№ 194
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502206 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е поредана чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 323 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 9009/2019 г. Софийски
Градски съд е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Н. И. Н.
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 16 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение над доброволно изплатената сума от 24 000 лв. за
неимуществените вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на
01.03.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за
разликата над така присъдените 16 000 лв. до пълния претендиран размер от
46 000 лв.
1
Недоволен от решението в частта, с която претенцията е отхвърлена, е
останал ищецът Н.Н., който го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в
нарушение на материално-правнта норма на чл. 52 от ЗЗД и на залегналия в
нея принцип на справедливост, първоинстанционият съд е определил твърде
нисък размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди. В
тази връзка счита, че съдът не е отчел телесните увреждания и трайните
последици от тях, в т.ч. явния белег на челото, както и артрозните промени в
областта на травмирания прешлен, които ще прогресират. Искането към
въззивния съд е искът да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва
въззивната жалба по съображения, изложени в подадения в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Софийският Апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото и
становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт, в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинени на
Н. И. Н., които се претендират пряко от застрахователя по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на виновния за произшествието водач на
„Фолксваген Пасат” с рег. номер ***.
Решението на Софийски градски съд в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 16 000 лв. като
обезщетение за неимуществените вреди от процесното произшествие, като
необжалвано, е влязло в законна сила. С оглед на това, основанието на
предявените искове, респ. елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1
от КЗ /отменен, но действал към момента на възникване на спорните
отношения/ за ангажиране отговорността на застрахователя на делинквента,
се явяват установени със сила на присъдено нещо, а именно: извършено
противоправно и виновно деяние от водач на МПС, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, от което са причинени
неимуществени вреди на ищеца Н., намиращи се в причинна връзка с
противоправното деяние.
2
Самият механизъм на произшествието е изяснен от протокола за ПТП и
приетата по делото автотехническа експертиза, от които се установява, че на
01.03.2015 г. застрахованият при ответника водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с per. № ***, докато се движел по магистрала D1 в
Република Чехия с посока гр. Прага, в лявата лента за движение, заспал зад
волана и при км. 99+400 реализирал удар с движещия се пред него в същата
посока, но в дясната пътна лента, товарен автомобил „ДАФ ЛФ45“ с чашка
регистрация. Причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лекия автомобил, който е заспал по време на движение, вследствие
на което превозното средство се е отклонило надясно, навлязло е в дясната
лента за движение, където е застигнало и ударило със своята предна дясна
част задната лява част на товарния автомобил.
В резултат, на пътуващия в лекия автомобил ищец Н. според
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебномедицинска
експертиза са причинени мозъчно сътресение със степенна промяна на
съзнанието, причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота, разкъсна рана на главата челно и счупване на 12-ти гръден прешлен,
причинило на пострадалия, трайно затруднение на движенията на снагата за
срок по-дълъг от 30 дни. След инцидента ищецът бил прегледан по спешност
в болница в Чехия. Бил е диагностициран сразкъсна рана на челото 3 см.,
обработена хирургически-шев, установено е мозъчно сътресение без изпадане
в кома, счупване - комресионно с клиновидна форма на ТХ12, със свободен
гръбначномозъчен канал, без парези. Препоръчана е хоспитализация след
завръщане в България.
На 10.03.2015 г. Н. е бил хоспитализиран в НХК - ,,Пирогов”, къдено на
следващия ден е опериран по повод счупването на дванадесети гръден
прешлен ТХ12. Лечението е протекло чрез вертебро-пластика, т.е.
изграждане на тялото на прешлена, за да се възвърне неговата форма, чрез
вкарване на костен цимент. Изписан е с подобрение, вертикализиран.
Лечебният и възстановителен процес е продължил 5-6 месеца. Болките и
страданията, които е търпял, са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите 20-25 дни след оперативната интервенция, както и в
началото на раздвижването. За в бъдеще при натоварване, стоене прав, при
промени във времето ищецът може да се оплаква от болки, ограничена
подвижност в областта на гръбнака, трайно ще е напредването и на
артрозните промени в областта на травмирания прешлен.
След изписване на ищеца от болницата му е препоръчано да носи корсет
шест месеца. Три месеца този корсет е носен денонощно, а останалите три
месеца е носен само през деня, за да може да се поддържа мускулатурата.
Приемани са болкоуспокояващи, като е бил създаден режим да не стои дълго
време прав, да няма резки движения, да няма натоварване на гръбнака. В
случая е провеждана рехабилитация чрез плуване. Възстановяването на
3
структурата на прешлена отнема до една година. Вещото лице е потвърдило в
заседанието от 02.05.2019 г., че травмата на главата е възможна и при
поставен колан, тъй като главата е свободна от колана и може да достигне до
стъклото на предна дясна врата, което кореспондира на белега, намиращ се от
дясната страна на ищеца. От назначената и приета по делото КМАТЕ, също се
потвърждава, че при поставен предпазен колан, пострадалият може да получи
същите увреждания, като тези отразени в медицинската документация.
Ищецът има периодично главоболие. Движи се самостоятелно. В
областта на гръбнака има болезненост, която съобщава, че се отключва при
натоварване, при продължително стоене прав, при промени във времето. Има
белег на дясната вежда около 1,5 см от разкъсно-контузна рана. Снагата има
пълен обем на движение, но в крайните фази на навеждане и на изправяне има
болезненост.
Така очертаните факти и обстоятелства по делото дават основание на
въззивния състав да приеме за доказани търпените неудобства, болки и
страдания от получените травми от ищцата, които по своя характер и
интензитет са били силни и относително продължителни. Съдът, като отчете
претърпяната оперативна интервенция, изразяваща се в вертебро-пластика,
представляваща изграждане на тялото на прешлена, за да се възвърне
неговата форма, чрез вкарване на костен цимент, която е била успешна,
разкъсната рана на челото, обработена хирургически с шев, от който е останал
външен белег, наличието на трайно увреждане, изразяващо се в напредване на
артрозните промени в областта на травмирания прешлен, който обаче е
възстановен по функции и форма, затрудненията, болката и ограничената
подвижност в областта на гръбнака при натоварване, стоене прав, при
промяна във времето, както съобрази и икономическите условия в страната,
както и практиката на съдилищата в други подобни случаи, намира, че
обезщетението, което е справедливо, в случая възлиза на 40 000 лв.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това
изрично е прието и в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Ето защо и
като съобрази всички обективни обстоятелства, които са от значение за
определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, а именно
характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, възрастта на пострадалия към датата на инцидента /на 47 г./,
както и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, вкл. в
аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и съобразявайки се с принципа на
справедливост, въззивният съд счита, че претенцията е основателна до размер
на сумата от 16 000 лв., като се отчете извънсъдебно изплатеното от
4
ответника обезщетение от 24 000 лв. за репариране на същите претърпени от
ищеца увреждания. Посоченият размер на обезщетението не е занижен, а
съответен на вредите, търпени от ищцата Н. от процесното ПТП. Ето защо,
развитите във въззивната жалба възражения на въззивника в обратен смисъл
не могат да бъдат споделени.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответното дружество сумата от 200 лв., направени
разноски пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА Решение № 323 от 14.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 9009/2019 г. на СГС, І ГО, изменено с Определение № 5531 от 12.03.2020 г.
в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, № 44,
ет. 1, ап. 3, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 200 лв., направени разноски пред
въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5