О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
15.06.2023 г.
Подписаната Елица Димитрова- съдия в
АС-Русе, докладчик по адм.д. 96/2023г. по описа на АС-Ловеч, командирована
съгласно заповед РД-08-172/25.05.2023г. на Председателя на ВАС , определен на
случаен принцип чрез системата за
случайно разпределение на делата съобразно протокол за избор на съдия докладчик
от 19.05.2023г., в закрито заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета
година, разглеждайки административно дело № 96 по описа за 2023 година на АС-Ловеч за да се
произнесе, съобрази:
С разпореждане от 30.05.2023г. ,връчено
на 05.06.2023г. на ищеца Г.В.В. са дадени изрични указания, с указаните
последици от неизпълнение в 7 дн.срок :
да представи доказателство за внесена
държавна такса в размер на 10, 00 лева по сметка на Административен съд Ловеч
ако
желае освобождаване от д.т. изрично да посочи основанията по чл.83 от ГПК, в
т.ч. да посочи разполага ли с парични влогове и имущество
да формулира ясен и точен петитум и
фактически основания като посочи от кой точно административен акт, действие или
бездействие и съответно на кои административни органи или длъжностни лица са
произтекли неимуществените вреди в претендирания размер от 45 хил.лева и в
какво точно се изразяват последните като конкретизира изрично дали посочената
от него заповед на началник на затвора Плевен за определяне на „специален режим
на изтърпяване на наказанието“ е отменена ; дали претенцията му е вследствие на
определения режим на изтърпяване на наказанието или е в резултат на действия /
бездействия и актове на администрацията на затвора Плевен при и по повод
изпълнение на наказанието като точно формулира в какво се изразява, ако
претенцията му за вреди е свързана с незаконосъобразно действие или бездействие
точно и ясно да го посочи и формулира в какво се състои незаконосъобразността
му.
С молба
вх.№ 1712 / 14.06.2023г. по описа на АС-Ловеч, изпратена с п.кл. по
рег.№ М-2094 от 12.06.2023г. на Затвора Ловеч, т.е в срок, ищецът е депозирал
молба за освобождаване от д.т., ведно с декларация по чл.83 ГПК, по която съдът
дължи произнасяне.
Разгледана по реда на чл.83 ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК
молбата за освобождаване от д.т. е основателна на база изисканите справки от
затвора Ловеч. Действително първоначално представената справка по личната
партида на л.осв.В. сочи, че по време на въдворяването му в Затвора Ловеч до
05.06.2023г. е разполагал със значителни парични средства –над 2000лв. , но към
дата 13.06.2023г. по личната му партида са налице само 32 стотинки, което сочи
на предпоставките за освобождаване от д.т.
С оглед изпълнение на дадените
указания, в тази молба-уточнение ищецът навежда ново твърдение ,че искът му е насочен срещу Главен директор на
ГД“ИН“ при МП като правосубектен ответник,
а фактическото основание е с оглед на превишаване на права от началник на
Затвора Плевен при определяне на специален, а не общ режим на изтърпяване на
наказанието. Продължава да се твърди, без тези заповеди да са били отменяни по
законовия ред, като претенцията му е от неизпълнение на режима на наказанието-
специален, вместо общ съгласно първоначално посочената заповед на началник на
затвора-Ловеч, който режим твърди ,че не е бил променян от съд.
Тук е мястото да се посочи ,че адм.дело № 96/2023 г.по описа на
АС-Ловеч е образувано по искова молба
от Г.В.В. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „ доживотен затвор без право на замяна“, понастоящем в затвора
гр.Ловеч, срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“- София към МП ,
представлявана от Главен директор с посочено според ищеца правно основание
чл.284 и сл от ЗИНЗС вр.чл.3 от ЗИНЗС вр.чл.3 и чл.35 от ЕКПЧОС с цена на иска
45 000лв.- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, посочени като
психоемоционален стрес, тормоз, репресия, психически страдания, загуба на доверие в държавните
служители на ГДИН, ведно със законната лихва считано от 28.12.2018г. до
окончателното изплащане, поради твърдяно незаконосъобразно поведение от страна
на началника на затвора Плевен, където ищецът е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, тъй като за периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г. е бил на
„специален режим“, вследствие на твърдяни незаконособразни заповеди на
началника на Затвора-Плевен, поради това че не се съобразил , че със заповед №
355/ 15.03.2017г. на Началник на затвора-Ловеч му е бил определен общ режим на
изтърпяване на наказанието и който режим не бил променян от съда до протоколно
определение от 14.06.2022г по ЧНД 191/2022г на ОС-Шумен , когато режима на
изтърпяване бил определен на „специален“, което определение е потвърдено с
решение № 158/11.11.2022г по ВЧНД № 203/2022г на АПлС-Варна. Вместо това
началника на затвора-Плевен еднолично и произволно без да притежава
правомощие е определил режима на „
специален“ съгласно Заповед № Л-101/31.12.2018г., която ежегодно потвърждавал.
Твърди ,че тези действия/бездействия е
търпял вреди.
Т.е първоначално и след уточнението се
претендират вреди от Заповед № Л-101/31.12.2018г.на началник затвора Плевен, за
която не само че липсват данни да е отменена, но и липсват данни да е оспорвана,
което продължава да се поддържа.
Тази заповед е представена с писмо
изх.№ 2711/15.06.2023г на затвора Плевен и касае номер П-101/31.12.2018г. / или
Л-101/ 31.12.2018г. като първата буква е без значение, а е важно съдържанието
на заповедта/ на осн.чл.77 и чл.64 ЗИНЗС
с която л.осв.В. е разпределен в съответна група и спално помещение за непушачи
и не касае режима на изтърпяване на наказанието, докато ищеца претендира вреди
именно от неспазване на режима на изтърпяване на наказанието от администрацията
на затвора Плевен и най-вече от посочената заповед.
Независимо от факта, че в молбата
–уточнение ищецът посочва нов ответник – Главен директор на ГД“ ИН“ , при
първоначално правилно посочено ЮЛ по чл.205 АПК, следва да се отчете поддържането
на фактическите твърдения, че вредите произтичат от незаконосъобразно изпълнение
на заповеди по отношение на определения режим, като вече в уточнението се
твърди, че такава заповед не е издавана, но била издавана заповед за
въдворяване в зона и група , където режима е специален, като същевременно се
твърди и че такава заповед не е издавана, т.е не е отменяна. Независимо от
отново констатираното противоречие, с което дадените указания не са изпълнени,
все пак изследвайки първоначалните и поддържани фактическите твърдения на
ищеца, искът е основан на твърдението за
незаконосъобразно изпълняван режим на
наказанието лишаване от свобода, а той е
доживотен без право на замяна, т.е специален .
За съобразяване на твърденията по
исковата молба и най-вече налице ли е незаконосъобразен акт на администрацията
на затвора Плевен, отменен като такъв, и какво е основанието за определения
режим на изтърпяване на наказанието, съдът е изискал подробна справка от
затворите Плевен и Ловеч, които са предоставени съответно с писма Вх.№№
1634/07.06.2023г и № 1689/13.06.2023г.
Така видно от тях ищецът В. изтърпява
наказание „ доживотен затвор без право на замяна“ при специален режим в затвора
гр.Ловеч , наложено с определение № 30/ 23.01.2018г по НЧД 430/2017г на
ОС-Шумен, в сила от 25.04.2018г.
Преди това с определение № 259/
17.07.2015г в сила от 04.08.2015г по ЧНД 289/2015г на ОС-Шумен е било
определено общо наказание от 8 г.ЛОС при строг режим в затворническо заведение
от закрит тип по реда на чл.23 НК на база влезли в сила присъди.
Както и твърди ищецът със заповед №
355/ 15.03.2017г на началника на затвора гр.Ловеч режимът на изтърпяване е
заменен от строг на общ.
С влязла в сила на 01.12.2017г присъда ищецът е осъден
на „доживотен затвор без замяна при специален режим на изтърпяване“, която е
получена в затвора Ловеч на 06.12.2017г.и от която дата се изтърпява
наказанието по посочения от съда режим-специален
Всички предходни заповеди ,приложени
към съпроводителното писмо, с които е отказано замяна на режима от „специален“
на „строг“ : №42/15.01.2019г на началник
затвора-Плевен, № Л-87/ 12.01.2021г. на началник на затвора Плевен, № Л-25/
06.01.2022г. на началник затвора-Плевен липсват данни след съобщававането да са
оспорени.
Със заповед №Л- 76/ 19.01.2023г на началника на
затвора-Ловеч на осн.чл.198 ЗИНЗС е
продължен периода на изтърпяване на наказанието при специален режим, която
жалба е обжалвана пред АС-Ловеч.
Тъй като ищецът е претендирал вреди в
периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г., последната заповед е извън исковия период
и не подлежи на обсъждане.
Макар и ,че твърденията на ищеца
продължават да са противоречиви и сочат на неизпълнени дадени от съда указания,
то като се има предвид ,че първоначално се посочва заповед Л-101/31.12.2018г.
на началник на затвора Плевен, от която се претендират вреди и за която не
само, че липсват данни да е отменена, но и липсват данни да е оспорвана,
исковата претенция се явава недопустима на основание чл.204 АПК
Посочената заповед, от която се
претендират вреди въобще не касае определяне на режим на изтърпяване на
наказанието „ специален“, както твърди ищецът, тъй като такъв е определен от
съда по определение № 30/ 23.01.2018г. в сила от 25.04.20218г по НЧД 430/2017г.
на ОС-Шумен, а касае разпределение на осъденото лице в група V, където се
разпределят лишените от свобода с този режим на наказанието и с този вид
наказание . Тази заповед не е оспорена, не е отменяна и съответно липсва
процесуална предпоставка по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,вр.чл.204 вр.чл.203 ал.2 АПК.
Нещо повече тази заповед не касае права
на лишените от свобода,на които режимът да бъде определен на по –лек съгласно
чл. 66 ЗИНЗС, както твърди ищецът, но дори и да е така, липсват данни за
резултат от оспорването й, даже и такова не се твърди, че да се претендират
вреди от незаконосъобразен адм.акт на затворническата администрация при затвора
Плевен.
При тези фактически установявания и при
липса на заявени нарушение по чл.3 ЗИНЗС вр.чл.284 ЗИНЗС и с оглед процесуалния
ред по чл.203 АПК, съдът съобразява наличието на процесуални пречки ,водещи до
недопустимост на исковата молба, т.е пречки за разглеждането и ,поради
следното:
Съгласно чл.203 ал.2 вр.ал.1 АПК за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал. 1, т.е за исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,се
прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Задължение на съда е на база
фактическите твърдения на ищеца да определи приложимия закон и както вече е
посочено в разпореждането на докладчика от 30.05.2023г. от първоначалното
изложение в исковата молба не е ясно дали претенцията се основава на нарушение
на чл.3 ЗИНЗС вр.чл.284 ЗИНЗС/ доколкото такива не са твърдяни/ или е резултат
на фактическия състав по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр.чл.203 ал.2 АПК и вредите се
претендират от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
администрацията на затвора Плевен/ Ловеч.
Тъй като в молбата –уточнение от ищеца
се твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразна заповед на началника на
Затвора-Плевен Заповед №
Л-101/31.12.2018г.,с
която твърденията са,че без да притежава правомощия е определил режима на
изтърпяване на наложеното наказание на „ специален“ и не се е съобразил със заповед № 355/ 15.03.2017г. на началник на Затвора-Ловеч,
с която му е бил определен общ режим на изтърпяване на наказанието и съответно
липсвало решение на съд за определяне на режим на изтърпяване на наказанието му
, съдията-докладчик е изискал подробна информация от местата за изтърпяване на
наказанието- затворите в Плевен и Ловеч, за преценка на допустимостта по чл.204 АПК: „Иск
може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред“.
По-горе са изложени изводите относно изисканата информация.
Не са налице предпоставките за
допустимост на исковата молба по реда на ЗОДОВ, тъй като не е налице отменен
като незаконосъобразен адм.акт.
В изложението от молбата-уточнение нищо
от указанията на съда не е изпълнено, нещо повече вече се твърдят щети от друго
поведение на друг орган, като от изисканата документация от досието на л.осв. В.
не се установява твърдяната като незаконосъобразна заповед да е била отменяна
Т.е от многословното типично изложение
на ищеца е видно, че не се претендират вреди по реда на чл.284 ЗИНЗС , а по
реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ – незаконосъобразен адм.акт, за който липсват данни да
е оспорен и отменен,напротив налице са данни за оспорване на заповед №
Л-76/19.01.2023г. на Началник Затвора Ловеч, която е извън визирания в исковата
молба период.
При липсата на изпълнени в срок
указания на съда и липсата на процесуални предпоставки за разглеждане на иска с
оглед наведените от ищеца основания по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр.чл.203 ал.2 АПК, а не
по чл.284 ЗИНЗСвр.чл.3 ЗИНЗС, то исковата молба следва да бъде върната поради
неизпълнение в срок на указанията на съда и поради това ,че е недопустима
поради липса на процесуалните предпоставки по чл.204 АПК.
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл.83 ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК и чл.205вр.чл.204 ал.1 и ал.5 АПК и чл.129 ал.3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. ЕГН ********** от заплащане на д.т. по
адм.д.96/2023г. на АС-Ловеч
ВРЪЩА искова молба от Г.В.В. ЕГН **********,срещу ГД“ ИН“ –София за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 45000лв, поради неизпълнение на
указанията на съда и поради недопустимост и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 96/2023г
по описа на АС-Ловеч
Определението
подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред ВАС
СЪДИЯ: