РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Плевен, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430104973 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ***, ***, е предявил срещу Л. П. Х., ЕГН **********, иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000
лева, представляваща част от присъдена главница, дължима по ***,
включваща сумата от 1354.94 лв. - редовно падежирала главница и сумата от
13 645.06 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от
04.11.2019 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 4054 от 05.11.2019г. по ч.гр.д. 7209/2019г. на ПлРС. Твърди
се, че *** (понастоящем ****), е подал заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образуваното 7209/2019г. на ПлРС, и
въз основа на него е издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителния лист от 05.11.2019г. за по-голям размер от суми срещу
ответника. Сочи се, че с договор за цесия от 07.09.2022г., вземанията по
кредита са прехвърлени на ищеца, че на това основание той е бил
конституиран като взискател по образуваното изп.д. 1374/2019г. на ***.
Твърди, че ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, въпреки
1
че счита, че не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса. Сочи, че
на 27.09.2018 г. между *** ***, и Л. П. Х. е сключен Договор за потребителски
кредит № 1809272420666816, с който Банката отпуснала на ответника кредит
за потребителски нужди в размер на 34 452.10 лева, изцяло усвоена, с краен
срок на погасяване 10.10.2025 г. Следвало кредитът да бъде погасен на 84
анюитетни месечни вноски, дължими на 10 - то число на съответния месец,
считано от 10.11.2018 г. до 10.10.2025 г. Длъжникът е заплащал дължимите
месечни вноски, след което е преустановил погасяването на кредита. Твърди,
че между 10.05.2019г. и 03.10.2019 г., не са платени месечните вноски в
необходимия размер и с уведомление с изх. № ИЗХ- 001-79182, на Банката и
адресирано до кредитополучателя, е обявена предсрочна изискуемост по
Договора за потебителски кредит, като уведомлението е получено лично от
него на 08.10.2019 г. в 13:00 часа, съгласно приложена обратна разписка. Сочи,
че предявеният установителен иск е частичен – само редовно падежиралата
главница и част от предсрочно изискуемата главница. При неприемане от съда
на надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, се позовава на чл. 235
ал. 3 от ГПК. Претендира разноски.
Ответникът, представляван от назначен му от съда особен
представител, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва
съществуването на договорни отношения между страните, връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника на 08.10.2018г.,
твърдението за 5 неплатени погасителни вноски – от м. май до м. септември
вкл. 2019г., надлежно връчено уведомление за цесия. Възразява по договора за
цесия – за липса на съгласие за покупната цена, твърди нищожност на осн. чл.
26 ал. 2 от ЗЗД, твърди, че посоченото вземане от ответника не е
индивидуализирано в цесията така, както е претендирано, че липсва яснота в
приложението. Твърди, че липсват доказателства за пълно изплащане на
покупната цена по цесията, откогато тя има действие. Счита, че не е
възникнало правото на ищеца да претендира вземането от ответника. Счита,
че ищецът, като правоприемник на заявителя, който е *** и има особено
качество в процеса, няма активна легитимация да предявява иск за
установяване на вземането, а активно легитимиран да предяви иск по чл. 422
ГПК е само банката –заявител, независимо от прехвърляне на вземането.
Счита, че по делото не са представени всички приложения на договора за
цесия между заявителя и ищеца и не е ясно към кой момент ищецът се
2
легитимира като титуляр на вземането. Възразява извън преклузивния срок за
недействителност на договора за кредит. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. 7209/2019г. на ПлРС се установява, че на 04.11.2019г. пред ПлРС е
подадно заявление за издаване на ЗИ по реда на чл. 417 ГПК от заявител ***
срещу Л. П. Х. за заплащане на следните суми: 1354,94 лева - редовно
падежирала главница за периода 10,05,2019 г. – 10,09,2019 г., 30 802,94 лева -
предсрочно изискуема главница, 867,38 лева - изискуема редовна лихва за
периода 10,05,2019 г. – 07,10,2019 г., 404,36 лева - изискуема наказателна
лихва за периода 10,05,2019 г. – 31,10,2019 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 04,11,2019г. до изплащане на
вземането, както и направени разноски. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение №
4054/5.11.2019г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал. 5 ГПК по
изп. д. №1374/2019 г. по описа на ***. В заповедното производство съдът е
уведомен от заявителя за цедиране на вземането от първоначалния кредитор
на настоящия ищец *** С определение № 260076/07.07.2023г., получено от
*** на 01.08.2023г., е указано на цесионера да предяви иск за установяване на
вземанията си срещу възразилия длъжник. Искът по чл. 415 от ГПК е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 30.08.2024г., той касае
частично главницата по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът
го приема за допустим.
По делото е приложен и неоспорен от страните Договор за
потребителски кредит № 1809272420666816 от 27.09.2018г., по който *** е
отпуснал на кредитополучател Л. П. Х., сумата от 34 452.10лв. за
потребителски нужди с начален срок 27.09.2018г. и краен срок за погасяване
10.10.2025г. Договорът е подписан от страните, представен е погасителен
план, в договора са уговорени лихвата – фиксирана годишна лихва от 6.70%,
начина на начисляването й, ГПР – 7.09%,ПРV ГП посочена е обща дължима
сума от 43498.28 лв., последиците и санкциите при неизпълнение. Не се спори
по делото, че е било налице неизпълнение по сключения договор, че на
03.10.2019г., след неизпълнение на длъжника за плащане на вноските от
09.05.2019г. до 03.10.2019 г., кредиторът е обявил на длъжника настъпването
3
на предсрочната изискуемост на сумите по кредита, като уведомлението е
получено от него лично на 08.10.2019г. С рамков договор за цесия от
10.11.2016г., приложение № 1 от 07.09.2022г., първоначалния кредитор *** е
продал вземането си от Л. П. Х. на ищеца *** /под № 111 от приложение № А,
прил. на л. 18-20 от делото/, и го е упълномощил изрично в т. 4.4. от рамковия
договор да уведоми от негово име всички длъжници за цесията. До ответника
са изпратени две уведомителни писма от цесионера – ищец, от името на
първоначалния кредитор, за извършената цесия – от 28.09.2022г. и от
13.12.2022г., като и двете са върнати като непотърсени от адреса на
кредитополучателя. Във връзка с възраженията на представителя на ответника
в отговора, а и още с исковата молба, са представени доказателства за
станалата цесия – потвърждение от банката/с променено наименование ***/,
пълния текст на конкретния договор за цесия от 07.09.2022г./Приложение №
1/, в който е посочена цената на договора, както и преводно нареждане за
покупната цена по този конкретен договор от 07.09.2022г. от цесионера на
цедента.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По въпроса за наличието на активна легитимация на ищеца за
предявяването на иск с правно осн.чл. 422 от ГПК, при положение, че той
няма същото особено качество/***/ като заявителя в заповедното
производство, съдът намира, че цитираната от представителя на ищеца
съдебна практика по т.д. от 2015г. на ВКС не е актуална. Съгл. актуалното
разрешаване на въпроса дали в исковото производство по чл. 422 ГПК следва
да се спазва ограничението, което въвежда ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, настоящето разрешаване на този въпрос /напр. Определение
№ 102/24.02.2020 г. по ГД№ 2643/2019 г. на ВКС и Определение № 501 от
16.12.2020 г. по ч. т. д. № 2275 /2020 г. на ВКС/ е, че това ограничение за
качеството на кредитора касае само и единствено заповедното производство, а
и изричното разрешение на т. 10 б абзац 3, изр. последно от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС, е, че „легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК“, както е и в настоящия случай. Поради
горното, както и още при даването на указания от заповедния съд в
заповедното производство, а и при подаване на исковата молба - исковия съд,
4
са счели, че именно цесионерът е активно легитимиран да предяви
установителния иск за вземането, и така предявеният иск е допустим и следва
да се разгледа по същество.
Доказа се по делото, че ответникът е бил в договорни отношения от
една страна, с кредитиращата ***, първоначален кредитор – от друга, по
договор за кредит. Не е спорно по делото, че е имало неизпълнение по този
договор, както и че същият е бил обявен надлежно на кредитополучателя за
предсрочно изискуем. Въпреки, че съдът е посочил, че възражението на
ответника за недействителност на договора за кредит, направено с писмено
становище за първото по делото съдебно заседание, е преклудирано, и не е
приел за разглеждане това възражение, следва да се посочи, че и при служебна
проверка, съдът не констатира недействителност на този договор от външна
страна, ГПР е в законоустановения от ЗПК размер, договорът е писмен,
подписан и от двете страни, в него са налице всички съществени условия,
уговорени по ясен и разбираем начин за двете страни. Впрочем, доколкото
искът е предявен само за главница, и то за част от нея – падежиралите и
неплатени вноски и част от предсрочно изискуемите такива - то дори и при
наличие на основание за прогласяване на неговата недействителност, дължима
на осн. чл. 23 от ЗПК, би била чистата стойност на кредита, и
недействителността на договора за кредит не би могла да се отрази на
крайното произнасяне на съда относно дължимостта на суми по главницата.
Съдът намира, че задълженията по процесния договор са цедирани на
ищеца от първоначалния кредитор, и събраните доказателства по делото са
достатъчни да обосноват този юридически факт. Налице е рамков договор за
цесия, прехвърляне на вземането от ответника чрез конкретен договор за
цесия, препращащ към условията в рамковия договор, потвърждение на
сключената цесия от цедента, съгл. чл. 99 ал. 3 предл. последно от ЗЗД, вкл. и
представени доказателства, че сумата, уговорена между цедента и цесионера е
заплатена. Тези доказателства са достатъчни в настоящето производство да
обосноват извод, че вземането от ответника е преминало от стария върху
новия кредитор, и че именно последният има изискуемо вземане от длъжника
по кредита. Липсата на представени други приложения от договора за цесия
/заявено от представителя на ответника едва в писмената му защита/, не касаят
правоотношенията по вземането, предмет на делото, а биха имали значение
само при възникването на спор между цедента и цесионера във връзка с
5
изпълнения на задължения по договора за цесия.
В случая, съдът намира, че цесията на вземането е съобщена на
длъжника, чрез фингирано връчване на уведомленията за нея от 28.09.2022г. и
от 13.12.2022г., т.к. такова връчване е изрично уговорено в чл. 11.8. от Договор
за потребителски кредит № 1809272420666816 от 27.09.2018г.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за
установяване съществуването на вземането от 15 000 лева, представляваща
част от присъдена главница, дължима по ***, включваща сумата от 1354.94 лв.
- редовно падежирала главница и сумата от 13 645.06 лв. - предсрочно
изискуема главница, ведно със законна лихва от 04.11.2019 г. до изплащане на
задължението, се явява основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи
изцяло.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски, като
съдът на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК определя юрк. възнаграждение на
представителя на ищеца в размер на 200лв. При това положение ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 2000.00лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от заявителя в заповедното
производство, които са в размер на 350.00лв./като се отчита само ДТ върху
сумата по предявения иск, но не и върху сумите, които не са предмет на
установяване в настоящето производство/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Л. П. Х., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
***, ***, сумата от 15 000 лева, представляваща част от присъдена главница,
дължима по ***, включваща сумата от 1354.94 лв. - редовно падежирала
главница и сумата от 13 645.06 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно
със законна лихва от 04.11.2019 г. до изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 4054 от 05.11.2019г. по ч.гр.д.
7209/2019г. на ПлРС.
6
ОСЪЖДА Л. П. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
разноски по гр.д. 4973/2023г. на ПлРС в размер на 2000.00лв.и по ч.гр.д. №
7209/2019г. на ПлРС, в размер на 350.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7