Решение по дело №543/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2019 г. (в сила от 16 януари 2019 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20187140700543
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 8/16.01.2019 г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на четиринадесети януари ,през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                                                   

 

                                                     Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№543/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.6 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

 Делото е образувано по жалба на Г.К.Г. *** в качеството му на представляващ „П*** 3“ООД със седалище и адрес на управление:гр.Монтана ,ул.“Я*** С*** “№* против Заповед за ПАМ№РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София ,с която на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на  чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения,тоест до представяне на цялата документация ,свързана с извършваната от жалбоподателя дейност.Със заповедта е  прекратен и достъпа до информационната система ,обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П*** 3 „ООД ,притежаващ разрешение№3694/05.03.2014г./л.98/.В жалбата си жалбоподателя иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание ,чрез адв.Е*** Х*** поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта ,по подробно изложени съображения.Претендира и разноски по делото.

Ответникът по жалбата – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София,не се явява и не изпраща представител,но в писмени бележки ,вх.№2078/06.11.2018г.,чрез юрк.Нацев моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваната заповед ,като правилна и законосъобразна.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена на представляващ дружеството/ съгласно удостоверение за актуално състояние на фирмата на л.72/ на 23.10.2018г. /л.78/,а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 26.10.2018г.,тоест в срок, което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че във връзка с извършвана съвместна проверка ,съгласно изготвен план за съвместни действия между НАП,ОИП-ГДНП,СДВР и  ИА“АА“  ,с известие-покана№15-00-00-409/38/17.09.2018г./л.119-146/ е изискана от страна на ИА“АА“ ,от дружеството-жалбоподател цялата учебна документация в оригинал ,на курсистите положили успешно практически изпит пред ИА“АА“ и заверени фотокопия на хартиен носител на курсистите ,които се обучават в момента ,вписани в регистъра на Учебен център „П*** 3“ООД ,за периода 01.01.2017г.-01.07.2017г.,като същата следва да бъде представена до 12,00ч. на 21.09.2018г.в ОО“АА“ –Монтана и описана в приемо-предавателен протокол.Описани са и лицата ,по отношение на които следва да бъде предоставена информацията.С протокол от 21.09.2018г. са представени от фирмата –жалбоподател на ОО“АА“-Монтана учебни дневници ,описани подробно в протокола/л.60-65/, допълнително представени такива/л.66/,както и копия на учебни картони/л.67-68/.Прието е ,че не е представена от фирмата цялата изискана документация ,съгласно изискванията на чл.33,ал.2,пр.2  от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС и с доклад рег.№15-00-00-409/57/09.10.2018г./л.82/ е предприета процедура по налагане на ПАМ по чл.171,т.6 ЗДвП .Със заповед№ РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София , на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на  чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения,тоест до представяне на цялата документация ,свързана с извършваната от жалбоподателя дейност.Със заповедта е  прекратен и достъпа до информационната система ,обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П*** 3ООД ,притежаващ разрешение№3694/05.03.2014г..Във връзка с горното нарушение са съставени на дружеството и два АУАН№250463/08.10.2018г. и №250464/08.10.2018г.,по които са издадени 2 броя НП ,обжалвани пред РС-Монтана и отменени от съда ,но не влезли в сила.Решенията на РС-Монтана са приложени на л.169-174.При тази фактическа обстановка ,от правна страна съдът приема следното:

 

Предмет на съдебно оспорване е  Заповед за ПАМ№РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София ,с която на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на  чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения,тоест до представяне на цялата документация ,свързана с извършваната от жалбоподателя дейност, прекратен е и достъпа до информационната система ,обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на учебен център „П*** 3 „ООД ,притежаващ разрешение№3694/ 05.03.2014г.,и нейната законосъобразност.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.166,ал.1,т.3 от ЗДвП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира: състоянието на материалната база и изпълнението на учебната документация в учебните центрове за подготовка на водачи на моторни превозни средства, получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3.Заповедта е издадена от изпълнителния директор на ИА“АА“ и същият притежава материална компетентност да издава актове по чл.171,т.6 ЗДвП ,при което заповедта за ПАМ е издадена от компетентен орган.

По отношение на формата на акта ,заповедта е мотивирана с непредставяне на цялата учебна документация в оригинал ,съгласно изискванията на чл.33,ал.2,пр.2  от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС .Така формулирана ,не става ясно на съда изобщо ли не е представена цялата документация или е представена частично или са представени  само копия от учебните картони,описани в протокола от 21.09.2018г.Формулировката е обща ,бланкетна ,а следва да  е конкретна ,за да стане ясно на представителя на фирмата какво точно не е представил ,а е следвало да представи ,за да отстрани нередовностите в срок.Наистина мотивите могат и да не се съдържат в акта ,а в друг документ,към който препраща актът –в случая доклада ,на основание на който е издадена процесната заповед ,но  и в него не се посочва конкретно какво е представено и какво не е представено като документация,за да приеме съдът,че актът е мотивиран , съгласно ТР на ВС от  1975г.,  при което съдът приема ,че  оспорения акт страда от липса на форма и е необоснован,тоест не отговаря на изискването за форма ,залегнало в чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение ,доколкото води до неяснота за жалбоподателя какво точно следва да извърши и в този смисъл нарушава правото му на защита/в см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите на ВАС/.Затова и актът следва да бъде отменен ,като незаконосъобразен ,поради липса на форма- основание по чл.146,т.2 АПК.

По отношение спазване на материалния и процесуалния закон  при издаване на заповедта,съдът намира ,че са допуснати съществени нарушения,които обосновават отмяната й ,като незаконосъобразна.  Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 6  от ЗДвП в приложимата редакция   за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на чл. 148, чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 - до отстраняване на констатираните нарушения.Необходимата материално-правна предпоставка за прилагането на мярката е фирмата да не е представила в срок необходимата документация.Видно от делото ,с протокол от 21.09.2018г. е представена изисканата информация досежно курсисти, положило практически и теоретичен изпит ,но при липса на конкретизация в заповедта какво точно не е представено и какво точно следва да се представи с цел преустановяване на нарушението ,съдът не може да прецени законосъобразността на мярката ,поради нейната необоснованост. Не се спори ,че фирмата притежава разрешение да обучава курсисти ,за което й е издадено разрешение№3694/05.03.2014г..Спорно е дали е изпълнила разпореждането на контролния орган-изпълнителен директор на ИА“АА“за представяне на необходимата документация,но в предвид липсата на мотиви в акта ,проверката досежно правилното приложение на материалния закон не може да бъде направена от съда.Макар и невлезли в сила , и двете наказателни постановления ,съставени въз основа на  двата АУАН за извършеното нарушение са отменени от РС-Монтана,поради необоснованост ,при което заповедта е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Заповедта  не отговаря и на целта на закона –чрез налагане на ПАМ да се постигнат целите по чл.22 от ЗАНН за преустановяване ,предотвратяване на нарушенията и на вредните последици от тях.

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган  ,е постановена при неспазване на установената форма на акта, при съществено нарушение на  административно-производствените правила и материалния закон и  целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

В предвид направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя ,чрез неговия пълномощник адв.Х*** същите му се следват с оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.1 АПК,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.Г. *** в качеството му на представляващ „П*** 3“ООД със седалище и адрес на управление:гр.Монтана ,ул.“Я*** С*** “№* ,Заповед за ПАМ№РД-03-10 от 19.10.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София ,с която на фирмата-жалбоподател е наложена ПАМ  по чл.171,т.6 от ЗДвП-временно спиране на дейността на лицата, получили разрешение по реда на  чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДВП - до отстраняване на констатираните нарушения ,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ИА“АА“ гр.София да заплати на Г.К.Г. *** в качеството му на представляващ „П*** 3“ООД със седалище и адрес на управление:гр.Монтана ,ул.“Я*** С*** “№* сумата от общо 700/седемстотин/ лв. от които 650/шестотин и петдесет/ лв. разноски за адвокат и 50/петдесет/лв. държавна такса за образуване на делото.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване ,на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Да се изпрати препис от решението на страните.

                                                                  

  

                                                  Административен съдия: