Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 717
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Айгюл Шефки
Дело: 20247120700127
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 717

Кърджали, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
Членове: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ канд № 20247120600127 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от С. Д. С., подадена чрез пълномощник,срещу Решение № 14/09.02.2024 г. постановено по анд №781/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че вмененото му нарушение не е доказано по безспорен начин, както и че с въведеното изискване, кандидатите в процедурата по възлагане на обществена поръчка да притежават най-малко три търговски обекта на територията на град Кърджали, по никакъв начин не се ограничава конкуренцията, респ., не се ограничава участието на стопанските субекти, нито пък води до предимство на други субекти. Сочи, че горното изискване е съобразено с предмета на поръчката и цели да гарантира качествено и своевременно изпълнение на възложените дейности. Излага и съображения за маловажност на случая и наличие на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него Наказателно постановление №11-01-263/30.08.2023 г., издадено от директора на АДФИ, гр.София. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В о.с.з. поддържа подадената жалба.

Ответникът по касация, чрез пълномощника си по делото, както и в представен писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразни, като не са налице сочените в жалбата основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. Счита, че касаторът е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че случаят не е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №781/2023 г. по описа на РС-[област].

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-263/30.08.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на С. Д. С., на длъжност *** „В и К“ ООД, [населено място], на основание 247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ред. ДВ бр.86 от 2018г./, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7 200 лв., за извършено нарушение по чл. 2, ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./.

Предвид събраните по делото доказателства и след обсъждане на относимите към случая норми на ЗОП, районният съд е приел, че вмененото на касатора административно нарушение е безспорно установено. В тази връзка, в мотивите към решението е посочено, че като *** „В и К“ ООД, [населено място], и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на ЗОП, наказаното лице открило процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Покупка на общи материали от магазинната мрежа за „В и К“ ООД [област] в зависимост от тяхната необходимост“. Жалбоподателят е одобрил обявлението и документацията за участие в обществената поръчка. В последните било заложено изискване към участниците, да притежават верига от магазини, разположени в различни части на гр.Кърджали, като е изискано минимално ниво - да притежават минимум 3 магазина на територията на гр.Кърджали. Прието е, че поставяйки такова изискване като критерий за подбор, жалбоподателят несъмнено е ограничил конкуренцията, тъй като е дадено необосновано предимство на участници, разполагащи с минимум три магазина на територията на гр.Кърджали, а от друга страна е стеснен кръгът на възможните участници в обществената поръчка, разполагащи с по-малко на брой търговски обекти, които са в състояние да предложат нужните на възложителя общи материали. Посочено е, че заложеното изискване за брой и местоположение на магазини, които участниците следва да притежават, не е оправдано по никакъв начин от предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Видно от спецификацията към поръчката, материалите не се отличават с някаква специфика и предлагането им може да се осъществи от потенциални участници, които не притежават минимум три магазина на територията на гр.Кърджали. По горните съображения съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е определен и размерът на наложената на жалбоподателя „глоба" от 7 200 лв., която се явява 2 на сто от прогнозната стойност с ДДС.

При извършената служебна проверка съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го подкрепят. Индивидуализиран е и нарушителят. Изложени са и доводи за неоснователност на твърдението за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, предвид визираните в чл.261, ал.1 от ЗОП специални срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. По горните съображения, съдът е стигнал до заключението, че оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция намира оспореното решение на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба пороци, свързани с неправилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, съдържанието на мотивите към решението, не следва да бъде преповтаряно.

Правилен е изводът на районния съд, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Според последната разпоредба, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Видно от съставения АУАН и издаденото НП, касаторът, като *** „В и К“ ООД, [населено място] - секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от Закона за обществените поръчки, е наказан за това, че при възлагането на обществена поръчка с предмет „Покупка на общи материали от магазинната мрежа за „В и К“ ООД *** в зависимост от тяхната необходимост“, е нарушил разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, като ограничил конкуренцията, чрез включване на критерий за подбор към кандидатите – да притежават минимум три магазина на територията на гр.Кърджали, с което изискване е дадено необосновано предимство на кандидати, разполагащи с минимум три магазина на територията на гр.Кърджали, и е ограничено участието на стопански субекти, разполагащи с по-малко на брой търговски обекти. Прието е, че посоченото изискване не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

По делото не е спорно, че „В и К“ ООД, [населено място] е „публично предприятие“ по смисъла на ЗОП, което извършва секторна дейност по смисъла на закона, като *** – С. Д. С., в качеството на представляващ това предприятие, се явява секторен възложител по силата на чл. 5, ал.4, т.1 от ЗОП, поради което в това си качество, същия отговаря за правилното провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки.

В чл.59, ал.1, т.3 от ЗОП, на възложителите е предоставена възможност да определят по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионалните способности. Според чл.59, ал.2 от ЗОП, възложителите могат да използват само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставено е и изискване критериите да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

Съгласно т. 58 от решение на Съда от 31 март 2022 година по дело №С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални.

От анализа на горните разпоредби и тяхното тълкуване следва извод, че критериите за подбор служат на възложителя да установи възможността на кандидатите/участниците да изпълнят поръчката, като оперативната самостоятелност на възложителя при преценка на критериите за подбор е ограничена от разпоредбите на ЗОП и от принципите, установени в чл. 2 от ЗОП и в Директива 2014/24.

В разглежданата хипотеза, при съпоставка на предмета, стойността, обема и сложността на разглежданата обществена поръчка и спорното изискване е видно, че последното не се оправдава нито от предвидения обем и сложност на поръчката, нито от видовете материали, посочени в техническата спецификация, изготвена от възложителя. Според поставеното изискване, потенциален участник, който не разполага с най-малко три магазина на територията на гр.Кърджали, не може да бъде допуснат до участие, въпреки че разполага с необходимите на възложителя количества и видове материали. Така поставеното условие е необосновано и непропорционално, като неоправдано е намален кръгът на потенциалните участници в процедурата, разполагащи с възможност да изпълнят поръчката. С последното несъмнено се ограничава конкуренцията, като същевременно е дадено необосновано предимство на кандидати, отговарящи на поставеното изискване, както правилно е приел и районният съд.

Във връзка с изложеното, неоснователни са доводите на касатора, че горното изискване цели да гарантира качествено и своевременно изпълнение на възложените дейности. Целта на процедурите по ЗОП е да се даде възможност за участие в процедурата на повече заинтересовани лица, разполагащи с капацитета да изпълнят поръчката. Само в условия на равнопоставеност и свободна конкуренция биха се постигнали по-добри условия при разходване на обществени средства и изпълнение на специфичните изисквания на възложителите. В случая, поставеното изискване е в разрез с основните принципи на ЗОП и на Директива 2014/24/ЕС, свързани с осигуряване на свободна конкуренция и равнопоставеност на всички участници.

Неоснователни са и доводите на касатора за маловажност на нарушението. В случая се касае за нарушение, свързано с въвеждане на непропорционално изискване в процедура по възлагане на обществена поръчка на стойност над 300 000 лева, с което необосновано е ограничен кръгът на потенциални участници в процедурата, в нарушение на принципите за свободна конкуренция и равнопоставеност, поради което не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.

По изложените съображения, оспореното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, на ответника се дължат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/09.02.2024 г. постановено по анд №781/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА С. Д. С. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: