Р Е Ш Е Н И Е №980
гр.П.,24.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при
секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 8886 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация П.” АД
обективно съединени искове за установяване, че В.К.Б. дължи на ищеца от сумата 2009,53 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. г. за
имот находящ се в гр.П., ул.”Ю.Г.” бл*вх*ап**сумата от 226,27 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.09.2016г. до 04.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 2009,53 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. №****/****г. на РС-П..
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
ищцовите претенции по основание и размер. Заявява, че още в заповедното
производство е признал дължимостта на 1/2 от претендираните суми. За остатъка
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от
От представената от ищцовото
дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за
доставена топлинна енергия за процесния имот.
По делото като писмено
доказателство е приета декларация по чл.14 ЗМДТ от В.К.Б., която е декларирала,
че е единствен собственик на процесния недвижим имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковте.
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
Следва
да бъде взето предвид направеното от процесуалния представител на ответника в
хода на заповедното производство частично признание на предявените искове, като
в тази си част издадената ЗИПЗ е влязла в сила и за нея следва да бъде издаден
изпълнителен лист, а настоящото производство се явява процесуално недопустимо.
Разгледан по същество искът е основателен по
следните съображения:
За
уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на
топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто
предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна
енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129
от Закона за
енергетиката.
Преценката
относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за
страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка
на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150
от Закона за
енергетиката.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация П.“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл.
150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия,
осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия
страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" -
„Топлофикация П.“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител
за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на
разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Като
доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът
е представил Декралариция по чл.14 ЗМДТ, в която ответницата е декларирала
правото на собственост върху процесния имот, като единствен негов собственик. Съдът намира, че така подадената декларация от ответника,
пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело, представлява извънсъдебно
признание относно декларираните в нея обстоятелства, за това е и индиция за
правото й на собственост върху процесния имот. Това съдът счита за достатъчно
доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на топлинна енергия
на ответника по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. В случая
главния факт на доказване не е правото на собственост на ответника върху
недвижимия имот, а качеството му клиент/ потребител на топлинна енергия.
Правото на собственост се явява доказателствен факт относно главния факт,
поради което за установяването му, съдът приема, че са достатъчни косвени
доказателства, каквито са приетите декларация, както и извлечение от сметка, от
което е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответника.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на
стойността на доставената такава.
Съгласно
чл. 153, ал.
1 от ЗЕ
клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3
от ЗЕ.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно
чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с
изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената
главницата от се дължи обезщетение за
забава за периода 09.09.2016г.
до 04.10.2018г., което е в размер на 226,27лв.
Ответникът
е заявил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което
предвид датата на депозиране на завялението по чл. 410 ГПК е неоснователно.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ищецът претендира разноски в
размер на 187,42лв. за исковото производство. За ½ част от процесното
вземане ответницата е признала още в заповедното производство, че дължи
претендираните суми, поради което за тази част от вземането той не е дал повод
за образуване на производството. Предмет на доказване в настоящото производство
е половината от претендираното вземане, като предвид основателността на
претенцията на ищецът следва да бъде присъдена сумата от 93,71лв. – разноски по
делото.
Ищецът има право на разноски
в заповедното производство за съответна на 1/2 части от разноските. Претендира 94,72лв.,
като следва да му бъде присъдена сумата от 47,36лв.
Ответникът претендира
разноски в исковото производство в размер на 400лв., като предвид изхода на
спора му се дължи половината – в размер на 200лв.
При този изход на делото
ответникът няма право на разноски в заповедното производство, доколкото е
признал дължимостта на ½ от процесното вземане, а за оспорваната
½ от вземането искът му е основателен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело 8886/2018г. по описа на ПРС В ЧАСТТА по
предявените от „Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу
В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 1004,77 лв., представляваща 1/2 ид. част от главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.
Ю.Г., бл. 9,
вх. А, ап. 10, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ГПК за сумата от 113,13 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.09.2016
г. до 04.10.2018г., КАТО процесуално недопустимо.
ОБЯВЯВА
за влязла изцяло в сила заповед № 5203/17.10.2018год. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на Пернишкия районен съд
в частта й с която е разпоредено В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 1004,77 лв.,
представляваща 1/2 ид. част от главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
ул. Ю.Г.,
бл. 9, вх. А, ап. 10, и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 113,13 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.09.2016 г. до 04.10.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.
1, във вр. с чл. 410
от ГПК
по отношение на В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** че дължи на „Топлофикация –
П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ "Република",
представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 1004,77 лв., представляваща 1/2 ид. част от
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до
30.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. Ю.Г., бл. 9, вх. А,
ап. 10, и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК за
сумата от 113,13 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.09.2016 г. до 04.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 16.10.2018г. за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №****/****г. на РС-П..
ОСЪЖДА В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** , да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 93,71 лв.
– разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** , да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 47,36 лв.
– разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на В.К.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 200лв. – разноски за исковото производство.
След влизане
на решението в сила, ч.гр.д № ****/****г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: