Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Харманли 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА
КИТОВА
при секретаря Т.Ч., с
участието на прокурора ..........................., като разгледа докладваното
от Председателя Гражданско дело № 23
по описа на Районен съд гр. Харманли за
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А.
– Франция, действащ чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.
А., клон България, чрез юрисконсулт Н.А. М. срещу Д.П. М. с ЕГН: **********, адрес ***, за
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
следните суми:1369.74 лв.,
представляваща главница по револвиращ креди; 249.63 лв., представляваща
договорна, лихва по кредита за периода от 01.12.2018 до 09.05.2019; 71.05 лв.,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода с
09.05.2019 до 11.11.2019. или общо дължима сума 1690.42 лв., ведно със
законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендират се съдебните разноски в заповедното производство
в размер на 33.81, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00/петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по
настоящото производство размер на 33.81
-държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 /сто лева/ лв.
В исковата молба се
твърди, че бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-15670360 от Д.П.М., като
последната се съгласила, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпусна
револвиращ потребителски кредит пол формата на кредитна карта MasterCard. На
07.03.2018 Д.П. М. е активирала, предоставената и от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А ", клон България кредитната карта No *** , с максимален кредитен
лимит в размер 1500.00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции -
теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Д.П. М. е
преустановила редовното обслужване
на кредитната карта 01.12.2018, когато е последното и
плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1619.37 лева. Поради
неизпълнение на задълженията кредиторът
блокирал използването й. Въпреки многократните опити за контакт длъжника и отправените му
покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава да не
изпълнява, което пораждало интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на
подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната
карта бил в размер на 1619.37 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 1369.74, както и договорна
лихва от 01.12.2018 (първа пропусната вноска) до 09.05.2019 (дата на изпращане
на покана за доброволн изпълнение) върху използваната сума в размер на 249.63
лв. Д.П. М. дължала и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 71.05 / с думи/ лв. за периода от 09.05.201 (дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.11.2019 (дата на
завеждане на дело).
За събирането на
посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.Л.", клон България е
подало Заявление за издаване на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен
съд гр. Харманли. По частно гражданско дело №1203/2019г е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. На основание чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. При наличие на
предпоставките моли да се постанови на основание чл. 238 от ГПК, неприсъствено
решение.
В законоустановения срок
по чл.131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника. Същият оспорва предявените искове и ги счита за неоснователни. Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. №1203/2019г. по описа
на РС Харманли в полза на ищеца е
издадена Заповед № 377 от 28.11.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за
следните суми: главница в размер на 1369.74, както и договорна лихва от 01.12.2018 (първа
пропусната вноска) до 09.05.2019 (дата на изпращане на покана за доброволн
изпълнение) върху използваната сума в размер на 249.63 лв.; обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 71.05 лв. за периода от 09.05.2019 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.11.2019 (дата на завеждане
на дело), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Тъй като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. В изпълнение на указанията в предоставения
едномесечен срок ищецът е депозирал настоящата искова молба.
По делото е представен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD-15670373 от
21.08.2018 г., сключен между ответницата в качеството на кредитопoлучател,
и ищеца, в качеството на кредитор. Видно от съдържанието му кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 1 000.00 лв., по-късно
увеличен на 1 500.00 лв при дължима годишна лихва и
такси за ползването му, посочени в договора. В същия този договор е посочено,
че лихвения процент е 35,55 %, а ГПР е 41,
96 %. Дължими са такси за теглене от банкомат, месечна такса обслужване и
справка за разполагаемост. Съгласно чл. 2 кредиторът следвало да издаде на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която се
осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит.
Картата позволявала чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати
(АТМ), плащания през терминални устройства (POS), така и други услуги, посочени
в договора. В чл. 4 е уговорено, че кредитополучателят може да използва
услугата "покупка на изплащане" в мрежата от търговски партньори на
кредитора. Предвидено е за всяко ползване на услугата да се подписва приложение
към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията, а неплатени
вноски от тази услуга да се удържат от размера на
разполагаемия кредитен лимит.
Кредитната карта е получена от ответника Д.П.М. по
куриер, лично на 31.01.2018г., срещу лична карта.
От приетото като компетентно изготвено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че усвоените суми по кредитна
карта CARD – **** / 21.01.2018г.
от Д.П.М., включително удържаните суми за проверка на наличност и такси за
транзакции, са изтеглени на следните дати и в посочения размер,както следва: АТМ за периода от
09.03.2018г. до 19.09.2018г. в размер на 1 680.00 лева; АТМ такса за
периода от 09.03.2018г. - 19.09.2018г. в размер на 51.60лева; усвояване на стоков кредит на 22.01.2018г в
сумата в размер на 218.40 лева. Експертът е посочил, че претендираната главница
по револвиращия кредит е в размер на 1 317.70 лв.;
договорната лихва от 01.12.2018г. (датата на първата пропусната вноска) до
09.05.2019г. (датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) върху
използваната сума е в размер на 229.63 лв. (колона 3, от Таблица № 6);
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.05.2019г.,
датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до 11.11.2019г. е в размер на сума 68.45
лв
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 240. ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесиите вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за
установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на
заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.
Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От съвкупния анализ на
събрания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде
направен обоснован извод при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки
CREX-15670360 Д.П.М. е дала
съгласието си, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит, под формата
на кредитна карта MasterCard. На 07.03.2018г. Д.П.М. е активирала, предоставената от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България кредитна
карта CARD -*** с максимален
кредитен лимит 1 000.00 лв., по-късно
увеличен на 1 500.00 лв. Въз основа на това за
кредитополучателя възниква задължение да погасява в срок минимална месечна
вноска, размерът на който, според Общите условия, зависи от усвоената сума.
Следва да се отбележи, че няма данни кредитополучателят
да е подавал жалби и да е правил оплаквания пред компетентните органи във
връзка с ползването от трето лице на тази карта. Ето защо и доколкото именно
той е титуляр на същата, съгласно подписания от него договор, то в случая може
да се направи обоснован извод, че именно той е и лицето, което реално е
ползвало картата, извършвало е съответни операции с нея и следователно дължи
плащане на изразходваните средства. Това е така дори да се приеме, че картата е
ползвана от трето лице /което обстоятелство не се установи в производството/,
доколкото правата и задълженията по договора се носят именно от страната по
него – от кредитополучателя.
Безспорно се установява, че са усвоени суми по кредитна карта CARD - ***/21.01.2018г. от
Д.П.М., включително удържаните суми за проверка на наличност и такси за
транзакции, са изтеглени на следните дати и в посочения по-долу размер: АТМ на
09.03.2018г. в размер на 400.00 лева; АТМ на 27.03.2018г. в размер на
150.00 лева; АТМ на 18.04.2018г. на
110.00 лева; АТМ на 25.06.2018г. в размер на 200.00лв.; АТМ на 14.08.2018г. в
размер на 300.00лв; АТМ на 22.08.2018г. в размер на 120.00лв; АТМ на 10.09.2018г. в размер на
100.00 в.; АТМ на 19.09.2018г. в размер на 300.00 лева; АТМ такси от 09.03.2018г. до 19.09.2018г.размер
на 51.60 лв; усвояване на стоков кредит на 22.08.2018г. в размер на 218.40 лв.
От страна на особения представител не бяха направени
възражения относно размера на исковите претенции, както и по отношение на
заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза.
Предявените искове са доказани по своето основание, налице
са всички изискуеми предпоставки: сключен договор за кредит, активирана от
кредитополучателя кредитната карта, извършвани от титуляра съответни транзакции
и плащания с нея, неизпълнение на задълженията за плащане на съответните
месечни погасителни вноски, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
уважени в размер определен от заключението на вещото лице, а именно: главница
по револвиращия кредит е в размер на 1 317.70 лв., като за
рзликата над този размер до пълния предявен размер 1369,74 лв.; договорната
лихва от 01.12.2018г. (датата на първата пропусната вноска) до 09.05.2019г.
(датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) върху използваната
сума е в размер на 229.63 лв. (колона 3, от Таблица № 6) като за рзликата над
този размер до пълния предявен размер 249,63 лв.; обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 09.05.2019г., датата на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение до 11.11.2019г. е в размер на сума 68.45 лв, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер 71,05 лв. Вземането за главница е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1203/2019
г. по описа на РС – Харманли – 25.11.2019г., до окончателното й
изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
разноските, сторени в заповедното производство, следва да се присъдят с
решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 83,81 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство е извършил разноски в общ размер на 905,32
лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата
на чл. 37 ЗПП препраща
към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в
исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед
уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в размер на 80,11 лв., както тези, направени
в хода на настоящото производство, които възлизат на 865,35 лв.
Така мотивиран, РС Харманли
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д.П.
М. с ЕГН: **********, адрес ***, съществуването на вземането на
ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С. А. – Франция, действащ чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., клон България, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: София, ж.к****, за следните суми: 1 317.70 лв. –
изискуема главница по договор за револвиращ потребителски кредит от
21.01.2018г., 229.63 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до 09.05.2019г. и 68.45
лв. – мораторна лихва за периода от
09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като исковете за разликата над сумата от 1317,70 лв до пълния
предявен размер 1369,74 лв. за главница, над сумата от 229.63 лв. до пълния предявен размер от 249,63 лв. за
възнаградителна лихва за периода от
01.12.2018г. до 09.05.2019г. и над сумата от 68,45 лв. до пълния предявен
размер от 71,05лв. за мораторна лихва за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г.
ОТХВЪРЛЯ, за които суми е издадена
Заповед № 677/28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 1203/2019 г. по описа на РС Харманли.
ОСЪЖДА Д.П. М. с ЕГН: **********, адрес ***, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А. – Франция, действащ чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., клон България, ЕИК: ***4, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ж. к. ****, сумата от 80,11 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 865,35 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: