Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 20531
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.519 ал.1,т.1 от КЗ от Р.Ц.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу Г. Ф. за заплащане, след
допуснато от съда изменение на иска на сумата от 2714,60 лв. представлявяща разликата между дължимата и изплатената
от 2785,40 лв., получена от продажба на автомобила 250 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил Пежо модел 207, рег.№***,
рама № ***, в резултат на ПТП на 28.06.2019г, от която 50 лв. за репатриране на
автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 28.06.2019г. до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че на 28.06.2009г. около 10.00 ч. при
управление на своя автомобил Пежо модел 207, рег.№***, рама № *** пътувайки по
ул. Идеал Петров, в посока бул. Трети март бил блъснат от МПС Мерцедес А 160, с
рег.№ ***, като му било отнето предимство на кръстовището. Органите на МВР
съставили протокол за ПТП №1736292.
Твърди, че към датата на ПТП виновният водач нямал
сключена застраховка Гражданска отговорност. Експертите на Г. фонд извършили
опис на щетите по претенция с № 70-04000-00223/19/28.06.2019г. от 02.07.2019г.
и 09.07.2019г.
На 15.10.2019г. ищецът бил уведомен, че е взето
решение за изплащане на обезщетение като тотална щета по щета
№19110325/19.07.2019г. в размер на 2785,40 лв. На 11.11.2019г. сумата му била
изплатена. С договор от 05.12.19г. ищецът продал бракувания автомобил за сумата
от 250 лв.
Ищецът счита, че Гаранционния фонд не му е изплатил
реалната стойност на щетите които е претърпял.Претендират се деловодни
разноски.
В срока за отговор
отвеетникът изразява становище за неснователнсост на иска. Счита претенцията за имуществени вреди за
прекомерно завишена от гледна точка на изисквания, залегнали в действащата към
датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и
изплащане на обезщетения при имуществени вреди и в разрез с разпоредбите на
„НАРЕДБА № 49
от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства". Ответникът счита, че приемайки предложеното
обезщетение, ищецът се е съгласил, че то покрива напълно претърпените от него
имуществени вреди. Възразява, че обезщетение за „репатриране на автомобила " в
размер на 50.00
лева не следва да бъде присъждано на ищеца, тъй като не представлява пряк
разход по отстраняване на претърпени щети по автомобила и Фонда няма задължение
да покрива разходи, които не са от кръга разходи във връзка с определянето и
изплащането на обезщетения. Оспорва претенцията за обезщетение за забава
,считано от датата на ПТП, тъй като фонда не е деликвент.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Г. фонд е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на Г. фонд по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и последния по повод плащане на дължимото
обезщетение. В конкретният случай ответникът е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция,
депозирана с уведомление вх. № 07-00-29-82 от 19.07.2019 г. /л. 90/, по която
на увреденото лице Р.В. е определено на
2785,40 лв . Сумата от 2785,40 лв. е преведена с платежно нареждане от
08.11.2019 г. по сметка на ищеца – л. 124.
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционият фонд не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с
изплащане на определеното обезщетение от Г. фонд, с чийто размер ищецът е
очевидно несъгласен, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 558, ал. 5 КЗ.
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ вр.
с чл. 558, ал. 5 КЗ, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е претърпял вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водач,
за чието МПС няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
От
представеното с исковата молба свидетелство за регистрация, част I, се
установява, че ищецът Р.Ц.В. е собственик на процесния лек автомобил марка
" Пежо модел 207, рег.№***, рама № ***.
Видно от
приложения на л. 22 от делото протокол за ПТП № 1736292 от 28.06.2019 г. на
посочената дата в гр. Варна е настъпило ПТП между лекия автомобил на ищеца и
лек автомобил марка "Мерцедес А160 ", с peг. № РР0377ВМ, управляван
от С.А.. Отразено е, че ПТП е причинено след като водачът на МПС "Мерцедес
А160 " е отнел предимството на водача на МПС Пежо модел 207. Описани са и
материалните щети по всяко от превозните средства. Доколкото протоколът
представлява официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на неговите функции, той се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него обстоятелства досежно механизма на ПТП.
Заключението
на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като подробно и обосновано, също потвърждава, че ПТП е настъпило при описания в
исковата молба механизъм, както следва: налице е причинна връзка между
настъпилото ПТП и реализираните вреди на автомобила на ищеца. Настъпилите вреди
могат да бъдат причинени по констатирания механизъм. Стойността на труд и нови
части за възстановяване надхвърля 80% от действителната стойност. Действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП 28.06.20г. е била 5 700 лв. Не е било
възможно след ПТП автомобилът да напусне мястото на произшествието на собствен
ход. Средна пазарна цена за репатриране на автомобила в границите на гр. Варна
е 50 лв. Остатъчната стойност от л.а. Пежо 207 е 4 285,22 лв. Общата стойност
за ремонт по методиката на Г. фонд е 4691,23 лв. Обезщетението би следвало да
бъде 4 280,81 лв.
От така
обсъдените доказателства по безспорен начин се установява, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил Мерцедес А160.
По делото не
се установи към 28.06.2019 г. за автомобила на виновния водач не е имало
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Към
доказателствата по делото е приобщен опис на претенция, изготвен от
представител на Г. фонд на 09.07.2019г.
Предвид така
изложените съображения безспорно са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за уврежданията, настъпили вследствие на процесното
ПТП.
Спорен между
страните е начинът, по който следва да бъде определен размерът на дължимото от
ответника плащане.
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ размерът на
обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. За начина на
определяне и изплащане на обезщетенията ал. 2 препраща към реда, предвиден относно
задължителната застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл и
при определяне на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение следва да се
съобрази действителната стойност на причинената вреда /арг. от чл. 499, ал. 2 КЗ/. В случаите на пълна
увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество /стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
закупи друго със същото качество/, а при частична увреда – с неговата
възстановителна стойност /цената за възстановяване на имуществото от същия
вид/.
Действително
изр. второ на чл. 499, ал. 2 КЗ препраща
към методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504, като по силата на
изричната разпоредба на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49 от 16 октомври 2014
г., към процесния казус е приложима приетата при действието на отменения Кодекс
на застраховането методика, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към
Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане. Чл. 4 от
методиката обаче изрично предвижда, че тя се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато
обезщетението се определя по експертна оценка. Предвид изложеното тя не би
могла да дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането и
да ограничи отговорността на застрахователя или Гаранционния фонд. Методиката
служи единствено като долна граница при определяне на обезщетението. В случаите
на съдебно предявена претенция релевантна е действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като съдът не е
обвързан с размера, изчислен съобразно предвидените в методиката критерии. В
този смисъл са мотивите на Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, ТК, І т. о.
Съдът не
приема възражението на ответника, с оглед позоваването му на ТР № 1/2016 г. на
ОСГТК, според което при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
пред вид факта, че липсва постигнато съгласие за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие между пострадалия
и Г. фонд.
Предвид така
изложените съображения съдът намира, че при определяне размера на дължимото
обезщетение следва да вземе предвид определената от вещото лице стойност на
щетите и на необходимия труд за възстановяване на автомобила, определени
действителна стойност на автомобила към датата на увреждането 5 700 лева. От
тази сума следва да се приспадне изплатената от 2785,40 лв., както й 250 лв.,
получени при продажбата на автомобила и се получава 2 664,60лв. Следва да се
присъди и сумата от 50 лв., разноски за репатриране на автомобила, за която
сума има представена фактура №8/28.06.2019г./л.10 от делото/ и искът уважи в
цялост за сумата от 2714,60 лв.
Доколкото вземането
за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата
изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди,
считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ, в случая 06.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и отхвърли за периода от датата на
увеждането28.06.2019г. до 05.11.2019г.
По разноските: Предвид изхода от спора и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, съдът намира,
че такива следва да бъдат присъдени в размер на 108,58 лева – заплатена
държавна такса, 120 лв. за възнаграждение на в. л. и 370
лв. , заплатен адв. хонорар, съразмерно с уважената част от иска в размер
на 598,58 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Ц.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2714,60 лв.
(две хиляди седемстотин и четиринадесет лева и шестдесет стотинки) представляваща разликата между
дължимото и изплатено Г.
фонд на Р.Ц.В. обезщетение за имуществени
вреди причинени на Пежо модел 207, рег.№***, в резултат на ПТП на 28.06.2019г. по
вина на С.С.А. по заведена щета №19110325/19.07.2019г., на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата от 2714,60 лв., считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
автомобила-06.11.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, като отхвърля искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на увреждането
28.06.2019г. до 05.11.2019г.
ОСЪЖДА Г. фонд, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Ц.В., ЕГН ********** сумата от 598,58
лв. (петстотин деветдесет и осем лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща разноски в производството по делото,
включ. и адвокаатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на „С.С.А.,
ЕГН **********
***. , подпомагаща страна на Г. ф.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: