Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 1172 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди
с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата основава
исковата си претенция на твърдения, че с влязло в сила споразумение по НОХД №
2163/2019г. на ВТРС ответникът е признат за виновен, за това, че на 09.05.2019г.
в гр. В. Търново, чрез нанасяне на удар с юмрук й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и
преживяна закрита дифузна травма, съпроводена със субективни оплаквания
/подробно описани в съдебния акт/, което е довело до манифестиран
посткомоционен синдром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, съпроводено с перистиращо главоболие, общо неразположение и намалена
работоспособност по време на възстановително – оздравителния процес, както и за
това, че на същата датата и място й се заканил с убийство, заплашвайки я с
думите „Ще те убия”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му – престъпления по чл. 129 ал. 2 пред. 5 алт. 1 вр. ал. 1 НК и по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Ищцата изтъква, че в резултат на
упражненото над нея насилие от ответника е претърпяла описаните в СМУ №
Г-54/14.05.2019г. наранявания, както и че е изпитвала болки и дискомфорт.
Посочва, че за периода 17.05.2019г. – 20.05.2019г. й е било проведено болнично
лечение, както и че е била в болнични поради временна неработоспособност за
периода от 17.05.2019г. до 29.07.2019г. Ищцата излага, че вследствие на
извършеното над нея физическо и психическо насилие е претърпяла психически
травми, като се чувствала подтисната, мислела за случилото се, изпитвала страх
да остане сама, не можела да спи, имала кошмарни сънища, поради което й било
назначено медикаментозно лечение. Същата твърди, че въпреки провеждането му и
към момента все още е много тревожна, често плачела, изолирала се е и са се
нарушили отношенията в семейство й. Ищцата посочва, че в резултат на получените
травматични увреждания се е наложило да промени начина си на живот, като е
ограничила до минимум физическата си активност. Допълва, че все още не е
превъзмогнала емоционалните тревоги от инцидента, което трайно е понижило
жизнения й тонус и е ограничило социалните й контакти. Ищцата уточнява, че
вследствие на нанесения й побой е претърпяла и имуществени вреди в размер на
124, 13 лв., съизмеряващи се със стойността на сторените разходи за прегледи и
закупуване на медикаменти за лечение. По изложените съображения отправя искане
до съда да осъди ответника да й заплати сумата от 21 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от
нея и продължаващи към момента болки, страдания, стрес, дискомфорт в резултат
на престъпното посегателство, както и сумата от 124, 13 лв. – обезщетение за
имуществени вреди за проведено лечение, ведно със законната лихва върху двете
суми от датата на деликта до окончателното им изплащане. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер. Оспорва ищцата да е търпяла стрес и страдания по описания от нея начин
и да е налице причинна връзка между неговото поведение и твърдения вредоносен
резултат. Възразява, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е
необосновано и прекомерно завишен, както и че същият некореспондира със закона
и трайната съдебна практика. Релевира възражение, че ищцата е допринесла с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат /уточнено в първото
съдебно заседание и докладвано по реда на чл. 146 ГПК/. По тези съображения се
моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. По отношение на искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА се
възразява, че не са налице доказателства, обуславящи прилагането на тази
хипотеза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
С одобрено от съда
споразумение по НОХД № 2163/2019г. на ВТРС ответникът е признат за виновен в
това, че на 09.05.2019г. в гр. В. Търново, ул. „М. Габровска“ № 2, снек-бар
„Вкъщи“, чрез нанасяне на удар с юмрук причинил на ищцата, средна телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и
преживяна закрита дифузна травма на мозъка, съпроводена със субективни
оплаквания от упорито главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, довело до
манифестиран посткомоционен сидром с проява на постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съпроводено с персистиращо главоболие, общо
разположение и намалена работоспособност по време на възстановително –
оздравителния процес, както и че на същата дата и място й се е заканил с
убийство, заплашвайки я с думите „Ще те убия“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпления по чл. 129 ал. 2
пред. 5, алт. 1 вр. ал. 1 НК и чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.
От СМУ №
Г-54/14.05.2019г. се установява, че при прегледа на ищцата съдебният лекар е
констатирал в долната област на лявата й буза жълто-зеленикаво кръвонасядане с
размер 4/5 см., с леко изразен оток и силно изразена палаторна болка и болка
при отваряне на устата, както и бледо червеникаво кръвонасядане с размери 2/1
см. по лигавицата на лявата буза на нивото на долните 6-7 зъби. При прегледа
същата е имала субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене с
повръщане.
От представените с
исковата молба амболаторни листи № 769 и 770/16.05.2019г., КТ и ЕЕГ
изследвания, извършени от лекар - невролог, е видно, че на ищцата е поставена
диагноза мозъчно сътресение и състояние след закрита черепна травма, като
същата е насочена към хоспитализация по спешност.
От епикриза на НХО
при МОБАЛ гр. В. Търново се установява, че ищцата е била приета за болнично
лечение на 17.05.2019г., като не е била ориентирана за време, място и ситуация.
Поставена й е диагноза – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма
/удостоверение от 20.05.2019г./. След проведената медикаментозна терапия е
изписана на 20.05.2019г. в добро общо състояние, ясно съзнание и адекватно
ориентирана, без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Предписан й е
болничен при домашен режим за 10 дни до 30.05.2019г., който след преглед от
лекар специалист /амбулаторен лист от 23.05.2019г. и от 28.06.2019г./ бил
продължен до 29.07.2019г., видно от болнични листи от 20.05.2019г.,
31.05.2019г. и 29.06.2019г.
От амбулаторен лист
от 03.06.2019г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза
посттравматично стресово разстройство, като при прегледа й е констатирано, че е
тревожна, леко вътрешно напрегната, фиксирана към психотравмената ситуация с
изводими страхови изживявания. Апсихотична. Предписано й е медикаментозно
лечение.
От амбулаторен лист
от 07.03.2020г. е видно, че ищцата е продължила да се оплаква от главоболие,
световъртеж и повръщане, нестабилна походка, болка във врата и тила, поради
което й е назначена медикаментозна терапия.
От представените рецептурни
бланки, фискални бонове и фактури /листи 32-37, и 39-40/ се установява, че за
извършените й прегледи и закупени медикаменти ищцата е платила общо сумата от
124, 13 лв.
От показанията на
свид. ***– близка приятелка на ищцата се установява, че вечерта след инцидента
пострадалата се държала странно, а обикновено била весел и общителен човек. На
другия ден се чула по телефона с нея и тя говорила много заваляно и
неадекватно. След още два дни отишла при ищцата и видяла, че има оток в лявата
част на лицето /„лявата й страна беше с друг цвят“/. Неизглеждала добре, не
била спала и се подпирала на стените. Накарала я да отиде на лекар, а след това
я приели в болница с мозъчно сътресение. След изписването й, ищцата станала
много мълчалива, не искала да контактува с никого, боляло я главата и не можела
да спи. Посещавала психоаналитик, който й предписал лечение с медикаменти.
Главоболието й продължило 6-7 месеца. Спряла да излиза от къщата си и изпитвала
страх от хората, а преди инцидента обичала да се разхожда и да посещава
различни културни и развлекателни мероприятия. Изпитвала срам и неудобство от
случката и не желаела да говори за нея. Справяла се с домакинската работа. Споделила
със свидетелката, че ответникът е я ударил изведнъж, без видима причина, като
след удара главата й се отменала назад и изпитала силно главоболие.
От показанията на свид. ***– дъщеря на свид. ***, се
установява, че познава ищцата от дете и макар да е притеснителна, тя била добър
и забавен човек. Преди седмица била с ищцата в парка и забелязала, че заобикаля
хората. Била отдръпната и уплашена, искала да се прибере по – бързо. Била с
маска и ръкавици. Вече не искала да ходи
по заведения и да се разхожда.
Свид. ***– съпруга на ответника дава показания, че
непосредствено след инцидента той й се обадил и й казал, че е ударил ищцата,
защото тя го нагрубила и обидила.
Свид. ***– бивш работодател на страните дава
показания, че присъствалите на инцидента лица й споделили, че ответникът искал
от ищцата да напусне ресторанта с него и че я е ударил. Никой от тях не е чул
тя да го нагрубява или обижда, преди удара.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно – психиатрична
експертиза /СПЕ/ се установява, че вследствие на травматичното събитие
ищцата е страдала от остра стресова реакция, която е преминала в
посттравматично разстройство. Според вещото лице и двете разстройства
представляват леко телесно увреждане, неопасно за живота. В съдебно заседание
същото допълва, че поведението на ищцата все още е повлияно от инцидента и тя
не се е възстановила напълно в психиатричен и психологически аспект.
От заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза се установява, че проведеното на
ищцата медикаментозно лечение е протекло по продължително от обичайното за тези
травми с усложнения, изявяващи се в продължаващо главоболие, гадене и
световъртеж с поносим характер при предимно психическо пренапрежение.
