РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1564

 

гр. Пловдив,  26.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря П. Д., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1403 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на А.П.В., ЕГН **********, адрес: ***,  чрез адвокат С.П., срещу  заповед № 21-1030-001212/18.05.2021 г. на началник на група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство до сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Оспорва се компетентността на органа, издал акта. Поддържа се, че съдържанието на заповедта не позволява да се формира еднозначен извод за какво точно нарушение е приложена принудителната административна мярка. Твърди се, че административният орган не е посочил конкретните правни норми, от които да произтичат задължения за водача. Сочи се, че не е установен и произходът на моторното превозно средство, за да се обоснове извод, че е от трета държава по смисъла на пар. 1 от ДР на Кодекса за застраховането. Възразява се и относно наличието на различна правна квалификация на деянието, дадена в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

 

3. Ответникът началник на група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив поддържа становище за  неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на съдебните разноски на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № GA № 364998/18.05.2021г. от С.С.П. - полицай при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, в който отразена следната фактическа обстановка: На 18.05.2021г., в 17:42ч., в гр. Пловдив, на кръстовище на ул. „Родопи“ и ул. „Дръзки“ А.П.В. управлява личния си лек автомобил Смарт 211 с рег.№ *****, като извършва следното нарушение: „лице по чл.483 ал.1 т.2, сключило гранична застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на България, няма валидна гранична застраховка гражданска отговорност до напускане на територията на Р. България“.

За така установеното нарушение е издадено наказателно постановление № 21-1030-004542/26.05.2021 г., с което на В. е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 483, ал. от Кодекса за застраховането.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 21-1030-001212/18.05.2021 г., с която административният орган, като е възприел посочената в АУАН № GA № 364998/18.05.2021г. фактическа обстановка, за нарушение на 483, ал. 2 от КЗ вр. чл. 171, т.2, б. „В“ от ЗДвП, приложил спрямо А.П.В. принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство рег.№ ***** до сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност.

7. Видно от представената към административната преписка справка от Driver and Vehicle Agency на Великобритания пътно превозно средство рег.№ ***** е регистрирано на името на А.П.В. с дата на регистрация в Обединеното кралство от 29.09.2005г.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

По отношение на длъжностното лице, издало оспорения административен акт, се представи заповед № 8121К-6152/07.05.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която същото е назначено на позицията началник на група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

9. В хода на съдебното дирене оспорващият представя заверен препис от наказателно постановление № 21-1030-004542/26.05.2021 г., чието съдържание, съпоставено с приложения към административната преписка екземпляр, разкрива промени във възприетата от контролните органи фактическа обстановка. В мотивите на постановлението е посочено, че на 24.06.2021г. са представени документи, удостоверяващи сключването на валидна полица „Гражданска отговорност“ в английско застрахователно дружество „Адмирал“, поради което е коригирано извършеното административно нарушение и е квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като водачът не е носил задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

IV. От правна страна:

10. Описаните в АУАН № GA № 364998/18.05.2021г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая е налице спор между страните именно по установената от административния орган фактическа обстановка, респ. по обстоятелствата какви и колко точно нарушения са установили контролните органи и за кои от тях е приложена административната принуда.

Според чл. 171, т. 2, б. „В“ от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Въпреки това, по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП установената от контролните органи в хода на административнонаказателното производство  фактическа обстановка следва да кореспондира с фактическите и правни основания за налагане на административната принуда.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. „В“ от ЗДвП е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, но в нарушение на административно - производствените правила и материалноправните разпоредби. Даденото в акта за установяване на административно нарушение описание и възприетата от органа фактическа обстановка са претърпели съществена промяна, която сочи на извършено от водача административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - не носи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, за което нормативно не е предвидена възможност за налагане на мярката по чл. 171, т. 2, б. „В“ от ЗДвП. При липсата на фактически и правни основания за прилагане на административната принуда, издадената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

V. По съдебните разноски.

11. Предвид изхода на делото претенцията на оспорващия за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на десет лева, заплатени за държавна такса. Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ. По реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя дължимо възнаграждение в размер на 500 лева. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  заповед № 21-1030-001212/18.05.2021 г. на началник на група към сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на А.П.В., ЕГН **********, адрес: *** (десет) лева, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П., вписан в Адвокатска колегия - гр. Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща възнаграждение чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: