Решение по дело №838/2015 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2017 г. (в сила от 30 юли 2018 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Маринов
Дело: 20151700100838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 166

гр.Перник, 16.06.2017 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на 16.05.2017 г. в състав:

 

                         Съдия: Красимир Маринов                             

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов гр. дело N838 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№1718/23.07.2015 г., подадена от К.И.Б. с адрес: ***, както и с адрес: ***,  с ЕГН:********** срещу Камара на частните съдебни изпълнители гр.София, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 751.30 лв. /седемстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки/ и сумата от 8000000 лв. /осем милиона лева/, представляващи обезщетения за претърпени съответно имуществени и неимуществени вреди, които са в резултат на мълчаливия отказ на ответника да разгледа и уважи жалба на ищеца с вх. № Ж-36/30.01.2015 г. срещу действията на частен съдебен изпълнител М.М. с рег. №*** по негово изпълнително дело №20147860401627.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Камара на частните съдебни изпълнители гр.София, с който се оспорват изцяло така предявените искове. Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба, за недопустимост на исковете, както и за тяхната неоснователност, поради което се иска да бъдат оставени без разглеждане и прекратено производството по делото или да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът претендира присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Не е спорно между страните, а и от приложеното изпълнително дело №20147860401627 по описа на частен съдебен изпълнител М.М. с рег. №*** е видно, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2014 г., издаден по гр.д. №32910/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Страни по така образуваното изпълнително производство са „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:********* – взискател и Т.Ц.Б. с ЕГН:********** – длъжник, която е бивша съпруга на ищеца К.И.Б..

Също така не е спорно, че е налице отказ на ответника - Камара на частните съдебни изпълнители гр.София да разгледа приложената по делото жалба на ищеца с вх. № Ж-36/30.01.2015 г. срещу действията на частен съдебен изпълнител М.М. по цитираното изпълнително дело.

По делото като писмени доказателства са приети епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.София и експертно решение от 06.01.2017 г. на І МБАЛ гр.София, касаещи здравословното състояние на ищеца, от които се установява, че същият има заболявания, както следва: високостепенна аортна /клапна/ стеноза; МИ-І-ІІст.Тр.И-Іст; състояние след Ао клапно протезиране; ИБС; едноклонова коронарна болест. АХ-ІІІст; хипертонично сърце СН-ІІІФК; захарен диабет – ІІ тип; диабетна полиневропатия и макроангиопатия; варикозни вени на долните крайници с пигментация и дермолопосклероза по изразена вляво. Въз основа на тези заболявания му е призната инвалидност със степен на увреждане 96 % т.н.р. без чужда помощ, считано от 15.01.2016 г. за три години.   

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е осъществен от страна на ответника фактическия състав, пораждащ отговорността му по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, включващ: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, и причиняване на вреда при или по повод изпълнение на възложената работа.  

Отказът на Камарата на частните съдебни изпълнители гр.София да разгледа депозираната от ищеца жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител М.М. с вх. № Ж-36/30.01.2015 г. не може да бъде определен като противоправно действие. В кръга на правомощията на Съветът на камарата съгласно чл.59, ал.1, т.6 ЗЧСИ и чл.30, т.11 от Устава на камарата е да извършва преценка дали да взема решение за образуване дисциплинарно производство по отношение на частен съдебен изпълнител. Направеният в случая отказ да се разгледа жалбата на ищеца е поради съдържащи се в нея обидни квалификации срещу частния съдебен изпълнител, Камарата и съдии от Софийски районен съд, който отказ е съобразен с практиката на камарата по отношение на всички такива жалби и не може да се прави извод, че с това се цели прикриване на евентуално извършени от ЧСИ М. неправомерни действия.

По делото не е и доказано наличието на причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът твърди, че бившата му съпруга го обвинявала, че не е заплатил сметките към „Топлофикация София" ЕАД и ще иска от него да заплаща сумите по изпълнителния лист, с което си твърдение обосновава причиняването му на неимуществени вреди - неприятна атмосфера и създаден емоционален стрес. Явно е че тези лични отношения между бивши съпрузи не са в причинно-следствена връзка с действията на частния съдебен изпълнител по образуваното от него и цитирано по-горе изпълнително дело, а още по-малко с каквито и да било действия или бездействия от страна на Камарата на частните съдебни изпълнители. А съгласно константната и задължителна съдебна практика /Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2, решение по гр.д. № 3026/2008г. на IV ГО ВКС и др./ причинно-следствената връзка не се предполага, а следва да се докаже, което по настоящото дело не е сторено.

Не е доказано и настъпването на имуществена вреда в размер на 751.30 лв., както се твърди от ищеца, а още повече тя да е във връзка с каквито и да било действия или бездействия на служители или органи на Камарата на частните съдебни изпълнители. Заплащането на тази сума от страна на ищеца по настояване на бившата му съпруга, независимо дали сумата е действително дължима, е извършено с оглед личните им взаимоотношения и въпрос на лично убеждение и преценка на ищеца, а не е в резултат на някакви действия или бездействия на други лица. Камарата на ЧСИ няма правомощия по закон да отменя действия на частните съдебни изпълнители - в случая да отмени наложения запор на сметките на бившата съпруга на ищеца, нито да възстанови на него или на нея парични суми, т.е. действия или бездействия на служители или органи на Камарата не биха могли да рефлектират върху задължение, по отношение на което е налице изпълнителен титул – изпълнителен лист от 06.11.2014 г., въз основа на който е и образувано въпросното изпълнително дело - нито то да възникне, нито да се погаси, нито нещо друго.

По отношение на твърдените от ищеца настъпили неимуществени вреди, освен изложеното в по-горните абзаци, следва и да се отбележи, че действително, от събраните по делото писмени доказателства /епикриза и експертно решение на ТЕЛК/, се установява, че ищецът страда от няколко заболявания, определящи 96 % т.н.р. без чужда помощ, считано от 15.01.2016 г. за три години. В случая обаче не е доказано, че тези заболявания, както и наличието на стрес и други негативни преживявания на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка с отказа на Камарата на частните съдебни изпълнители да разгледа жалбата му, а не се дължат на някакви други причини. Не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи такава връзка.

По тези съображения, съдът намира, че така предявените от К.И.Б. искове срещу Камарата на частните съдебни изпълнители гр.София за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото -   юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените искове от К.И.Б. *** с адрес: ***, както и с адрес: ***, с ЕГН:********** срещу Камара на частните съдебни изпълнители гр.София, ул. „Пиротска“ №7, ет.4, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 751.30 лв. /седемстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки/ и сумата от 8000000 лв. /осем милиона лева/, представляващи обезщетения за претърпени съответно имуществени и неимуществени вреди, които са в резултат на мълчаливия отказ на ответника да разгледа и уважи жалба на ищеца с вх. № Ж-36/30.01.2015 г. срещу действията на частен съдебен изпълнител М.М. с рег. №*** по негово изпълнително дело №20147860401627.

Осъжда К.И.Б. *** с адрес: ***, както и с адрес: ***, с ЕГН:********** да заплати на Камара на частните съдебни изпълнители гр.София, ул. „Пиротска“ №7, ет.4 сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.  

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           Съдия: