№ 249
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Производство по предявени положителни установителни искове с правно основание
по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „*************“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. ********, общ. Ш, ул. “Т К“ № 2,
представлявано от А Б Г, чрез адв. С Щ С от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, бул."С“ № 24,
ет.3, офис 12 и адв. М К К срещу Х. М. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Н Б“ № 15 с
адрес за призоваване гр.Ш, ул.“Д“ № 21, вх.1, ет.7, ап.19.
В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за встъпване в дълг, сключен на
**/**/****г. между ищеца и ответника, същият встъпил като солидарен длъжник в дълга на
„**********“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“Д“ №
21, вх.1, ет.7, ап.19. Така ответникът се задължил солидарно да заплати сума в размер на
60 360.88 лв. в срок до **/**/****г. За обезпечение на поетото задължение ответникът издал
Запис на заповед в полза на ищеца. Към **/**/****г. е налице дълг по главница, обективиран
в 5 броя фактури, представени с исковата молба. Поради неплащането, било образувано
заповедно производство и издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС за сумата от 21 587.72 лв. главница по пет броя фактури и
сума от 6 297.99 лв. – лихва върху главницата за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
ведно с разноските. В хода на заповедното производство длъжника възразил и това
обосновило правния интерес на ищеца да заведен настоящото производство.
В заключение се иска да бъде признато за установено от страните, че ответника
дължи на ищеца горепосочените вземания, ведно със законната лихва върху сумата, считано
1
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в двете производства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В постъпилия в срок писмен отговор се твърди, че ищецът извършил
търговските продажби в полза на „**********“ ЕООД с управител ответника, като нямало
яснота имал ли издадени съответни разрешителни от БАБХ да извършва търговия с храни и
хранителни стоки, като липсват доказателства къде са съхранявани стоките в процесния
период. Представляващия ищцовото дружество – А Б Г бил служител в „**********“ ЕООД
и следвало да се изследва въпросът дали сумите не били изплащани в брой между двете
дружества, тъй като Георгиев едновременно бил служител в ответното дружество и
представляващ ищцовото. Възможно било и доставките да са фиктивни и да не са
извършвани, а само осчетоводявани. Осчетоводяването на фактурата не правило сделката
действителна. Липсвало и издавани стокови разписки, от което следвало, че стоките не били
доставени. В заключение се иска отхвърлянето на исковете и присъждане на разноските в
производството.
В съдебно заседание представляващият ищеца се явява лично, заедно с адв. С С и
адв. М К от ШАК, които поддържат исковата молба. В представените по делото писмени
бележки се излагат аргументи за основателността на исковете. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. А. С. от АК –
С, който поддържа писмения отговор и оспорва основателността на исковете. В писмените
бележки, представени в срок се излагат доводи във връзка с неоснователността на
претенциите.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС се установява, че по подадено от
ищеца заявление била издадена Заповед № ***/**/**/****г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. срещу
ответника за сума в размер на 21 587.72 лв., дължима по Запис на заповед от **/**/****г., с
падеж **/**/****г., както и сумата от 6 297.99 – лихви за забава за всяка фактура, считано от
**/**/****г. до **/**/****г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 2 957.71 лв., представляващи разноски в заповедното производство. В хода на
заповедното производство постъпило в срок възражение от длъжника, поради прекомерност
на сумата.
Видно от представения по делото Договор за дълг от **/**/****г., сключен между
страните, ответникът се задължил да встъпи като солидарен длъжник по отношение на
кредитора по задължението на „**********“ ЕООД с ЕИК ***********, чийто
представляващ бил поемателя Х. М. И.. В договора били изчерпателно изброени фактури,
2
задълженията по които били падежирани към момента на сключване на договора, като
общия размер на задълженията бил 60 360.88 лв. В чл.3 от договора се съдържало
задължение на ответникът да изплати изцяло на кредитора паричното задължение до
**/**/****г. Договорът бил нотариално заверен с рег. № ****/****г. от Нотариус Г В, която
удостоверила подписите под документа. По делото е представен Запис на заповед от
**/**/****г., по който издателят Х. М. И. се задължил безусловно и без протест да изплати
сума в размер на 60 360.88 лв. на кредитора „*************“ ЕООД на падеж **/**/****г.
Във връзка с договора се представят Фактура № *********** от **/**/****г., с падеж
на **/**/****г. за сумата от 1 308.17 лв. (частично заплатена); Фактура № *********** от
**/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 011.16 лв.; Фактура № ********** от
**/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 327.41 лв.; Фактура № *********** от
**/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 134.24 лв.; Фактура № *********** от
**/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 10 806.74 лв., всички с предмет продажба
на хранителни стоки.
