РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Силистра, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря МИ. В. Стефанова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20253400500366 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от ОУ ’’Св.Св.
Кирил и Методи”, с.Правда, общ.Дулово, обл.Силистра, представлявано от директор Сениха
Бейхан Неази, чрез адвокат Д. Г и адвокат П. И, двамата от САК, против Решение
№61/21.05.2025г., постановено по гр.д. №365/2023г. по описа на РС -гр.Дулово.
Счита решението на ДРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.153 от ГПК/, неспазване на
основните принципи на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност. Решението е
основано на факти, които не са установявани по делото, нито са твърдени от страна на
ищеца в процеса. Нарушен е и чл.146 от ГПК.
Изводите на съда са формирани при съществени нарушения на процесуалните
правила, защото ДРС е постановил решението си, като е приел, че е налице незаконност на
уволнението поради неспазване на предварителната закрила, от която според съда се е
ползвал ищецът, с оглед заболяване по чл.1, ал.1 от Наредба №5/20.02.1987г, на M3., без
такива доводи да се са въведени от ищеца. С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното искане.
Трайна е практиката, че в спорните съдебни производства по исковете по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
въведени от ищеца с исковата молба, като основание на иска. /решение № 430 от 17.01.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1475/2013 г., IV г. о., ГК и др./ Предметът на делото се предопределя от
1
въведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и, съответно, заявените от
ответника правоизключващи възражения. Предметът на доказване се определя от заявените
фактически основания. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които
страните не се позовават, нито да обсъждат доказателства, от които те не претендират за тях
да възникват права. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да
се произнесе по невъведени възражения.
Съгласно Решение №158/01.07.201Зг. по гр.д.№1008/2012г. на ВКС и цитираната в
него трайна практика по същия въпрос при оспорване на уволнение, като незаконно, съдът
се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които според него
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези искове
съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване, тъй като съгласно чл.6. ал.2 от ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а не от
съда.
Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че няма нарушена процедура
на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят е изискал и приел писмените
обяснения на работника за констатираните дисциплинарни нарушение.
При извършената служебна проверка на 29.05.2023г. от директора на училището са
установени множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, описани в
заповедта за уволнението му, които се доказват от приетите писмени доказателства, разпита
на свидетелите и заключението на вещото лице.
Наложеното наказание съответства по тежест на допуснатите от ищеца
дисциплинарни нарушения, които са фрапиращи.
Предвид на това, моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
ДРС, постановено по гр.д. №365/23г. по описа на ДРС като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо него да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноските, направени в двете инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата /ищец в първоинстанционното производство/ Е. М. А.,
чрез адв. И. Р от САК , счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено, като му се присъдят направените разноски.
Изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, посредством задълбочен
анализ на доказателствата и действащата нормативна уредба, са напълно обосновани.
Доводите на жалбоподателя не са свързани с конкретен анализ на събрани в хода на
процеса доказателства, а напротив с цялостно отрицание на изводите, до които е достигнал
съда с единствения аргумент, че доводи в тази посока в исковата молба няма. Оспорва това,
защото един от доводите му да твърди, че спрямо него е имало тенденциозно отношение и
не имало никаква причина да се налага каквото и да било наказание е фактът, че страда от
сериозно заболяване - захарен диабет, тип II. В тази посока е посочил и данни, включително
и медицинска документация. В хода на процеса, въпреки тези данни, ответникът по никакъв
начин не обоснова законосъобразност на уволнението.
2
Посочената съдебна практика от жалбоподателя е със съвсем друг смисъл. Говори се
за невъвеждане на доводи за незаконосъобразност, каквито не се съдържат в исковата молба.
Но разглеждания казус не е такъв, тъй като доводът за влошено здравословно състояние и
наличие на диагноза е посочен в исковата молба и е изяснен в хода на процеса! Счита, че
определено е налице тенденциозност или най - малко съзнателно не е искана от ищеца
информация, като е бил известен отговора - заболяване от списъка по Наредба № 5 от
20.02.1987 г. което води до необходимостта от искане на съгласие по реда на чл. 333 от КТ.
По всяка вероятност работодателят е счел, че при липса на такава медицинска документация
в досието, ще може да изключи законовата норма за искане на това разрешение!
Коментирайки ситуацията около заболяването на ищеца, явно жалбоподателят
игнорира останалите съждения на съда за незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй
като става ясно, че приложението на чл. 193 от КТ не е реално изпълнено от работодателя.
Съдът е отчел съвсем правилно, че отказът да получи писмото, с което му се искат
обясненията, не е валидно оформен и не може да се приеме за случил се. Освен това,
описаните в заповедта тъй наречени „нарушения“ нямат общо с въпросите, по които се
искат писмени обяснения.
Правилно е приел решаващият съд, че съгласно текста на чл. 344 ал. 3 от КТ, липсата
на съгласие от Инспекцията по труда при задължително такова, е основание за отмяна на
атакуваната заповед, без да разглежда спора по същество. Същото важи и в случаите, когато
не са искани обяснения по чл. 193 от КТ.
Предвид на изложеното, моли съда да остави депозираната жалба без уважение като
напълно неоснователна и недоказана, с произтичащите от това законови последици и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Пред районния съд от страна на Е. М.А. срещу ОУ“Св.св. Кирил и Методий“-
с.Правда, са предявени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ.
С решението си съдът:
Признава за незаконно и отменя уволнението на Е. М. А., с ЕГН **********, от с.
Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, извършено със Заповед № 237/07.07.2023 г. на
Директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ.
Отменя Заповед № 237/07.07.2023 г. на Директора на ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“, с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, като незаконосъобразна.
Възстановява Е. М. А., с ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл.
Силистра, на заеманата преди уволнението длъжност - „старши учител“ в ОУ „Св. Св. Кирил
3
и Методий“, с. Правда.
Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово,
обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати на Е. М. А., с
ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, сумата от 11 182.02 лв.
/единадесет хиляди сто осемдесет и два лева и две стотинки/, представляваща обезщетение
за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 07.07.2023 г. до
2024. г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2024 г. до окончателното плащане на
задължението.
Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово,
обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати на Е. М. А., с
ЕГН **********, от с. Правда, общ. Дулово, обл. Силистра, сумата от 936.00 /деветстотин
тридесет и шест/ лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Осъжда Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, общ. Дулово,
обл. Силистра, представлявано от директора Сениха Неази - Кязим, да заплати по сметка на
Районен съд - Дулово, сумата от 547.28 лв. (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважените искове.
Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, прекратено със Заповед № 237/07.07.2023г. /л.8 по гр.д.№ 365/2023г. по
описа на РС-Дулово/. Липсва спор, а и доказателствата по делото установяват, че Е. М.А. е
заемал длъжността „Старши учител, прогимназиален етап на основното образование V-VII
клас “.
Правоотношението между страните е прекратено с посочената по-горе заповед,
издадена от Директора на училището, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. На служителя е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение, за следните нарушения:
1. В качеството му на „Класен ръководител на пети клас" за учебната година, не е
изпълнил задължението си по чл.26 ал.1 т.6,т.8 от Правилника за дейността на ОУ „Св.св.
Кирил и Методий" ,а именно: да изготвя справки и ежемесечното да информира Директора
за извършени отсъствия от ученици в 5 клас; не са открити необходимите документи-
медицински бележки, заявления от родители, които да послужат за извиняването на същите
и следователно отразената в дневника на класа информация относно отсъствията на
учениците не е реална;
Липсват списъци за: Списък на класа, Списък на проведен инструктаж на
учениците за безопасна работа по Технологии и предприемачество, Списък на проведен
начален инструктаж по БДП и безопасен път до училище,
Липсват заявления за избираеми учебни часове за учебната 2022-2023г.;
Липсват приемо-предавателни протоколи между класен ръководител и ученици
за предоставяне и връщане на безплатни учебни комплекти;
4
Липсва информация за начина и периода за доставка на учебни тетрадки и
помагала за пети клас по всички учебни предмети;
Липсва входно равнище по учебните предмети „История и цивилизация“,
„География и икономика" „Изобразително изкуство" и Технологии и предприемачество" на
учениците от 5, и 7 клас;
2. Към датата на проверката, извършена от Директора на ОУ „ Св. Се. Кирил и
Методий", т.е към 29.05.2023г., е установено, че учебните тетрадки по съответните учебни
предмети- „История и цивилизация" и „География и икономика" на учениците от пети клас
не са проверявани от началото на учебната година от служителя Е. М. А.-преподавател по
тези учебни предмети.
3. При проверка /към 29.05.2023г./ от административния профил на платформата
,,Школо" са констатирани следните нарушения на трудовите задължения, съгласно
Правилника за дейността на училището и Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на
резултатите на учениците и ЗПУО:
Няма нанесени контролни работи, както в предварителния график, така и като
оценки на учениците;
Нарушен чл.19,т.1 и т.2 от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите
на учениците- не е спазено времето за нанасяне на оценките на учениците след контролна
дейност;
Няма нанесени родителски срещи;
Липсва информация за втори час на класа;
Нарушение на чл.11, ал. 1 Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите
на учениците- ритмично и системно изпитване на учениците;
Нанесени са текущи оценки в нарушение на чл.22,ал.7 от Наредба
№11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците 19.06.2023г. по учебен предмет
„История и цивилизации" „География и икономика" „Изобразително изкуство" и
„Технологии и предприемачество" на учениците от 5 и 6 клас;
Нанесени са срочни оценки в нарушение на чл.22 ал. 7 от Наредба №
11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите на учениците - 19.06.2023г. по учебен предмет
„История и цивилизации" „География и икономика" „Изобразително изкуство" и Технологии
и предприемачество" на учениците от 5 и 6 клас;
На 19.06.2023г. са нанесени Годишни оценки по учебните предмети „География и
икономика" „Изобразително изкуство" и „Технологии и предприемачество“;
Нанесени са Годишни оценки в нарушение на Наредба№11/01.09.2016г. за
оценяване на резултатите на учениците- на 27.06.2023г. по учебен предмет „История и
цивилизации" на 6 клас;
Не е покрил определения хорариум по учебен предмет 5-6-7 клас, съгласно чл.18
от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебен план, чл.5 от
5
Наредба № 6/28.05.2001г. за разпределение на учебното време за достигане на
общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование и приложение
към същата Наредба;
4. На 29,05.2023 г Е. М. А., определен като „квестор“ със Заповед 207/18.05.2023
г. на Директора на ОУ „Св.св, Кирил и Методий“, не се явява на провеждането на
национално външно оценяване (НВО) в IV клас по Български език и литература;
5.Е. М. А., определен като преподавател по учебните предмети „История и
цивилизация“ „Изобразително изкуство“, „Технологии и предприемачество“ и „География и
икономика“ в VI клас за учебната 2022/2023 година е поставил оценки по „Изобразително
изкуство „Технологии и предприемачество “ и „География и икономика“ четири дни след
приключване на учебната година за учениците от VI клас, т.е. на 19,06.2023г.,
следователно оценките не са поставени в деня на оформянето им — за срочните и годишни
оценки, съгласно чл.25 ал,1 т.З от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците;
Към 21.06.2023г. не са поставени годишни оценки по „История и цивилизация“
на учениците от VI клас;
За да обоснове незаконност на уволнението, районният съд е приел, че
работодателят не е преодолял закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, тъй като въпреки данни, че
Е.А. боледува от болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването- захарен
диабет II тип- не е поискал предварително разрешение за уволнението му от Инспекцията
по труда. Съдът е приел, че не е спазена и процедурата по чл.193 от КТ – за искане на
обяснения от служителя.
Поради тези нарушения, е счел уволнението за незаконно без да разглежда спора
по същество и да преценява извършени ли са от служителя сочените в уволнителната
заповед нарушения.
Жалбоподателят възразява срещу този подход, тъй като счита, че в исковата
молба не са въведени доводи за нарушена закрила по чл.333 от КТ.
Това действително е така. Ищецът няма доводи за незаконосъобразност на
уволнението поради това, че не е изискано разрешение от инспекция по труда, както
задължава чл.333 от КТ. Да, споменато е в исковата молба и в обясненията му от
31.05.2023г., че страда от захарен диабет, но това е във връзка с исканите от работодателя
обяснения за това, че на 17.06.2023г. не се е явил на организирана ученическа екскурзия, за
която е бил определен като „ръководител група“.
Именно поради липсата на такива доводи, те не са обсъждани в доклада на
първоинстанционния съд /обективиран в Разпореждане 909/09.09.2024г. – л.193/, не е
разпределена доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно
спазването или не на процедурата по чл.333 от КТ, не е бил предмет на установяване факта
страда ли ищецът от заболяване, определено в наредбата издадена от министъра на
здравеопазването. Въпреки това, при постановяване на решението си, съдът, изненадващо за
6
страните, приема, че работодателят не е спазил изискването на чл.333 от КТ и на това
основание е приел уволнението за незаконосъобразно.
В съответствие с утвърдената и задължителна съдебна практика, трябва да се
приеме, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя и съдът не може да основе решението си по такъв иск
на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба.
Въззивният съд също не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска.
/В този смисъл са Решение№ 158/01.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1008/2012г.IV
г.о.; Решение №503/05.01.2012г. по гр.д.№77/2011г. по описа на ВКС;Решение №
60104/23.12.2021г. по гр.д.№ 1214/2021г. /.
Районният съд се е позовал на нарушение от страна на работодателя и на
процедурата по чл. 193 от КТ.
От събраните по гр.д. №365/2023г. писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 210/29.05.2023г. /л.47/ Директорът на ОУ „Св.св.Кирил и Методий“-
с.Правда е възложил на служителите си М М.А и С М.Ш да предадат на Е. М.А покана за
предоставяне на писмени обяснения. Поканата е приложена по делото /л.48/ и е видно, че
М.А удостоверява, че на 30.05.2023г. Е.А е отказал да получи поканата. Разпитана в съдебно
заседание, проведено на 05.12.2024г. /л.230/ същата заявява, че й е било възложено да
предаде покана на Е.А, която той отказал да получи.
На 26.06.2023г. /видно от приложената разписка от Еконт-л.51/ Е.Али е получил
покана за предоставяне на писмени обяснения /л.50/ и на 28.06.2023г. той е дал писмени
такива /л.52/.
Разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ задължава работодателя преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случаите, в които
служителят откаже да даде обяснения се приема, че задължението изпълнено и процедурата
по чл.193 от КТ е спазена /чл.193,ал.3 от КТ/ и липсата на обяснения не опорочава
дисциплинарното производство и издадената в него заповед.
В случая не се спори, че по отношение на втората покана /получената на 26.06.23
г./ процедурата е спазена. С оглед на посочените по-горе доказателства –писмени и гласни,
следва да се приеме, че и по отношение на първата покана това е така. КТ не предвижда
специална процедура за отправяне на поканата и удостоверяване на отказа, кой може да е
връчител и как следва да се документира отказа с подписите на един или двама свидетели.
Поради това не може да се приемат аргументите на ищеца, че липсва подпис на втори
свидетел, че определената за връчител М.Али не може да удостоверява отказа и т.н.
7
От анализа на събраните по делото писмени гласни доказателства, коментирани
по-горе, следва, че и двете покани са връчени редовно на ищеца и работодателят му е
предоставил срок да даде обяснения за сочените в поканите нарушения.
Следователно, не са налице основания уволнението да бъде отменено поради
допуснати от работодателя нарушения в дисциплинарното производство, както е приел
районният съд и това налага да се разгледа спора по същество като се изследва въпроса
осъществил ли е служителят посочените в уволнителната заповед дисциплинарни
нарушения.
Съгласно изложеното в заповедта, на 29.05.2023г. Е. М. А., определен като
„квестор“ със Заповед 207/18.05.2023 г. на Директора на ОУ „Св.св, Кирил и Методий“, не се
явява на провеждането на национално външно оценяване (НВО) в IV клас по Български език
и литература. /нарушение по т.4 от Заповедта/.
Заповед №207/18.05.2023г. /л.41/ издадена от Директора на ОУ“Св.св.Кирил и
Методий“-с.Правда установява, че Е.А. е определен за квестор на изпита по БЕЛ, който е
следвало да се проведе на 29.05.2023г. в кабината по „История и География“ и на изпита по
математика, който е следвало да се проведе на 30.05.2023г. в същия кабинет.
Според обясненията дадени от служителя в дисциплинарното производство /л.52/
и заявеното в исковата молба, той се явил на 30.05.2023г. в кабинета по история, но колегите
му Г.Т и И.Б му съобщили, че е издадена друга заповед, според която той не е квестор. От
съдържанието на поканата отправена до него /на 22.06.2023г. – л.14/ е видно, че
работодателят е искал обяснения за неявяването му на 30.05.2023г. но не и за неявяването му
на 29.05.2023г. С оглед на това не може да се приеме, че за това нарушение работодателят е
изискал обяснения на служителя. Поради това, то не може да бъде прието като валидно
основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Следващото нарушение /посочено в т.5 от уволнителната заповед/, за което Е. М.
А., е дал писмени обяснение е, че като преподавател по учебните предмети „История и
цивилизация“ „Изобразително изкуство“, „Технологии и предприемачество“ и „География и
икономика“ в VI клас за учебната 2022/2023 година е поставил оценки по „Изобразително
изкуство „Технологии и предприемачество “ и „География и икономика“ четири дни след
приключване на учебната година за учениците от VI клас, т.е. на 19,06.2023г.,
следователно оценките не са поставени в деня на оформянето им — за срочните и годишни
оценки, съгласно чл.25 ал,1, т.З от Наредба №11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците;
Към 21.06.2023г. не са поставени годишни оценки по „История и цивилизация“
на учениците от VI клас.
Тези констатации на работодателя не се оспорват от служителя, но в обясненията
си той заявява, че на 14, 15 и 16.06.2023г. не е имал интернет достъп, поради което е
оформил оценките на учениците от 6-ти клас на 19.06.2023г. Твърди, че е поставил годишни
оценки по всички преподавани от него предмети, но в последствие установил, че те са
8
изтрити и изказва предположение, че някой е „помогнал това да се случи“.
За тези нарушения до директора е постъпил сигнал от Гьонал Т.Тоска- класен
ръководител на 6-ти клас /л.152/ и Констативен протокол № 11/22.06.2023г. /л.153/. Тезата на
служителя изцяло се опровергава от приетата съдебна компютърна техническа експертиза
/л.248/. Вещото лице е установило, че няма данни за манипулиране на системата. В
специална таблица е посочено нанасянето и изтриването на оценки и е видно, че
изтриванията са на 07.06.2023г. Видно е също така, че на 14.06.2023г. са поставени оценки,
което доказва, че на посочената дата Е.А е имала достъп до системата. Констатациите на
експерта съвпадат с тези на работодателя за датите, на които са нанесени спорните оценки
по коментираните предмети, както и на тази за липса на нанесени оценки по История и
цивилизация към 22.06.2023г. /такива са нанесени на 27.06./. В съдебно заседание, проведено
на 04.04.2025г. /л.258/ вещото лице категорично заявява, че преди 14.06.2023г. не е имало
други оценки- изтривани или заменяни.
С оглед приетото експертно заключение е безпредметно да се коментират и
анализират по- подробно свидетелските показания на И.Боева, Г.Тоска, С.Сали, тъй като тези
лица не притежават специални знания в тази област, а и смисълът на заявеното от тях
потвърждава тезата на работодателя.
Коментираните доказателства установяват по безспорен начин нарушение на
разпоредбата на чл.25,ал.1,т.3 от Наредба № 11/01.09.2016г. за оценяване резултатите от
обучението на учениците на министъра на образованието и науката, което от своя страна
съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,т.10 от КТ.
Работодателят е констатирал неизпълнение за служебните задължения от страна
на Е.А. и в качеството му на класен ръководител на пети клас за учебната година, а именно:
не е изпълнил задължението по чл.26 ал.1 т.6,т.8 от Правилника за дейността на
ОУ „Св.св. Кирил и Методий", да изготвя справки и ежемесечното да информира Директора
за извършени отсъствия от ученици в 5 клас; не са открити необходимите документи-
медицински бележки, заявления от родители, които да послужат за извиняването на същите
и следователно отразената в дневника на класа информация относно отсъствията на
учениците не е реално;
Липсват списъци за: Списък на класа, Списък на проведен инструктаж на
учениците за безопасна работа по Технологии и предприемачество, Списък на проведен
начален инструктаж по БДП и безопасен път до училище,
Липсват заявления за избираеми учебни часове за учебната 2022-2023г.;
Липсват приемо-предавателни протоколи между класен ръководител и ученици
за предоставяне и връщане на безплатни учебни комплекти;
Липсва информация за начина и периода за доставка на учебни тетрадки и
помагала за пети клас по всички учебни предмети;
Липсва входно равнище по учебните предмети „История и цивилизация“,
9
„География и икономика" „Изобразително изкуство" и Технологии и предприемачество" на
учениците от 5, и 7 клас;
Фактът, че е определен за класен ръководител не се оспорва от ищеца и се
установява с представената Заповед № 4/19.09.2022г. на Директора на училището /л.78/.
Безспорен е и факта, че като такъв му е възложено и задължението да провежда обучение по
безопасност и здраве на учениците /Заповед № 9/19.09.2022г. /л.82/.
От приложения по делото Констативен протокол от 29.05.2023г. /л.83/ се
установява, че на посочената дата Директорът на училището заедно със старши учителите
Сердин Сали и Гьонал Тоска са направили проверка за наличните документи на работното
място на Е.А. и са описали липсите на които са констатирали, съвпадащи с посочените в
уволнителната заповед. Разпитани в съдебно заседание, проведено на 05.12.2024г. /л.227 и
228/ свидетелките потвърждават тези констатации.
Е.А. не оспорва тези констатации, нито представя доказателства, че е изготвил
нужните списъци и е изпълнил вменените му задължения. /доказателствената тежест е
негова предвид факта, че работодателят твърди отрицателни факти/, вместо това твърди, че
причина за това е тенденциозното негативно отношение към него от страна на Директора.
Доказателства в тази насока не се сочат и не са събрани по делото. В подкрепа на тезата му
са единствено показанията на съпругата му, което е разбираемо, но именно поради
наличните отношения и пристрастието й като свидетел и факта, че изявленията й не се
подкрепят от показанията на другите свидетели и писмени доказателства, тези показания са
недостатъчни за да се приеме версията на ищеца.
Изложените аргументи са относими и към посочените в заповедта нарушения по
т.2 и т.3. и в тези случаи Директорът не е действал еднолично, а чрез назначена комисия,
която е обективирала резултатите от проверката в съответния протокол. Констатациите се
подкрепят и от свидетелите в съдебно заседание, а част от нарушенията се установяват и от
експертното заключение по съдебната компютърна технологична експертиза /тези свързани с
нарушенията по т.3/.
Изключение от това е нарушението, че не е покрил определения хорариум по
учебен предмет 5-6-7 клас, съгласно чл.18 от Закона за степента на образование,
общообразователния минимум и учебен план, чл.5 от Наредба № 6/28.05.2001г. за
разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове,
етапи и степени на образование и приложение към същата Наредба. Във връзка с това не се
сочат доказателства и този факти са недоказани в процеса.
Налага се извода, че извършваните от служителя нарушения, доказани в процеса,
са системни и тежки, поради което е правилна преценката на работодателя, че следва да
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.
Следователно, обжалваното решение е постановено в нарушение на принципите
на диспозитивното и състезателното начало в процеса /разпоредбата на чл.6,ал.2 и чл.8,ал.2
от ГПК/, в нарушение на материално правните и процесуални норми и това обуславя
10
неговата неправилност. Предвид на това следва да бъде отменено и вместо това постановено
решение, с което предявените от Е.А. искове против ОУ“Св.св.Кирил и Методий“-с.Правда
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед основателността на жалбата, Е.А. дължи на ОУ“Св.св.Кирил и Методий“-
с.Правда сумата от 1873.64 лева – разноски по в.гр.д.№ 366/2025г. по описа на ОС-Силистра,
от които 1600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и 273.64 лева- заплатена държавна
такса.
Той дължи и разноските по гр.д.№ 365/2023г. по описа на РС-Дулово, които са в
размер на 2260 лева- 1560 лева заплатено възнаграждение за адвокат и 700 лева-
възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №61/21.05.2025г., постановено по гр.д. №365/2023г.
по описа на РС -гр.Дулово И ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ, предявени от Е. М. А., с ЕГН **********,
против ОУ“Св.св.Кирил и Методий“-с.Правда, да бъда признато за незаконно
и отменено уволнението му, извършено със Заповед № 237/07.07.2023 г. на
Директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, на осн. чл. 330, ал.2,
т.6 КТ, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност -
„старши учител“ в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда и да бъде
осъдено ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Правда, да му заплати сумата от 11
182.02 лв. /единадесет хиляди сто осемдесет и два лева и две стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно
уволнение за периода от 07.07.2023 г. до 07.01.2024г., ведно със законната
лихва, считано от 28.07.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. М. А.,с ЕГН ********** да заплати на ОУ“Св.св.Кирил и
Методий“-с.Правда следните суми:
1873.64 /хиляда осемстотин седемдесети и три лв. и 64 ст./ лева-
11
разноски по в.гр.д.№366/2025г. по описа на ОС-Силистра;
2260/ две хиляди двеста и шестдесет/ лева- разноски по гр.д.№
365/2023г. по описа на РС-Дулово.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок, считано от 23.09.2025г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12