Възстановителният процес при нея е продъжлил около една година и за в бъдеще ще
настъпи пълно възстановяване от телесните увреждания. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че обичайния срок за възстановяване от мозъчно сътресение
е три – четири месеца, но при ищцата той е бил по – дълъг /около година/, за
което свидетелстват отразените в амбулаторния лист от 07.03.2020г. симптоми.
Според него същата не страда от постравматично главоболие и няма тежко увреждане
на мозъка. Субективните й оплаквания, при извършения от него преглед, са израз
на психо – емоционални моменти от насложени преживявания на травмата, предвид възрастта й.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до
доказване на противното. Източник на вредоносния резултат е осъщественото от
деликвента противоправното поведение, което се характеризира с време и място на
извършване, както и с единство на решението, въз основа на което то се
предприема. В тази връзка, дори наказателната оценка на действията респ. бездействията
на деликвента, осъществени по едно и също време и при еднаква обстановка, да
води до извод за извършване на две или повече престъпления, от гледна точка на
гражданското право сме изправени пред едно увреждащо поведение, за което следва
да се определи едно обезщетение.
Уважаването на предявените искове за присъждане на
обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди е предпоставено от
пълното и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/,
противоправност, вредоносен резултат, причинна връзка между него и
противоправното поведение и вина. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, когато разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. А според чл. 383 ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.
В конкретния случай, с оглед на одобреното от съда
споразумение по НОХД № 2163/2019г. на ВТРС и в съответствие с нормите на чл.
300 ГПК и чл. 383 ал. 1 НПК, настоящият състав на ВТРС е задължен да приеме, че
на 09.05.2019г. в гр. В. Търново ответникът, чрез нанасяне на удар с юмрук, е причинил на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и
преживяна закрита дифузна травма на мозъка и манифестиран посткомоционен сидром
с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено
с персистиращо главоболие, общо разположение и намалена работоспособност по
време на възстановително – оздравителния процес, както и че на същата дата и
място й се е заканил с убийство, което би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Тези действия на ответника са признати от наказателния
закон за престъпления, поради което са противоправни, а осъждането му за тях
сочи на виновното им извършване от негова страна. По изложените съображения
следва да се приемат за доказани обективните характеристики на вредоносното
деяние на ответника, които по аргумент от разпореденото с чл. 300 ГПК, не
подлежат на пререшаване в настоящото производство.
Безспорно се установи по делото, че противоправното и
виновно поведение на деликвента е причинило на ищцата неимуществени вреди
свързани с негативно засягане на физическото й здраве и психическа сфера.
Получените вследствие на удара контузии на главата /кръвонасядания по лявата
част на лицето и мозъчно сътресение, проявено с
картина на закрита дифузна травма на мозъка/ неминуемо сочат, че същата е търпяла
болки и страдания, създаващи физически, емоционален и социален дискомфорт за
определен период от време. Тези травматични увреждания, наред с отправената
закана за убийство са породили у ищцата притеснения, тревожност, неудобство и напрегнатост, които
са израз на остра стресова реакция, която е преминала в посттравматично
разстройство /заключение на СПЕ/. Това негативното засягане на неимуществената
сфера на ищцата е в причинна връзка с осъщественото от ответника противоправно
деяние, тъй като вредите не биха настъпили, ако деликвента не бе извършил
увреждащите действия, за които е признат за виновен от наказателния съд. В
случая установените по делото вреди за ищцата са пряка последица от
осъществения от ответника деликт, а не са резултат на случайни или изобщо
несвързани с него обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира за доказани
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД,
което поражда правото на пострадалата да получи следващото й се обезщетение.
При деликтната отговорност обезщетението е парично и размера му се определя от
съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според дадени задължителни указания с т. 11
на ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства - характер
на увреждането, начин на извършването, степен на влошаване на здравословното
състояние и прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, продължителността и
интензитета на преживените морални страдания, икономическата конюнктура в
страната и др.
В случая в резултат на процесния деликт на ищцата са
причинени лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по долната част
на лявата буза и средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
проявено с картина на претърпяна и преживяна закрита дифузна травма на мозъка и
посткомоционен сидром с проява на постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, съпроводено с персистиращо главоболие, общо разположение и намалена
работоспособност по време на възстановително – оздравителния процес. В първите
дни след инцидента ищцата е изпитвала палаторна болка в областта на
кръвонасяданията и болка при отваряне на устата /СМУ от 14.09.2019г./, като според
вещото лице, изготвило СМЕ, същите са отшумели за около 10 дни. Полученото в
резултат на травмата на главата мозъчно сътресение неминуемо е причинило на
пострадалата значително по - силни физически болки и страдания. Наложило се е
да постъпи в болница за 4 дни, както и да бъде в болнични поради временна
неработоспособност за период около 2, 5 месеца. Безспорно в този етап на
лечение и възстановяване болки и страданията са били с по – голям интензитет,
който с времето е намалявал. От заключението на СМЕ и обясненията на вещото
лице се установява, че оздравително – възстановителния период при ищцата е
протекъл за около година, което е над нормалния срок за такива увреждания,
поради проявилите се усложнения, изявяващи се в продължаващо главоболие, гадене
и световъртеж с поносим характер при предимно психическо пренапрежение. За
наличието на продължително главоболие, както и на нарушения в съня, показания
дава свид. ***. Съдът им дава вяра, тъй като същата е имала непосредствени
наблюдения над състоянието й след инцидента. От нейните показанията се
установява още, че ищцата е изживяла и значителен психически стрес от случилото
се. Станала по затворена и мълчалива, не искала да излиза от дома си и да
контактува с други хора. Изпитвала срам и неудобство от инцидента и не желаела
да говори за него. В нея се наблюдавала засилена тревожност, напрегнатост и
безпокойство, което довело до промяна в начина й на живот – спряла да излиза на
разходки и да посещава различни културни мероприятия. Безспорно ищцата е
изпитала и страх за живота си, с оглед на оправената й закана за убийство
съпроводена с удар в лицето й. Цялото това поведение на ищцата е израз на остра
стресова реакция вследствие на травматичното събитие, която е преминала в
посттравматично разстройство /заключение на СПЕ/. Вещото лице – психиатър
смята, че ищцата все още не се е възстановила напълно в психиатричен и психологически
аспект и поведението й продължава да е повлияно от инцидента. По продължителния
период на възстановяване от претърпените физически и психически травми е
свързан и с възрастта на пострадалата /60г./, която предполага по бавно
отшумяване на последствията от инцидента.
Освен изложеното,
за да определи конкретния размер на следващото се на ищцата обезщетение, съдът
съобрази, че начина на получаване на описаните увреждания не се характеризира с
особен травматизъм. Те са получени в резултат на нанесен от ответника един удар
в лицето й. Не се установи причиненото й мозъчното сътресение да е съпроводено
със загуба на съзнание и да е имало непосредствена опасност за живота й. Лечението
му не изисквало оперативна интервенция, а единствено медикаментозна терапия. Не
се установи ищцата да е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Свид. ***е
категорична, че се е справяла сама с домакинската работа. Въпреки че
оздравителния процес при ищцата надхвърля обичайния срок за подобни травми,
вещото лице по СМЕ е категорично, че тя не страда от постравматично главоболие
и няма тежко увреждане на мозъка. Според него същата ще се възстанови напълно
от получените травматични увреждания за срок от около една година. Следователно
по делото не се установи да е налице необратимо разстройство на здравето или трайно
влошаване на състоянието на ищцата, напротив вещото лице дава прогноза за
пълното й възстановяване. В тази връзка същото смята, че оплакванията на ищцата
за главоболие, гадене и световъртеж, при извършения от него преглед, са от
субективен характер и са свързани с психо – емоционалното й състояние предвид възрастта
й. Отделно от това следва да се отчете, че социалната изолация на ищцата и
липсата й на желание за контакт с други хора донякъде е свързана със
съществуващата към момента епидемична обстановка. В тази насока са показанията
на свид. ***, която изнася, че с пострадалата си ходят по – рядко на гости,
заради коронавируса, както и на свид. Ин. Симеонова, която посочва, че
понастоящем ищцата излиза навън с предпазна маска и ръкавици.
При съобразяване на всичко изложено настоящият състав
на ВТРС намира, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
претърпени в резултат на осъществения от ответника деликт на 09.05.2019г., за
който е признат за виновен с одобреното от съда споразумение, възлиза на
12 000 лв. Този размер на обезщетението ще репарира напълно търпените от
ищцата морални вреди, без да доведе до неоснователно й обогатяването.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налага категоричния извод, че вследствие на осъществения от ответника деликт
ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в сторените от нея
разходи за медицински прегледи и закупуване на лекарства. Същите са пряко
свързани лечението на полученото от пострадалата увреждане на здравето,
доколкото са насочени за установяването му от лекари - специалисти и за
провеждане на предписаната й медикаментозна терапия. Платената за тях сума в
размер на 124, 13 лв. несъмнено намалява актива на ищцата и представлява
имуществена вреда за нея. Доколкото същата е настъпила в резултат на
престъпленията, за които ответникът е признат за виновен, са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност.
Възражението на ответника, че пострадалата с
поведението си е съпричинила вредоносния резултат остана недоказано по делото.
За да е налице принос по см. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, следва пострадалият да е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или да е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В случая ответникът не можа да докаже в условията на пълно и главно доказване
осъществяването на подобни обстоятелства. Изнесеното в показанията на свид.
Михайлова, че ищцата е обидила и нагрубила ответника преди да я удари не се
кредитира от съда като достоверно. От една страна свидетелката е заинтересована
от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, като съпруга на деликвента. От друга
тя не е пряк очевидец на събитията, за които свидетелства, а пресъздава
споделеното й от него. На следващо място показанията й, са в пряко противоречие
с тези на свид. Байчева, според която, по думите на другите присъствали на
инцидента лица между страните преди удара не е имало спор или кавга. Макар тази
свидетелка, също да не е присъствала на място, тя няма причини да свидетелства
в полза или във вреда на някоя от страните по делото. Не на последно място не
можем да говорим за съпричиняване, дори ищцата да е обидила и нагрубила
ответника, щом последният е действал при пряк умисъл, нанасяйки удара в лицето
й. В тази връзка съдът намира, че горепосочените размери на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди не следва да се намаляват поради съпричиняване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да
уважи предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на признатите за престъпления деяния на ответника до размера
на 12 000 лв. и до пълния предявен размер от 124, 13 лв. за обезщетението
за имуществени вреди. На основание чл. 84 ал. 3 ЗЗД и с оглед отправеното с
исковата молба искане за това определените от съда обезщетения следва да бъдат
присъдени, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 09.05.2019г. до
окончателно изплащане на сумите. При непозволеното увреждане се касае за
компенсаторни, а не мораторни лихви, които се дължат от датата на събитието,
като искането за такава лихва не представлява самостоятелна искова претенция.
Изчисляването на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента
на плащане на главното задължение. Иска за присъждане на неимуществени вреди
следва да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 21 000 лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
вр. чл. 38 ал. 2 ЗА осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да
получи адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредба
№ 1/09.07.2004г. на ВАС. С оглед уважения размер на исковите претенции
минималния праг на възнаграждението съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. е 893, 72 лв. Действителната фактическа и правна сложност на
делото не изисква заплащане на много по – висок хонорар от минималния, тъй като
голямата част от релевантните за спора факти за установени съобразно правилото
на чл. 300 ГПК. В тази връзка и при съобразяване броя на проведените по делото
заседания, съдът намира, че на основание чл. 38 ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден за заплати на ищеца сумата от 930 лв. Възраженията на ответника срещу
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА са
изцяло неоснователни. Те не държат сметка, че за уважаването на това искане е
достатъчно в процеса да се представи договор за правна защита и съдействие, в
който да е уговорено безвъзмездно осъществяване на процесуално представителство
по делото. Случаят е именно такъв, поради което и на основание. В съответствие
с разписаното в чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съгласно
отхвърлената част от исковете, но в случая не е доказал извършването на такива
по делото. Въпреки, че в списъка по чл. 80 ГПК е описал доказателствата за
сторените от него разноски, същите не са представени по делото до приключване
на устните състезания, поради което претенцията му за присъждането им се явява
неоснователна. В тази връзка следва да се подчертае, че списъка сам по себе си
не е доказателство за извършването на разноски, а има други процесуални функции
/чл. 80 изр. 2 ГПК/. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху
уважения размер на исковете от 484, 97 лв., както и 410 лв. – депозит за
възнаграждение на вещите лица, изготвили изслушаните по делото съдебно – психиатрична
и съдебно – медицинска експертиза.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.С., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, по предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, СУМАТА от
12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, дискомфорт и психически
стрес, в резултат на причинена на ищцата на 09.05.2019г. средна телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, проявено с картина на претърпяна и
преживяна закрита дифузна травма на мозъка, както и отправена закана за
убийство, която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването му, за
които престъпления ответникът е признат за виновен с одобрено от съда
споразумение по НОХД № 2163/2019г. на ВТРС, както и СУМАТА от 124, 13 лв. /сто
двадесет и четири лева и 13 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за лечение на получените
от ищцата увреждания на здравето, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на деликта – 09.05.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 21 000
лв. или за сумата от 9000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса върху уважения размер
на исковете от 484, 97 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и 97 стотинки/,
както и сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ – депозити за
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА Г.И.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Х.М.В. от ВТАК, с адрес на кантората гр. В. Търново, бул. „България” №
15, ет. 1, ап. 1, представляваща ищцата по делото И.Д.С., ЕГН: ********** с
постоянен адрес:***, СУМАТА от 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за исковото производство дължимо на основание чл. 38
ал. 1 т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: