№ 1521
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А.М.М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110149915
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ***** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника ЕЛ. СТ. К. за следните суми: 560,96 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия през периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с
абонатен № 349038, 63,06 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., с които суми
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от
19.4.2021 г. до погасяване на задълженията, 84,85 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна
енергия за периода 31.12.2018 г. – 06.4.2021 г. и 11,13 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.7.2018 г.- 06.4.2021 г., както и срещу всеки от ответниците
Н. Д. К. и СТ. Д. К. за следните суми: 140,24 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия през периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с абонатен №
349038, 15,77 лева, представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., с които суми ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 19.4.2021 г. до
погасяване на задълженията, 21,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода
31.12.2018 г. – 06.4.2021 г. и 2,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
1
периода 01.7.2018 г. - 06.4.2021 г. В срок е постъпило възражение от длъжника ЕЛ. СТ. К.,
уточнено с молба от 12.8.2021 г., с което са оспорени вземанията за сумата 31.97 лева – за
стойност на топлинна енергия и за сумата 11,13 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение. Ето защо срещу посочения ответник са предявени установителни искове за
оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение – 30,90 лева и 11.13
лева /съобразно уточнителна молба от 08.9.2021 г. – л. 57 от делото/. След постъпили
възражения от ответниците Н. Д. К. и СТ. Д. К. по реда на чл. 414 ГПК, с които са оспорени
изцяло вземанията по заповедта, срещу посочените отвветници са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността , както и със стойността на услугата дялово
разпределение, която ищецът е заплатил на третото лице помагач. Ето защо ответниците
следва да платят цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
да установи оспорените вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответниците Н. и С.К.и оспорват исковете, като поддържат, че имотът не се ползва
за стопански нужди, че ищецът има друг иск, че не са ползвали имота в процесния период,
тъй като живеят в чужбина. Ответникът Е.К. оспорва иска за стойност на ТЕ, като поддържа,
че е платил 4/6 от цената на доставената в имота топлинна енергия, че имотът не се ползва за
стопански нужди, че ищецът има друг иск Молят съда да отхвърли исковете. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца твърди, че в процесния период не е
извършвал услугата дялово разпределение в процесната сграда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите на чл. 55 – 58 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
2
основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия. Следователно, наличието на възможност за ищеца да защити правата си чрез
друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг
извъндоговорен факт, например деликт, изключва възможността за този правен субект да се
защити чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в този случай последният трябва да
бъде отхвърлен от съда. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса дали между страните
по спора е сключен договор, както и дали той обвързва страните за спорния период, през
който се твърди, че е настъпило разместване на блага, за което липсва правно основание.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че в
процесния период ответниците са титуляри на вещно право на собственост върху процесния
недвижим имот – ателие № 8, находящ се в гр. София, ******.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че в исковия
период процесната сграда, която е в режим на етажна собственост, е била топлофицирана,
както и че в процения период ищецът е доставил в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно чл. 149,
ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори
при общи условия, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага
единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че всички собственици/
титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в
режим на етажна собственост, са потребители на топлинна енергия, без оглед на това дали
ползват енергията за битови или за небитови нужди. Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ,
имаща характер на специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, от момента, в който
ответниците са придобили вещно право върху процесния имот и е взето решение на ОС за
топлофициране на сградата, между страните е възникнало договорно правоотношение, по
силата на което ответниците, в качеството на собственици на имота в топлоснабдената
сграда /респ. на потребители на топлинна енергия/, имат задължение да заплащат стойността
на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. По силата на общите условия,
които обвързват ответниците, тъй като са потребители на топлинна енергия, те следва да
заплащат и стойността на предоставената от третото лице помагач услуга дялово
разпределение.
В допълнение, следва да се отчете обстоятелството, че актуалните редакции на
дефинитивните разпоредби на § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г., т.е.
действащи към процесния период/ не правят разграничение дали клиентът
на топлинна енергия е физическо или юридическо лице, като няма пречка юридическо лице
да е клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. физическо лице да е клиент
на топлинна енергия за небитови нужди /за разлика от отменените редакции на § 1, т. 42 и т.
3
43 от ДР на ЗЕ, съобразно които потребител на енергия за битови нужди можеше да е само
физическо лице/. Следователно, при систематичното тълкуване на цитираните законови
разпоредби се налага изводът, че собственикът/вещният ползвател на имот, находящ се в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, е винаги клиент на топлинна енергия
по силата на закона, без значение дали с топлопреносното предприятие е подписан изричен
договор, респ. без значение за какви нужди ползва доставяната в сградата /в частност в
неговия имот/ топлинна енергия.
В допълнение следва да се посочи и че самият ищец твърди е третирал ответниците
като битови клиенти - видно от представените то ответниците решения на СРС и СГС и от
писмо от 12.6.2018 на л. 18 от делото
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за топлопреносното
предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на договорно основание,
субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от
неоснователно обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на
основание за извършеното разместване на имуществени блага - договор между ищеца и
ответниците, възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което предявените въз основа на
извъндоговорен източник искове са неоснователни
Отделно, предвид възраженията на ответниците Н. Д. К. и С.Д. Костдинов и данните,
че живеят извън РБ, исковете срещу тях са неоснователни и поради това, че ищецът не
доказа, че те са ползвали имота в процесния период /за което на ишеца бяха дадени
конкретни указания с определението по чл. 140 ГПК/.
На последно място следва да се посочи, че искът срещу ответника ЕЛ. СТ. К. е
неоснователен и поради следното:
Ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи стойността на
доставената в имота топлинна енергия /дори и съдът да беше допуснал изготвяне на
заключение на СТЕ, то би работило по непредставени по делото документи от третото лице
помагач/. Такива доказателства бяха ангажирани от ответника ЕЛ. СТ. К. – към отговора са
представени 2 броя изравнителни сметки за периода май 2018 г. – април 2020 г. Видно от
тях, за периода май 2018 г. – април 2020 г. /период с 5 месеца по-дълъг от процесния/ в
имота е доставена топлинна енергия на стойност 793,48 лева /а не колкото твърди ищецът
841,44 лева/, като ищецът претендира от ответника ЕЛ. СТ. К. 4/6 от стойността на
доставената топлинна енергия. Тази сума възлиза н 528,99 лева. Ищецът признава
погасяването чрез плащане, извършено в хода на заповедното производство, Ето защо
искът срещу посочения ответник е неоснователен и поради това, че ищецът, носещ
тежестта, не доказа да е доставил топлинна енергия на стойност 841,44 лева, от които ЕЛ.
СТ. К. да дължи повече от платената в хода на заповедното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало претендираното
срещу ответниците вземане. Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то
неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Дори и да се приеме, че е налице главен дълг, то акцесорната претенция отново би
била неоснователна. По отношение на вземанията за неоснователно обогатяване липсва
предвиден срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на процесното задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция е неоснователна. Ето защо исковете за
установяване на задължения за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски, като следва да се има
предвид, че ответникът Е.К. е платил пълния размер на разноските по заповедта за
изпълнение, съобразно направеното от него признание на част от вземанията по заповедта и
плащането им.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на своевременно поисканите
разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/.
На ответника ЕЛ. СТ. К. следва да бъдат присъдени разноски за адвокат само в
исковото производство – 300 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от
15.10.2021 г. Предвид плащането, извършено по заповедното дело, включително на пълния
размер на разноските, съдът намира, че ответникът К., респ. нейният адвокат, няма право на
разноски по заповедното дело.
На ответниците Н. Д. К. и СТ. Д. К. се следват разноски единствено за заповедното
производство. Те са платили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева – по 150 лева
всеки. Съдът намира, че обективираното в исковата молба възражение за прекомерност на
тези възнаграждения е основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на
заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с
подаване на възражение по чл. 414 ГПК/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
намалено до 60 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото това
действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия. Разноски на
5
тези ответници по исковото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като няма
доказателства да са сторили такива /разписката е подписана само от адвоката, поради което
не е достатъчна, за да се приеме за доказано наличието на съглашение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК *** срещу ЕЛ. СТ. К., ЕГН **********
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за
следните суми: 30,90 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с абонатен № 349038 и 11,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018 г.- 06.4.2021 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК *** срещу Н. Д. К., ЕГН ********** искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за следните
суми: 140,24 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода
октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с абонатен № 349038, 15,77 лева, представляваща
стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май
2018 г. – април 2020 г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, 21,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за стойност на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. –
06.4.2021 г. и 2,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2018
г.- 06.4.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК *** срещу СТ. Д. К., ЕГН **********
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения за
следните суми: 140,24 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през
периода октомври 2018 г. - април 2020 г. в имот с абонатен № 349038, 15,77 лева,
представляваща стойност на заплатена такса за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, 21,21 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за стойност на доставена топлинна енергия
за периода 31.12.2018 г. – 06.4.2021 г. и 2,78 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.7.2018 г.- 06.4.2021 г.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *** да заплати на ЕЛ. СТ. К., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *** да заплати на Н. Д. К., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 60,00лева, представляваща разноски в заповедното производство.
6
ОСЪЖДА *****, ЕИК *** да заплати на СТ. Д. К., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 60,00лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7