Р Е Ш Е Н И
Е № 6
гр. Разград, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 244 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от жалба от „СОЦИАЛИНВЕСТ“
АД – Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
395-ФК от 03.12.2020 г., издадена от в.и.д. началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – газстанция за битова газ в гр. Разград,
Източна промишлена зона, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В
жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, за което се излагат подробни съображения.
Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 28.10.2020 г. инспектори по приходите
в отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили
проверка на търговски обект – газстанция за битова газ, находяща се в гр.
Разград, Източна промишлена зона, стопанисвана от „Социалинвест“ АД – Разград.
При извършена контролна покупка на 1 бр. бутилка за битова газ била издадена
фискална касова бележка № 0032090 055 от 28.10.2020 г. на стойност 4,06 лв. от
наличния в обекта ЕКАФП. При изведен дневен Х отчет на фискалната памет на ФУ
било установено, че всички продажби са отчитани в данъчна група „В“. А съгласно
чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ следвало да се отчитат в
данъчна група „Б“.
Резултатите от проверката са отразени в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0429860 от 28.10.2020 г.
Предвид горните обстоятелства и на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС административният орган е
наложил ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Жалбоподателят възразява, че на
13.11.2020 г. обслужващото дружество е извършило съответна корекция и след тази
дата продажбите се отчитат в група Б в отделен департамент, което доказва с
дневен отчет и служебен бон № 0033788 от 13.11.2020 г.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал.
1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020
г. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ТД на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Със Заповед
№ ЗЦУ-928 от 05.07.2018 г. е наредено при отсъствие на Б. Г., заемаща длъжността
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от К.
А. – началник на сектор „Мобилни групи“ в същия отдел. Видно от Заповед №
10175/06.11.2020 г. на директора на Дирекция УЧР в НАП, на Б. Г. е бил разрешен
отпуск от 16.11.2020 г. до 31.12.2020 г. С оглед на горното се доказва, че
заповедта за налагане на ПАМ е валиден административен акт, надлежно издаден от
компетентен орган в условията на заместване.
Заповедта е в установената форма и
съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея са изложени
фактически и правни съображения за издаването й, включително относно срока на
мярката.
При издаване на административния акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не представлява такова нарушение неточното изписване на ЕИК на дружеството в
някои части на заповедта. Касае се до очевидна фактическа грешка, която може да
бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.
Административният орган е приложил
правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС в
относимата редакция - (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът на издаване на документите за продажба и техните реквизити са
уредени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл. 27,
ал. 4 от наредбата (Нова – ДВ, бр. 8 от 2020 г., в сила от 1.03.2020 г. - изм.,
бр. 9 от 2020 г.) при работа с ЕСФП и извършване на зареждания на пропан-бутан
в бутилки за битови нужди от електронни везни същите се регистрират и отчитат в
данъчна група "Б", като зареденото количество гориво се отчита в
килограми. Тези продажби се програмират в ЕСФП в отделен департамент. При проверката
на търговския обект е било установено, че всички продажби са отчитани в данъчна
група „В“, което съставлява нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. и е било основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ЗДДС.
След издаване на оспорената заповед
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а ЗДДС е придобила нова редакция (изм.
– ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), като е предвидено прилагане
на ПАМ при неиздаване на документ за продажба по чл. 118. Но съгласно чл. 142,
ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Действайки в условията на обвързана
компетентност, административният орган е длъжен да приложи разпоредбата, действаща
към момента на постановяване на заповедта, което е било сторено.
Но заповедта не изпълнява предвидените от
закона цели. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и
вредните последици от тях. Нарушението по чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е било констатирано на 28.10.2020 г., към 13.11.2020 г. е било
отстранено, а заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 03.12.2020 г. При
положение, че нарушението е отстранено, то не е свързано с укриване на приходи
и от него няма вредни последици, мярката не би могла да изпълни преустановителната
и превантивната си функция. В такъв случай тя има характер на санкция, което не
съответства на целите по чл. 22 ЗАНН и обосновава отменителното основание по
чл. 146, т. 5 АПК. В подкрепа на този извод е съдебната практика, изразена в Решение
№ 13189/30.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5363/2018 г., I о., Решение № 7198
от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2019 г., I о., Решение № 9323 от
13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2020 г., VIII о., Решение
№ 15697 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2020 г., I о. и много други.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.
143, ал. 1 АПК в тежест на НАП следва да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски. В тази връзка съдът счита за основателно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не представлява
правна и фактическа сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 36 ЗАдв и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. следва да се определи възнаграждение за адвокат в минималния
размер от 500 лв. При това дължимите разноски възлизат общо на 550 лв. /50 лв. държавна
такса и 500 лв. адвокатски хонорар/ и в този размер следва да бъдат понесени от
ответника.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 395-ФК от 03.12.2020 г., издадена от
в.и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
на „СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД – Разград е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – газстанция за битова газ,
намиращ се в гр. Разград, Източна промишлена зона, и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „СОЦИАЛИНВЕСТ“ АД – Разград за
разноски по делото сумата 550 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/