Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 28.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 9240 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът "В.Е."А.”” АД, ЕИК ******** , ЕИК ********, твърди, че на 20.01.2016 г.
сключил с ответника З. „А.Б.”, ЕИК ********, застрахователен договор под
формата на полица, с клауза за покрит риск „ПЪЛНО КАСКО“ № 16-0300/354/5000021
за лек автомобил марка „Субару”, модел „Аутбек” с ДК № ******** и рама № *********.
Сочи, че автомобилът бил паркиран около 18:00 ч. на 16.04.2016 г. в гр. София
на ул. „Л.” пред №**. Поддържа, че около 11:30 ч. на 17.04.2016
г. установил, че автомобилът не се намира на посоченото място. Твърди, че
веднага уведомил органите на МВР и на място дошла дежурна група от 06 РУ при
СДВР, която извършила оглед на местопроизшествие и било образувано ДП №
1142/2016 г. по описа на 06 РУ прокурорска преписка № 12878/2016 г. по описа на
СРП срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Сочи, че в рамките на срока по чл. 403, ал. 2 от КЗ и т. 48.1 от Общите
условия (ОУ) на ответника към договора било съобщено за настъпилото
застрахователно събитие на застрахователя, като било подадено писмено
уведомление до ответника, при който била заведена щета под № 00300-16-217-501485. Поддържа, че съобразно
клаузите на договора и ОУ на ответника, ищецът предоставил всички необходими
документи, установяващи настъпването на застрахователното събитие, вкл. и
постановление на СРП за спиране на досъдебното производство ДП № 1142/2016 г.
по описа на 06 РУ при СДВР, водено срещу неизвестен извършител, както и 1 бр.
ключ за инкриминирания автомобил. Твърди, че последният документ бил представен
на 21.07.2016 г., като на основание чл. 106, ал. 1 от КЗ ответникът следвало в
15-дневен срок от подаването на последния документ да му изплати
застрахователно обезщетение, съобразно уговорената в договора застрахователна
сума в размер на 39 000 лв. Сочи, че изпратил до ответника покана за доброволно
изпълнение, която била получена от последния на 08.09.2016 г., като с писмо
изх. № 310 -02-5744/27.09.2016 г. ответникът уведомил ищеца, че отказва да му
изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета № 00300-16-217-501485
поради нарушение на т. 54.3 от раздел 14 от ОУ. Поддържа, че такава точка не
съществувала в ОУ, а към настоящия момент ответникът не изпълнил задължението
си за изплащане на застрахователно обезщетение, въпреки изпълнението на ищеца
на задълженията му. Твърди, че ответникът не му поискал и допълнителни
документи, с което нарушил императивната разпоредба на чл. 108 от КЗ. Счита, че
с немотивирания отказ на ответника и позоваване на несъществуваща точка в ОУ се
ограничавало правото му на защита. Счита, че отказът на ответника да му заплати
дължимото застрахователно обезщетение е неоснователен, необоснован и
противоречи на материалния закон. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 39 000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба (19.12.2016 г.) до пълното й изплащане, сумата от 966,09 лв.
- мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на това вземане -
05.08.2016 г. до датата на завеждането на настоящия иск. Претендира разноски.
Ответникът „З. „А.Б.” е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че настъпило застрахователно събитие - кражба на процесния
автомобил в периода между 16.04.2016 г. и 17.04.2016 г. в гр. София, като на
18.04.2016 г. при него постъпило уведомление за застрахователното събитие и
била заведена щета 0300-16-217-501485. Поддържа, че представител на собственика
на автомобила, а именно Б.Л.бил попълнил протокол за предоставените документи
във връзка със завеждането на претенцията за получаване на застрахователно
обезщетение за откраднат автомобил, като в същото било посочено, че се предават
1 бр. ключове за автомобила. Сочи, че същевременно в предложението-въпросник за
сключване на застраховка „Каско" на МПС от 15.01.2016 г. изрично било
посочено, че „В момента на сключване на застраховката разполагам с ключ
контактен 2 бр. и дист. за аларма 2 бр. - вгр.“. Твърди, че в предоставените
при сключване на застраховката ОУ в т. 56, във вр. с т. 54.3. изрично било
посочено, че застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, ако при кражба на цялото МПС не са представени декларирания брой в
Предложението за сключване на застраховката ключове и/или дистанционни
управления за МПС. Поддържа, че доколкото непредставянето на пълния набор от
ключове, с които застрахованият разполагал 3 месеца преди настъпването на
застрахователното събитие, представлявало изрично предвидено основание за
неизплащане на застрахователно обезщетение, на застрахованото лице било
отказано изплащането на обезщетение с писмо изх. № 310-02-4652/03/08.2016 г., а
отказът бил потвърден с писмо изх. № 310-02-5744/27.09.2016 г. (с копие до
КФН). Поддържа, че загубата или последващата липса на комплект
ключове/дистанционно за МПС било негативен факт, увеличаващ съществено
застрахователния риск, поради което застрахователят изрично предвидил ясно
деклариране на наличния брой ключове към момента на застраховане на МПС.
Твърди, че при настъпване на застрахователно събитие и невъзможността на
застрахования да представи декларираният към момента на сключване на
застраховката брой ключове било основание да не бъде изплащано застрахователно
обезщетение, ясно посочено в ОУ към момента на сключване на застраховката,
които били връчени и станали известни на застрахованото лице. Поддържа, че
поради непредставяне от страна на застрахования на втория комплект
ключове/дистанционни на автомобила основателно отказал изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно т. 56 вр. с т. 54.3. от ОУ, неделима част
от договора за застраховка Каско № 16-0300/354/5000021. В условията на
евентуалност твърди, че искът бил прекомерно завишен по размер с оглед
действителната стойност на застрахования автомобил, както и че дължимото
обезщетение било много по-ниско от претендираното с оглед износването и
естественото остаряване на автомобила. Намира за неоснователен и иска за
мораторна лихва поради акцесорния му характер. Моли предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Сочи, че Предложение за сключване на застраховка
„Каско“ на МПС не било попълнено от ищеца, а било попълнено от посочения в него
брокер - Мария Бърдарова, като вече попълненото заявление било предложено за
подпис на представителя на ищеца - Б.Л.. Поддържа, че собственият на
дружеството автомобил марка „Субару“, модел „Аутбек“ бил закупен на търг в
интернет, като автомобилът пристигнал от Америка на пристанището в Хамбург, а в
Хамбург автомобилът бил посрещнат от лицето В. Ю., който оформил необходимите
документи, вкл. и дължимите митнически сборове и налози. Сочи, че след
извършване на тази дейност автомобилът бил репатриран до България, като
автомобилът пристигнал с един ключ и никога ищецът не бил притежавал втори
такъв.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа, че с полагане на подпис на
въпросника-предложение представител на ищеца бил удостоверил верността на
съдържанието, отговорите на въпросите и декларираното в частния документ -
Предложение за сключване на застраховка. Твърди, че ищецът декларирал, че е
получил необходимата му преддоговорна информация, както и че при невярно или
неточно посочени и/или премълчани от него данни в предложението,
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи,
че същевременно в предложението било ясно и недвусмислено посочено, че в
момента на сключване на застраховката, дружеството ищец разполагало с ключ
контактен - 2 броя и дистанционни за аларма - 2 броя вградени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори относно наличието на твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение възникнало между страните въз основа на Полица „ПЪЛНО КАСКО“ № 16-0300/354/5000021 за лек
автомобил марка „Субару”, модел „Аутбек” с ДК № ******** и рама № *********, което е породил своето правно
действие. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото
екземпляр на договора и квитанции за платени застрахователни премии.
Не се спори(ищецът
не поддъжа в хода на устните състезания и писментите си бележки възражението
си), че съгласно действащите към момента на сключване на застраховката ОУ в т. 56, във вр. с т.
54.3 изрично е посочено,
че застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
ако при кражба на цялото МПС не са представени декларирания брой в
Предложението за сключване на застраховката ключове и/или дистанционни
управления за МПС,
установяващо се и от представени от ответника ОУ.
Не се спори
и относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил за периода
16.04.2016 г. - 17.04.2016 г., установяващо се и от представеното Удостоверение от 06
РУ-СДВР и Постановление за спиране на
наказателното производство на СРП. Макар те да установяват заявлението на ищеца
относно извършеното престъпление, доколкото компетентните органи не са
установили местонахожданието на МПС, следва да се приеме, че то е
противозаконно отнето.
Не се
спори, че ищецът е уведомил писмено
ответника за
отнемането на автомобила, за което е била заведена щета под № 00300-16-217-501485. Предал е
необходимите документи и 1 бр.
ключ за автомобила.
По фактите
съществува спор единствено относно броя ключове, притежавани от ищеца.
Съгласно в Предложение-въпросник
за сключване на застраховка „Каско" на МПС от 15.01.2016 г. изрично било
посочено, че „В момента на сключване на застраховката разполагам с ключ
контактен 2 бр. и дист. за аларма 2 бр. - вгр.“
Твърдението
на ищеца е, че документът, макар подписан от ищеца, не е бил изготвен от него.
Попълнилото текста лице е отразило неверни обстоятелства относно броя на
ключовете, като законния представител на ищцовото дружество е поставил своя
подпис.
Това оспорване се явява такова на съдържанието на частен
свидетелстващ документ, изходящ от лицето сочено като негов автор. Той съдържа неизгодни за издалата го страна
факти и следователно се ползва с висока доказателствена стойност. В случая не
се твърди неавтентичност в проявната форма на материална подправка на текста съществуващ
пред подписа, предприето след
материализиране на волеизявлението. Кой е технически е написал изявлението -
лично автора или трето лице е без правно значение, тъй като лицето поставило
подписа си е направило изявлението свое,
удостоверявайки верността на
отразеното. С оглед на това и при приложение на ограничението по чл.164, ал.1,
т.6 ГПК, при заявено възражението от
ответника, не бяха допуснати свидетелски показания за опровергаване на този
изходящ от ищеца документ. Следователно ищецът е притежавал два ключа, като е
предал един ключ.
По делото е
изслушано заключение на ССЕ, която съдът кредитира като обоснована, съгласно
която пазарната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 40 810 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Между страните е
възникнал валиден договор за застраховка по см. на Чл. 343, ал.1 КЗ, включващ като покрит риск
противоправното отнемане на посочения автомобил.
Правната връзка
е породила своето правно действие за периода 20.01.2016 г. - 20.07.2016 г.,
като за времето от 16.04.2016 г. до 17.04.2016 г. е настъпило застрахователното
събитие.
По
делото се установи наличието на факт, предвиден от страните в т. 56, във вр. с т. 54.3 от ОУ,
като основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение - при кражба на цялото МПС не са представени
декларирания брой в Предложението за сключване на застраховката ключове и/или
дистанционни управления за МПС.
Съгласно императивната норма на Чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие. Нормата изисква установяването на пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя,
и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото(Р№49/29.07.2013 г. по т.д.№480/2012 г. на І ТО). При
липса на доказателства твърдяното от касатора неизпълнение да е способствало
настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие
върху него, или пък това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат
предотвратени вредите от събитието т.е. невъзможността откраднатото имущество
да бъде открито, то
не се явява правопрепятстващ изпълнението на паричното задължение факт по см. Чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ. Макар да се установи, че ищецът е притежавала втори ключ, не се доказва липсата му да
е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС. Следователно застрахователят дължи заплащане на
обезщетението.
Съобразно нормата на Чл. 400, ал.1 и 3 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. Застрахователната сума е 39 000 лв. и не надхвърля действителната стойност
на имуществото - 40
810 лв. Това налага извода за основателност на иска за главница в пълния
предявен размер.
Съгласно нормата на
чл.405, ал.1 КЗ срокът за плащане не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.
Последният
представен документ е от 21.07.2016 г., от когато тече 15 дн. срок.
Следователно от 06.08.2016 г. налице забава, като размера на обезщетението по
чл.86 ЗЗД е 1462.62 лв., т.е. искът е основателен в
пълния предявен размер - 996,09 лв..
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно
представената справка то чл.80 ГПК: 1 610 лв. ДТ; 2000 лв. адв. възнаграждение;
1600лв. за експретизи.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.”***, р-н "Оборище", бул."***********да
заплати на "В.Е."А.””
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от представлявано от Б. Д. Л. чрез адв. С.Р.Т.
от АК-Хасково, гр.Димитровград, ул."****Б.І" сумата 39 000 лв. застрахователно обезщетение на осн. чл.405, ал.1 КЗ, ведно със
законна лихва от 19.12.2016 г., както и мораторна лихва за забава за периода
06.08.2016 г. - 18.12.2016 г. в размер на
996,09 лв. на осн. чл.86 ЗЗД, както и 5210 лв. разноски на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: