно чувството й на чест и достойнство. Чрез думите си
подсъдимият К. е целял именно това – да засегне чувството за чест и
достойнство на тъжителката, като мотивът за това решение е било трайно
формиралото се у него субективно отношение на неприязън към нея. Ето
защо, обосноват се явява изводът на първостепенният съд, че престъплението
по чл. 146, ал.1 от НК е извършено от К. с пряк умисъл – като пълнолетна и
вменяема личност, той е съзнава общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал да настъпят общественоопасните му последици. С
оглед горното, правилно районният съд е освободил и двамата от наказание
за извършените от тях престъпления по чл. 146, ал.1 НК.
Предвид липсата на достатъчно доказателства, установяващи, че на
08.03.2021 г. подсъдимият Х.К. е казал в село ***, община Поморие, думи,
8
унизителни за честта и достойнството на тъжителката Ж.Т., в нейно
присъствие, а именно думите „***, **, **, **, ***“, законосъобразно, с оглед
разпоредбата на чл. 304 от НПК, се явява решението на първостепенният съд
да оправдае К. по обвинението за извършено на тази дата престъпление по чл.
146, ал.1 НК.
Присъдените размери на обезщетенията на насрещните гражданските
ищци Ж.Т. и Х.К. са правилно определени, доколкото са съобразени с
изводите на първостепенният съд относно виновното и противоправно
поведение на подсъдимите, и са в съответствие с критерия по чл. 52 от ЗЗД за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. Техният размер е
достатъчен за да репарира напълно неприятните последици от засегнатите с
деянията по чл. 146, ал.1 от НК чест и достойнство на пострадалите. Няма
основание за промяна на присъдата в гражданската й част.
Правилно е изчислен размерът на дължимата държавна такса върху
уважените граждански искове.
Предвид отхвърлянето на въззивната частна жалба на подсъдимия К.
против обжалваната първоинстанционна присъда, основателни са
претенциите на частната тъжителка Ж.Т. за заплащане на направените от нея
разноски във въззивното производство, удостоверени с приложено по делото
адвокатско пълномощно.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 3 от 11.06.2021 г., постановена по
НЧХД № 35/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Х. А. К. с ЕГН ********** да заплати на Ж. Г. Т. с ЕГН
********** сумата от 200 (двеста) лева за направените от нея разноски във
въззивната инстанция за адвокатско представителство и защита.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10