О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 261150

 

                         

                                                      

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХХ с, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:   Цветелина Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 492 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд, взе предвид следното:   

 

 

С протоколно определение от 14.06.2021г съдът е дал ход на устните състезания.

По настоящото дело от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София са предявени обективно съединени искове на основание чл. 288, ал.12 във вр ал. 1, т. 2, б.„а” от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъдат осъдени Н.М.Д., ЕГН ********** и Х.М.Д., ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници на *** им М.Х. Д. и съобразно наследствените им квоти да му заплатят сумата общо от 41300лв, ведно със законната лихва, начиная от 30.07.2020г – датата на предявяване на исковете до окончателното ѝ изплащане, представляваща заплатени от ищеца обезщетения на С.И.Х. по щета № 210094/22.03.2016г в размер на 20 800лв и на С. С.Х. по щета № 210095/22.03.2016г в размер на 20 500лв за претърпени от двамата вреди следствие настъпило на *** пътнотранспортно произшествие в гр.***, причинено виновно от починалия водач М.Х. Д., при управление без правоспособност и след употреба на алкохол на мотоциклет марка „Априля“, без регистрационни номера и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

 Между страните няма спор по отношение на изложените от ищеца факти по настъпване на ПТП, по вината на наследодателя на ответниците и причинените от него вреди, заплатени от ищеца. Възражението на ответниците е за направен от тях отказ от наследство на 19.07.2017г по ч.гр.д. № 1007/2017г по описа на РС - Карлово, който е надлежно вписан и поради това те оспорват своята отговорност, а ако съдът прецени, че не могат да са ответници по регресните исковете, то да прекрати призводството по същото.

С подадената допълнителна искова молба ищецът е оспорил направените откази от наследство, с твърдението, че ответниците са приели наследството, тъй като от смъртта на наследодателя им през 2015г до вписване на отказите са минали повече от 2 години. Това е оспорено от ответниците с допълнителния им отговор - те посочват, че не са приемали наследството мълчаливо или чрез конклудентни действия и че починалият не е оставил в наследство никакво имущество, което те да приемат дори под опис.

За установяване на приемането на наследството от ответниците по делото, по искане на ищеца бяха сърани писмени данни за съществуващи банкови сметки на М.Д. от БНБ, за притежавани от него недвижими имоти – справка от Дирекция „Местни данъци и такси“ – гр.Карлово и СВ – гр.Карлово и ОбщС %Земеделие“ – гр.Карлово, Сектор „КАТ“ – гр.Пловдив, ОП – Пловдив и РУП – Карлово. От всички тях се установява, че М.Д. не е притежавал движимо и недвижимо имущество, като иззетия като веществено доказателство при настъпилото ПТП мотоциклет марка „Априля“, без регистрационни номера е върнат на *** – ответника Х.Д., в качеството му на наследник. Това действие е възприето от ищеца като действие по приемане на наследство, извършено преди вписания последващ отказ от наследство, поради което за ответниците е налице възникнала регресна отговорност.

За установяване собствеността на управлявания от М.Д. мотоциклет марка „Априля“, по делото е приложена прокурорска преписка № 4038/2015 год. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив. Мотоциклетът е моторно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, съобразно легалното определение на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП и собствеността върху него се установява с писмен договор, съобразно чл.144, ал.1 от ЗДвП, като писмената форма е форма за действителност на сделката. В зависимост от кубатурата на двигателя се изисква и нотариална заверка на подписите на договарящите, но тъй като данни за кубатурата на двигателя на процесния мотоциклет няма, съдът не разглежда тази хипотеза. В приложената прокурорска преписка липсва писмен договор, по силата на който М.Д. да е придобил мотоциклета, като по нея се съдържат само устни обяснения на свидетели, че мотоциклетът бил негов, защото той го е взел и платил. Тези показания не установяват надлежно прехвърляне на собственост, при спазване на изискуемата се писмена форма, поради което съдът намира за недоказано твърдението, че М.Х. Д. е бил собственик на мотоциклета. Връщането на последния, както и на другите иззети при разследването вещи на М.Х. Д., на неговия баща, е извършено с постановление от 05.11.2015г на прокурор от ОП – Пловдив на основание чл.243, ал.2 от НПК във връзка с прекратяване на наказателното производство и с постановление на разследващия полицай от 07.09.2015г на основание чл.111, ал.2 от НПК, поради което съдът намира, че приемането от ответника Х.М.Д. на тези вещи представлява изпълнение на разпоредено му действие от орган на съдебната власт, а не е поведение, резултат от формирано негово решение, от изявена негова воля по своене на вещите. Поради това съдът не ги възприема като извършени конклудентни действия по приемане на наследството по смисъла на   чл. 49, ал. 2, предл. първо от ЗН, които за да се приемат като такива е необходимо да са безспорни и недвусмислено показващи и установяващи намерението на лицето да приеме наследство, в този смисъл е налице трайна съдебна практика, установена още с т.14 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС, решение № 395 от 04.11.2010 г., постановено по гр. д. № 309/2010 г., Г. К., 2-ро г. о., Решение № 2263/3.11.2017г. по в. гр. д. № 1154/2017г по описа на САС.

От всичко изложено съдът намира, че ответниците са направили валиден отказ от наследство, без да са налице извършени от тях предхождащи отказа действия, с които да са изразили воля по приемането му. С вписване на отказа от наследство се заличават последиците на наследственото правоприемство, т.е. отказалите се не приемат правата и не отговорят за задълженията, включени в наследството, като отказът поражда действие от откриване на наследството, т.е към **.**.**** г. Следователно към момента на предявяване на исковете през 2020г против двамата ответници те не са имали качеството на наследници, а това ги прави ненадлежни ответници по делото, доколкото процесуалното им качество на ответници се предопределя от наличието у тях на материалноправна отговорност именно като наследници. Липсата у ответниците на процесуалноправна легитимация в процеса прави предявените против тях искове недопустими и такова е и образуваното по тези искове производство, което на основание чл.130 от ГПК следва да бъде прекратено. Липсата на надлежна страна в процеса, по отношение на която да са насочени исковете е всякога въпрос по неговата допустимост, съобразно формираната съдебна практика по т.1 от Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, Решение № 145 от 23.11.2011г. на ВКС по т. д. №1018/2010г., I т.о., Определение № 499 от 20.11.2019г на ВКС по ч. т. д. №1823/2019г., I т.о.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответниците имат право на извършените и претендирани от тях по делото съдебни разноски в общ размер от 1810лв – възнаграждение за осъществена адвокатска защита, дължими от ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

 

                   

 

                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.06.2021г, с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София да заплати на  Н.М.Д., ЕГН ********** и Х.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от общо от 1810лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                  

                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: