Решение по дело №14663/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             06.02.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14663 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14663/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Д.“ ЕООД *** ЕИК ******** от гр.София  срещу решение №164332 от 12.07.2019 г постановено по гр.д.№27911/17 г на СРС , 69 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на „Т.И.“ ООД ЕИК *****на основание чл.365 ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 3218,59 лева непогасена част от парично задължение по спогодба между страните от 25.02.2016 г , ведно със законната лихва от 03.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага общи твърдения , че решението на СРС противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.08.2019 г и е обжалвано в срок на 13.08.2019 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че между страните е постигната спогодба , с която ответникът е поел парични задължения , които няма данни да е изпълнил .

 Решението на СРС е правилно .

Процесната въззивна жалба е бланкетна , като не са релевирани никакви конкретни доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд . Съдът не дължи служебна проверка за неправилност на обжалваното решение , като липсват предпоставки за прилагане на императивна норма и е законосъобразна дадената от СРС правна квалификация .

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .  

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №164332 от 12.07.2019 г постановено по гр.д.№27911/17 г на СРС , 69 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.