По делото са представени удостоверения, че „*************“ ЕООД нямало
регистрирани в Областната Дирекция на БАБХ обекти за производство, преработка или
дистрибуция на храни за периода от **/**/****г. до **/**/****г.
Ищецът представя насрещни доказателства, че дружеството „**********“ ЕООД,
чийто представляващ е ответникът имал регистриран склад на едро с храни от животински и
неживотински произход в с. С, и обект за търговия на дребно в с. Развигорово, които обекти
били заличени от регистрация със Заповеди от **/**/****г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр.Ш.
По делото са разпитани свид. С М С и свид. В. Р. Д. – и двамата представляващи
търговски дружества, с които страните са търгували.
Свид. С разказва, че е собственик на мандра в с. В, обл. Варна и в периода ****-
****г. извършвал доставка на стоки на ищцовото дружество. Доставките били извършвани с
транспорт на мандрата до склад в с. С, чрез автомобил на ищцовото дружество или имало
случаи стоките да бъдат получавани и от представители на фирмата, с която
„*************“ ЕООД търгувала. Твърди, че стоки са получавани и от ответника, при
доставката на стоките в с. С. При предаването на стоката не били изготвяни приемо-
предавателни протоколи или стокови разписки, а стоката била придружавана с фактура и
сертификат за качество и годност. Фирмата на свидетеля нямала неплатени задължения от
ищцовото дружество.
Свид. В. Д. сочи, че познава добре и двете страни по делото, като работи като
регионален мениджър на фирма „Г К“ ЕООД, която търгува с хранителни стоки. В
показанията си казва:“…защото „*************“ продаваше на „**********“.
“*************“ фактурираше на “**********“ и „**********“ идваха да си вземат стоката
от „Г К“. При предаването на стоката задължително се издават складови разписки...“.
Представляващият ищцовото дружество е дал обяснения по чл.176 от ГПК, в които
3
казва, че е работил в „**********“ ЕООД в летния период на ****г., но всички суми били
превеждани по банков път. Ищцовото дружество не притежавало разрешение за търговия с
хранителни стоки и склад.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушано заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда и неоспорено и прието от страните,
като вещото лице заключава, че процесните фактури са заведени в счетоводствата на
дружествата и е ползван данъчен кредит от тях. Размерът на неплатената главница по
фактурите е в 21 587.72 лв. и 6 281.46 лв. – лихва от **/**/****г. – датата на договореното
плащане до **/**/****г. – датата на депозираното пред съда заявление по чл.417 от ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от
правна страна следното:
По отношение на допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и
съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземанията си по заповедта.
По отношение основателността на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ: В
т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, се
сочи, че предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор, доказва вземането си основано на
записа на заповед, като при липса на релевирано възражение от ответника, към което се
приравнява общото възражение за безпаричност на ценната книга, включително и в случаите
на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът –
поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузалното
правоотношение. В този смисъл са и Решение № 87/11.07.2016г. на ВКС по т.д. №
1093/2015г., II т.о., Решение № 69/09.05.2016г. на ВКС по т.д. № 1185/2015г., II т.о. Решение
№ 18/18.12.205г. на ВКС по т.д. № 535/2014г., I т.о. и др., в които се сочи, че общо оспорване
от ответника по менителничния иск е налице, когато не сочи конкретни факти за причината
за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително
възражение, са например твърденията липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца,
във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца
каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записа на заповед е
безпаричен, тъй като срещу обещаната от него парична сума ответникът не е получил
насрещна престация от ищеца и др.
Именно в този смисъл е писмения отговор на ответника, чиято процесуална позиция
се изразява само в отричане на твърдяното от ищеца каузално правоотношение, без да сочи
причината, поради която е издал менителничния ефект. Направеното от ответника оспорване
на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото не разкрива каузата, поради която е издал
записа на заповед, представлява общо оспорване за безпаричност на менителничния ефект.
4
По отношение редовността на записа на заповед, съдът намира, че след анализ на
съдържанието му, същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от
външна страна, поради което обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка.
При липса на лични възражения от страна на издателя по ефекта, разкритата от ищеца
причина за издаването на записа на заповед не подлежи на изследване по делото.
За пълнота следва да се добави, че даже и да бъде изследвана връзката на записа на
заповед с твърдяното от ищеца каузално отношение, то в настоящия случай се доказа, че
записа на заповед е издаден като обезпечение на Договор за встъпване в дълг от
**/**/****г., поради следното: Сумата по записа на заповед, включва в себе си общия размер
на задължението по включените в договора пет фактури, формирано като сбор от
незаплатената продажната цена на доставени и получени от „**********“ ЕООД стоки.
Следва да се отбележи, че датата на издаване на записа на заповед (**/**/****г.) и датата на
сключване на договора за поемане на дълг съвпадат, като съвпада и падежа на плащането в
записа на заповед (**/**/****г.) с уговорения от страните срок за плащане в договора. С
това е доказана обезпечителната функция на издадената ценна книга, тъй като е налице
конкретно задължение по каузалното правоотношение към падежа на записа на заповед,
каквото е установено в случая. В случая възниква задължение за издателя да плати на
падежната дата, тъй като не е изпълнил задължението си за плащане в срока по договора за
встъпване в дълг от **/**/****г., поради което и настъпва хипотезата за ангажиране на
неговата отговорност. От заключението по назначената експертиза, което не е оспорено от
страните, се установи, че главницата от 21 587.72 лв., представляваща сбор от пет фактури –
Фактура № 71/**/**/****г., Фактура № 72/**/**/****г., Фактура № 73/**/**/****г., Фактура
№ 74/**/**/****г. и Фактура № 96/**/**/****г. не е платена нито към **/**/****г., нито към
момента. Поради това и е налице основание за ангажиране отговорността на издателя на
менителничния ефект.
Наведените от ответника възражения за липса на регистрирани обекти на ищеца и за
липса на доказателства за доставените стоки, както и за смесване на търговските обороти на
двете дружества, тъй като ищецът работил за известен период от време в дружеството на
ответника, не обосновават различен извод от направения по-горе. Безспорно се установи по
делото, че фактурите са отразени в счетоводствата на дружествата и за тях е ползван
данъчен кредит, което представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В този смисъл е Решение № 30 от 08.04.2011г. на ВКС по т.д. №
416/2010г., I т.о. и други.
От гореизложеното следва извода, че ответникът дължи претендираната с исковата
молба сума по главния иск изцяло и същият следва да се уважи.
По отношение на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД: Без съмнение с
оглед лихвоносния характер на главното парично вземане и допуснатото от длъжника по тях
закъснение в плащането по фактурите, то ответникът е отговорен да заплати на кредитора –
ищец обезщетение за забава. Относно размера на вземането за обезщетение за забава по
5
чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира, че същото е доказано по основание и размер за сумата общо
от 6 281.46 лв. за процесния период, който размера е установен в неоспореното от страните
заключение по експертизата, като в останалата му част за сумата от 16.53 лв. (която
представлява разлика между претендираната от ищеца сума от 6 297.99 лв. и уважената от
съда сума от 6 281.46 лв.) следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените в заповедното и настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. В заповедното производство са сторени разноски в
размер на 2957.71 лв., като сумата съобразно уважената част на исковете е в размер на
2 955.96 лв. В настоящото производство сторените от ищеца разноски са в общ размер на
2907.72 лв., от които 557.72 лв. следващата се държавна такса, 250 лв. – възнаграждение за
вещо лице и 2 100 лв. – възнаграждение за един адвокат, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие (лист 106 от делото). Съобразно уважената част от исковете
сторените разноски се дължат в размер на 2 906 лв.
Ищецът дължи на ответника разноски сторени в производството за заплатено
възнаграждение за свидетел и адвокатско възнаграждение, които са в общ размер на 3450 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 2.05 лв. Направено е възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид размера на вземанията по
исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от
ГПК, в отношенията между страните, че Х. М. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Н Б“
№ 15 дължи на “*************“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. ********, общ. Ш, ул.“Т К“ № 2, представлявано от А Б Г, чрез адв. С Щ С от
ШАК със съдебен адрес гр.Ш, бул."С“ № 24, ет.3, офис 12 сума в размер на 21 587.72 лв.
(двадесет и една хиляди петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща просрочена главница по дължимо и изискуемо задължение по Запис на
заповед, издаден на **/**/****г. от ответника, с падеж на плащане **/**/****г., ведно със
законната лихва върху главницата от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 6 281.46 лв. (шест хиляди двеста осемдесет и един лева и четиридесет
и шест стотинки), представляваща общ размер на законна лихва за забава върху
задълженията по пет фактури, считано от **/**/****г. (датата на договореното плащане) до
**/**/****г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 701 от **/**/****г. по
ч.гр.д.№ ****/****г. по описа на Шския районен съд, като отхвърля иска за вземането за
законна лихва за забава над присъдения му размер до пълния му предявен размер от 6 297.99
лв., като неоснователен и недоказан.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. М. И. с ЕГН ********** да заплати
на „*************“ ЕООД с ЕИК ********* направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС разноски в общ размер на 2 955.96 лв. (две хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки), както и направените в
исковото производство разноски в общ размер на 2 906 лв. (две хиляди деветстотин и шест
лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „*************“ ЕООД с ЕИК *********
да заплати на Х. М. И. с ЕГН ********** сторените от ответника разноски в размер на 2.05
лв.(два лева и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7