№ 6737
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110171718 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Я. А. С. против И. П. И..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания в следствие на причинената на майка й
телесна повреда, лечение и смърт, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените исковете. Твърди, че не е
налице активна легитимация на ищцата. Оспорва смъртта на М. Й. да е следствие на
настъпилото 5 години по – рано ПТП.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено удостоверение за наследници от 25.08.2020г., видно от което
ищцата е единствен наследник на М. П. П. Й..
Представена е епикриза от 29.01.2020г., удостоверяваща здравословното състояние на
ищцата.
С присъда от 15.02.2018г. по НОХД № *****/****г., СРС, 136 с-в е признал
ответникът И. П. И. за виновен в това, че на 06.12.2015г., при управление на МПС, при
движение на заден ход, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката М. П. П. Й., изразяваща
1
се в двуглезенно счупване на малкопищялен и голямопищялен израстък на лява подбедрица,
причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.
Като доказателство по делото е прието удостоверение от НАП, от което се
установява, че последният трудов договор на ищцата е бил прекратен на 01.06.2012г.
По делото е разпитан св. Л. Кр., която твърди, че след инцидента с майката на ищцата
през 2015г. Я. поела изцяло грижата за М.. Това се отразило психически зле на ищцата.
Паднала духом, затворила се вкъщи, била постоянно до майка си, не излизала никъде.
Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че съдът намира иска за допустим, доколкото
в исковата молба са изложени твърдения за претърпени от самата ищца неимуществени
вреди, поради което твърденията на страните следва да се обсъдят по същество на спора, а
евентуалната основателност на възраженията на ответника биха довели до отхвърляне на
иска, но не и до прекратяване на делото.
Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: да е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че по делото остана недоказано противоправно поведение от страна на
ответника по отношение на ищцата. Действително от представената присъда от 15.02.2018г.
по НОХД № *****/****г., СРС, 136 с-в, се установява, че ответникът И. П. И. е бил признат
за виновен в това, че на 06.12.2015г., при управление на МПС, при движение на заден ход,
нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пешеходката М. П. П. Й., изразяваща се в двуглезенно счупване на
малкопищялен и голямопищялен израстък на лява подбедрица, причинило на пострадалата
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.
Това противоправно поведение обаче е установено по отношение на М. Й., майка на
ищцата, но не и по отношение на самата ищца.
Ето защо, дори и да се приеме, че ищцата е търпяла вреди, в какъвто смисъл са
показанията на св. Л. Кр., която твърди, че след инцидента с майката на ищцата през 2015г.
Я. паднала духом, затворила се вкъщи, била постоянно до майка си, не излизала никъде, то
същите не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Липсва и причинна връзка между противоправното поведение на ответника по
отношение на майката на ищцата и настъпилата смърт на М. Й.. Видно от събраните по
делото доказателства, инцидентът е настъпил през 2015г., а Й. е починала 5 години по –
2
късно. По никакъв начин не се установява, че смъртта на Й. е настъпила имено следствие на
ПТП-то.
Липсата само на един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД води до
недоказаност на иска, без да е необходимо обсъждане наличието на останалите елементи от
състава.
Ето защо, искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника. Същият не представя
доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу И. П. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
14.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3