НОХД № 766/2016 г.
по описа на Районен съд ******
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура ****** обвинителен акт срещу подсъдимия П.Х.П. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
осъждан, за това, че на 28.08.2015 г. в гр. ****** на главен път I-8 км. 187+100 в посока с. ****** е управлявал МПС – лек
автомобил „*** Мареа“ с peг.
№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
2,67 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол на химическа експертиза
№ 800/28.08.2015 г. на СХЛ при „МБАЛ Пловдив“ АД, след като е бил осъден с влязло
в сила на 22.11.2011 г. споразумение по НОХД № 2049/2011 г. на Районен съд ******
за престъпление по чл.343б, ал.1 НК - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи наказания лишаване от свобода и глоба в максимални размери, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира да бъде постановена присъда, с която
подсъдимият да се оправдае изцяло по повдигнатото обвинение спрямо него, тъй
като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Твърди, че
подсъдимият не е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение и следва
да бъде признат за невинен.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като дава обяснения, че не е управлявал автомобила
на посочената дата, когато полицаите се опитали да извършат проверка, а това е
сторил неговият брат.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че е
невинен, не е карал автомобила и предоставя на съда как да реши делото.
Районен съд ******, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На
28.08.2015 г. служителите на РУ МВР ****** – свидетелите П.Ч. и Л.П. - били
дежурен автопатрул. Около 01,00 часа извършвайки
обход пред магазин „К.“ видели спрян лек автомобил „*** Мареа“
с peг. № ****** с отворена шофьорска врата, като от
автомобила се чувала музика, а вътре нямало никой. Пред самия магазин,
облегнати на фризер видели две лица, които
употребяват алкохол от бутилка. Това били подсъдимият П.П.
и свидетелят С.Б.. Според свидетелките А.Т. и К.Г. – продавачки в магазин „К.“
подсъдимият П. и свидетелят Б. закупили
бутилка алкохол от магазина известно време преди това, излезли отвън и
започнали да употребяват алкохола. Били само двамата в магазина и пред него
през цялото време. В този момент полицаите Ч. и П. спрели пред магазина и
попитали лицата дали паркираният автомобил с отворена врата е техен. П. и Б. им
отговорили, че е техен, но чакат шофьора си. Полицаите слезли от служебния
автомобил и пристъпили към проверка на лицата. Възникнал конфликт между тях,
тъй като подсъдимият П. отказвал да даде личните си документи. На място за
съдействие бил извикан и втори автопатрул при РУ МВР ****** в състав полицаите Борислав
Мирчев и Дамян Станчев. При тяхното пристигне подсъдимият П. бил склонен от
свидетеля Б. и представил личните си документи за проверка. Полицаите
разговаряли с продавачките в магазина – свидетелките А.Т. и К.Г. и след като разбрали,
че лицата не са създавали проблеми, си тръгнали. След като установили
самоличността на лицата и факта, че са от село ******, свидетелят Ч. се обадил
от мобилния си телефон на свидетеля Т.М. – младши автоконтрольор
при сектор ПП ОД МВР ******, който по това време бил нощна смяна заедно с
колегата си – свидетелят А.Ч.. Ч. заявил на М.,*** да се движи лек автомобил „***
Мареа“ с peг. № ****** с
водач, който е вероятно да е употребил алкохол. В този момент А.Ч. и Т.М. се намирали със
служебния им автомобил на кръговото кръстовище срещу бензиностанция „Шел“. По
същото време действително подсъдимият П. и свидетелят Б. потеглили с лекия
автомобил „*** Мареа“ с peг.
№ ******, за да се прибират към ******. Автомобилът се управлявал от подсъдимия
П.П., а Б. седял на предна дясна седалка. Малко след
това покрай Ч. и М. преминал лекия автомобил „*** Мареа“
с peг. № ******, продължил през кръговото
криволичейки и се отправил към моста над река ******. При преминаването покрай
тях полицаите видели, че в автомобила се намират две лица на предните седалки.
Служителите на полицията последвали веднага автомобила. Полицейският автомобил
се управлявал от свидетеля М., който подал звуков и светлинен сигнал на
подсъдимия, че трябва да спре. Вместо това управляваният от П.П. автомобил продължил по моста, след което свил надясно по
пътя в посока с. ******. Срещу магазин „Крез“ свидетелят
М. се изравнил с автомобила на П., а колегата му Ч., който се намирал на предна
дясна седалка, подал през прозореца сигнал със стоп палка към водача да отбие в
дясно и да спре автомобила. В същото това време били включени звуковият и
светлинен сигнал на полицейския патрулен автомобил. В този момент Ч. видял
отново, че в автомобила са само две лица на предните седалки. Свидетелят М.
също е категоричен, че в автомобила са били само две лица. Въпреки подадения
ясен сигнал от Ч.П. отново не спрял автомобила, а продължил да се движи с
висока скорост и в района на „****** Олио“ предприел изпреварване на друг
движещ се в същата посока автомобил - бял бус, но по
това време отсреща идвало друго МПС. Виждайки това подсъдимият П. завил рязко
надясно, пресякъл пътя на буса, загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, който се завъртял и навлязъл със задната си
част в банкета, където преустановил движението си в намиращите се наблизо край
пътя тръстики и папур. Свидетелят М. веднага спрял полицейския автомобил зад
автомобила „*** Мареа“ и видял как от шофьорското
място се отваря вратата и започнал да слиза водачът. М. се отзовал веднага до
него и го изкарал от автомобила. Свидетелят М. е категоричен, че това е бил
подсъдимият П.П.. В този момент към тях се приближил
и свидетелят Ч.. В съдебно заседание последният заяви, че мисли, че водачът на
автомобила е подсъдимият П.П.. След спирането на
автомобила в тръстиките свидетелят Б. също слязъл от автомобила от предно дясна
врата и тръгнал да се отдалечава, но тъй като бил пиян, се спънал в намиращите
се там къпини и шипки, след което бил задържан от полицейските служители. По
същото време, тъй като М. и Ч. обявили по радиостанцията, че преследват
автомобил, който отказва да спре на подаден сигнал, на място пристигнали и
други служители на полицията, между които и свидетелите Ч. и П., които потвърдили,
че подсъдимият и Б. са именно лицата, които са проверили пред магазин „К.“. Към
този момент нито П.П., нито С.Б. не споменали да е
имало друго лице в автомобила освен тях. Според свидетеля М. и двете лица били
като в шок, а според свидетеля Ч. се „правили“, че им е лошо и не говорили. С
оглед настъпилото ПТП на място бил извикан и екип на СО при МБАЛ ******, който
прегледал лицата. Тъй като и подсъдимият П. и свидетелят Б. се намирали в
очевидно нетрезво състояние, като състоянието на П. дори не давало възможност
да бъде изпробван с алкотест „Дрегер“,
същият бил отведен в ЦСМП ******, където в 05.50 ч. му била взета кръвна проба
за изследване на алкохол, а в 08.15 ч. пробата е била транспортирана в СХЛ при
МБАЛ „Пловдив“ АД. В протокола за медицинското освидетелстване е отразено, че П.П. е обяснил, че е употребил алкохол, бил е видимо пиян, с
агресивно поведение, фъфлещ говор, в тежко алкохолно опиянение. Видно от
заключението на химическа експертиза № 800/28.08.2015 г. в кръвта на подсъдимия
се доказва 2,67 промила съдържание на алкохол. В хода на разследването е назначена
и изготвена СМЕ, от заключението на която се установява, че към 05.00 ч. на
28.08.2015 г. - моментът на управление на МПС от подсъдимия П.П. - съдържанието на алкохол в кръвта му е била 2,795
промила. При наличието на тези две величини - 2,67 на хиляда по химическа
експертиза и 2,795 на хиляда по СМЕ, прокуратурата е приела за меродавна
първата, а именно 2,67 на хиляда, тъй като се явява по-благоприятна за дееца.
Видно
от справката за съдимост подсъдимият П.П. е бил
осъден на три месеца лишаване от свобода с влязло в сила на 22.11.2011 г.
споразумение по НОХД № 2049/2011 г. на Районен съд ****** за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК -
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда.
Посоченото наказание е изтърпяно на 04.03.2012 г. П.П.
не е реабилитиран за това престъпление.
От приложената
справка на Сектор „ПП“ при ОД на МВР ****** е видно, че П.П.
е правоспособен водач, като до момента има издадени спрямо него единадесет
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП и две ЗППАМ. СУМПС на П.
е отнемано два пъти поради лишаване от право да управлява МПС. Освен това подсъдимият
е бил осъждан и за престъпление по чл.343в, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, както и му е било налагано административно наказание глоба по
реда на чл.78а НК за извършено от него друго престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: от показанията
на свидетелите Т.М., К.Г., П.Ч., А.Ч., А.Т.
и Л.П., от проведените очни ставки между част от свидетелите, частично от
показанията на свидетелите П.П., Димитър Костов, С.Б.
и от обясненията на самия подсъдим, както и от заключението
на химическата експертиза, съдебно-медицинската експертиза, както и от
писмените такива –
справка за нарушител/водач, справка за регистрация на автомобил, писмо до МБАЛ ******,
отговор от Спешно отделение при МБАЛ ****** с приложена медицинска документация,
книга за преминали болни, журнал за вземане на кръвни проби за алкохол и приемо-предавателен журнал за кръвни проби, протокол за
освидетелстване, ДСМПИС, характеристична справка и справка за съдимост.
Фактическата обстановка не се оспорва и
от защитата по отношение на факта, че в инкриминирания ден подсъдимият е
употребил алкохол. Защитата не оспорва и резултатите от химическата експертиза
и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът намира същите за
компетентно изготвени, вещите лица са отговорили точно на поставените въпроси и
съдът кредитира заключенията. Заключението
на химическата експертиза дава точното съдържание на алкохол в кръвта на
подсъдимия в процесния ден, което действително следва
да се приеме за меродавно, като по-благоприятно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.М.,
К.Г., П.Ч., А.Ч., А.Т., Димитър Костов и Л.П., които са без вътрешно
противоречие, ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи
се. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за
факти, които са пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са
заинтересовани пряко от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от
всички останали събрани доказателства по делото, включително и частично от
показанията на свидетелите П.П. и С.Б., както
частично и от обясненията, дадени от самия подсъдим пред съда. Последният не
само не отрича, че е бил употребил алкохол през деня, но и допълва картината,
като заявява, че е изпил около един литър ракия.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната
дата той не е управлявал автомобила, а това е сторил неговия брат – свидетелят П.П.. В тази връзка съдът не кредитира и показанията на
свидетеля П.П. и на свидетеля С.Б., които подкрепят
твърдения на подсъдимия, че именно П.П. е управлявал
автомобила. Обясненията на самия подсъдим са израз на неговата защитна позиция
и той може да заема всякаква такава. Що се касае до свидетелите П.П. и С.Б. техните показания за това кой е управлявал
автомобила не само са в рязко противоречие със събраните по делото
доказателства, но са и житейски нелогични и вътрешно противоречиви. Показанията
и на двамата са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на делото –
единият е брат, а другият близък приятел на подсъдимия П.П..
Така изложеното води до следните правни изводи:
С действията си подсъдимият П.Х.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по
чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК.
От обективна страна подсъдимият П.Х.П. на 28.08.2015
г. в гр. ****** на главен път I-8 км. 187+100 в посока с. ****** е управлявал
МПС – лек автомобил „*** Мареа“ с peг.
№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно
2,67 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол на химическа експертиза
№ 800/28.08.2015 г. на СХЛ при „МБАЛ Пловдив“ АД, след като е бил осъден с
влязло в сила на 22.11.2011 г. споразумение по НОХД № 2049/2011 г. на Районен
съд ****** за престъпление по чл.343б, ал.1 НК - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е
включвал представите, че подсъдимият вече е бил изпил немалко количество
алкохол преди да се качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява в
посока от гр. ****** към село ******. Във волево отношение подсъдимият е желаел
да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
В светлината на събраните доказателства, съдът намира
категорично, че деянието е извършено от подсъдимия П.П..
Това е безспорно установено от показанията най-вече на полицейските служители М.
и Ч.. И двамата са възприели, че в автомобила на подсъдимия е имало само две
лица на предните две седалки. Полицаите са спрели непосредствено, след като
автомобилът на подсъдимия е навлязъл в канавката край пътя, като М. е
категоричен, че именно подсъдимият е тръгнал да слиза от шофьорското място и
той му е помогнал, като го е извадил. Ч. не е толкова категоричен, но все пак също
заяви, че мисли, че водач е бил подсъдимият. И двамата полицейски служители са
категорични обаче при проведените очни ставки, че свидетелят П.П. в никакъв случай не е управлявал автомобила. Всъщност
част от изнесеното от подсъдимия, брат му П.П. и С.Б.
действително е възможно да се е случило по начина, по който те го описват –
съдът например няма причина да не кредитира изнесеното от тях за раждането на
детето на П.П.,*** и за това, че двамата братя и Б.
са потеглили заедно от заведението в селото, така както съобщава и свидетелят Димитър
Костов. Логиката обаче се губи от момента, в който се описват действията им в
гр. ****** и конкретно от момента на пристигането им пред магазин „К.“. Първо
се твърди, че П.П. оставил брат си и С. пред магазина
и отишъл по нужда. След това подсъдимият и Б. влезли в магазина, закупили
бутилка алкохол (с оглед изнесеното от самия подсъдим – явно ракия), застанали
пред магазина и започнали да употребяват алкохола. През това време свидетелките
Т. и Г. вършели различни дейности вътре в магазина, излизали да пушат и отново
влезли вътре. След това дошли и полицейските служители Ч. и П., които първо
подминали магазина, наблюдавали лицата известно време и после се върнали.
Извършили проверка на документите им, възникнал скандал с подсъдимия, извикали
втори автопатрул, който се отзовал и в крайна сметка
проверили лицата. По време на всички тези събития, които са продължили доста
във времето (според самия подсъдим най-малко 20-30 минути) свидетелят П.П. все
още явно е бил по нужда и не се появил. Да, действително подсъдимият е заявил
на полицаите, че чакат шофьора им да дойде, за да премести колата, но следва да
се има предвид, че както самият той казва, си е имал доста работа с полицията и
знае какво да очаква от тях. Съвсем нормално е тогава да даде подобен отговор
на полицаите, за да не се усъмнят те, че именно той е управлява автомобила, а в
същото време употребява алкохол. За да се пригоди версията за ходенето по нужда
на П.П. за такъв продължителен период от време, която
сама по себе си няма как да е правдоподобна, свидетелят П.П.
заяви още, че е тръгнал да види дали не работи ресторант, който се намирал
наблизо. Тук съвсем логиката се губи – ако двамата братя и Б. действително са
смятали да ходят на ресторант в гр. ******, защо спират до магазин и защо
двамата си купуват цяла бутилка алкохол, за да е пият пред магазина. Логично би
било да изчакат П.П. да се върне от ресторанта, за да
знаят дали работи и дали да ходят до него. Вместо това те си купуват бутилка с
алкохол още при пристигането им при магазина и започват да пият. Поведението им
не е на лица, които имат други планове, евентуално ходене на ресторант. На
следващо място, очевидно, за да избегнат евентуални противоречия със
свидетелките Т. и Г., Б. и подсъдимият заявяват, че последният се качил да
управлява автомобила пред магазина, но на края на улицата отново се засекли с
брат му П., който се качил да управлява, а подсъдимият седнал на задна седалка.
Няма никаква житейска логика и в твърденията, че П.П.,
след като възприел сигналите на полицията да спре, увеличил скоростта и се
опитал да избяга, само защото неговият брат така му казал. Стана ясно, че ако въобще
са били тримата в автомобила, те не са обсъждали какво се е случило пред
магазина и полицейската проверка. Защо тогава бяга П.П.?
Твърди се, че той не е бил употребил алкохол, не е имал спречкване с полицаите,
дори не е знаел евентуално за такова, но въпреки това бяга. След като
полицейските служители М. и Ч. в проведените очни ставки бяха категорични, че в
автомобила е имало само две лица на предните седалки и трето лице би могло да е
имало, само ако е било в багажника или легнало отзад, подсъдимият в дадените
обяснения заяви, че бил полегнал на една страна на задната седалка. Ако
подсъдимият бе дал тези обяснения в началото на съдебното следствие, съдът би
могъл да ги кредитира по някакъв начин, но така изнесени, след като бяха
разпитани всички свидетели и проведени очни ставки, съдът намира, че същите са
просто опит за нагласяване на защитната версия, така че да има някаква връзка с
другите доказателства и да звучи по-достоверно. Това обаче не се получава за
много от изнесените от двамата братя и Б. обстоятелства. Така например, след
като стана по делото категорично бе изяснено, че именно подсъдимият е бил на
шофьорското място при идването на полицаите и се е опитвал да излезе от
шофьорската врата, П.П. заяви, че автомобилът се е
ударил в дърво със задната си врата, тя не можела да се отвори и той тръгнал да
слиза отпред през шофьорската врата. Това е отново опит от страна на подсъдимия
да нагласи обстоятелствата, за да звучат обясненията му поне малко
правдоподобно, но това не се случва и по отношение на конкретното твърдение.
Първо, автомобилът има и втора задна врата, от която на подсъдимия би му било
много по-лесно да слезе. На второ място, дори и да тръгне да преминава отпред,
би му било много по-лесно да излезе през предна дясна врата, а не през предна
лява, тъй като там има волан, който значително ще затрудни движенията му вътре
в автомобила. Самият подсъдим заяви, че е изпил около литър ракия. При такова
състояние, дори и без следствен експеримент е ясно, че това би отнело
значително време, а полицейските служители са били до автомобила няколко
секунди след настъпването на ПТП-то. Версията за удар в дърво и изкривяването на
задната врата не издържа и с оглед изнесеното от свидетелите – първо
полицейските служители въобще не споменават да е имало такъв удар и второ
въобще там да е имало дърво наблизо край пътя. Според тях там е имало канавка с
кал, тръстики и папур. Дори свидетелят Б. заявява, че край пътя е имало само
къпини и шипки, в които се е спънал. Всички гореизложени разсъждения на съда
водят само и единствено до извод, че обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите Б. и П.П. не следва да се кредитират по
отношение най-вече на обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил на
инкриминираната дата.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан,
има наложени множество наказания по ЗДвП и е с лоши характеристични данни.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като отчете като отегчаващо обстоятелство
наличието на предходни осъждания, които не влияят на правната квалификация, наложените
наказания по ЗДвП, лошите характеристични данни. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се окачестви и сравнително високата концентрация на
алкохол в кръвта. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Съгласно чл.2, ал.1 НК за всяко престъпление се
прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно
ал.2 на същия член, ако до влизане на присъдата в сила последват различни
закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Настоящето деяние
е извършено на 28.08.2015 г. Към онзи момент действа редакцията на разпоредба
на чл.343б, ал.2 НК (обнародвана ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г.) съгласно която, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда
за деянието по ал.1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба
от сто до триста лева. Към момента на приключване на съдебното следствие в сила
е редакцията на разпоредбата обнародвана в ДВ, бр.74 от 26.09.2015 г. съгласно
която наказанието, което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК, е лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева. Видно е, че по-благоприятна за дееца се явява
отменената разпоредба, която следва да намери приложение в случая. Размерът на
наказанието следва да бъде определен отчитайки
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки
високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово
извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК.
Ръководейки се от всичко това и при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи на подсъдимия П.Х.П. наказание за престъплението
по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК при условията на чл.54,
ал.1 НК лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и глоба в
размер на 200 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд ******, както и 5.00 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на
изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд ******.
Съдът счита, че
в случая са налице множество отегчаващи вината обстоятелства, изброени по-горе,
и липсва на смекчаващи такива, които обуславят подобен размер на наказанието. Съдът
счита, че така определеното наказание ще изпълните изцяло целите, визирани в
чл.36,ал.1 НК. С налагането му подсъдимият П. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.343г НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът
намира, че това трябва да стане за период от две години. Така прецененият
период на лишаване от право на управление е достатъчно дълъг с оглед постигане
и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето
да върши престъпления.
До приключване на съдебното следствие е последвала и
промяна в ЗИНЗС, обнародвана в ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г., в сила от същата
дата. Новата редакция на разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗИНЗС се явява
по-благоприятна за подсъдимия П., тъй като т.2, б. „а“ и „в“ са неприложими в
случая, а съгласно т.2, б. „б“ строг режим се определя, когато не са изтекли повече от
пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.
Видно от справката за съдимост П. е изтърпял предходното си наказание лишаване
от свобода на 04.03.2012 г., т.е. са минали повече от 5 години, поради което ще
следва да се определи общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, съгласно т.3 на същия член, който съгласно чл.58, т.3 ЗИНЗС да се
търпи в затворническо общежитие от открит тип.
С оглед изхода на делото на основание чл.189, ал.3 НПК
съдът следва да осъди подсъдимият да заплати сторените по делото разноски в
размер на 121.00 лева, платими по сметка на ОД на МВР ******, 50.00 лв. платими
по сметка на Районен съд ******, както и по 5.00 лева държавна такса при
евентуално служебно издаване на два броя изпълнителни листове, платими по
сметка на Районен съд – ******.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: