OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 13.09.2019 г.
СГС, VI-4 с-в, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като
разгледа ч.гр.д.N 9846/2019 г., докладвано от съдия
Чомпалов, установи следното.
Производството е по реда на чл.577, вр. с чл.274 ал.1, т.2 ГПК и чл.32а Правилник за вписванията. СГС е сезиран с частна жалба от нотариус И.С.Н. срещу определение от 24.06.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по искане за вписване на договор за продажба на таван, сключен във формата на нот.акт N 108, том V, рег. N 10278, дело N 782/2019 г. Според частния жалбоподател обжалваният отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен, защото предмет на сделката е принадлежност към жилищен имот, която принадлежност е невъзможно да се индивидуализира, тъй като таваните и мазетата не са обекти на кадастъра – чл.23 ЗКИР и за тях не съществуват основни кадастрални данни – чл.27 ал.1 ЗКИР. Поддържа се, че в случая е достатъчно да се посочат три граници на имота и площ, което е сторено, когато предметът на сделката не е обект на кадастъра – чл.60, т.1-7 ЗКИР. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваният отказ и да се постанови да се извърши вписване.
Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписване – отказ, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процесуалната легитимация на нотариуса да обжалва отказа на съдията по вписванията произтича от обстоятелството, че нотариусът е легитимиран, а и задължен, да поиска извършването на вписване на сделката от съдията по вписвания - чл. 8, ал. 1 ПВ, поради което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК в производството по вписване – т.9 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Съдията по вписване е бил сезиран от нотариус И.Н. с искане за вписване на договор за продажба на недв.имот, сключен във формата на нот.акт N 108, том V, рег. N 10278, дело N 782/2019 г., с който Р.И.П.е продала на Л.Ц.А.таван N 1 с площ от 17,48 кв.м., находящ се в сградата на ул.“******.
Към молбата на нотариуса е представен договор
за продажба на недв.имот, сключен във формата на нот.акт N 108, том V, рег. N 10278, дело N 782/2019 г., с който Р.И.П.е продала
на eтажния собственик Л.Ц.А.таван
N 1 с площ от 17,48
кв.м., находящ се в сградата на ул.“******, който е принадлежност към
апартамент N 6. В
нот.акт са посочени границите на продадения таван – коридор и таван N 2.
Представена е декларация по чл.264 ал.1 ДОПК на Р. И. П., както и удостоверение за данъчна оценка изх.N **********/06.06.2019 г.
По искането за вписване на договора за продажба на недв.имот е постановен обжалваният отказ. Прието е от съдията по вписванията, че за район „Лозенец“, в който се намира продаваният имот е одобрена кадастрална карта, но липсва описание на данните по чл.60 т.1-7 ЗКИР и не е приложена скица-копие от кадастралната карта за апартамент N 6, към който е принадлежност продаденият таван.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е частна жалба срещу отказ за вписване на договор за продажба на недв.имот – таванско помещение.
Производството по вписване е регламентирано като вид нотариално удостоверяване - чл. 569, т. 5 ГПК, с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства. В това специфично производство проверката на съдията по вписванията обхваща следните обстоятелства – дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника съдържание; подлежи на преценка и дали сезираният съдия по вписвания е компетентен по място. В този смисъл съдът приема, че отказът на съдията по вписванията може да е основан само на липсата на някое от изброените по-горе обстоятелства, както и поради съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията - чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ, и ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В случая съдията по вписвания е сезиран с искане за вписване на договор за продажба на недв.имот – таван, сключен във формата на нот.акт, който представлява акт, подлежащ на вписване, защото е визиран в нормата на чл. 4 б.“а“ от ПВ, според която вписват се всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти.
Доколкото се прехвърля конкретен имот, а не съвкупност от права, случаят не попада в хипотезата на чл.6 ал.2 б.“б‘ ПВ, поради което описанието на имота, предмет на прехвърлителната сделка, е част от необходимото съдържание при договора за продажба.
В случая е налице точно описание на продаденото таванско помещение, защото са посочени неговите граници – таван N 2 и коридор, както и е посочена площта – 17,48 кв.м.
Процесният таван се намира в сграда на ул.“****** в гр.София, район „Лозенец“, за който е одобрена кадастрална карта, но според съда не е необходимо, а и е невъзможно, да се посочат данни по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Това е така, защото предмет на прехвърлителната сделка е „принадлежност“ към жилищен имот, а не имот, който е обект на кадастъра. Изискванията на чл.60, т.1 -7 ЗКИР са приложими, когато предмет на прехвърлителната сделка е обект на кадастъра, а обект на кадастъра според нормата на чл.23 ЗКИР са: 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.
В случая предмет на прехвърлителната сделка е „принадлежност“ към недвижим имот - таван, който се намира в сграда, построена в район с одобрена кадастрална карта, но тази „принадлежност“ не е обект на кадастъра – чл.23 ЗКИР, и за нея не съществуват основни кадастрални данни - чл. 27, ал. 1 ЗКИР, поради което принадлежността към жилищния имот не може се индивидуализира съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР.
При вписване на нотариален акт за покупко-продажба на таванско помещение не е необходимо то да бъде описано съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР и да бъдат представени схеми към кадастралната карта на самостоятелни имоти в сграда, защото в кадастралната карта и кадастралния регистър не съществуват данни за таваните и мазетата, принадлежащи към самостоятелните обекти в сгради. /определение № 841 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 7664/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Доколкото се прехвърля правото на собственост върху таванското помещение като „принадлежност“, не е необходимо да се съдържа описание на имота, към който то принадлежи, защото не този имот е предмет на прехвърлителната сделка.
Извън предмет на проверката, която се извършва в производството по вписване, са обстоятелства, имащи значение за действителността на сделката – дали таванско помещение в качеството на принадлежност към жилищен имот е допустимо да се прехвърля отделно от жилището и има ли качеството на годен обект, който може да е самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка, както и дали приобретателят има качеството на етажен собственик в сградата, в която се намира таванското помещение.
Като краен извод – изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР относно описанието на имота, предмет на прехвърлителна сделка, са приложими, когато се прехвърля право на собственост върху имот, който се намира в район с одобрена кадастрална карта и когато имотът е обект на кадастъра, а според нормата на чл.23 ЗКИР обект на кадастъра са 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Когато предмет на сделката е принадлежност към жилище - таван, мазе или друго складово помещение, изискванията на чл. чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР не намират приложение, защото в кадастралната карта и кадастралния регистър не съществуват данни за таваните и мазетата, тъй като те са „принадлежност“, която не е обект на кадастъра.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение N 785 с посочена дата „24.06.2018 г.“ на съдия по
вписвания при СРС, с което е
постановен отказ за вписване на договор за продажба на таван, сключен във формата на нот.акт N 108, том V, рег. N 10278, дело N 782/2019 г. на нотариус И.Н., N 040, с район на действие
СРС, с който Р.И.П.е продала на Л.Ц.А.таван N 1 с площ от 17,48 кв.м., находящ се в сграда в гр.София, ул.“******.
ВРЪЩА делото на съдия по вписвания при СРС за извършване на вписването, поискано с молба вх.N 39631/24.06.2019 г. на нотариус И.Н., N 040, с район на действие СРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.