РЕШЕНИЕ
№ 159
дата 11 февруари 2022 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIХ-ти състав,
в публично заседание 27 януари 2022 год.,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Д.
ЧЛЕНОВЕ 1. Х.Х.
2. Марина Николова
Секретар: В. С.
Прокурор:
Дарин Х.
разгледа докладваното от съдия Д. КНАХ дело № 50 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид
следните обстоятелства:
Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК, Бургас, чрез процесуалния си
представител ю.к. Костова, против Решение № 803/15.11.2021год., постановено по
НАХД № 3203/2021год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 10/16.03.2020год. на Началника на
РДНСК, Бургас, с което, на Х.Д.Х. с ЕГН **********, за нарушение на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, е наложена глоба в
размер на 1 000 лв. на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Конкретни касационни отменителни основания, които се
сочат са съществени нарушения на процесуалните правила, като и на материалния
закон. Обяснява се, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка
от страна на въззивната инстанция са били направени неправилни правни изводи.
Оспорва се заключението на състава, за липсата на доказателства за запознаване
на нарушителя със заповедта по възлагане контрола по изпълнението на заповедтa за забрана достъпа и ползването на строеж. Сочат се
аргументи в обратен смисъл. Обяснява се откъде произхожда самото задължение на
наказаното лице. Обяснява се, че видно от електронната система на
администрацията, при която изпълнява функциите си нарушителя, е това, че той е
пренасочил същата заповед към служителя по незаконно строителство Георги Илчев,
но не е осъществил контрол спрямо действията на последния по изпълнение на
заповедта. По-натам се обяснява, че съдът не е обсъдил множество писмени
доказателства касаещи резолирането на всички документи за изпълнение и контрол към Х., така като е
сторено и с процесната заповед. Оспорват се изложените мотиви касателно момента
на допускане на санкционираното нарушение, като се разяснява, че е различен от този
на установяването му. Иска се отмяна на касирания съдебен акт и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се
представлява от ю.к. А..
Ответникът по касация се явява лично и с
процесуален представител, кото оспорва касационната жалба и изразява становище
по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на
първоинстанционното съдебно решение.
Касационната жалба е процесуално допустима за
разглеждане, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а
разгледана по същество настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон, като
достигна до следните изводи:
Бургаският
районен съд е установил, че от кмета на Община Созопол била издадена Заповед №
8-Z-1114/03.09.2018 г. по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана на достъпа и
ползването на строеж: „Едноетажна постройка“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67800.34.23, местност „Света Марина“, землище на гр. Созопол. В
заповедта било записано, че контролът по нейното изпълнение се възлага на
директора на Дирекция „Устройство на територията, кадастър, инвестиционна
политика, екология и управление на проекти“ /УТКИПЕУП/, която длъжност заемал
жалбоподателят Х.Х.. При извършена проверка на 23.08.2019 г. от служители на
РДНСК било установено, че строежът се ползвал, за което бил съставен констативен
протокол. На строежа не били поставени отличителни знаци на Община Созопол за
ограничаване на достъпа. Според актосъставителя и АНО „С писмо изх. №
26-00-1152/21.08.2019г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Созопол за
първи път било разпоредено на експлоатационните дружества да прекъснат
захранването на строежа с електрическа енергия и вода.“ Бил направен извод за
противоправно бездействие от страна на Х. изразило се в неупражнен контрол по
изпълнение на заповедта.
За
установеното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление. По същество съдът е приел, че НП следва да бъде отменено, тъй като касаторът
не е доказано да е осъществил състава на административното нарушение по чл.
232, ал.1, т.1 от ЗУТ. Според същата норма, който “не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения,
възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания,
основани на тях”, а в частта на т.5 “в срок, определен с нормативен акт не се
произнесе по искане за съгласуване, одобряване, съставяне или издаване на строителни
книжа, скици, визи за проектиране и други;” подлежи на предвидената в закона
санкция.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав намира приетата за установена от
първо- инстанционния съд фактическа обстановка за изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, като прави изводи отчасти различни от тези на
първоинстанционния съд, но резултиращи отново в отмяна на оспореното
наказателно постановление, поради което решението на съда като постановено в
същия смисъл, следва да бъде оставено в сила.
Фактическата обстановка не се и оспорва от касационния
жалбоподател. Оспорват се правните изводи, направени въз основа на нея, че
констатираното нарушение е квалифицирано неправилно като извършено при състава
на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ и от събраните доказателства не се установява
нарушение на материалната норма на чл.223, ал.2, т.3, вр. чл.178, ал.6 ЗУТ.
Според настоящия съдебен състав, приетата за установена
фактическа обстановка не съответства на правните изводи, направени от АНО въз
основа на нея.
От една страна като нарушена е била посочена
материалноправната норма на чл.223, ал.2, т.3 ЗУТ, според която кметът или
упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до незаконни строежи и
разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на
хора и механизация до строежите.
В конкретния случай не се твърди отказ да бъде забранен
достъпа до незаконни строежи, а по - скоро за неупражняване на контрол по
фактическото изпълнение на подобна забрана, което се обвързва и с
изпълнителното деяние на
разпоредбата на чл. 232, ал.1, т.1 ЗУТ.
Диспозицията на сочения състав предвижда длъжностно лице да не изпълни, задължения, възложени му по
този закон ,т.е. по ЗУТ, да ги изпълни
лошо или да ги изпълни
несвоевременно, т.е. извъннормативноустановени срокове.
Такова безспорно е задължението на кмета на общината или
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт да
забрани с мотивирана заповед ползването на строежите и да разпореди тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Беспорно възложено на длъжностните лица по закон е и самото
реализиране, т.е. изпълнение на такъв индивидуален адм. акт. Не такава обаче е
хипотезата по неосъществяване на контрол. Осъществяването на контрол по
изпълнението на индивидуален адм. акт не произхожда пряко от ЗУТ, а от принципа
на субординация в администрацията, като е ирелевантен предмета на заповедта, за
чието изпълнение може да бъде вменено на Директор на Дирекция или на Началник
на Отдел да осъществява контрол по изпълнението на същия индивидуален
административен акт, поради което бездействието на ответника, макар и
противоправно е несъставомерно по посочената от актосъставителя и АНО разпоредба.
На следващо място следва да бъде посочено и това, че от една
страна в описателната част на НП се сочи, че „не са предприети действия по
контрол по изпълнението на Заповед № 8-Z-1114/03.09.2018г. на кмета на Община
Созопол, т.е. сочи се изп. деяние „неизпълнение на задължение“. От друга страна
обаче, видно от доказателствения материал по делото се установява това, че ЕВН
България Електроразпределение АД и Водоснабдяване и канализация АД, са били
уведомени с писмо изх. №26-00-1281/14.09.2018г. на кмета на Община Созопол
почти година по-рано (л.225), като видно от приложените по делото известия за
доставяне до двете дружества (л.226) те са били уведомени още на 18.09.2018г.,
а това оборва твърдението за пълно неизпълнение на вменениете със ЗУТ и обсъдената
по-горе заповед задължения.
На л.2 от НП ясно е посочено, че от нарушителя не са
предприети действия по контрол по изпълнението
на Заповед №8-Z - 1114/03.09.2018г. на Кмета на Община Созопол. За този
извод актосъставителят съди от късното изпълнение на заповедта на Кмета на
Община Созопол - 21.08.2019г. Според настоящия съдебен състав този факт сам по
себе си не води автоматично до извод за липса на упражнен контрол, доколкото
контролноразпоредителни действия е допустимо да бъдат давани и устно. Писма до
електроразпределителното и водоснабдителното дружества дори не е било
необходимо да бъдат изпращани. Достатъчно е било единствено изпращане копие от
заповедта, което по естеството си е дейност техническа, която не изисква
делегиране на специални функции.
Напрактика актосъставителят и след това АНО съвсем механично
са обвързали липсата на резултат с липсата на контрол, каквато взаимосвързаност
не следва автоматично. В този случай по аргумент от противното, изложено от
въззивния съд, се явява обоснован изводът, че при твърдение за пълно
неизпълнение на вменените му задължения е посочена начална и крайна дата на
същото, обвързваща го с момента на уведомяване на електропреносното и
водоснабдително дружества, което сочи по-скоро на претенция за лошо или несвоевременно
изпълнение на задължение. Както правилно е посочил въззивният съд подобно
раминаване между фактически обстоятелства и правна квалификация винаги
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
води до нарушаване правото на зашита. Отделно от горното, задължението за
упражняване, съответно липсата на контрол, както бе посочено и по - горе не
може да бъде доказвано, посредством установяване липсата на резултат.
Резултатно е вмененото на дл. лице Георги Илчев задължение, но не и това на Х..
Отделно от горното, според настоящия съдебен състав посочения
от административно-наказващия орган като нарушенн състав на материална норма е
общо и следва да бъде прилаган доколкото липсва такъв касаещ допуснатото
конкретно нарушение.
Според настоящия състав в конкретния случай далеч по-конкретна
е разпоредбата на чл.232, ал.1, т.3 ЗУТ, която предвижда следните хипотези: длъжностно лице, което не вземе
своевременно мерки за предотвратяване на незаконно строителство, за спиране
или премахване на незаконно извършвани строителни и монтажни работи или за премахване на други последици от
нарушенията, т.е. касае се за нарушенията по незаконно реализиране на
строежи, предвидени в предходните хипотези, за които незаконни обекти освен спиране
и премахване, разпоредбата на чл.178, ал.6 ЗУТ предвижда и забрана с мотивирана
заповед, издадена от страна на кмета ползването на строежите и разпореждане за
тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна
енергия, с вода, газ, телефон и други. С горното се цели премахване на
негативните последици от противоправната употреба на строежи, вкл. незаконни преди
снабдяването им с разрешение за ползване, с оглед гарантиране сигурността на
обитателите, т.е. хипотезата безспорно попада сред тези по чл.232, ал.1, т.3 от ЗУТ. Другата разпоредба, използвана от санкциониращия орган е твърде обща и
касае случаи непредвидени в особените хипотези на чл.232, ал.1 от ЗУТ, като
това разминаване в квалификацията не е несъществено въпреки идентичните
наказания, предвидени за двете нарушения. Всяко нарушение е конкретно, а не
общо пристъпване на установения обществен ред, има своите елементи - субект,
обект, субективна и обективна страни, като наличието на всеки един от тях
следва да бъде изследван и доказан в административно наказателното производство
точно.
Като е дал неточна
правна квалификация административно-наказващият орган е нарушил правото на
защита на жалбоподателя, възпрепятствайки го да узнае всички съществени за
санкционирането му елементи от адм. нарушение и да се защитава адекватно.
Като е достигнал до същия краен извод районния съд в Бургас е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, макар и по
мотиви частично различаващи се от възприетите.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIX-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 803/15.11.2021год.,
постановено по НАХД № 3203/2021год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 10/16.03.2020год. на Началника на РДНСК,
Бургас, с което, на Х.Д.Х. с ЕГН **********, за нарушение на чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, е наложена глоба в
размер на 1 000 лв. на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр. София
да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН ********** шестотин лева разноски - заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.