Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5827
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.10.2017г.,
постановено по гр.дело №61103/2014г. по описа на СРС, ГО, 123 с-в, са отхвърлени
предявените от „Б.П.п.ф.“ЕАД срещу К.И.З. искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
вр.чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК за признаване за установено че ответникът дължи на
ищеца сумите 2300,64 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги от 05.08.2013г. ведно със законната лихва за периода от 21.03.2014г. до
окончателното плащане, 737,20 лева възнаградителна лихва по същия договор и
85,17 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
по договора за периода от 18.10.2013г. до 26.02.2014г., като ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 480 лева разноски по делото.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Б.П.п.ф.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е мотивирано.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове– уважени.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр.чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Ищецът твърди, че
с договор за потребителски кредит №CREX-10288566 от 05.08.2013 предоставил на ответника кредит
в размер на 2374,46 лева, а последният се задължил да погаси кредитното
задължение чрез 24 месечни вноски от по 132,07 лева всяка, включващи главница и
възнаградителна лихва. Ответникът заплатил само първата вноска с падеж
20.08.2013г. и преустановил плащането. След неплащането на следващите две
месечни вноски с падежи съответно 20.09.2013г. и 18.10.2013г. и съгласно чл.3
от процесния договор, вземането на ответника за цялата сума по кредита,
включително главница и възнаградителна лихва, станало предсрочно изискуемо,
като общо дължимата сума за незаплатените 23 вноски била 3037,84 лева.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост- датата на падежа
на втората просрочена вноска 18.10.2013г. до 26.02.2014г. в размер на 85,17
лева. По подадено от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение от
ответника. Ищецът моли да бъдат установени вземанията му срещу ответника в
горепосочените размери и на посочените основания. Претендира разноските в исковото
и заповедното производство.
В подадения в
срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че не е получавал сумата по процесния договор за
кредит, не е заплащал първата погасителна вноска, не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита и не е уведомен от ищеца за обявена такава. Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
От представения
по делото договор №CREX-10288566 се
установява, че на 05.08.2013г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 2374,46 лева. Ответникът- кредитополучател се
е задължил да върне заетата сума ведно с договорената възнаградителна лихва
чрез 24 месечни вноски от по 132,07 лева всяка, като падежите на първите три
вноски съгласно погасителния план са съответно 20.08.2013г., 20.09.2013г. и
18.10.2013г. Съгласно раздел „Удостоверявания“ от договора (стр.3) с подписа си
като кредитополучател, лицето удостоверява че е получило стоката/услугата
описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и същата му е била предадена в
добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, т.е. получил
е чрез стока или услуга сумата, предмет на договора за кредит. Договорът е
подписан от ответника в качеството му на кредитополучател, който факт не е
оспорен от последния.
Ищецът признава
неизгодния за него факт на плащането на първата погасителна вноска с падеж
20.08.2013г.
По подадено от
ищеца на 21.03.2014г. заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумите 2300,64 лева главница по
процесния договор за кредит, 737,20 лева възнаградителна лихва по същия
договор, 85,17 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 18.10.2013г.
до 26.02.2014г., 62,46 лева разноски за държавна такса и 100 лева
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
На 31.05.2014г. в
законоустановения двуседмичен срок е подадено от ответника- длъжник възражение
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
След даденото от
СРС указание по реда на чл.415 ГПК заявителят е предявил в срок искове за
установяване на вземанията си по процесния договор за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС
е и правилно като краен резултат, макар и без изложени подробни мотиви. В тази
връзка настоящият състав намира следното:
По делото
безспорно са установени от представените писмени доказателства както
сключването на процесния договор за потребителски кредит, така и получаването
на сумата по договора от ответника- кредитополучател. Възраженията на ответника
в този смисъл са неоснователни, предвид съдържанието на договора за кредит,
който служи и като разписка за получената сума. Ищецът не оспорва факта на
плащане на първата погасителна вноска в размер на 132,07 лева с падеж
20.08.2013г. По делото не са представени от ответника, в чиято тежест е да
стори това, доказателства за плащането на следващите две погасителни вноски с
падежи 20.09.2013г. и 18.10.2013г. Следователно към 18.10.2013г. се е
осъществило условието, при което кредитодателят- ищец може да обяви цялата
остатъчна сума по кредита за предсрочно изискуема съгласно чл.3, изр.2 от
договора. Тази клауза обаче противоречи на императивна правна норма в частта от
нея, с която е предвидено че не е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.60, ал.2 от
ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Следователно, преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не само трябва
да са налице обстоятелствата, обуславящи предсрочната изискуемост, но и
кредитът изрично да е обявен за предсрочно изискуем и това волеизявление на
кредитора да е достигнало до длъжника. В този смисъл е и задължителното тълкуване,
дадено с т.18 от ТР№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
ищецът не е представил по делото доказателства както за отправяне на такова
волеизявление, така и за достигането му до длъжника.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът е направил разноски в
размер на 480 лева за възнаграждение на един адвокат, които следва да му се присъдят.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2017г., постановено по гр.дело №61103/2014г. по описа
на СРС, ГО, 123 с-в.
ОСЪЖДА „Б.П.п.ф.“ЕАД С
ЕИК:******** да заплати на К.И.З. с ЕГН:********** на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/