№
260002
гр.
Русе, 02.06.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 461 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба
от И.И.В. *** чрез адв. Л.П. *** срещу ЗАК „ОЗК
Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение от 150 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на сина й И.Д. А., починал на 19.07.2014 г. при ПТП по пътя
Русе-Велико Търново в района на км 58+500 непосредствено след гр. Бяла преди
разклона за гр. София, по вина на Х.Б. от РТурция,
управлявал товарен автомобил DAF FT 95.580 с рег. № *****и полуремарке TIRSAN с
рег. № *****.
Ищцата твърди, че И.А. бил
единственият й син, като между тях съществували много близки взаимоотношения.
Живели 32 години заедно, изпълнени с взаимна обич и уважение. Загубата му й
причинила значителни по степен морални болки и страдания. Твърди, че с неговата
смърт загубила опората в живота си. Прекъсната била емоционалната връзка между
майка и син. В живота й останала празнина, която не можела да бъде запълнена по
никакъв начин. Преживявала изключително тежко загубата му. В резултат на нея
получила проблеми със сърцето, развила свръх тревожност за другото си дете-
дъщеря й Емилия, която живеела в Германия.
Заявява, че при настъпване на ПТП
автомобилът на виновния водач имал сключена редовна полица за ГО № 23196934 /за
товарния автомобил/ и № 23173897 /за ремаркето/ със ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.
Отправила претенция до него за извънсъдебно уреждане на отношенията им,
получена на 08.07.2019 г. В отговор, от ответното дружество й изискали да
представи множество документи, с които тя нямало как да се снабди, което
обуславяло и интереса й от предявяване на настоящия иск, с който претендира да
й бъде определено справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди и пропуснати ползи с неимуществен характер /грижи от дете към майка/,
вследствие смъртта на сина й в ПТП на 19.07.2014 г. в размер на 150 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК
ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД взема становище за неоснователност на
претенцията. Оспорва вината на застрахования при него водач и механизма на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия И.А., обосновано с
обстоятелството, че е преминал през банкета и сам е поставил живота си в
опасност. Отделно от това намира претенцията за прекомерно завишена по размер,
несъответна на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и
началния момент, от който се претендират лихви за забава, като възразява, че
отговорността му е договорна, а не деликтна. Прави
възражение за погасяване на лихвите по давност. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От приложеното към настоящото
производство НОХД № 545/2019 г. по описа на ОС Русе се установява, че с влязла
в сила на 19.01.2023 г. присъда Х.Б. –турски гражданин, род. на *** г. в гр. Аванос, окръг Невшехир, Република
Турция е признат за виновен в това, че на 19.07.2014 г. в землището на гр. Бяла обл. Русе на
първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Търново, в района на км. 58+500 при
управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. № *****и полуремарке
„TIRSAN” с рег. № *****, нарушил правилата за движение - чл. 42, ал. 2, т. 2 и
т. 3 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.Д. ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,
пр. 3, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, 1 НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е
отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Не се спори между страните по делото, въпреки, че нито
една от тях не е представила застрахователната полица - оригинал или заверено
копие, че за товарния автомобил, участвал в произшествието и управляван от Х.Б.
–турски гражданин, е налице валидно сключен застрахователен договор със ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" към
момента на настъпване на ПТП, представляващо с оглед сключената застраховка,
застрахователно събитие. Това обстоятелство е и удостоверено в неоспорената от
ответната страна част на съставения протокол за ПТП № 29 от 23.07.2014 г.,
назована "Участници в ПТП", като там са посочени и
индивидуализиращите белези на застрахователния договор: номер на полица,
валидност, застраховател.
От приложените удостоверения за
родствени връзки се установява, че ищцата И.И.В. е
майка на И.Д. А., поч. на 19.07.2014 г.
От
извършената и приета по делото без възражения от страните
съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К., която
съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема
изцяло, се установява механизма на настъпилото ПТП, а именно:
На 19.07.2014г., около 18:20 часа, през
светлата част от денонощието, на път I-5 се е движила колона от мотоциклети в
посока към гр. Велико Търново. В колоната се е движил и мотоциклет „Сузуки Интрудер 1400“ с рег. № *****,
управляван от И.А.. В района на км. 58+500, състав от превозни средства, образуван
от седлови влекач „DAF FT 95.480“ с рег. № *****и
полуремарке „TIRSAN“ с рег. № *****, управлявани от Х.Б., турски гражданин е
изпреварвал друг състав от превозни средства. Вследствие на това, И.А. с
мотоциклета си е преминал най-вдясно в полагащата му се лента за движение, но е
загубил устойчивост и моторът е започнал да се плъзга по лявата си страна на
пътната настилка, насочен към десния край на платното за движение. Според
експерта, по време на произшествието мотоциклетистът е бил с правилно поставена
каска и съприкосновение между него и товарната композиция не е имало. Установено
е, че мотоциклетистът не е употребил алкохол. Вследствие от произшествието, И.А.
е починал от получена тежка травма в областта на черепа и първия прешлен,
довело до увреждане на продълговатия мозък. Според вещото лице, скоростта на
мотоциклета в момента на загубата на устойчивостта му и началото на плъзгането
му по пътната настилка е била в интервала от 28 до 35 км/ч. От събраните
обективни доказателства и свидетелски показания по гр. дело № 461/2019 г., както
и от обективните такива по ДП № 1855/2014г. по описа на OП Русе не са
установени данни, които да показват, че началната скорост на мотоциклета е била
различна от тази в посочения интервал.
Тъй като не са установени данни, по
които да се установи положението на процесните превозни средства към основни
моменти на произшествието, както и за скоростта на изпреварвания състав, за
определяне на възможността, мотоциклетистът да премине безпрепятствено до
изпреварващият състав, управляван от Х.Б. вещото лице е разгледало два
варианта- един при който 2-та „тира“ при извършване на изпреварването се движат
на определени странични дистанции и втори, при който 2-та „тира“, при
извършване на изпреварването се движат на минимални странични дистанции между
тях. Съобразявайки щирината на двата превозни състава
– изпреварван и изпреварващ, най-широката част на мотоциклета и ширината на
пътното платно, вещото лице дава заключение, че в зависимост от страничните
дистанции на двата състава от превозни средства, при изпълняваната маневра
изпреварване между тях, и при двата варианта, не е съществувала техническа
възможност за преминаване или престояване на мотоциклета до състава, управляван
от Х.Б. безпрепятствено.
В подкрепа на твърденията на ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите С.А.П.,
М.С.С.и М.В.К..
Св. С.П. дава показания, че
съпругът й и И.членували в един мотоклуб. Били семейни приятели. Тъй като със сина
на И.били родени на една дата, от раждането му всичките празници на детето, а и
въобще всички семейни празници празнували заедно. И.бил „royal
captain” и една от личностите, с които мото обществото
на Русе се съобразявало, човекът, който внасял консенсус в него. Според
свидетелката, майката на И.и досега не е преодоляла неговата смърт. Семейните
празници били съпроводени с плач от нейна страна, особено Коледа, когато И.имал
рожден ден. Дава показания, че ищцата едва ли ще преживее загубата на сина си. Връзката
„майка-син“ била изключително силна и емоционална. И.бил човекът, който реално обгрижвал изцяло майка си след смъртта на съпруга й. Подпомагал
я финансово и я издържал, като постоянно я обгрижвал.
И. разчитала изцяло финансово на него, защото пенсията й била сравнително малка
и разходите по домакинството общо взето ги поемал И.. Всеки ден прекарвал с нея
по няколко часа на работи и извън нея. Той поддържал цялото й домакинство - ремонти,
поправки, инсталиране на нови уреди и пр. И.държал цялото си оборудване за
мотоциклета в гаража й и всеки път, когато тръгвал, цялата група на практика
тръгвала от дома й. Възражението на ответното застрахователно дружество за
евентуална заинтересованост на показанията на тази свидетелка, предвид
обстоятелството, че в качеството си на адвокат представлява детето на загиналия
и неговата фактическа съжителка в друго производство за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, съдът намира за
неоснователно. Налице е влязла в сила присъда, с която със сила на присъдено
нещо е установена вината на прекия причинител и причинно-следствената връзка
между противоправното му деяние, съставляващо престъпление, за което е осъден,
и вредата, изразяваща се в настъпилата вследствие процесното ПТП - смърт на
сина на ищцата. Нейните показания не са ангажирани в настоящото производство за
установяване обстоятелства, свързани със самото ПТП, а за търпените от майката на починалия вреди.
Отделно от това, изнесеното от нея е безпротиворечиво,
почива на лични нейни впечатления, кореспондира с показанията на другите
свидетели и съдът няма основание да не кредитира изцяло показанията на тази свидетелка.
Св. М.С.дава показания, че познава И.от
около 20-23 години и от също толкова време познава и майка му, тъй като те били
постоянно заедно. Заедно с И.си купили първите мотори. Свидетелства, че по
негови впечатления отношенията между И.и майка му били много силни. Живеели
заедно в едно домакинство, докато той не се събрал с едно момиче, с което
заживял на семейни начала. Но дори и след като се събрал с приятелката си, И.бил
целодневно с майка си, защото работели заедно. Обядвал с нея всеки ден. Дава
показания, че ищцата все още преживява загубата на сина си. Винаги, когато
идвала у тях на гости се стигало до сълзи, спомняли си за него. Заедно ходели
на гробища, тъй като били много близки.
Св. М.К. дава показания, че с И.се
запознали през 2005-2006 г., като в началото били приятели, а през 2008 г. се
събрали да живеят заедно. През 2010 г. се родил синът им. В началото тримата
живеели заедно у майка му, но след като се родило детето се преместили да живеят
в друго жилище в Русе, а тя останала да живее в нейния си апартамент.
Свидетелства, че И.и майка му работели заедно, тримата често ходели на театър,
по разходки и пр. Дава показания, че майка и син се разбирали много добре, връзката
им била много силна. След като се изместили да живеят самостоятелно, И.продължил
да ходи да обядва с нея, защото тя била свикнала много с него и й било трудно.
Помагал й финансово, правел ремонти, когато се наложи в нейното жилище. По
празниците също винаги се събирали заедно. И.имал сестра, която обаче отдавна
живеела в чужбина и си идвала веднъж годишно. Свидетелства, че за случилото се с И.се
обадили първо на нея. За да съобщи лошата вест на майка му, я извикала у тях,
за да не е сама, когато научи. Ищцата не можела да повярва, звъняла по телефони
, за да се убеди, че е вярно. Приятели на И.били извикали предварително
линейка, защото предполагали, че тя тежко ще приеме новината. Дава показания,
че после я водила на психиатър, тъй като
се притеснявала как ще го приеме. Разговаряла със специалист. И.имал сестра,
която обаче отдавна живеела в чужбина и си идвала веднъж годишно, а последните
години изобщо не се прибирала. И.
живеела сама и затова свидетелката и синът й гледали да не я оставят самичка и често
я посещавали. По празници били заедно. Двете с ищцата били родени на една дата
и заедно празнували рождени дни. Свидетелства, че И. много трудно преживява
загубата на И.. В дома й навсякъде имало негови снимки. Когато двамата със сина
й ходели на гости, плачела, защото внукът й визуално много приличал на баща си.
Всяка събота ходели на гробища. На Коледа украсявала елха на гроба, на Великден
носела яйца, носела мартеници, всеки
празник се отбелязвал и с ходене на гроба на И.. Изнася още данни, че преди
смъртта на И., по нейни впечатления здравословното състояние на И. било много
добро, най-много веднъж годишно посещавала лекар. След катастрофата обаче, то
доста се влошило. Имала високо кръвно, ходила на изследвания за диабет, границите
й варирали, получавала петна от окапване на косата по главата, които според
свидетелката били от стрес. Съдът цени тези показания през призмата на чл. 172 ГПК, но ги кредитира изцяло като логически свързани, подкрепени от останалите
гласни доказателства.
На 08.07.2019 г. ищцата
заявила пред ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, но такова не й е било изплатено поради непълнота на
документите според застрахователя
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм)., приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Влязлата в сила на 19.01.2023 г. присъда по НОХД № 545/2019 на РОС се ползва със сила на присъдено
нещо относно изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства,
при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. При наличието на влязла
в сила присъда, вината на прекия причинител и причинно-следствената връзка
между противоправното му деяние, съставляващо престъпление, за което е осъден,
и вредата, изразяваща се настъпилата вследствие процесното ПТП - смърт на сина на
ищцата, са въпроси, които не подлежат на пререшаване в настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в
случая също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена между него и
собственика на товарния автомобил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към
датата на ПТП.
Спорен между страните е въпросът за размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Човешкият живот е безценно благо и много
трудно може да се определи паричния еквивалент, който справедливо да компенсира
мъката на пострадалия.
Установи се по делото силната емоционална връзка между
починалия и неговата майка, тяхната дълбока привързаност един към друг.
Доказана беше от ангажираните гласни доказателства промяната в ежедневието на
ищцата, вследствие на инцидента в емоционален и чисто битов аспект. Съдът
отчита още, че майката е била на 65 г., когато е загубила сина си, а починалият
на 36 год., като неговата преждевременната загуба е променила живота на ищцата
рязко и трайно в негативна насока, лишила я е завинаги от обичта на нейния син,
от близостта със собственото й дете, от възможността да общува с него и да е
част от неговия живот. Съобразява се и обстоятелството, че смъртта на И.е била изненадваща и неочаквана.
Страданията на ищцата са обусловени и от лишаването й от възможността да
разчита на моралната и духовна подкрепа на сина си за в бъдеще, от промяната в
начина й на живот и невъзможността да се очаква, че преодоляване на негативните
последици от загубата ще бъде възможно за в бъдеще. Не подлежи на съмнение фактът, че смъртта на дете на всякаква възраст и при
всякакви обстоятелства е най-тежкият удар, който родител може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба.
Отчитайки обществения критерий за справедливост и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, икономическата обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане, въз основа на минималната работна заплата според НСИ и нивото на застрахователно покритие, съгласно чл. 266 КЗ, във вр с § 27, ал. 1 ПЗР на КЗ (отм.), по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и конкретните обстоятелства от значение за определяне на справедливо обезщетение на конкретните понесени от пострадалата неимуществени вреди - съществувалата силна емоционална връзка на обич и привързаност между нея и трагично загиналия й син до момента на смъртта му, невъзможността тя да преодолее шока от внезапно сполетялата я житейска трагедия и пагубното й отражение върху психиката, поведението и цялостния последващ начин на живота на И.В. след смъртта на детето й и ноторната невъзвратимост на така настъпилата загуба, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъдат уважен в пълния предявен размер от 150 000 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение
от страна на ответното застрахователно дружество за прекомерност на така
претендираното и присъдено обезщетение, поддържано и в писмените бележки. В
посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените от ищцата
болки и страдания, както и тяхната продължителност, като същото е съобразено със
съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания.
Изведеният извод за основателност на иска налага да бъде разгледано и въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване. При съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване в настоящото производство не бе проведено.
Основание
за този извод дава заключението на приетата по делото автотехническа експертиза,
както и разясненията, дадени от вещото лице при изслушването му по реда на чл.
200 ГПК. Неоснователно в депозираното писмено становище ответникът твърди, че
за мотоциклетиста е съществувала обективна възможност да спре преди мястото на
падането и да не се стигне до падането, което от своя страна е причинило
смъртта. Експертът не е давал заключение в този смисъл, още по-малко пък че за
мотоциклетиста е съществувала възможност да премине като се движи в дясната
част на пътното платно.
Основателността на главната претенция
обуславят основателността и на акцесорната по чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забава при
предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, настоящият състав
съобразява непротиворечивата практика изразена в решения на II т. о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК /в редакция
преди ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86 от
2017 г. /: т. д. № 525/2008
г.,
т. д. № 475/2008
г.,
т. д. № 84/2010
г.,
т. д. № 114/2010 г. и мн. др. Даденият в тези съдебни актове отговор е, че с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) от отговорността на делинквента и застрахована гражданска отговорност на
последния, застрахователят отговаря за всички причинени от прекия причинител
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Затова, съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането.
Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т. 2
на ППВС № 2/1981 г., според което,
изискуемостта на вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане,
настъпва от датата на непозволеното увреждане – в случая 19.07.2014 г.
От страна на застрахователя обаче е
надлежно въведено и възражение за погасяване по давност на лихвите за забава,
което е частично основателно.
Константната практика на ВКС е, че вземането
за лихви при упражнено право на трети
лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се
погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато
е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. В случая искът е
предявен на 17.07.2019 г., след повече от три години от началната дата на
възникване на вземането за лихви, която е
датата на смъртта на сина на ищцата в резултат на пътното произшествие -
19.07.2014 г. Поради това вземането е погасено за периода, предхождащ
тригодишния от завеждането на исковата молба - до 16.07.2017 г. За периода след
17.07.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба обезщетението за забава
е дължимо и възражението за давност е неоснователно.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и
представените доказателства, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 7500 лв. за платено адв.
възнаграждение. От страна на ответното дружество е своевременно въведено
възражение за неговата прекомерност, което се преценява от съда за
неоснователно при съобразяване на приложимата към датата на сключване на
договора за правна помощ – 9.03.2023 г. редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004 г., съгласно която минималния размер на адвокатското
възнаграждение при материален интерес от 150 000 лв. възлиза на 10 650 лв.
Неоснователно се претендира в депозираните от ответника писмени бележки, че
следва да бъде съобразена редакцията на Наредбата към момента на завеждане на
исковата молба. От значение в случая е моментът, към който е уговорено
и платено възнаграждението - 9.03.2023 г., което безспорно е след влизане в
сила на измененията на Наредба № 1.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е
освободена от внасяне на държавни такси. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 6000 лв. за
държавна такса.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.В., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- Б, партер, адв. Л. П. СУМАТА от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ обезщетение
по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди, представляващи претърпени
физически и психически болки и страдания от смъртта на сина й И.Д. А. при ПТП, причинено на 19.07.2014
г. в землището на гр. Бяла обл. Русе на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В.
Търново, в района на км. 58+500 по вина на Х.Б. –турски гражданин, род. на ***
г. в гр. Аванос, окръг Невшехир,
Република Турция при управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. №
*****и полуремарке „TIRSAN” с рег. № *****, за който дружеството имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност", ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и 7500
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.07.2014 г. до
16.07.2017 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в
размер на 6000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: