Решение по дело №1306/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 40
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310201306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 19.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1306 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            С наказателно постановление №1013/22.11.2019 година на П.В. Д. - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район” /БДДР/ на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите във връзка с чл.53 от ЗАНН на Община Ловеч, с ЕИК ……., представлявано от Корнелия Маринова – Кмет на основание чл.200, ал.1, т.43 във вр. с чл.143, т.2 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лв. /петстотин/ лева.

            За това, че на 17.06.2019 г., била извършена проверка на място за нарушена проводимост на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч.

            При проверката се констатирало следното: В речното корито на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч се констатира намалена проводимост на дерето, поради наличие на дървета и храсти в границите на повърхностния воден обект. Заснети географски координати с GPS „Garmin 60" в начало на проверения участъка на река/дере „Барата", преминаваща през кв. П. в регулацията при мостово съоръжение N 43°09'06,1" и Е 24°41'32,0 и край на проверения участък N 43°09'06,6" и Е24°41'19,9 ".

            Проверения участък на дерето в регулацията на кв. П., гр. Ловеч е с приблизителна дължина от около 400 метра. Проверката е извършена в присъствието на представител на Община Ловеч. Съставен е констативен протокол № 1-ЦП-38/17.06.2019 г.

            На основание чл. 143, т.2 от Закона за водите за защита от вредното въздействие на водите се забранява: намаляването на проводимостта на речните легла.

            Посочено е, че при така установеното нарушение е съставен АУАН № 1096/ 09.07.2019 г. в условията на чл. 40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

            АНО след преценка от фактическа и правна страна, с оглед събраните доказателства установил, като безспорна гореописаната фактическа обстановка, както и че същата разкрива деяние, съставляващо нарушение по Закона за водите /ЗВ/.

            Поради изложеното намерил АУАН № 1096/ 09.07.2019 г. за законосъобразен и обоснован.

            Посочено е, че деянието е нарушение на: чл. 143, т.2 от Закона за водите /за защита на вредното въздействие на водите се забранява:намаляване на проводимостта на речните легла/

            Посочено е, че е съставен: АУАН № 1096/09.07.2019 г. на БДДР;

            1.Констативен протокол № 1-ЦП-38/17.06.2019 г. - 1 екз. в БДДР-Плевен; 1екз. В Община Ловеч .

            2.Писмо с вх. № КД-08-240/05.06.2019 г., постъпило в БДДР-Плевен от Община Ловеч.
            3.Писмо   с   вх.      КД-05-67(2)/11.06.2019   г.,   постъпило   в   БДДР – Плевен от сигналоподателя.

            4.Писмо покана за съставяне на АУАН с изх. № КД-08-240(2)/26.06.2019 г. до Корнелия Добрева Маринова - кмет на Община Ловеч.

            5.Писмо на Община Ловеч с наш вх. №КД-08-240(4)/ 22.07.2019 г.
            Посочено е, че след съобразяване настъпилите вредни последици от извършеното деяние от нарушителя при определяне размера на наказанието в законоустановените граници, с цел тежестта на същото да е пропорционална на нарушението, е наложено горепосоченото наказание.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Община Ловеч, представлявано от Корнелия Маринова – Кмет на Община Ловеч, която го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли НП да бъде отменено. Излага, че визираната в обжалваното НП разпоредба на чл.200, ал.1, т.43 във вр. с чл.143, т.2 от ЗВ не визира Кмета на община като административно – наказателно отговорно лице, а в тежест на АНО било да докаже, че има извършено нарушение, и че същото е извършено от лицето посочено като нарушител. Излага, че в НП не е посочена дата или поне приблизителният времеви период на извършване на нарушението. Излага, че направеното описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено е неясно, както и че АУАН е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени всички обстоятелства във връзка с твърдяното административно нарушение. На следващо място излага, че НП е незаконосъобразно, и поради факта, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, който не са съобразени от АНО, в която насока излага подробни аргументи. С оглед на гореизложеното моли да се отмени НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят Община Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Кръстева, която моли да се отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че посочената в обжалваното НП разпоредба на чл.200, ал.1, т.43 във вр. с чл.143, т.2 от Закона за водите не визира Кмета на Община Ловеч като административно наказателно отговорно лице. Счита, че липсва какъвто и да било вредоносен резултат в следствие на твърдяната нарушена проводимост на дере „Барата” в землището на кв. П., и че от приложените към депозираната жалба писмени доказателства, в това число възлагателни писма и ежедневни отчети било видно, че своевременно и незабавно са били предприети действия за отстраняване на намалената проводимост на дерето. Счита, че АНО не е обсъдил в обжалваното НП дали са налице предпоставките за прилагане на  чл. 28 от ЗАНН макар, че към датата на издаване на НП е бил уведомен от страна на Общината, че предписанията на БДДР са изпълнени. Моли съдът да съобрази изложените от тях доводи в жалбата и да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано, и издадено в нарушение на процесуалният и материалният закон. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът – Басейнова дирекция „Дунавски район” гр. Плевен, редовно призовани се представляват от юриск. Христова, която моли да се потвърди обжалваното НП. Излага, че както Закона за водите, така и ЗАНН и цялата съдебна практика по категоричен и безспорен начин сочели и било прието, че кмета на която и да е Община може да носи административно наказателна отговорност и да му се налага съответната имуществена санкция, като в този смисъл възражението било неоснователно. Излага, че не е вярно и твърдението, че от нарушението няма настъпил вредоносен резултат, тъй като повод за проверката било наводняване на частен имот в следствие на неосигурена проводимост на дерето, в конкретния участък предмет на НП за което имало писмени доказателства. Излага, че не само, че е налице вредоносен резултат, а и в тази връзка било невъзможно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не било маловажно. Излага, че в Закона за водите не е налична разпоредба даваща възможност да се прецени кое нарушение е маловажно и кое не и тъй като се касаело за продължавано нарушение за което било дадено предписание, което не било изпълнено, то нямало как да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че приложените доказателства, в точа число договор, технически спецификации и др., не доказвали по никакъв начин, че е осигурена проводимостта, а дори напротив в договора от 2018 год. изрично било посочено, че изпълнителя следвало да изпълнява задълженията си в съответствие с техническа спецификация, за която нямало изисквания за осигуряване на проводимост на река/дере и какъвто и да е обект на територията на общината. Излага, че с възлагателните писма са доказвало единствено отрязване на дървета, които били във връзка с настъпили обстоятелства за територии за обществено ползване, но никъде не се виждало за конкретния обект нещо да се е случвало. Сочи, че липсвало извършване на дейност по осигуряване на проводимостта на това дере, като в този смисъл счита сочените от процесуалният представител доказателства като неотносими към делото, тъй като не представлявали годно доказателствено средство от което да е видно, че е извършено осигуряване проводимостта на дерето. Излага, че проводимостта не се доказвала с писмени доказателства, а с оглед на място, като такива били извършени няколкократно в присъствието на служител на общината, който без възражение бил подписал, че проводимостта е нарушена. Излага, че в този смисъл моли съда да потвърди НП и да отхвърли жалбата като  неоснователна, като излага, че възразявам срещу искането за разноски тъй като такива не се дължали и нямало списък за разноски.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ц.И.П., И. Славеева Г. и И.И.И.     , от становищата на процесуалните представители на жалбоподателят и на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 09.07.2020 г. бил съставен Акт №1096 от 09.07.2019 г.  за установяване на административно нарушение от св. Ц.И.П. в присъствието на св. И. Славеева Г. и св. И.И.И. ***, с ЕИК *********, представлявано от Корнелия Маринова – Кмет на основание, за това, че на 17.06.2019 г. е извършена проверка на място за нарушена проводимост на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч.

            При проверката се констатирало следното: В речното корито на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч се констатира намалена проводимост на дерето, поради наличие на дървета и храсти в границите на повърхностния воден обект. Заснети географски координати с GPS „Garmin 60" в начало на проверения участъка на река/дере „Барата", преминаваща през кв. П. в регулацията при мостово съоръжение N 43°09'06,1" и Е 24°41'32,0 и край на проверения участък N 43°09'06,6" и Е24°41'19,9 ".

            Проверения участък на дерето в регулацията на кв. П., гр. Ловеч е с приблизителна дължина от около 400 метра. Проверката е извършена в присъствието на представител на Община Ловеч. Съставен е констативен протокол № 1-ЦП-38/17.06.2019 г.

            Посочено е, че е нарушен чл. 143, т.2 от Закона за водите за защита на вредното въздействие на водите се забранява:намаляване на проводимостта на речните легла.

            В акта е направен опис на следните писмени материали и на иззетите вещи:

            1.Констативен протокол № 1-ЦП-38/17.06.2019 г. - 1 екз. в БДДР-Плевен; 1екз. В Община Ловеч.

            2.Писмо с вх. № КД-08-240/05.06.2019 г., постъпило в БДДР-Плевен от Община Ловеч.
            3.Писмо   с   вх.      КД-05-67(2)/11.06.2019   г.,   постъпило   в   БДДР – Плевен от сигналоподателя.

            4.Писмо покана за съставяне на АУАН с изх. № КД-08-240(2)/26.06.2019 г. до Корнелия Добрева Маринова - кмет на Община Ловеч.

            В акта в графа възражения, не са вписани възражения.

            Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            Съдът намира, че процесния АУАН е съставен съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите от св. Ц.И.П., на длъжност главен експерт дирекция „Контрол” – Плевен, оправомощен със заповед №153/27.05.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”  и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от П. В. Д. - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район” /БДДР/, който съгласно чл.201, ал.2 от Закона за водите има право да издава НП.

            По делото не е спорно, че проверения участък на река/дере „Барата”, попада в регулацията на кв. П., гр. Ловеч. Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 17.06.2019 г. е извършена проверка от служители на Басейнова дирекция „Дунавски район”, единия от които е актосъставителят П., а другия свидетелят по акта И.Г.. Безспорно установено е по делото, и че извършената проверка е последваща такава, относно изпълнение на задължителни предписания дадени с КП от 15.04.2019 г., с който са били дадени предписания за предприемане на дейност по възстановяване на проходимостта на река „Барата”. В хода на проверката било установено, че речното корито на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч е налице намалена проводимост на дерето, поради наличие на дървета и храсти в границите на повърхностния воден обект. Проверката била извършена в присъствието на представител на Община Ловеч, в което присъствие е бил съставен и Констативен протокол №1-ЦП-38/17.06.2019 г., в който са описани цитираните по – горе констатации, като протокола е подписан без възражения от представителя на Община Ловеч – М. Д. – гл. експерт „ЗББД” при Община Ловеч. По – голямата част обаче, от тези установени в хода на съдебното следствие обстоятелства, видно и от цитирания АУАН, и от съдържанието на обжалваното НП, не са описани в обстоятелствената част на същите. Не са приложени и писмени доказателства в тази насока, но предвид факта, че същите са изключени от описаната, и в акта, и в НП фактическа обстановка, съдът намери за безпредметно да изисква доказателства в тази насока. Още повече, че в хода на съдебното следствие Ответника беше представляван от процесуален представител, който не представи и не поиска възможност да представя нови доказателства по делото. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П. и Г., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези двама свидетели не се изключват взаимно и описват една  и съща фактическа  обстановка. Начина, по който тези двама свидетели изясниха фактите от направената последваща проверка дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания за констатациите от проверката. Свидетелите са категорични, че обстоятелството, че в речното корито на река/дере „Барата", землище на гр. Ловеч, кв. П. в регулацията на кв. П., обл. Ловеч е била констатирана намалена проводимост на дерето, поради наличие на дървета и храсти в границите на повърхностния воден обект, е установено след извършена  проверка относно изпълнение на задължителни предписания дадени с предишен КП от 15.04.2019 г., с който са били дадени предписания за предприемане на дейност по възстановяване на проходимостта на река „Барата”, като  по делото не се събраха доказателства, сочещи на мотив същите да дадат необективни показания, а освен това показанията на същите бяха дадени след като последните бяха предупредени за отговорността им по чл.290 от НК.

            В разпоредбата на чл.137 от ЗВ е регламентирано какво включва защитата от вредното въздействие на водите, като в ал.1, т.1 от същата разпоредба е посочено, че включва и защита от наводнения. Съгласно чл.138 от ЗВ, защитата е оперативна и постоянна, а в ал.4, т.5 на чл.138 от ЗВ е посочено, че постоянната защита включва поддържане проводимостта на речните легла. Съгласно чл.138, ал.5 от ЗВ „Постоянната защита по ал. 4 се извършва: 1. в границите на населените места – от компетентните органи по чл. 140, ал. 4.”. А съгласно чл.140, ал.4 от ЗВ „Почистването на речните легла, в границите на урбанизирана територия, дейностите по поддръжката им се организират и координират от кмета на общината.”. Разпоредбата на чл.140, ал.4, т.1 от ЗВ, предвижда, че кметът на общината назначава със заповед междуведомствена комисия, включваща представители на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, съответната басейнова дирекция, съответната РИОСВ, Изпълнителната агенция по горите, общината, експерти-еколози и други технически лица;”. А в разпоредбата на чл.140, ал.4, т.2 от ЗВ, е регламентирано, че кметът на общината ежегодно със заповед да определя участъците от реката, чиято проводимост е намалена по причини, изискващи дейностите по ал.3 на чл.140 от ЗВ, въз основа на констативен протокол, получен чрез оглед от общинската администрация на състоянието на речните легла в границите на населените места. Съгласно чл.140, ал.4, т.3, б.д от ЗВ междуведомствената комисия по т. 1: изготвя констативен протокол и подготвя програма за планово почистване на речните участъци;”. А съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4, т.3, б.в от ЗВ „възлага обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнители, за изпълнение на програмата по т. 3, буква "д" по обособени позиции; в договорите за възлагане се определят и местата за извозване на отстранените отпадъци; за всяка обособена позиция се сключва договор за инвеститорски контрол;”. В чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ е предвидено, че директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове. При неизпълнение на дадените предписания субектите носят административно наказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ. Предвид на гореизложеното съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателят, че Община Ловеч не е субект на нарушение визирано в ЗВ, но в случая, и в АУАН и в процесното НП не е посочено, в какво точно се изразява нарушението което се твърди, че е извършено от Община Ловеч.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. При издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН. Тази норма изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се приведат под съответната правна норма да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В АУАН и НП не са посочени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Посочено е, че  е налице нарушение на чл.143, т.2 от ЗВ „Намаляването на проводимостта на речните корита”, но липсват изложени обстоятелства относно елементите на нарушението, не е конкретизирано и индивидуализирано нарушението, не е посочено как и по какъв начин е осъществено административното нарушение от страна на Община Ловеч, както и как и по какъв начин е установено от актосъставителя и наказващият орган административното нарушение, и в какво точно се изразява последното. Не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя посредством изложени конкретни фактически обстоятелства. АНО се е ограничил единствено да посочи датата – 17.06.2019 г., на която е констатирано намаляване на проводимостта на дерето, поради наличие на дървета и храсти в границите на проверения участък на река /дере „Барата”. НП не отговаря и на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочен законов текст, визиращ конкретен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, който е бил осъществен с извършеното деяние и за което именно е било наложено административно наказание. При съставяне на атакуваното НП  са допуснати съществени процесуални нарушения изразили се в следното: съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН актът и НП следва да съдържат законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай както в акта, така и в НП като нарушена се сочи нормата на чл.143, т.2 от Закона за водите. Последната обаче не съдържа правило за поведение, което да може да бъде нарушено от Община Ловеч. Съдът счита, че в случая се касае за нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Налице е неправилна правна квалификация на нарушението в актовете на административно наказателното производство. В случая като нарушена е посочена законовата разпоредба единствено на чл.143, т.2 от ЗВ, която обаче не въздига определено поведение в нарушение, а определя, какво се забранява за защита от вредното въздействие на водите.  Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради невъзможността му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността, за да ангажира защитата си.  Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица поставен в съществено нарушение незаконен акт.  Според чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН актовете на административно наказателното производство следва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Тези реквизити в АУАН и в НП не могат да бъдат извличани по тълкувателен път или по пътя на формалната и правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените нарушения, от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административно наказание вероятно е разбрало коя е нарушената законова разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. С оглед че АНО е нарушил посочените разпоредби съдът счита, че същият е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което е абсолютно основание за отмяна на НП. В случая допуснатите процесуални нарушения са дотам съществени, че обуславят незаконосъобразността на НП и отмяната му само на процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че процесното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

            Относно направеното от страна на процесуалният представител на жалбоподателят искане за присъждане на съдебно деловодните разноски по делото,  и като взе предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., съгласно което страната, която е поискала присъждане на разноски, трябва да представи на съда списък на направените от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на съдебно деловодните разноски по делото, тъй като последната не представи на съда списък на направените от нея разноски до приключване на последното заседание по делото.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1013/22.11.2019 година на П. В. Д. - Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район” /БДДР/, с което на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите във връзка с чл.53 от ЗАНН на Община Ловеч, с ЕИК ……., представлявано от Корнелия Маринова – Кмет на основание чл.200, ал.1, т.43 във вр. с чл.143, т.2 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500 лв. /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 143, т.2 от Закона за водите, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят Община Ловеч за присъждане на съдебно деловодните разноски по делото.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: