РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 917
гр. Пловдив, 19 май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 414
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от В.Р.Л., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, чрез пълномощника си адвокат
Н.Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв.,
за периода от ноември 2020 г. до юли 2021 г., за престоя му в Затворническо
общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“
към Затвора Пловдив, както и за периода от 01.11.2022 г. до 13.02.2023 г. - датата на предявяване на исковата
молба за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за
претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на
чувство за малоценност, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив), изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ
не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен (в
ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); без санитарен възел на
определените и задължителни места (в ЗООТ „Хеброс“ и
Затвора Пловдив); лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен -
наличие на дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/ (в
ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); липса на адекватно
лечение (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); липса на подходяща храна за здравословното му състояние (в
ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); липса на баня и
тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; към момента (датата
на подаване на исковата молба – 13.02.2023 г.) в Затвора Пловдив
няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в
резултат на което имало мухъл и плесен; липса на пералня и в ЗООТ Хеброс; по
време на престоя му в ЗООТ Хеброс не е имал „достъп до покупки в
затворническата „лафка“, с което се твърди, че са нарушени правата му по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл.
38 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна
и недоказани, поради което моли да бъдат
отхвърлени. Направено е и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.
Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, като счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен,
поради което следва драстично да бъде намален.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (Становище
от 14.04.2023 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Г. А. – л. 49; Становище с Рег. №
2601/06.04.2023 г. на ИСДВР в ЗООТ Хеброс при Затвора Пловдив Д. Б.– л. 57; Становище
от 06.04.2023 г. на ИСДВР П.при Затвора Пловдив – л. 51 и сл.; Становище от 07.04.2023
г. на ИСДВР И.при Затвора Пловдив – л. 53; Становище от 07.04.2023 г. на ИСДВР И.при
Затвора Пловдив – л. 55) се установява, че В.Р.Л. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс в част от посочените по-горе периоди, а именно:
5.1. В Затвора Пловдив от
30.11.2020 г. до 15.12.2020 г., като в този период е пребивавал в Приемно отделение в стая „Транзит“
Стая „Транзит" с площ от
14,90 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с един прозорец с
размери 1,20 м. х 1,00 м. Санитарният възел е с площ 3,27 кв/м. и разполага с
отдушник Ф-100. Санитарният възел разполага с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Вратата е здрава и
нормално функционираща. Стаята разполага с едно осветително тяло и достатъчно
дневна светлина. Отоплява се с „централно"
парно отопление. По стените и тавана няма плесен, мухъл и течове. През този
период Л. е пребивавал съвместно с
други лишени от свобода, както следва: 30.11. - 4; 01.12. - 4; 02.12. - 4;
03.12. - 4; 04.12. -2; 05.12. - 3; 06.12. - 3; 07.12. - 3; 08.12. - 3; 09.12. - 3; 10.12. - 3; 11.12. - 3; 12.12. -
3; 13.12. - 3; 14.12. – 4.
5.2. В ЗООТ Хеброс от
15.12.2020 г. до 08.06.2021 г., когато е бил освободен. При
разпределението му в ЗООТ „Хеброс" на 15.12.2020 г. е настанен в стая №
15, заедно с още 8 лишени от свобода. По време па пребиваването му в ст. № 15
до 08.02.2021 г. вкл. (когато е преместен в спално помещение 9) общият брой на
лишените от свобода в стаята не е надвишавал 10 човека. Не са постъпвали сигнали от лишените от свобода от стая № 15 за наличие
на гризачи и дървеници.
Стая № 15 е 47 кв. м. и е за 11 лишени от свобода. В стаята има 2 прозореца, които доставят
достатъчно дневна светлина.
На 09.02.2021 г. лишеният от свобода Л. е преместен в спално помещение 9,
където за периода до освобождаването му на 08.06.2021 г. е настанен с още 3-ма
лишени от свобода. Стая № 9 е 13.63 кв. м.
и е за 3 лишени от свобода. В стаята има 2 прозореца. Санитарният възел и мокрото помещение се
намират извън стаята, като лишените от свобода има достъп 24 часа до тях.
Тоалетната е с размери 4.50/3.30 м., а умивалнята е с размери 3.20 на 2.90 м. Отоплението
на стаите е с локално парно.
Установяват се
общо 118 дни (от 09.02.2021 г. до 07.06.2021
вкл., като дата 08.06.2021 г. не е включена в периода, тъй като тогава Л. е бил
освободен), през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м.
Лишените от свобода имат достъп до баня три пъти седмично по
предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък. В
банята са разположени 6 душа. Към нея има преддверие за преобличане.
Лишеният от свобода Л. не е участвал в специализирана групова работа на
територията на ЗО "Хеброс" поради постоянната си трудова заетост .
За времето на изпълнение на наказанието си в ЗООТ „Хеброс" е бил
назначен на работа на външен работен обект във фирма "Билдимекс" ООД,
като общ работник при 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден. За периода
има 66 работни дни.
На лишените от свобода се предоставя ежемесечно индивидуално прах за
пране и сапун за поддържане на личната си хигиена.
Не са постъпвали молби от л. св. В.Р.Л. против условията в ЗООТ "Хеброс".
5.3. В Затвора Пловдив от
04.11.2022 г. до 13.02.2023 г. - датата на предявяване на исковата молба.
За периода от 04.11.2022 г. до 11.11.2022 г.
Лишеният от свобода В.Р.Л. ***.11.2022 г. и пребивава в Приемно отделение, стая
„РЦ" до 11.11.2020 г., когато е
разпределен в 63 стая на 5 пост.
Стая „РЦ" е с площ от 27,04 кв. м. (без
площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2
м. и 1.0 м. х 1,2 м. Стая „РЦ" е с капацитет за 6 човека.
Санитарният възел е с площ 2,66 кв. м. и разполага с един прозорец с
размери 0,34 м. х 1,2 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Вратата е здрава и
нормално функционираща. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление.
При престоя си в Приемно отделение л/св. В.Р.Л. не е подавал молби или
жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му
дискомфорт. През този период Л. е
пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва: 04.11. - 6; 05.11. - 7; 06.11. - 7; 08.11 .- 3;
09.11. - 6; 10.11. – 6. За 07.11.2022 г. не е предоставена информация.
Установяват се
общо 3 дни (в това число и 07.11.2021 г. на основание чл. 284, ал. 3
от ЗИНЗС, доколкото за този ден не е предоставена информация), през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.
За периода от 11.11.2022 г. до 24.11.2022 г. вкл.
Според становище от 06.04.2023 г. на
ИСДВР П.(л. 51), за периода от 11.11.2022 г. до 24.11.2022 г.
вкл. лишеният от свобода В.Р.Л. е бил настаняван в помещение № 63 на пост V. Размерите
на спално помещение № 63 на пост V е 26.99 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.90 м. х 1.17
м. и 0.45 м. х 1.17 м. Санитарният възел е 2.48 кв.м. с един отваряем прозорец
- 0.30 м. х 1.17 м. Спалното помещение е с капацитет за 6 човека.
От 11.11.2022 г. до 15.11.2022 г. в спално помещение № 63 са били
настанени 4 лишени от свобода.
От 16.11.2022 г. до 17.11.2022 г. в спално помещение № 63 са били
настанени 3 лишени от свобода.
От 18.11.2022 г. до 24.11.2022 г. вкл. в спално помещение № 63 са били
настанени 4 лишени от свобода.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки
санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението
се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния
сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да
правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се
осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори,
както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат
донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021г. на Министъра на правосъдието).
За периода от 25.11.2022 г. до 09.12.2022 г.
Според становище от 07.04.2023 г. на
ИСДВР Цветкова (л. 55), в периода от 25.11.2022 г. до 09.12.2022 г.,
ищецът е бил настанен в стая 37 на пост 3 при капацитет
11 лишени от свобода, след което по негова молба е бил преместен в стая 36. Квадратурата на стая 37 без санитарен възел е 46,55 кв.м. Квадратурата на санитарния възел е 4,44 кв. м. В
спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 1,20 х 1,20 м. и 0,40 х
1,20 м. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,5 х 1,20 м. За посочения
период в стаята заедно с ищеца са били настанен, както следва:
- от 25.11.2022 г. до 25.11.2022 г. - 7 лишени от свобода;
- от 26.11.2022 г. до 29.11.2022 г. - 9 лишени от свобода;
- от 30.11.2022 г. до 30.11.2022 г. - 8 лишени от свобода;
- от 01.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 7 лишени от свобода.
За периода от 09.12.2022 г. до 13.02.2023 г.
Според становище от 07.04.2023 г. на
ИСДВР И.(л. 53), с протокол № 6601/09.12.2022 г. е настанен в
стая № 36, с площ 15.06 кв.м. без
санитарният възел, с един отваряем прозорец с размери 1.20 х 1.20 м.
Санитарният възел е 2.52 кв.м. В периода от 09.12.2022 г. до 13.02.2023 г.,
броят на л.св. в стая 36 е трима. Стаята е с капацитет за трима човека.
Прането на дрехи става по усмотрение на самия лишеи от свобода в пералнята
на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Прането в пералнята
става с молба от лишения от свобода и по утвърден график. В тази връзка е представен график на служебната
пералня в затвора гр. Пловдив (така
становища на л. 58 и л. 53).
6. През процесния период в Затвора Пловдив и в ЗООТ Хеброс е
извършена дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи,
извършени от ДЗЗД “ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“. В тази връзка са представени Договор за
възлагане на обществена поръчка № 650 от 20.01.2021 г., сключен с ГДИН за
извършване на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД), Протоколи
за извършена ДДД обработка от м.11.2022 г., 12.01.2023 г., м.02.2023 г.,
23.03.2023 г., 04.08.2020 г., 08.02.2021 г., 23.03.2021 г., 18.05.2021 г.,
15.06.2021 г., м.08.2021 г. (л. 19 и сл., л. 60 и сл.).
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество,
срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в
протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената
работа.
7. По делото като свидетели са разпитани:
7.1. П.Г.Й.. Същият заявява, че освен в Затвора Пловдив е бил с В. и в
затворническото общежитие. В затворническото общежитие били заедно от ноември
2020 г. до 05.03.2021 г. През този период били в съседни стаи, една до друга. Й.
бил в осма стая, а В. в девета стая. В неговата стая имало четири човка. В
стаята на затворническото общежитие нямало никаква вода – нито топла, нито
студена. Нямало тоалетни. Имало обща баня и обща тоалетна в коридора. До
тоалетната имали достъп денонощно, а до банята по график три пъти седмично. Стаите
били някакви бунгала – талашитени, изтърбушени, хлебарки, дървеници навсякъде. Стените
на стаите били пробити, подовете - изтърбушени, дюшеците - леш. Нямало лавка,
нямало лекар, нямали перално помещение, нищо нямали. Всичко било на късмет общо
взето, късмет на оцеляване, като в затвор. В общежитието нямало изобщо лавка.
Взимали ги от общежитието, ходели на работа и ги връщали. В седем часа излизали
и се прибирали в четири и половина, пет. В затвора имало лавка и там
посещението било три пъти в седмицата по график. След пет часа никой нямал
достъп до лавката в затвора за тези, които са в затвора. В. работел докато бил
в общежитието. Труден бил достъпът до лекар. Имало достъп до лекар, но бил
много труден достъпа до него. Не ставало веднага, когато поискат да идат на
лекар. С В. от ноември 2022 г. до сега били заедно в Затвора Пловдив на един
пост в съседни стаи. В затвора стаите били по-добре, отколкото в ТПО. В затвора достъпа
до лекар бил по-лесен, отколкото в ТПО. Дървеници и хлебарки имало навсякъде. В
затвора имало тоалетни по стаите. Банята била обща, ходели по график три пъти в
седмицата. Банята била в друго помещение, не е при тях на поста. Простирали в
стаята дрехите, когато перели. В стаята имало мухъл и влага постоянно.
7.2. А.А.А.. Същият заявява, че и в общежитието, и в Затвора
Пловдив били заедно с В.. От януари 2020 г. до края на годината били заедно с В.
в общежитието на затвора в съседни стаи. В. бил в девета стая, а той в
дванадесета стая. В стаята на В. били четири човека. Стаята била около 10 кв.м.
Нямало условия, нямало вода, нямало тоалетни. На 50 човека имало две тоалетни.
Дървеници, хлебарки и гризачи имало в стаята. Лавка нямало. Лекар и зъболекар
нямало. Казвали им, че лекарката била в отпуска. Казвали им, че ще ги заведат,
но лекарката сега я нямало. В затвора с В. били от ноември-декември миналата
година до сега. Той бил в 22-ра, а В. е в 36-та стая. Вътре по стаите
простирали дрехите, което не било приятно. Говорили си с В., който му казал, че
като простирали вътре в стаите имало влага. Общата баня се намирало в коридора
на поста. Къпели се вътре по тоалетните в стаите, защото долу на карето, където
била банята имало много народ, нямало достатъчно душове. В стаята на В. в
затвора били шест човека.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като
съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Това от своя
страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана
страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Хеброс към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под
стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус, е административна по своето естество.
10. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това
положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди
всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал
наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това
места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Л. не е пребивавал:
- в Затвора Пловдив от 01.11.2022 г. до 03.11.2022 г. вкл.;
- в ЗООТ Хеброс от ноември 2020 г. до 14.12.2020 г. вкл. (на 15.12.2020 г. ищецът е бил преместен в ЗООТ
Хеброс) и от 08.06.2021 г., когато е бил освободен, до юли 2021 г.
Както вече бе казано,
от данните по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив от 04.11.2022 г. до 13.02.2023 г., датата на
подаване на исковата молба, а в ЗООТ Хеброс от 15.12.2020 г. до 07.06.2021 г.
вкл.
Само това е достатъчно
да се приеме, че в тази част (досежно претендираните
неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които Л. не е
пребивавал в Затвора Пловдив и в ЗООТ Хеброс), исковите претенции са неоснователни.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на
ищеца:
- в Затвора Пловдив от 04.11.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл.;
- в ЗООТ Хеброс от 15.12.2020 г. до 07.06.2021 г. вкл.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
11. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284,
ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
12. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:
12.1. Помещенията, които е обитавал Л. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ през периода от 04.11.2022 г. до 13.02.2023 г. включително
в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез
отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно
парно в Затвора Пловдив. Л. е имал достъп до баня
два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС (график за разпределение на времето на лишени от свобода от V-ти пост – л. 52).
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от
приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните
помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от показанията
на разпитаните свидетели се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в
които е бил настанен ищецът (макар свидетелят Й. да не
конкретизира № на стая, а свидетелят А. посочва само стая № 36), се е задържала
влага и имало мухъл. Нейният произход, обаче, според свидетелите се дължал на
ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на
лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и
места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода
имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед
незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.
По отношение на стаите, в които е бил настанен в ЗООТ
Хеброс, ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за наличие на
влага и мухъл в тях.
При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
12.2. За периода от
04.11.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл. в Затвора Пловдив (с
изключение на три дни – от 05.11.2022 г. до 07.11.2022 г. вкл.) и от 15.12.2020 г. до 08.02.2021 г. вкл. в ЗООТ
Хеброс, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът
да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м.
Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 5.2. и т. 5.3. от настоящото решение, поради което няма да бъдат
преповтаряни.
12.3. Относно твърдението на
ищеца за здравословни проблеми, достатъчно е да се посочи, че от събраните по длетото
доказателства, не се установява ищецът да е имал такива през процесния период и
да не му е осигурена медицинска помощ. При липса на здравословни проблеми, не е
имал нужда и от спазване на определен хранителен режим.
12.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени
вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в
Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са
ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и
дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен
договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД
в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс подробно описани в т. 6 от настоящото решение, които
съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е
третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето,
извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело
обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите
действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
12.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от
лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се
твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването
на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията
на разпитаните по делото свидетели.
12.6. Неосигуряването на „достъп до покупки в
затворническата „лафка“, по време на престоя на ищеца в ЗООТ Хеброс, в
каквато насока също има оплакване, както впрочем и липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото осигуряването на
достъп до „лафка“ и изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора
Пловдив, не са нормативно установени задължение на ответника.
12.7. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани
в т. 5 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената
в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва
да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални
последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само
действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на
едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство.
Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на
страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат
да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от
свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително
отнасяне.
13. Установява се
обаче, че в част от процесните периоди (извън тези в т. 12.2 от
настоящото решение) ищецът е пребивавал в спални помещения, в които не му е
била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а именно 118 дни в ЗООТ Хеброс през периода от 09.02.2021 г. до 07.06.2021 г. вкл. (вж. т. 5.2. от настоящото решение) и 3 дни в Затвора Пловдив през периода от 05.11.2022
г. до 07.11.2022 г. вкл. (вж. т. 5.3. от настоящото решение).
Тези факти (на обитаване на
пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе
периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Л. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
14. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите описани в т. 13 от
настоящото решение, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.
52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на
ЗДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на
увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането (минималната работна
заплата през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв., а през 2022 г. - 710
лв.), за периодите от 09.02.2021
г. до 07.06.2021 г. вкл. в ЗООТ Хеброс и от 05.11.2022
г. до 07.11.2022 г. вкл. в Затвора Пловдив (общо 121 дни) на ищеца следва да се
присъди обезщетение по справедливост в размер на 1000 лв., който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до
пълния размер от 20000 лв. и за периодите от ноември 2020 г. до 14.12.2020 г. вкл., от 08.06.2021 г. до юли 2021
г., от 01.11.2022 г. до 03.11.2022 г. вкл., както и от 08.11.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 13.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ІV. За разноските:
15. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 110 лв., съразмерно уважената
част от иска.
16. Ще следва също така, ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски
за заплатената държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на В.Р.Л., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, обезщетение в размер
на 1000 лв., ведно със законната лихва считано от 13.02.2023 г.- датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в периода от 09.02.2021 г. до 07.06.2021 г. вкл. в ЗООТ Хеброс и в периода от
05.11.2022 г. до 07.11.2022 г. вкл. в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 20000 лв.
и за периодите от ноември 2020
г. до 14.12.2020 г. вкл., от 08.06.2021 г. до юли 2021 г., от 01.11.2022 г. до
03.11.2022 г. вкл., както и от 08.11.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на В.Р.Л., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10
лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати в полза на Н.П.Д.,
адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер ***, с адрес ***, сумата от 110 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 414
по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
банкова сметка: ***, в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, с титуляр адвокат Н.П.Д.,
на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: