№ 40
гр. Кюстендил, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500003 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, с вх.№4842/13.12.2021г., подадена от
„ЧЕЗ Електор България“ АД, *** гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“№159, район
Младост, бул.“БенчМарк Бизнес Център, чрез юк М. – пълномщник, със съдебен
адрес:гр.Кюстендзил, ул.“Петър Ников“№2, тел **********, посочмен имейл, срещу
решение №204/29.11.2021г. по гр.д.№20211510101662 на ДнРС.
С посоченото решение е признато за установено по искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, предявени от ЕВГ. АНГ. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр.Дупница, ул.“Даскал
Христо Тодоров“№8 срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, *** със седалище и адрес на
управление, гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“№159, район „Младост“, бл.“Бенч Марк
Бизнес Център“, че ЕВГ. АНГ. СТ. не дължи на „Чез Електро България“ АД, сумите по
издадения по гр.д.№1004/2008г. по описа на РС – Дупница, изпълнителен лист от
18.02.2009г., както следва: главница 831.51 лв, главница за ползвана електрическа енергия за
периода от 08.12.2007г. до 11.03.2008г., ведно с лихва в размер на 34.89 лв, за периода от
31.01.2008г. до 12.06.2008г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявленето
14.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата 83.00 лв., разноски по делото в т.ч.
д.т. 25.00 лв. и адвокатски хонорар 58 лв., въз основа на който изпълн.лист е било
образувано изп.д.№20097440400490 по описа на ЧСИ Милена Джоргова, с рег.№744 на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд . Кюстендил, прекратено от ЧСИ на 19.07.2007г. на
основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, поради погасяване на вземанията по давност. С решението
съдът е осъдил „Чез Електро България“ АД, ** да заплати на ЕВГ. АНГ. СТ. 489.00 лв,
сторени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнагражедние.
В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необлоснованост на
1
обжалвания съдебен акт.Оспорена е дадената от първостепенния съд оценка на заявление с
вх.№ **********/17.08.2021г. съдържащо според въззивника – признание, прекъсващо
погасителната давност, основана на обстоятелството, че визираната в заявлението сума е
различна от дължимата.Счита, според текста на заявленето – "да бъде посочена банкова
сметка, по която да бъде заплатена сума 920.61 лв,. по изпълнително дело, прекратено от
ЧСИ -Милена Джоргова", че е заявена връзка на признатата сума, с тази ,за която е водено
изпълнително дело при ЧСИ Джоргова.Сочи се обстоятелството, че сборът от дължимите
главница и лихви възлиза на 866.40 лв, а са признати 920.61 лв. т.е призната е дължима сума
в повече от 54.21 лв.Посочената разлика е обяснена с допълнителон начислена законна
лихва.Въззивникът счита, че през 2021г. съгласно чл.116 б.“а“ ЗЗД давността е прекъсната и
е започнала да тече нова давност – чл.117 ЗЗд, която е изтекла към завеждане на исковата
молба в съда.Давността не е изтекла и към момента доколкото е прекъсната с оспорването
от ответника направено с писмения отговор по делото – в този смисъл решение №257 от
30.04.2020г. по гр.д.№694/2019г. на ІІІ гр.о, на ВКС, в което е прието,че предявяването на
отрицателния установителен ист от длъжника, че вземането е погасено по давност, при
поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок е действие,
прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да
противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито в общия случай да
предприеме действия за принудително изпълнение.Посоченото волеизявление е разгледано
именно като акт – отказ от правните последици на зачитена на давността, погасяващ
правото на кредитора да иска принудително изпълнение, от който момента е започнала да
тече нова погасителна давност, периодът на която не е изтекъл към момента на сезиране на
съда.В подкрепа на становището си въззивникът сочи съдебна практика – решение
№65/03.06.2011г. по т.д.№600/2010г, І т.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и
даденото разрешеине, според което едно вземане винаги може да бъде признато,
включително след изтичане на давностния срок.По аргумент от чл.118 ЗЗД – след като
длъжникът може да изпълни и след изтичане на давността и това води до погасяване на
кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по – мзалкото – да признае вземането т.е
своето задължение.Това признание представлява отказ от позоваване на изтекла давност,
който е валиден след изтичане на давността.Счита че е налице и посоченото в решение
№186/19.03.2013г. на ВКС по гр.д.№927/2011г., ІV г.о изискване – ищецът изрично е
признал процесното вземане в заявлението от 17.08.2021г., в което вземането е достатъчно
индивидуализирано.Дори и да е била изтекла давност, за цялото или част от вземането, с
направеното признание давността е прекъсната и започва да тече нова давност.След
17.08.2021г. за процесното вземане е започнала да тече нова давност, която към датата на
подаване на исковата молба не е изтекла.Направеното изявление е разгледано, като
равностойно на отказ, изричен или мълчалив, от съдържанието на който по несъмнен начин
се налага извод ,че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
даввост.Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск.Заявено е и искане за заплащане на сторените в производството пред двете инстанции
разноски.
