О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260579
26.02.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII -ми състав, в закрито заседание на 26.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.дело № 370 по описа за 2021г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Й.Т., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 261290 от 30.10.2020г. по ч. гр. д. №12804/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Х. Х. Ю., ЕГН **********, за сумата от 1695,33 лева, съставляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.11.2019г. - 17.09.2020г.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жлбоподателя по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на 1695,33 лева върху просрочена главница за периода 25.11.2019г. – 17.09.2020г. и за разноските над уважените размери до претендираните. Мотив за това заповедният съд е изложил, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът начислява обезщетение в размер на договорения лихвен процент от 27,09, вкл. за периода на обявеното в страната извънредно положение, като така реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетение за забава се равнява на 39,09%.
С депозираната жалба жалбоподателят се основава на клаузите по процесния договор , уреждащи прилагането на обезщетение за забава по чл.9.4 и чл.15.1, вкл. за това, че при просрочие на дължимите от него плащания, длъжникът дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата/ чл.15.1/. В тази насока се разяснява, че наред с задължението за връщане на цялата заета сума по договора за кредит с краен падеж / 25.07.2020г./ , при уговорени междинни падежи на анюитетни / равни/ вноски в погасителен план, който включва в себе си в различно съотношение два компонента – главница и договорна лихва, която е изчислена към датата на междинния падеж върху оставащата непогасена главница; допълнителните дни на забавяне на плащането на вноската водят до – начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не е бил изчислен с погасителната вноска по погасителния план и начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Разяснява се икономическата природа на възнаградителната лихва като цена за използване от длъжника на финансови ресурс за срока от сключване на договора 18.09.2019г. до датата на изискуемост – 25.07.2020г., като за срока на извънредното положение / 13.03.2020г. – 15.05.2020г./ на потребителя длъжник е начислявано договореното между страните възнаграждение – договорна лихва върху просрочената главница в размер на 27,09 %, като негативните последици от забавеното плащане изразяващи се в обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва /10%/ не били начислявани и не са претендирани от длъжника. В тази насока се представя в приложение Решение № 1001/ 05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№ 357/99г., с докладчик Т. С.. С цитираното решение се засяга въпросът относно наличието или липса на анатоцизъм с оглед забраната по чл.10, ал.3 ЗЗД, който всъщност се повдига от жалбоподателя с депозираната частна жалба.
Следователно не се оспорва от жалбоподателя, че в погасителната анюитетна вноска по погаситгелния план като компоненти участват и част от размера на главницата, така и договорната лихва във формата му на договорно възнаграждение, а видно от представеното извлечение от счетоводни книги по чл.417, т.2 ГПК за периода 25.11.2019г. - 17.09.2020г. се претендира договорна/възнаградителна лихва в размер на 1204,42 лева, както и за периода 25.11.2019г. - 17.09.2020г. се претендира и обезщетение за забава в размер на 1695,33 лева, то не се оспорва от жалбоподателя, че законната лихва се начислява и върху частта от претендираната погасителна / анюитетна/ вноска, включваща договорната / възнаградителна/ лихва. В тази насока настоящият въззивен съд споделя становището, че е налице анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, доколкото макар и договорната възнаградителна лихва да съставлява цената на ползване на финансовия ресурс, като същата се начислява и за периода на забавата, то същото като номинално е прибавено към главницата, по основанието си продължава да е вземане за лихви, доколкото по своя произход не е идентично с първоначално договореното основание, на което вземането за главница е възникнало. Съответно вземането за лихви като е включено в главницата, макар и променено в главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което от своя страна води до нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.I във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД. А анатоцизмът е допустим само в изрично предвидените в закона случаи или подзаконов акт на БНБ, а уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците съгласно чл.294, ал.2 ТЗ. / В този смисъл Решение № 66/ 29.07.2019г. по т.д.№ 1504/ 2018г. на ВКС – II ТО и Решение №30/20.05.2020г. по т.д.№ 379/ 2019г. на ВКС – I ТО. За пълнота следва да се отбележи, че в приложеното от жалбоподателя Решение № 1001/ 05.07.1999г. на ВКС по гр.д.№ 357/99г., се засяга правоотношение между търговци, поради което се явява неотносимо към настоящия случай.
По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, въззивният съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 261290 от 30.10.2020г. по ч. гр. д. №12804/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Х. Х. Ю., ЕГН **********, за сумата от 1695,33 лева, съставляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.11.2019г. - 17.09.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/