№ 1028
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20231100500808 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр.чл. 437, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника ЗД“Б.И.“АД срещу постановление от
04.01.2023г. по изп.д.№20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ, с което е
оставено без уважение възражение на длъжника срещу приетото адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.
Твърди, че представителството по делото се е изразило само в подаване на молба за
образуване на дело, като не са предприети никакви процесуални действия от страна на
взискателя и пълномощника му. Отделно излага, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Претендира отмяна на обжалвания акт на ЧСИ и намаляване на
адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лева или до минималния размер съгласно
НМРАВ.
Взискателят в подаденото в срок становище по частната жалба оспорва същата като
неоснователна и излага подробни съображения в тази връзка.
Постъпили са мотиви на ЧСИ, според които жалбата е допустима, но неоснователна.
Като взе предвид изложеното в жалбата, мотивите на ЧСИ и материалите по
приложеното копие на изпълнителното дело, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Изпълнително дело №20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ е
образувано по молба на взискателя Т.С.П., чрез пълномощник адв.дружество „Д. и Х.“,
представлявано от адв.Г.Х. на 19.12.2022г.
1
С молбата за образуване на изпълнителното дело не са посочени изпълнителни
способи.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022г. с
уговорено и заплатено на 16.12.2022г. възнаграждение в размер на 930 лева.
С постановление на л.11 от изп.дело без дата, ЧСИ е приел по изпълнителното дело
вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 930 лева.
На 19.12.2022г. са изпратени ПДИ и запорни съобщения до няколко търговски банки.
На 12.01.2023г. длъжникът е заплатил изцяло дължимите по изпълнителното дело
суми, видно от приложеното преводно нареждане на л.22.
На 29.12.2022г. е постъпило възражение от длъжника срещу приетия размер на
адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя.
С обжалваното постановление възражението е оставено без уважение.
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по
делото, която има интерес да обжалва акта, и в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното
производство, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно
чл.36 ЗАдв и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдвС.
В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от
надлежно упълномощен адвокат, поради което и предвид изричното искане на взискателя,
по принцип следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на
изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по
делото изпълнителни и други действия съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови
такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на
взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се
задържа от съдебния изпълнител (в този смисъл т.11 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС).
Спорен между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя освен подаването на молба за образуване на
2
изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен конкретен изпълнителен
способ, други действия от процесуалния представител на взискателя не са извършвани, а
вземането е удовлетворено изцяло в срока за доброволно изпълнение. Поради това съдът
намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1, но
не и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Следователно взискателят има право на
разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 200 лева- за образуване на
изпълнителното дело, като върху тази сума се начисли дължимия ДДС, доколкото
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Във връзка с твърденията на
жалбоподателя, по изпълнителното дело е представен документ за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер общо на 950 лева, поради което този довод е неоснователен.
Относно разноските в настоящото производство:
Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за
неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото
производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил
отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че
във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като
разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае
само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не
може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са
предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на
отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато
не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл.74 ЗЧСИ/.
Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка
причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите
не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не
следва да се присъждат на никоя от страните.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е
постановила отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради което
размерът му следва да бъде намален на сумата от 240 лева с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗД“Б.И.“АД, постановление от 04.01.2023г. по изп.д.
№20229200400498 по описа на ЧСИ Й.М. №920 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника срещу приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния
3
представител на взискателя и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника ЗД“Б.И.“АД за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя Т.С.П. от 930 лв. на 240 лв.
(двеста и четиридесет лева) с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4