и за да се произнесе взе предвид следното : С решение № 68/05.04.2005 г.,постановено по гр.д. № 925/2004 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Фарма – Кърджали” ЕООД да заплати на Здравка Цанкова Иванова ,сумата в общ размер на 5 003.04 лв.,от която главница в размер на 4 871.99 лв.,произхождаща от неизплатено обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3 654 лв. и обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползуван отпуск за 44 дена в размер на 1 217.99 лв.,и мораторна лихва в размер на 131.05 лв. върху главницата за периода от 03.08.2004 г. до 20.10.2004 г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 20.10.2004 г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 280 лв. Съдът е осъдил ответника за заплати по сметка на КРС,държавна такса в размер на 200.12 лв.,както и направените по делото разноски в размер на 50 лв. Допълнително с влязло в сила определение № 80/19.05.2005 г.,съдът е допуснал предварително изпълнение на така постановеното решение. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника в първоинстанционното производство,”Фарма-Кърджали” ЕООД,гр. Кърджали,въззивна жалба. В същата се твърди,че така постановеното първоинстанционно решение е неправилно-незаконосъобразно,необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Изтъкват се съображения,че при постановяване на решението си Кърджалийският районен съд се е позовал само на заключението на вещото лице, което пък жалбодателят намира за непълно и неясно. Твърди се ,че в заключението не били посочени поотделно точния размер на получаваното от ищцата последно трудово възнаграждение,брутния му размер,за кои години било изчислено обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск,както и не били посочени в същото,параметрите на изчислената мораторна лихва в табличен вид. Прави се със жалбата и алтернативно искане за оставяне без движение на исковата молба за конкретизирането й в частта за кой период /години/ е претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Жалбодателят поради това моли настоящия съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно,и да постанови решение по съществото на спора,с което да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание ,ответникът по жалбата,Здравка Цанкова Иванова,чрез процесуалния си представител,оспорва депозираната въззивна жалба. Прави уточнение на исковата си претенция,като посочва,че периода , за който претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск е периода,считано от 2000 г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение – 02.08.2004 г. Претендира разноски за настоящата въззивна инстанция. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от това, е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на трудови спорове по смисъла на чл.357 от КТ,а именно обективно съединени искове с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за сумата от 1 217.99 лв.,съставляваща обезщетение за 44 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 2000 г. до 02.08.2004 г., с правно основание чл.222,ал.3 от КТ за сумата от 3 594 лв.,съставляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца ,както и обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 200 лв.,съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.08.2004 г. до 20.10.2004 г.,със страни – ищец – Здравка Цанкова Иванова и ответник – “Фарма-Кърджали” ЕООД,гр. Кърджали. В исковата молба се претендира присъждане на законна лихва върху главницата,считано от завеждане на исковата претенция – 20.10.2004 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски. От представена по делото заповед № 3 /02.08.2004 г. на Управителя на “Фарма- Кърджали” ЕООД,гр. Кърджали,се установява,че считано от 02.08.2004 г. ,на основание чл.328,т.10 от КТ,поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Здравка Цанкова Иванова на длъжност “управител-магистър-фармацевт”. Със заповедта управителят е разпоредил да бъдат изплатени на служителката Иванова на основание чл.224 от КТ за 44 дни –сумата в размер на 1 217.99 лв.,а на основание чл.222,т.3 от КТ,сумата в размер на 3 594.00 лв. Заповедта е връчена на служителката Иванова на 02.08.2004 г.,и не се спори по делото,че същата е влязла в сила. Съобразно приетото по делото заключение по назначената,съдебно- счетоводна експертиза,се установява,макар и дадено в обобщен вид,че õължимото обезщетение по чл.224 от КТ е в размер на 1 217.99 лв., по чл.222,т.3 от КТ е в размер на 3 654.00 лв.,а размера на мораторната лихва върху дължимите суми за поискания в исковата претенция период,възлиза на 131.05 лв. Настоящата инстанция също кредитира цитираното