№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 914 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Варна
срещу Решение № 248 от 12.02.2020 година, постановено по НАХД № 4790/2019 год.
по описа на Районен съд - Варна в частта, с което е отменено Наказателно
постановление № 17-0819-006910/17.02.2018 година на началника на група към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, Сектор „Пътна
полиция“, с което на М.В.Н. *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл. 185, вр. чл. 190, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на РС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна М.В.Н. не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно
постановление № 17-0819-006910/17.02.2018 година на началника на група към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, Сектор „Пътна
полиция“, на М.В.Н. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лева на основание чл. 185, вр. чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата.
От фактическа страна е установено, че на 01.06.2017г. Н. управлява МПС с наложено наказание глоба с
НП № 16-0442-008751, незаплатена в срока за доброволно заплащане – нарушение на
чл.190,ал.3 от ЗДвП.
ВРС приема, че е приложен неправилно
материалния закон, тъй като на Н. е наложено наказание за нарушение, което не
съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на
административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за
наказуемо”.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване.
В посочената за нарушена разпоредба не е
установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да
представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в
който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с
влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за
неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е
предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената
последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2,
б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите.
Предвид изложеното ВРС отменя НП в тази
част.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно
посочената като нарушена в НП норма на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП, наказанието "глоба" се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. По дефиницията на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това, не
всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само
тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично,
законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от
разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този
акт. В процесния случай лицето е санкционирано за това, че не е изпълнило
задължението си по чл. 190, ал.
3 от ЗДвП. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба
сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните
норми, в нея не се предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е
свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Посочената
разпоредба не е правило за поведение на водачите за движението по пътищата. Неплащането
в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици, както е посочил ВРС – невъзможност да си
възстанови евентуални отнети му контролни точки (чл. 158, ал.
1, т. 1 от ЗДвП), предприемане на мерки за принудително събиране на
публичното държавно вземане, а така също и опасност от налагане на принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление" на основание чл. 171, т.
1, б. "д" от ЗДвП. Поради това касационната инстанция
счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл. 190, ал.
3 от ЗДвП на наложена му глоба не представлява съставомерно от
обективна страна деяние – административно нарушение, като основание за налагане
на санкция по чл. 185 от ЗДвП.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248 от 12.02.2020 година, постановено по НАХД № 4790/2019 год. по
описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……