№ 611
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря М.на Ив. И.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500526 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. В. Х., ЕГН **********, срещу
Решение №****/15.12.2023г. по гр. дело №****/2023г. на ВРС, 51-ви състав,
в частта с което е увеличен размерът на определената с одобрена съдебна
спогодба с протоколно определение от 30.10.2018г. по гр.д. № 2454/2018г.
РС-Я. издръжка, дължима от Е. В. Х., в полза на детето В. Е. Х., ЕГН
**********, чрез майка му и законен представител Т. К. К., ЕГН **********,
за разликата над 300.00лв. до 400.00лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.04.2023г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
иска по чл.127а от СК и в отхвърлителната част по иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваната му част, е
незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му не са обсъдени
всички възражения на ответника и доказателствата по делото или последните
са повратно тълкувани. Ответникът има ниски доходи, но се грижи и издържа
и другата си дъщеря. Той не разполага и с „много имоти“, както е приел ВРС,
1
а само къща и двор на село, които се ползват и от В.. Разходите за детето са
отчетени погрешно, с оглед че са включени и такива за уроци по английски и
за свободно избрани от майката добавки, които не са необходими на детето.
Майката от друга страна има високи доходи, което не е отчетено от ВРС.
Като обобщение присъдената изръжка над 300лв. не е съобразена с
потребностите на детето и възможностите на бащата. Моли се за за отмяна на
решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска за над 300лв.В
о.с.з. се поддържа искането до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Поддържа твърденията
си пред първоинстанционния съд относно увеличените нужди на детето,
доходите и имуществото на ответника, правещи възможно плащането на
претендираната издръжка и задълженията му към само едно друго дете.
Излага твърдения и за нови (след о.с.з. пред ВРС) относими обстоятелства –
интерес на детето към електрониката, закупени платки, колофон и батерии за
това; закупени тетрадки; посещения на детето на фитнес и таекуондо; и други.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за
разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна ДСП-В. не изразява становище по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
чл.150 от СК на В. Е. Х., ЕГН**********, чрез майка му и законен
представител Т. К. К., ЕГН**********, за изменение на одобрената с
протоколно определение от 30.10.2018г. по гр. дело № 2454 за 2018г. на РС-Я.
спогодба относно издръжката, дължима от бащата Е. В. Х., ЕГН**********,
в полза на детето В. Е. Х., ЕГН**********, чрез майка му Т. К. К., чрез
увеличаването й от 200 лева на 450 лева, с падеж до пето число на месеца,
за който се дължи и издръжката, считано от подаване на исковата молба в
съда – 25.04.2023г. до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до изплащането й.
Предявен е и иск с правно основание чл.127а СК за даване разрешение,
заместващо съгласието на бащата Е. В. Х. за пътуване на детето В. Е. Х.,
придружавано от неговата майка Т. К. К., до държави-членки на Европейския
съюз, Турция и Сърбия за посочен срок, както и за издаване на паспорт за
това. Решението на РС по този иск е влязло в законна сила.
В исковата молба се твърди, че Т. К. и Е. Х. са родители на детето В. Х.,
2
родено на *********г. С протоколно определение от 30.10.2018г. по гр.д.
№2454/2018г. на РС-Я. била одобрена от съда спогодба между родителите,
като родителските права спрямо детето били предоставени на майката, на
бащата бил определен РЛО с детето и бил осъден последният за издръжка на
момчето от 200лв. на месец.
Поддържа се, че от посочения съдебен акт са изминали години, през
които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и
нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. В. вече е на 12
години, ученик е в 6-ти клас и разходите за учебни пособия, храна, дрехи,
обувки, спорт и ежедневни разходи са се увеличили значително. Детето има и
допълнителни нужди от средства за частни уроци по английски език,
абонамент за обучителна онлайн платформа, за прегледи и очила, хранителни
добавки, и други. Майката има трудности в осигуряване на финансовите
нужди на детето. Ответникът е в работоспособна възраст, може да реализира
доходи и го прави, като отделно притежава и няколко недвижими имота.
С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна
и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди
ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му
състояние.
По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски,
като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от
ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не
възразява и срещу задължението за издръжка, но само до 270.00лв. на месец.
Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка над признатият е
необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на
ответника. Излага, че има и друго дете – дъщеря Д., род. на *********г., за
което също е осъден на издръжка от 200лв., но впоследствие се уговорил с
майката на момичето (не страна по делото) за издръжка от 250лв. Поддържа,
че няма данни за нараснали нужди на В., а частните уроци и хранителните
добавки били избор на майката, за който бащата няма отговорности. Майката
е военнослужещ със звание „сержант“ от БА, поради което била както
финансово, така и жилищно обезпечена от министерството на отбраната на
РБ. Детето не поддържа връзка с баща си, за което виновна била ищцата,
която настройвала детето против баща му. Ответникът следвало да отделя
пари и за издръжката на сина на новата му съпруга Д. Х.а, който бил курсант
във ВМУ – В.. Ответникът покрил ипотечния си заем със средства от
продажба на имот на родителите си след смъртта им. На ответника и
сегашната му жена оставали минимални месечни средства след заплащане на
издръжи в полза на децата, при което увеличение издръжката на В. не е във
възможностите на бащата. Моли за отхвърляне на иска или за уважаването му
до признатия от ответника размер. В о.с.з. поддържа позицията си.
3
Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от
увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на
задължението преценката е на съда.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
детето В. Х. е родено на *********г., като негов баща е Е. Х., а негова майка
– Т. К..
Няма спор и е видно от приложения препис от съдебен протокол, че с
протоколно определение от 30.10.2018г. по гр.д. №2454/2018г. на РС-Я. е
била одобрена от съда спогодба между родителите, като родителските права
спрямо детето били предоставени на майката, на бащата бил определен РЛО с
детето и той поел задължение за издръжка на детето от 200лв. на месец.
С решение от 02.08.2019г. по гр.д.1973/2019г. на РС-Я., приложено по
делото, е бил отхвърлен предявеният от Е. Х. иск за намаляване на
определената издръжка от 200 лева на 140 лева месечно.
Видно от приетите удостоверения за адреси и договор за наем, детето е
с регистриран адрес в гр.В., ул.„П.Е.“ №23, ап.3, при майката, което жилище
тя ползва под наем срещу цена от 520лв. на месец.
От приети квитанции за частни уроци се изяснява, че детето
посещавало частни уроци по английски език през м.10-12 и м.3, за които
майката е плащала месечно между 90 и 120лв. Това и самото посещение на
частни уроци от детето не се оспорва от ответника, но се счита, че се касае за
личен избор на майката, за който ответникът не отговаря.
От приетите гаранционна карта и движения по сметка се изяснява още,
че през 2023г. майката е закупила велосипед за детето на стойност 849.15лв.,
а през 2022г. е заплатила абонамент за обучителна онлайн платформа
„ucha.se“ на стойност 204.66лв.
Видно от приетите рецепта от д-р Д.Л. медицинско направление от д-р
К. и фискални бележки за платени прегледи, детето е боледувало от
респираторни заболявания; била е констатирана и нуждата от корекция на
зрението на детето; прегледите са били на стойности 45лв. и 55лв. и са били
платени в края на 2022г.
От приложената справка имотен регистър за ответника се установява, че
Е. Х. притежава в собственост жилищен имот в с. Г.В., общ.К., закупен на
*********г., ведно с поземлен имот, и апартамент в квартал Д.2 в гр.С..
Представени са доказателства за битови разходи за имотите, без пряко
отношение към предмета на делото.
От представеното от ответника удостоверение за раждане, издадено от
длъжностно лица при С. община, се изяснява, че Е. Х. има и друго дете – Д.,
род. на *********г.
Видно от приетия протокол по гр.д.№ 29609/2014г. по описа на СРС, с
него е била одобрена спогодба, съобразно която Е. Х. дължи в полза на
4
дъщеря си Д. издръжка от 200лв. на месец.
От приобщените удостоверения с изх. №012/33.06.2023г. от „Ц.Б.“
ЕООД и с изх. №****/22.06.2023г. от „ЦЕБ ЕАД“ се установява, че към
м.06.2023г. ответникът полага труд по ТПО срещу БТВ от 1236лв. плюс още
200лв. на месец; нетната част от сумите е била превеждана по банковите му
сметки с представени движения по тях.
От приетите удостоверение за граждански брак, трето удостоверение за
раждане, както и уверение от ВМУ-В. се изяснява, че ответникът е сключил
граждански брак с Д. В.а през 2018г. и че съпругата има пълнотетен син,
който е студент. Данните са неотносими към предмета на делото, тъй като
момчето не е дете на ответника, отделно е и пълнолетен гражданин.
Видно е от приетите движения по сметка още, че през втората половина
на 2023г. Е. Х. е заплащал на сина си В. издръжка от 270.00лв. на месец,
отделно от изплащаната на дъщеря си Д. такава от 200лв.
От приетите служебни бележки и справка – данни за осигуряването на
Т. К. и справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
период от 01.04.2022 г. до 12.09.2023 г. се установява, че майката на ищеца по
делото работи във военно формирование срещу месечно БТВ за периода
м.09.2022г. – м.08.2023г в размер на 1727.80лв.
Приети са и фискални бележки и разписки за закупени стоки, помагала
за обучение, ученическа униформа и хранителни добавки.
От приетия социален доклад на ДСП-Варна се потвърждава, че детето
В. живее в майка си под наем в гр. В.. Изяснява се още, че е редовен ученик в
7-ми клас в ОУ „В.А.“ - В. и има общ успех 5.30. Детето не поддържа контакт
с баща си и с роднини от страна на баща му. В. има проблеми със зрението.
Майката успява да задоволява нуждите на детето, но има финансови
затруднения по отношение издръжката му.
От изготвения социален доклад от ДСП-Слатина се потвърждава, че
отв. Е. Х. живее в собствено жилище в гр.С. и че работи в „ЦЕБ“ ЕАД срещу
посочен от него месечен нетен доход в размер на 1100 лева. Бащата не
подържа контакт със сина си В., между тях няма емоционална връзка.
Видно от представени и приети пред въззивния съд карта „Мултиспорт“
и фискални и служебни бележки, през месец 03.2024г. на детето В. е била
издадена карта за посещение на спорни дейности, месечният абонамент за
която се плаща от майката в размер, както и че в края на 2023г. и в началото
на 2024г. са били закупени от майката ел. компоненти и модули.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение
за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й следва да
бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите
на призования родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена
грижа за детето и други конкретни за случая особености. При присъждане на
5
дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер, съответен на
конкретните нужди, който да се разпредели между родителите според техните
възможности, според упражняването на родителските права и други
конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В този смисъл е задължителната и
казуалната практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение
№152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други). При
съществена промяна на относимите обстоятелства размерът на издръжката
следва да бъде съответно изменен, съобразно чл.150 от СК. Такава промяна е
налице в две хипотези – трайно и съществени изменение на нуждите на
издържаното лице или трайно и значимо увеличаване или намаляване на
комплексните по вид възможности, конкретно на задълженото по иска за
издръжка лице. Ето защо при исковетете по чл.150 от СК ищецът следва да
докаже твърдяните значимо променени негови нужди или твърденията за
изменени възможности на призования за плащане родител, респективно
ответникът следва да докаже противопоставимите си твърдения относно тези
две групи решаващи по иска обстоятелства.
В настоящия случай се установи, че от предходния съдебен акт от дата
30.10.2018г., съобразно който бащата е бил осъден да заплаща издръжка на
детето от 200.00лв., до устните състезания пред ВОС, който момент
въззивният съд следва да съобрази на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, са изминиали
почти 6 години. Това е голям период от време, през който икономическите,
социалните и обществените отношения в страната са претърпяли значими
промени, които водят до значимо нараствене на потребностите на всеки
човек, в това число на подрастващо дете, за средства за транспорт, храна,
дрехи и обувки, здравни и санитарни разходи, обучение, култура и спорт.
Явно отчетливо е поскъпването на живота и на всички стоки и услуги,
обичайно потребявани от домакинствата и от учениците през последните две
години, което се отразява съществено и на издръжката на непълнолетните
лица от техните родители.
На следващо място съгласно чл.142, ал.2 СК размерът на издръжката за
едно дете е равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната,
определена с действащото в момента ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е
в размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за дете в
ученическа възраст. Видно е от материалите по делото, че към устните
състезания пред ВОС детето В. е на 13 години и съобразно писмените
доказателства и доклада на ДСП посещава училище в седми клас в момента.
Обичайна е за всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително
и след това периодично закупуване на дрехи, на обувки, на тетрадки и на
допълнителни помагала извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се
6
отделят средства, в който смисъл са и множеството приети по делото писмени
доказателства. От същите се изясни, а и не се оспори от ответника, че детето
има нужда и от средства за корекция на зрението, че посещава частни уроци
по английски език и подкрепяща учебна подготовка и че посещава спортни
дейности. Възраженията, че всички те били избор на майката и ответникът
нямал задължения да участва в разходите за тях, са напълно несъстоятелни.
Несъмнено всяко допълнително образователно и спортно мероприятие или
занимание с изкуство са полезни за развитието и оформянето на детето като
личност, но изискват допълнителни, освен общите училищни, разходи за
детето, поради което и дори конкретната им стойност да бъде пълно и главно
доказана, това не променя изяснената нужда от още средства за посрещане на
такива разноски за детето. Целта на издръжката по СК е възможността за
задоволяване на потребностите на детето, така както ако родителите не бяха
разделени, което потвърждава отговорността на ответника за посрещане на
съответната част от същите. Отделно след като ответникът се е
дезинтересирал от детето очевидно няма друг, освен майката, който да взема
решенията за развитието му.
От значение за случая е още, че бащата не полага практически никакви
лични грижи за детето си,тоест не престира издръжка в натура (твърденията
на ищеца в тази връзка не бяха оспорени, като бяха и потвърдени от
докладите на двете ДСП), поради което изобщо единственият му ангажимент
към детето се изчерпва с паричната издръжка.
Освен това следва да се отбележи, че тъй като в периода на изпълнение
на настоящото съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на
детето, за всяка от които е необосновано сезирането на съда, те също следва
да се отчетат при формирането на крайната издръжка (мотиви в Определение
№629 от 14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от
домакинство за третото тримесечие на 2023г., от който след изключване на
разходи, които обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци,
социални осигуровки, изплщане парични задължения към трети лица и други)
размерът на средния месечен разход за едно дете възлиза на близо 600лв.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на детето (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години,
съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката на детето,
осреднено от около 700.00лв. на месец. И доколкото майката ще продължи да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, а бащата изобщо не
общува с детето си, последният следва да заплаща 3/4 ид. части от паричната
издръжка или конкретно сумата от 525лв., а другата част следва да посреща
майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Така определената сума следва да бъде частично редуцирана, с оглед на
алиментното задължение и към друго дете, до размер от 400.00лв., до който
7
задължението на ответника към ищеца по делото е напълно обосновано.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства официално регистрирани доход от около 1236лв. плюс още
200лв. на месец, като релевантният съобразно практиката на съдилищата и
ППВС е брутният му размер. Отделно ответникът притежава освен
жилището, в което живее, още един жилищен имот в с. Г.В., ведно с терена
под него. Към това той е в изцяло трудоспособна възраст и без никакви
здравни противопоказания, поради което е във възможност да реализира
доходи от труд дори в по-високи размери (ако изобщо официалните са
реалните). На последно място нуждите на дете на новата съпруга на
ответника, при това пълнолетно, са без значение за възможностите на
ответника при иск по чл.143 от СК.
При анализа на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на детето не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице, като
предявеният иск се явява доказан и в този смисъл подлежащ на уважаване до
разглеждания от ВОС размер от 400.00лв. на месец.
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адв. хонорар от 500.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №****/15.12.2023г. по гр. дело
№****/2023г. на ВРС, 51-ви състав, в частта с което е увеличен размерът на
определената с одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от
30.10.2018г. по гр. д. №2454/2018г. на РС-Я., издръжка, дължима от Е. В. Х.,
ЕГН**********, в полза на детето В. Е. Х., ЕГН **********, чрез майката и
законен представител Т. К. К., ЕГН **********, за разликата над 300.00лв. до
400.00лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 25.04.2023г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОСЪЖДА Е. В. Х., ЕГН**********, да заплати на В. Е. Х.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. К. К.,
8
ЕГН**********, сумата от 500.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред
ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9