2
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ЕВГ. АНГ. СТ..В
законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответника, чрез упълномощения
адвокат Юлия Динева.В отговора се съдържа становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба.Становището се основава на виждането, че в жалбата не са посочени
конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи отмяна на обжалвания съдебен акт и не се
правят искания за събиране на нови доказателства.Изводите в първоинстанционния акт
относно спорния факт, относно извършено признание от С. на спорното вземане, в подадено
заявление №**********/17.08.2021г. се споделят, като правилни и законосъобразни в
съответствие с извършената цялостна проверка на спорните въпрости.Преповторено е
изложеното в жалбата разбиране относно обстоятелствата при което е налице отказ от
давност – отказът може да бъде изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва по
несъмнен начин да се направи извод, че дължникът не желае да се ползва от последиците на
погасителната давност, относно цялото парично задължение или част от него, а паричното
задължение да бъде индивиудализирано в достатъчмна степен.С оглед на това разбиране е
заявено, че представения в първоинстанцинното производство и така обсъден документ, не
притежава тези характеристики, посочена е различна сума, от дължимата по изп.дело, не се
сочи за какво се дължи сумата.Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, съобразено със събрания в хода на производството
доказателствен материал.
Съгласно чл.267, ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на
допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , произнася се по допускане
на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито
заседание.При тази преценка въззивният съд намери жалбата за подадена от активно
легитимирани лица, насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постъпила в
законоустановения срок.
При преценка за съответствие на жалбата с изискването по чл.261 т.4 ГПК, съдът
прецени, че предмет на производството са два иска – по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 и
чл.183, ал.1 ЗЗД и иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.69 ал.1 т.1 ГПК -размерът на цената на иска е: по искове за парични
вземания - търсената сума.Съгласно чл.71, ал. ГПК - за предявените с една молба искове в
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците, а според ал.2 за предявените с една молба искове в
защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.
Съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
минималната държавна такса е 50.00 лева, а според чл.18 ал.1 -за обжалване пред въззивна
инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за
първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
В разглеждания случай предмет на производството са два иска, в защита на различни
интереси, произтичащи от един и същ договор.По всеки от исковете се дължи минимална
държавна такса в размер на не по малко от 50.00 лева, а за въззивното производство ½ от
3
тази дължима сума или 50.00 лева.
Внесена е сума възлизаща на 25.00 лева, при това е отразен вальор с дата, предхождаща
датата на постановяване на обжалваното решение.
Тъй като действията по отстраняване нередовностите на жалбата са от компетентност
на първоинстанционния съд - текстът на чл.262, ал.1 ГПК е озаглавен – „Проверка от
първоинстанционния съд“ и при липса на надлежно проведена процедура по
администриране на жалбата, въззивният съд ще прекрати производството по настоящото
дело, изпращайки го на районния съд, за предприемане на необходимите действия за
отстраняване нередовности на жалбата.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№3/2022г. по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд, с оглед осъществяване на необходимите
действия по събиране на пълния размер от следващата се за производството държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4