Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260038
гр. ВРАЦА, 15.02.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 10.02.2021 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Росица Иванова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 2 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 261369/07.11.20 г. на Ц.М.И.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. В.З., срещу решение на районен съд гр. Мездра №
260052/20.11.20 г. постановено при признание на иска по чл. 237 от ГПК, по гр.
дело № 837/19 г. по описа на районен съд гр. Мездра, с което съдът е УВАЖИЛ в
установителната и осъдителна част предявения от Т.С.К. *** иск за собственост
по отношение на ГАРАЖ находящ се в село ***, общ. гр. Мездра, с идентификатор
по КК на селото 44745.501.357.2.
В жалбата се релеавират оплаквания за допуснати от
районен съд нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателката
признава, както в проведеното с. з. пред първостепенния съд, така и във
въззивната жалба, че спорният гараж е
построен от родителите на ищцата и се е владял
от тях до смъртта им, а след това от ищцата, като това владение от страна
на ищцата и нейните родители е продължило повече от 30 години. Гаражът е във
владение на ищцата и към момента на подаване на въззивната жалба.
Жалбоподателакта Ц.И. заявява, че тя никога не е владяла имота /гаража/ и едва
на 24.08.20 г., след предявяване на иска за собственост срещу нея, при
заплащане на местни данъци и такси, узнала, че процесният гараж попада в
собствения й недвижим имот според новия кадастрален план на село ***. Г-жа И. твърди,
че не желае в имота си чужда незаконна собственост, която не владее и за която
следва да заплаща местен данък. В тази връзка, тя оспорва иска и желае
премахването на незаконния гараж. С оглед на изложеното становище, според
жалбоподателката не са налице изискванията на чл. 108 от СК, доколкото
задължителна предпоставка за уважаване иска по чл. 108 от ЗС било владението на
спорния имот от ответника в производството, а в конкретния случай тя никога не
е владяла гаража, той е бил във владение на родителите на ищцата и след тяхната
смърт се владеел от нея самата, като въззивникът И. никога не е имала претенции
към гаража.
При изложените оплаквания, според г-жа И. районен
съд неправилно е приел, че тя е признала процесния иск за собственост. Моли за
отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от
настоящата инстанция, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира
съдебни разноски.
Ответникът в производството Т.С.К., чрез адв. К. Т.
от Врачанска адв. колегия, представя отговор, в който мотивира становище за
неоснователност на жалбата, претендира съдебни разноски.
Страните нямат доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Подадена въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за неоснователна при
следните съображения:
Първостепенният районен съд гр. Мездра е сезиран от Т.С.К. *** с искова
молба на сочена срещу Ц.М.И. ***, с която ищцата предявява осъдителен иск за
собственост с предмет гараж в село ***,
общ. гр. Мездра с идентификатор по актуалната кадастрална карта на селото 44
745.501.357.2. Ищцата твърди, че гаражът е нейна собственост, тъй като е
изграден от родителите й, които са във владение на гаража до смъртта си, а след
това тя е продължила владението, като общо то /владението/ е продължило повече
от 30 години. И тъй като в КК на селото гаражът е отразен, като находящ се в
недвижим имот с идентификатор 44 745.501.537, който е собственост на ответницата,
според ищцата за нея е налице правен интерес да предяви процесния иск за
собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК Ответницата Ц.И. не е представила отговор.
Извън едномесечния срок за отговор, с вх. № 261105/18.11.20 г. тя е
представила становище, в което не оспорва фактическите твърдения на ищцата. Успоредно
с това заявява, че гаражът й пречи, не е законно изграден, не е естетичен и
следва да се премахне. Твърди, че е подала молба до Кмета на община Мездра за
премахване на гаража и това предстои. В проведеното пред районен съд открито
съдебно заседание по делото на 19.11.20 г., ответницата се е явила лично и е
била редовно представлявана от адв. В. З. от Врачанска адв. колегия. В това
съдебно заседание, отново не са оспорени фактическите твърдения на ищцата, като
адв. З. е казал, че гаражът вече има собственик в лицето на ищцата. Страните са
заявили твърдения във вр. с провеждане на административна процедура пред Кмета
на община гр. Мездра по бъдещо премахване на гаража. В това заседание, на осн.
чл. 146 от ГПК районен съд е докладвал постъпилата искова молба, като в доклада
е отразено, че ответницата признава иска. В съдебния протокол, който
представлява официален документ и на основание чл. 179 от ГПК е доказателство
за изявленията на страните, процесуалният представител на ответницата адв. З. е
заявил, че не прави възражения по извършения от съда доклад по делото, тоест не
се оспорва признанието на иска. В съдебния протокол е отразено и искането са
правно основание чл. 237, ал. 1 от ГПК на адв. Т., процесуален представител на
ищата, за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне на съда с решение
съобразно признанието на иска. При така заявените становища на страните,
районен съд е държал протоколно определение от 19.11.20 г., с което на осн. чл.
237, ал. 2 от ГПК съдебното дирене е прекратено и е даден ход на устните
състазения, като ответницата, чрез представляващия я адвокат З., отново е пледирала
за постановяване на съдебен акт съобразно направеното признание на иска. При
изложените обстоятелства и след преценка на представените с исковата молба
писмени доказателства, които не са оспорени от страните, първостепенният
районен съд е постановил атакуваното решение при признание на иска, уважавайки предявения
ревандикационен иск за процесния гараж.
С оглед изложените обстоятелства по делото, окръжен съд намира от ПРАВНА
страна следното:
В конкретния случай, по същество основното релевирано оплакване във
възззивната жалба е за липса на изразена воля от въззивника Ц.И. за признание
на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.
Признанието по правната си природа е близко с отказа от иска като акт, с който
ищецът се разпорежда със своето право на иск. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от
защита на ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което
признава претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието
на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване
на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави
съда да постанови решение по чл. 235 от ГПК. Веднъж валидно направено,
признанието на иска не може да бъде оттеглено според разпоредбата на чл. 237,
ал. 4 от ГПК Ако признанието на иска е опорочено, това е основание за
прогласяване на неговата нищожност или унищожаването му по исков ред, като
признаването на порока с влязъл в сила съдебен акт е основание за отмяна на
решението по чл. 237 или 235 ГПК, в който смисъл е решение № 141/14.06.2016 г.
по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, 4-то гр. отделение.
В процесния случай, в проведеното отрито съдено заседание пред районен съд
на 19.11.20 г. ответницата Ц.М.И. е присъствала лично и е била представлявана
от адв. З.. В съставения съдебен протокол достатъчно ясно са отразени, с
обвързваща съда доказателствена сила, изявленията на адв. З., който от името на
ответницата, която представлява, е заявил признание на иска, а в пледоарията си
по същество е поискал да се постанови съдебно решение при направеното признание
на иска. При това положение, окръжен съд намира за неоснователно оплакването на
въззивника И. за липса на изразена воля от нейна страна за признание на иска.
В случай, че жалбоподателката твърди, че признанието на иска е опорочено,
то това е основание за прогласяване на неговата нищожност или унищожаването му
по исков ред, като признаването на порока с влязъл в сила съдебен акт е
основание за отмяна на решението.
В конкретния случай, според окръжен съд признанието на иска е валидно
заявено от ответницата и на основание чл. 237, ал. 4 от ГПК, съдът намира, че
тя не може да го оттегли. Признанието е обективирано в официален свидетелстващ
документ, какъвто е съставения протокол от проведеното открито съдебно заседание
на 19.11.20 г. по гр. дело № 837/19 г. по описа на МРС, поради което и
наличието на признанието правилно е било съобразено от първоинстанционния съд
при постановяване на решението на основание чл. 235 от ГПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че първоинстанционото
решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като
неоснователна да се остави без уважение.
Следва да се посочи, че процедурата по премахване на гаража като незаконно
построен е административна по своя правен характер и се развива успоредно и
независимо от настоящия исков процес, който има цел да защити спорното
субективно материално правно на собственост относно процесния гараж.
При този изход на правния спор жалбоподатката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата Т.С. направените по делото разноски за въззивна
инстанция в размер от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения окръжен съд гр. Враца
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 260052 от 20.11.2020 г.
постановено по гр. д. № 837/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ц.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.С.К. С ЕГН ********** ***
сумата 300 лв. съдебни разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател ...... 1......... 2.........