заключение. В този аспект намира за неоснователен довода на защитата на жалбодателя,че същото е непълно и неясно. Съдът намира,че вещото лице е отговорило на така зададените от ищцата в първоинстанционното производство,въпроси,в поискания от нея вид. Ако жалбодателят твърди противното,то той е следвало да подкрепи с доказателства своето твърдение,може би да конкретизира и/или постави нови или допълнителни въпроси на вещото лице. Последното обаче ответникът не е направил. Нещо повече от разпита на вещото лице,направен в съдебно заседание от 11.02.2005 г.,се установява,че заключението е изготвено въз основа на ведомостите и с оглед на сумите,представени и начислени от самия ответник,работодателя – “Фарма- Кърджали” ЕООД. В хода на тези констатации,съдът като взе предвид събраните и обсъдени в предходните абзаци,доказателства,и съобразно разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ,съобразно която при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,счита така предявеният иск за основателен и доказан за сумата 1 217.99 лв.,съставляваща обезщетение за 44 дни неизползуван платен годишен отпуск за периода от 2000 г. до 02.08.2004 г. Като е постановил решение в този смисъл ,първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение в тази му част,което следва да бъде оставено в това въззивно производство,в сила. В хода на тези констатации,съдът като взе предвид събраните и обсъдени в предходните абзаци,доказателства,и съобразно разпоредбата на чл.222,ал.3,предл. последно от КТ,съобразно която при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя,ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както от цитираната заповед ,така и от приложеното към делото лично трудово досие на ищцата,а и обстоятелството,че между страните не се спори ,че същата е работила при този работодател през последните 10 години,се доказва основателността на предявения обективно съединен иск. Същият обаче се явява основателен и доказан само до размера на 3 594.00 лв.,т.е. не повече от поисканото. Като е постановил в тази му част ответника,жалбодател в това производство ,да бъде осъден за сума в размер на 3 654 .00 лв.,т.е. повече от поискано, първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум. Поради което решението в тази му част следва да бъде обезсилено за разликата от 3 594.00 лв. до 3 654.00 лв.,като недопустимо и производството в тази му част следва да бъде прекратено. Прочие като следствие от установеното,следва с оглед спецификата на изписването на диспозитива на решението от решаващия съд,да бъде обезсилено и решението в частта му за общо присъдената сума, за разликата от4 943.04 лв. /1 217.99 лв.+ 3 594.00 лв.+131.05 лв./ до 5 003.04 лв. / 1 217.99 лв.+ 3 654.00 лв.+131.05 лв./,както и решението в частта му за присъдената главница,като следва също да бъде обезсилено за разликата от 4 811.99 лв. / 1 217.99 лв. + 3 594.00 лв./ до присъдената сума от 4 871.99 лв. / 1 217.99 лв.+ 3 654.00 лв./,и производството в тези части следва да бъде прекратено. Що се касае до решението относно произнасянето по иска по чл.86 от ЗЗД,и относно присъждането на законна лихва върху установената главница от 4 811.99 лв. за търсения период,е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Действително отсъствува в първоинстанционното решение отхвърлителен диспозитив за разликата между присъдения и търсения размер на мораторната лихва,но този порок се свежда до непълнота на постановеното решение,което не следва да бъде поправяно по реда на въззивното про-изводство ,а в нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК. При този изход на делото се следват на ответника по жалбата,доколкото изрично са поискани,разноски за настоящата въззивна инстанция, в доказания размер от 170 лв. Ето защо, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 68/05.04.2005 г.,постановено по гр.д. № 925/04 г. по описа на Кърджалийския районен съд,В ЧАСТТА му ,с която е осъдено “Фарма – Кърджали” ЕООД да заплати на Здравка Цанкова Иванова,присъдената обща сума, за разликата от 4 943.04 лв. до 5 003.04 лв.,присъдената обща главница за разликата от 4 811.99 лв.до 4 871.99 лв. ,и присъденото обезщетение на основание чл.222,ал.3 от КТ, за разликата от 3 594.00 лв. до 3 654.00 лв.,като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Фарма – Кърджали” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,бул.”България” № 53, Булстат *********,Дан.№ **********, да заплати на Здравка Цанкова Иванова от гр. Кърджали,бул.”България” № 61,вх.”В”,ап.7,с ЕГН **********,направените в производството разноски в размер на 170.00 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |