Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 575
гр.
Велико Търново, 07.01.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
пети състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария
Данаилова
при участието на секретаря С.
М. и в присъствието на прокурор от Великотърновска окръжна прокуратура Донка
Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова Административно дело № 671 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, предявена от „Каст Инвест“
ЕООД, ***, представлявано от Н.В.В., чрез ***М.Е. ***, ***, против Национална агенция
за приходите, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, представлявана от
изпълнителния директор Г.Д.с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл.
203 и сл. от АПК и чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 638 603.03лв., от които главница
584 000лв. и лихви 54 603.03лв., считано от 01.01.2014г. до датата на
предявяване на исковата молба. В последното по делото заседание е допуснато изменение
в цената на предявения иск, като същият следва да се счита предявен за сумата
от 1 719 020,57 лв., вместо първоначално заявената претенция от
638 603,03 лв., а акцесорният иск да се счита предявен за сумата от
701 683,04 лв., вместо сумата от 54 603,03 лв.
Претендираната сума представлява имуществени вреди
/пропуснати ползи/ за периода от 16.05.2013г. до 02.02.2017г., в който
дружеството е спряло извършването на своята стопанска дейност поради наложен
запор на банковите му сметки и задължението по чл. 38, ал. 4 от Закона за
управление на отпадъците плащанията в брой са били ограничени. Запорът върху банковите
сметки е бил наложен с ПНПОМ изх. № 12234/16.05.2013г., продължено с
Постановление № 22226/23.09.2013г., изменено с Постановления изх. №
19572/10.10.2014г. и № 19583/10.10.2014г., отменени с Постановление за отмяна
на наложени обезпечителни мерки изх. № 1133/02.02.2017г. Претендира присъждането и на
направените в настоящото производство разноски, за които представя списък.
Представя писмени бележки вх. №
6682/28.12.2018г., в които по същество излага същите съображения.
Ответникът – Национална агенция за приходите – София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, в писмен отговор
вх. № 5585/26.10.2018г. на исковата молба и в съдебно заседание оспорва иска
изцяло – както по основание, така и по размер. Поддържа становище, че не е
осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Отбелязва, че твърдените от ищеца вреди се явяват пряка и непосредствена
последица не от ревизионния акт, а от наложения като предварителна
обезпечителна мярка запор върху сметките на „Каст Инвест“ ЕООД. От друга страна,
предварителните обезпечителни мерки не са били обжалвани по реда на чл. 197 от ДОПК, поради което и не са били отменени, поради несъответствието им със
закона, а поради отпадане на обезпечителната нужда. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на предявения
иск. Предлага
претенцията да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид
изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и
от наличните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
1300283/04.02.2013г., изменена със ЗВР № 1300874/10.04.2013г., изменена със ЗВР
№1301150/09.05.2013г. и ЗВР № 1301395/10.06.2013г. на „Каст Инвест“ ЕООД е възложена ревизия за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС
за периода от 01.07.2010
г. до 31.12.2011 г. и по ЗКПО от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г.
Ревизионното
производство е приключило с Ревизионен акт № *********/12.09.2013г., с който на
дружеството са определени общо данъчни задължения, ведно с лихвите за просрочие
към тях в размер на 3 387 331,70 лв.
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
12234/16.05.2013г., продължени с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № 22226/23.09.2013г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
25261/24.10.2013г., издадени от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране"
при ТД на НАП - Велико Търново, на дружеството са наложени обезпечителни мерки
- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление находящи се в ТБ „Интернешънъл Асет Банк"
АД, „Първа Инвестиционна Банка" АД и „Пиреос България" АД.
Ревизионния
акт е обжалван по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Велико Търново,
който със свое решение №34/21.01.2014г. отменя акта и връща преписката за възлагане
на нова ревизия.
Със ЗВР №
1400223/30.01.2014г. е възложена нова ревизия, която е приключила с Ревизионен
акт № Р-04-1400220-091-01/16.12.2014г. Против ревизионния акт от страна на
„Каст Инвест“ ЕООД е подадена жалба до директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - Велико Търново, който го
отменя частично. Срещу
потвърдената част е подадена жалба до Административен съд - Велико Търново, в
резултат на което е образувано административно дело № 292/2015 г. по описа на
същия съд.
С Решение № 221/04.07.2016г., състав на Административен съд – Велико Търново
обявява акта за нищожен. Решението е обжалвано от ответната администрация пред
Върховния административен съд, който с Решение № 13914/19.12.2016г. потвърждава
решението на първоинстанционния съд.
В
резултат на направено от дружеството искане до директора на Дирекция
„Събиране" при ТД на НАП - Велико Търново, с Постановление за отмяна на
наложени обезпечителни мерки с изх. № 1133/02.02.2017г., наложеният запор върху
банкови сметки е отменен.
Гореописаната фактическа
обстановка е установена лъз основа на представените с исковата молба писмени
доказателства: РА № *********/12.09.2013 г., Решение на директора на ДОДОП №
34/21.01.2014 г., РА № Р-04-1400220-091-01/16.12.2014 г., Решение по жалба
срещу РА № 151/03.04.2015 г., Решение № 221/04.07.2016 г. на АСВТ, Решение №
13914/19.12.2016 г. на ВАС; Договор за поръчка от 02.08.2012г., ведно със
Споразумения от 05.08.2011г. и 03.08.2012г.; Рамков договор за покупко-продажба
от 13.08.2012г.; Рамков договор за покупко-продажба от 28.08.2012г.; Рамков
договор за покупко-продажба от 19.12.2012г.; 4 бр. уведомления за прекратяване
на договори, съответно от 28.07.2015г., 23.07.2015г.; 21.07.2015г. и
29.08.2015г. Изискано и приложено е в цялост адм. дело № 292/2015г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
По искане на ищеца по делото са
изслушани основна и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно експертната
оценка на вещото лице, работило и по двете експертизи, посочените в исковата
молба договори със „Стомана Макс Груп“ ЕООД, „Ей Ем Корпорейшън“ ЕООД и „Фортън
Трейд“ ЕООД са сключени за доставка на пет вида отпадъци от черни и цветни
метали. Договорено е, че цената на посочените отпадъци ще се изчислява
съобразно цените на Лондонската метална борса. Предвид цитираните в
заключението данни, експерта е установил, че при изпълнение на сключените
договори за отчетните 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ищецът би отчел приходи в
размер на 15 352 047,92 лв. за 2013 г., 14 684 016,05 лв. за 2014 г. и 8 859
946,07 лв. за 2015 г. След анализ на борсовите цени и параметрите на
подписаните с доставчиците и клиентите
договори, експертизата е получила резултат за периода 2011 г. – 2015 г. –
печалба в общ размер на 2 805 025,64 лв., в т.ч. за 2012 г. – 446824,82 лв., за
2013 г. – 927 821,58 лв., за 2014 г. – 901 154,43 лв. и за 2015 г. – 529 224,82
лв. В допълнително работилата по делото ССчЕ, ***отбелязва, че за периода м.
09.2013 г. – м.07.2015 г. общият финансов резултат е в размер на 1 719 020,57
лв., а законната лихва от датата на настъпване на вредите до датата на
депозиране на исковата молба – 12.09.2018 г. е в размер на 701683,04 лв.
В настоящото производство с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът се е
произнесъл относно разпределението на доказателствената тежест, като е указал
на ищеца, че от доказване се нуждаят материалноправните предпоставки за
уважаване на предявения от него иск, вкл. претърпените вреди и причинната
връзка между тях. На ответника е указано, че следва да посочи доказателства и
конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички
писмени доказателства с които разполага.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Като
основание за ангажиране отговорността на ответника ищецът сочи „отменен
незаконосъобразен акт на държавен орган, постановен в изпълнение на
административната му дейност". Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правото на
обезщетение възниква, когато са претърпени вреди от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или
общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Деликтната
отговорност по ЗОДОВ се отличава от общата деликтна отговорност досежно
деликвента, както и досежно спецификата на причинната връзка – вредите трябва
да са причинени при или по повод упражняването на административна дейност.
Относно вината, противоправността и вредите не е налице отклонение от общия
състав на деликтната отговорност.
В
конкретния случай се претендират вреди, причинени в следствие на
административен акт. Основателността на иска предполага предварителното
установяване на точно определени от законодателя кумулативно дадени
предпоставки: незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие
или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт да е отменен по съответен ред; да е настъпила вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и
непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на гореизброените
кумулативно дадени предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата
на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното, съдът
намира, че не е налице сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ -
незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответен ред и пряка причинно следствена
връзка между него и претърпените вреди.
Ищецът
основава претенцията си на Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки № 12234/16.05.2013г., продължени с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № 22226/23.09.2013г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 25261/24.10.2013г., издадени
от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП - Велико
Търново, с които на дружеството са наложени обезпечителни мерки - запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление находящи се в ТБ „Интернешънъл Асет Банк" АД,
„Първа Инвестиционна Банка" АД и „Пиреос България" АД.
На първо място, законът
изисква административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Въпреки,
че налагането на предварителни обезпечителни мерки е свързано със започналата
ревизия, производството се отличава със своята специфика и относителна
самостоятелност. В ДОПК е предвиден специален ред за оспорване
законосъобразността на наложените предварителни обезпечителни мерки. В исковата
молба липсват твърдения, че действията на публичния изпълнител, представляващи
запори на сметки, са били надлежно оспорени и са обявени по този надлежен ред
за незаконосъобразни. Нещо повече - няма данни те изобщо да са били обжалвани, поради
което съдът приема, че същите са влезли в законна сила. Следва да се отбележи, че действията на
органите по изпълнение в случая не са в противоречие с материалния закон,
доколкото законът позволява органът да пристъпи към обезпечителни действия
преди да е приключило ревизионното производство и влизане на ревизионния акт в
сила. Действително, впоследствие постановленията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки са отменени, но не като незаконосъобразни. Основанието за
тяхната отмяна е отпадането на обезпечителната нужда, а не тяхната материална
незаконосъобразност.
Съдът
намира, че в конкретния случай не е налице и пряка и непосредствена
връзка между обявения за нищожен ревизионен акт и твърдените претърпени вреди
(пропуснати ползи) в резултат на наложени запори върху сметки на дружеството за
посочени периоди от време. Ревизионният акт е издаден след наложения като предварителна
обезпечителна мярка запор върху сметките на „Каст Инвест“ ЕООД. Ревизионният
акт е последващо издаден и сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да
разполага с паричните си средства. Макар и обявен за нищожен, този акт не може
да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на НАП. Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. При положение, че мерките
не са били обжалвани и актовете, с които са наложени не са отменени като
незаконосъобразни, на ищеца не се следва обезщетение за вреди. Основание за
присъждане на обезщетение е незаконосъобразна административна дейност, каквото
в случая не се установява по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че
обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с
издаването на нищожен РА, не води до друг извод по съществото на спора.
Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния
административен акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат
отменени може да се търси отговорност от ЮЛ, чийто орган е причинил вредите.Твърдените
от дружеството вреди не произтичат пряко и непосредствено от обявения за
нищожен РА, макар запорът да е бил наложен в рамките на ревизионното
производство.
Налагането на запори върху
сметки на данъчно задълженото лице се извършва в рамките на ревизионното
производство като обезпечителна мярка за бъдещо удовлетворяване на предполагаемите
публичните вземания, установени с ревизионен акт, но тази мярка е временна и
няма за цел причиняване на вреди на ревизираното лице, респ. ограничаване и
затрудняване на дейността му (арг.чл. 121 ДОПК). В този ред на мисли е напълно възможно във връзка със законосъобразен
ревизионен акт, да е издадено незаконосъобразно постановление за налагане на
обезпечителни мерки, както и обратното. От друга страна, възможността за
разплащане при наличие на наложени обезпечителни мерки е реална и гарантирана в
ДОПК, поради което дали конкретният субект ще се възползва от правомощията по чл. 199
от ДОПК или тези по чл. 229 от с.з. е въпрос на лична преценка. За да бъде избегната възможността за
причиняването на значителни вреди, ревизираният субект е разполагал със
законовата възможност по чл. 229 от ДОПК да направи искане до публичния
изпълнител, който да разреши определена част от постъпилите или постъпващите
суми по сметката на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за
неотложни плащания във връзка с дейността му.
От друга страна не се доказа по безспорен начин, че
ищецът е пропуснал да реализира ползи в претендирания размер. Съдът не
кредитира изслушаната основна и допълнителна ССЕ като даваща хипотетични
стойности. Не са отчетени обстоятелствата, че посочените в договорите цени са
максимални и подлежат на изменение съобразно търсенето и предлагането на
пазара. Влияние върху цената оказва и фактора качество, включващ допълнителни
примеси, омасленост, боя, влага, размери и пр. По нататък в анализа на основаното
заключението ***не е взело под внимание споразумението от 05.08.2011г. към
Договор за поръчка от 02.08.2011г. с клиента, което е сключено за една година
до 04.08.2012г. с оглед постигане на съпоставимост на периодите и изчисленията
на приходите, разходите и финансовия резултат. Договорите с доставчиците
„Стомана Макс Груп“ ЕООД, „Ей Ем Кей Корпорейшън“ ЕООД са сключени на
13.08.2012г. и 28.08.2012г., а договорът с третия доставчик „Фортън Трейд“ ЕООД
е сключен на 189.12.2012г., т. е. и трите договора с доставчиците са сключени
след изтичане на периода на действие на споразумението от 05.08.2011г. При тези
данни настоящият съдебен състав намира, че няма пряка и непосредствена връзка между
установеният, със заключенията, размер на претърпени вреди /пропусната полза в
смисъла, който правната мисъл е вложила в това понятие/ и издадените
постановления за обезпечение на данъчно задължение. С оглед този извод
неоснователен се явява и акцесорният иск за лихви в размер на 701 683,04
лв.
По
изложените съображения съдът намира, че искът, предявен от „Каст Инвест“ ЕООД, ***, против
Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, с
правно основание - чл. 1 ЗОДОВ, във връзка с Глава XI АПК, за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 719 020,57 лв. и
лихви в размер на 701 683,04 лв., представляващи пропуснати ползи за
периода от 16.05.2013г. до 02.02.2017г., е неоснователен
и недоказан, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото, направеното своевременно искане от представителя на ответника
и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, на Националната агенция по приходите
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в претендирания размер от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, V-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „Каст Инвест“ ЕООД, ***, против Национална агенция за приходите, гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, с правно основание - чл. 1 ЗОДОВ, във връзка с Глава XI АПК, за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 719 020,57 лв.,
представляващи пропуснати ползи за периода от 16.05.2013г. до 02.02.2017г. и
лихви в размер на 701 683,04 лв.
ОСЪЖДА „Каст
Инвест“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.В.В., да заплати на Националната агенция за приходите гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, юрисконсултско възнаграждение в размер на
500 /петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: